Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, .............2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 12503 по
описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявeни са от Х.П.Т. и И.П.Т., заместена в хода на делото от
нейните наследници Х.П.Т. и П.Х.Т. против „ЗАД “ОЗК – З.“ АД искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищците твърдят, че на 20.03.2017г. в гр.
Червен бряг настъпило ПТП по вина на водача на товарен автомобил – влекач „ДАФ
ХФ 95.430“ с рег. № *****с прикачено полуремарке „СТАС СА 339 К“ – П.К.Р.,
чиято отговорност била застрахована от ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила
смъртта на сина на ищците – С.Х.Т.. Те претърпели неимуществени вреди, изразили
се в болка и страдание, поради което претендират обезщетение за неимуществени
вреди в размер на по 120 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано
от 02.10.2017г./датата на подаване на ИМ/ до окончателното изплащане. Ответникът
оспорва предявените искове, като прави следните възражения: оспорва механизма
на настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорва твърденията, че поведението
на сочения от ищците деликвент е било противоправно и виновно; оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на сина на ищците; прави
възражения за съпричиняване на вредите от пострадалия, като описва неговото
поведение по следния начин: движел се неправомерно по пътното платно; внезапно излязъл
на него, като не взел никакви предпазни мерки и не извършил никакви действия,
за да избегне настъпването на вредите; стоял върху платното за движение, когато
това не било безопасно за него и водачите на МПС нямали видимост към него; пострадалият
имал възможност да види, чуе и възприеме приближаващия се към него товарен автомобил,
предвид факта, че произшествието било реализирано в светлата част на
денонощието; оспорва размера на исковете;
оспорва претенцията за законна лихва, както и началната дата, от която се
претендира, като се позовава на чл.84, ал.2 от ЗЗД, чл.380, ал.1 и ал.3 от КЗ.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъдат уважени тези искове, ищците трябва да ангажират доказателства
за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докажат размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към
датата на настъпване на произшествието за процесния товарен автомобил – влекач
„ДАФ ХФ 95.430“ с рег. № *****е имало сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” с ответното дружество.
Видно от заявление от
01.08.2017 г. ищците са отправили извънсъдебна претенция до ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при
процесното ПТП, в размер на по 120 000 лв. за всеки от тях./л.56-57/.
С писмо от 28.09.2017г.
ответникът е предложил сключване на спогодба за заплащане на обезщетение от по
50 000 лв. за всеки от тях./ л.75/.
Видно от удостоверение за
наследници от 24.03.2017 г. ищците са родители на С.Х.Т., поч. на 20.03.2017г.,
бивш жител ***.
В хода на делото И.П.Т. е
починала на 16.03.2019 г. и с определение от 05.06.2019 г. на нейно място са
конституирани нейните наследници – съпругът й Х.П.Т. и нейният син П.Х.Т..
От заключението на
автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява следният
механизъм на произшествието: На 20.03.2017 г., около 11:00 ч., товарен
автомобил „ДАФ ХФ 95.430“ с per № *****се е движел в гр. Кнежа по ул. „Марин Боев” по дясната лента за
посоката си на движение към гр. Червен бряг. До сграда на „Олива” АД водачът е
спрял автомобила и е попитал работници от „Олива” АД за магазин за резервни
части/базата на „Ренис“/. През това време пострадалият С.Т. се е движел по
пътното платно, отляво за посоката си на движение, в лентата за насрещно
движещите се автомобили, към центъра на гр. Кнежа. Пешеходецът е преминал
покрай дясната страна на товарния автомобил, като е останал от лявата страна на
пътното платно, считано в неговата посока на движение. В това време водачът на
товарния автомобил е включил на задна предавка и е потеглил назад. При движение
на заден ход полуремаркето се е приближило към пешеходеца, товарният автомобил
се е движел с по-голяма скорост от него и го е ударил със задната дясна част на
полуремаркето. Т. е паднал по очи с глава към гр. Кнежа, а краката му са били
насочени към предната част на автомобилната композицията. Пешеходецът е бил
притиснат от задното дясно клело на композицията. Движението на автомобила е продължило
на заден ход до установяване на предната част на автомобила над пострадалия. За
кратък период от време от около 2 секунди водачът е преустановил движението на
управлявания от него товарен автомобил, след което е предприел маневра „движение
напред“, при която отново е преминал през тялото на пешеходеца и е преустановил
движението си едва, когато тялото на пострадалия се е намирало под
полуремаркето. Водачът е имал техническа възможност да види пешеходеца преди
произшествието, когато е приближавал кабината на автомобила, както и когато е
преминавал край него. От лявата страна на товарния автомобила е имало огледало
за обратно виждане. От дясната страна на автомобила е имало 4 броя огледала. След
изминаване на дължината на автомобила и преместването на пешеходеца зад
автомобила, водачът вече не е могъл да го вижда, но е следвало да знае, че покрай него е минал
човек, който вече се намира зад композицията. Мястото на удара/падането на
пешеходеца/ е по дължина пътното платно на около 0.40 метра преди линията на ориентира
по огледния протокол, гледано в посоката на движение на автомобила на заден ход;
по ширина на пътното платно – на около 1.50 метра в дясно от левия край на
пътното платно, гледано в посоката на движение на автомобила на заден ход. Причината
за настъпване на произшествието е поведението на водача на автомобила, който
при извършване на движение на заден ход не е наблюдавал пътното платно и не е контролирал моторното превозно
средство. Преди да започне маневрата на заден ход не се е убедил, че на пътя
няма препятствия или други участници в движението, като при невъзможност да
вижда зад автомобила, е следвало да осигури човек, който да наблюдава пътното
платно и да го предупреди за евентуална опасност на пътя. Пешеходецът не е имал
възможност да види, че товарният
автомобил е предприел маневра “движение на заден ход“. Пострадалият се е движел
отляво на пътя, плътно в края на пътното платно - срещу движението. С това свое
действие по никакъв начин не е допринсесъл за настъпване на катастрофата.
В съдебно заседание вещото
лице заявява, че не знае дали товарният автомобил е бил оборудван с устройство,
което при включване на заден ход издава звуков сигнал, подобно обстоятелство не
е отразено в огледния протокол. Двигателят на автомобила издава характерен звук
както при движение напред, така и при
движение назад. Пешеходецът първоначално се е движел срещу товарния автомобил,
после е минал край него, поради което водачът е следвало да знае, че зад него
може да се намира пешеход. На мястото на катастрофата не е имало тротоари, нито
банкети., няма обособени места за движение на пешеходците. Извън платното за
движение има тревна площ.
За установяване на
обстоятелствата, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие, по
делото е разпитан св. Д.. Същият заявява, че е очевидец
на катастрофата, тя настъпила през деня, между 10-11 часа. Пешеходецът
се движел към града, срещу посоката на движение на превозните средства. Свидетелят
товарел камион, автоцистерна. През това време процесният товарен автомобил с
ремарке се движел с доста голяма скорост в посока гр. Червен бряг. Водачът спрял
и попитал къде се намира ЕТ „Рени“ за продажба на авточасти. Обяснили му, че е
пропуснал пресечката. През това време покрай
него преминал пешеходецът, който спокойно се движел към града, срещу движението
на превозните средства. Водачът на товарния автомобил по неясна причина решил
да се върне назад, при положение, че му обяснили, че отдясно има отбивка, от
която може да направи обратен завой. Той дал на заден ход и прегазил
пешеходеца. Свидетелят няма спомен дали камионът е имал звуков сигнал при
движението си назад. Не знае дали е имал включена задна светлина. Двигателят на
камиона работел през цялото време. Водачът не осигурил човек, което да му даде сигнал,
дали пътят е чист, преди да потегли назад, просто бързал. На мястото на
произшествието нямало изграден тротоар или банкет. Пешеходецът се движел със
спокоен ход. Той излязъл от отбивката, където се намирал градският стадион,
минал покрай тях и тръгнал към града.
Движел се до бордюра, нямало къде другаде да се движи. От заключението на
медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че в следствие на
катастрофата пострадалият е получил тежка,
множествена травма на глава, гърди, корем и крайници, с водеща гръдно - коремна травма и тежка травма на
опорно-двигателния апарат, които са довели до неговата смърт. За
установяване на претърпените от родителите на починалия неимуществени вреди по
делото е разпитана св. Т. – тяхна снаха. От нейните показания се установява, че
след като научила за катастрофата, подготвила инжекция, която да бие на майка
му, за да я успокои, а на баща му дали
хапче „Диазепам“, преди да му кажат какво се е случило. Майката на пострадалия
била тежко болна, „дишала с апарат“. След като научила за катастрофата, се
наложило свидетелката да й даде „Урбазон“ и „Диазепам“. След като казали на
бащата на С.за катастрофата, той първоначално изпаднал в паника, след това
получил „леко объркване“, до вечерта стоял на улицата и чакал сина му да се
прибере, не можел да приеме, че него го няма, чак след три дни, на самото погребение, разбрал
какво се случва. Майката на С.не могла физически да присъства на погребението,
защото била на апаратно дишане и нямало как да бъде изнесен апаратът от дома й,
нито да бъде спрян. Тя поискала да й снимат мястото, където е погребан синът й.
Ищецът до ден днешен продължавал да посещава
гробищата. След смъртта на сина й, И. продължила да пази неговите лични вещи.
Поискала да я преместят в неговата стая и спяла на неговото легло. Дрехите му
още стояли в гардероба. Държала негови снимки до леглото си, запазила дори
картата от телефона му. Всички негови вещи стояли в стаята, не позволявала нищо
да се мести. Ищецът също не можел да преодолее загубата на сина си, всяка вечер
излизал към 5 ч., за да го чака да се прибере, не позволявал да ползват колата
на Славчо. Всяка вещ, останала от него, стояла в дома на родителите му на
мястото, където била оставена от починалия, те не позволявали нищо да се мести.
Приживе С.се грижел за родители си, защото свидетелката и съпругът й се
преместили в София. Той пазарувал, водел ги по лекари, бил до тях през цялото
време. В момента нямало кой да го замести в грижите за тях. Ищецът се грижел за
болната си съпруга, което било свръхсилите му, тъй като за нея трябвало да се полагат
грижи 24 часа в денонощието. Родителите на С.все още не били преодоляли скръбта
си, това ги довело до психологически разстройства, всеки ден говорели за сина
си.
При
така събраните доказаталества, съдът приема, че е осъществен ФС на чл.432, ал.1
от КЗ. От автотехническата експертиза и медицинската експертиза, както и от показанията
на св.Д. се установи, че катастрофата е настъпила, поради противоправното и виновно
поведение на водача на товарен автомобил „ДАФ ХФ 95.430“ с per. № *****, който е нарушил чл. 40,
ал.1 от ЗДвП, тъй като е започнал движение назад, без да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, и е нарушил чл.40, ал.2 от ЗДвП, тъй като по време на
движението си назад, не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство,
а при невъзможност за видимост, не е осигурил лице, което да му сигнализира за
опасности, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на С.Х.Т..
От показанията на св.Т. се установи, че родителите на починалия са претърпели неимуществени вреди, които са в
причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие.
При определяне размера на
обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на родителите на С.Х.Т.
към датата на неговата смърт – 72 г. за Х.П.Т.
и 69 г. за И.П.Т.; обстоятелството, че е прекъсната една от най-силните връзки
в живота на човека – тази на родителя с неговото дете, при това в напреднала
възраст за родителите, когато те самите са се нуждаели от помощ и грижи. Ищците
са живеели заедно с починалия си син в едно домакинство, отношенията между тях
са били основани на обич, разбирателство и взаимна подкрепа. Те тежко са
преживели неговата загуба, близките им са се тревожели за емоционалното им и
психическо състояние, поради което св. Т. им е дала лекарства, преди да ги
уведоми за смъртта на сина им. След неговата загуба техният живот драматично се
е променил. По делото се установи, че И.П.Т. е имала сериозни здравословни
проблеми – била е инвалид със 100 % трайно намалена
работоспособност с чужда помощ, страдала е от хронична обструктивна белодробна
болест ХОББ смесен тип – трета степен, дифузна белодробна фиброза, хронично
белодробно сърце и хипертонично сърце, както и от захарен диабет втори тип на
лечение – диабетна полиневропатия, като белодробното заболяване е изисквало
постоянно кислородолечение /ЕР на ТЕЛК № 1110/07.04.2016г. – л.14/, поради
което тя се е нуждаела от непрестанни грижи и е разчитала изцяло на помощта на
сина си и на неговата финансова подкрепа. След смъртта на сина й, грижите за
нея е поел седемдесетгодишният й съпруг, които са били непосилни за него, с
оглед на напредналата му възраст./св.Т./. Двамата не са могли да приемат
смъртта на сина си, запазили са неговите лични вещи в дома си и не са
позволявали да бъдат пипани и местени от други хора. Майката е пожелала да бъде
преместена в неговата стая и е спяла в неговото легло, бащата не е позволявал
да се ползва колата на сина му, продължил е да се грижи за животните, които приживе
е гледал починалият, често е излизал вечер и го е чакал да се прибере, ходел на
гробищата, двамата родители непрестанно говорели за него с близките си. /св.Т./.
При определяне на
обезщетението съдът отчете обстоятелството, че мъката на родителите от смъртта на детето им остава
до края на живота им, за тях загубата е
невъзвратима и не може да бъде измерена материално.
При определяне размера на обезщетението за И.П.Т. съдът съобрази и
обстоятелството, че тя е починала на 16.03.2019г., поради което периодът, през който е търпяла неимуществени
вреди е от 20.03.2017 г. до 16.03.2019 г., близо две години.
Като
съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2017 г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетението
за неимуществени вреди, претърпени от И.П.Т. през периода 20.03.2017г. до нейната
смърт на 16.03.2019 г. на 80 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 120 000 лв., следва да бъде отхвърлен, а обезщетението за
неимуществени вреди на Х.П.Т. съдът определи на 120 000 лв., колкото претендира
ищецът. По възражениeто за
съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа в хода на делото възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия,
който допуснал нарушение на правилата за движение, тъй като се движел неправомерно
по пътното платно; внезапно излязъл на него, като не взел
никакви предпазни мерки и не извършил никакви действия, за да избегне
настъпването на вредите; стоял върху платното за движение, когато това не било безопасно за него
и водачите на МПС нямали видимост към него.
Възражението
за съпричиняване на вредите е неоснователно. От заключението на
автотехническата експертиза и показанията на св.Д. се установи, че единствената
причина за настъпване на катастрофата е поведението на водача на товарния
автомобил „ДАФ ХФ 95.430“ с per № *****, който е
нарушил чл. 40, ал.1 от ЗДвП, тъй като е започнал движение назад, без да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност
за останалите участници в движението, и
е нарушил чл.40, ал.2 от ЗДвП, тъй като по време на движението си назад, не е
наблюдавал непрестанно пътя, а при липса на видимост, не е осигурил лице, което
да му сигнализира за опасност. Водачът на товарния автомобил е имал възможност
да види пострадалия по времето, когато същият се е приближавал към него, както
и когато е преминал край автомобила. Тъй като Т. е преминал край него, водачът е
знаел, че пешеходецът се намира зад автомобила, когато е потеглил на заден ход.
Дори и да не е имал видимост към пешеходеца по времето, когато се е намирал зад
моторното превозно средство, шофьорът е
бил длъжен да спази правилата на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, което не е сторил. Пострадалият
не е допуснал нарушение на правилата за движение и по никакъв начин не е
допринесъл за настъпване на катастрофата. От огледния протокол и
автотехническата експертиза се установява, че на мястото на произшествието не е
имало банкет или тротоар. Съгласно чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани, пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на
посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до
лявата му граница.
От автотехническата експертиза и показанията на св.Д. се установи, че
пострадалият се е движел именно в посока, противополжна на движението на
пътните превозни средства, в лявата част на пътя, поради което не е допуснал нарушение
на правилата за движение.
По претенцията за
законна лихва:
Ищците претендират законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от 02.10.2017г. до окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът
за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В конкретния случай ищците са отправили застрахователна
претенция до ответника на 01.08.2017 г., по която ответникът се е произнесъл на
28.09.2017 г., но срокът за произнасяне е изтекъл на 01.11.2017 г., до която
дата застрахователят е могъл да промени становището си и да определи
обезщетение за ищците в посочения от тях размер, поради което законна лихва се
дължи, считано от 02.11.2017 г., не и за периода преди тази дата.
По разноските:
По
разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 254.16 лв., съобразно уважената част
от иска. Ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1093.33 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Я.Д. *** с адрес за призоваване: гр.София, пл. „********, на основание
чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 3930
лв. за процесуално представителство по иска, предявен от Х.П.Т., и в размер на 2620
лв. за процесуално представителство по
иска, предявен от И.П.Т., заместена в хода на делото от нейните наследници,
съобразно уважената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважените искове в размер 8 000 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Х.П.Т., ЕГН **********,
съдебен адрес:***, пл.“*****, сграда на СБА, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 120 000 лв. /обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия син С.Х.Т., настъпила на 20.03.2017 г., в следствие на пътно-транспортно
произшествие, причинено по вина на водача П.К.Р., при управление на товарен
автомобил – влекач „ДАФ ХФ 95.430“ с рег. № *****с прикачено полуремарке „СТАС
СА 339 К“, по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2017 г. до окончателното изплащане, като иска в частта, в която се претендира
законна лихва за периода 02.10.2017г. – 02.11.2017г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на Х.П.Т., ЕГН **********, и П.Х.Т., ЕГН **********,
като наследници на починалата в хода на делото И.П.Т., ЕГН **********, съдебен
адрес:***, пл.“*****, сграда на СБА, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата
от 80 000 лв. /обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от И.П.Т., починала в хода на делото на 16.03.2019
г., б.ж. на гр.Кнежа, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния син С.Х.Т.,
настъпила на 20.03.2017 г., в
следствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача П.К.Р.,
при управление на товарен автомобил – влекач „ДАФ ХФ 95.430“ с рег. № *****с
прикачено полуремарке „СТАС СА 339 К“, по време на действието на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 02.11.2017 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 120 000 лв., и в частта, в която се претендира законна лихва
за периода 02.10.2017г. – 02.11.2017г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД да заплати на Х.П.Т. и П.Х.Т.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски в размер на 254,16
лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Х.П.Т.
и П.Х.Т. да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 1093.33
лв., съобразно отхвърлената част от иска. ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД, ЕИК *****, да заплати
на адвокат Я.Д. *** с адрес за призоваване: гр.София,
пл. „*****, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 3 930 лв. за
процесуално представителство по иска, предявен от Х.П.Т., и в размер на 2 620 лв. за процесуално представителство по иска,
предявен от И.П.Т., заместена в хода на делото от нейните наследници, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД да заплати на
държавата, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса
върху уважените искове в размер на 8 000 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :