Р Е Ш Е Н И Е
№
02.02.2022г.,
гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Донка Табакова, като разгледа докладваното
от съдия Пенчева гр. д. № 268 по описа на 2021г. на Районен съд
Велинград, за да се произнесе взе предвид следното
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове иск с правна
квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, във в чл.
79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България против Н.С.К. *** за установяване
съществуването на вземания на ищеца от ответника за сумата 1342.19 лева -
главница по договора за кредит № СRЕХ-14643397 от 27.03.2017 г., 286.01 лева възнаградителна лихва за периода от 05.09.2017г. до
05.04.2019г., 241.44 лева - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 05.10.2017 до 12.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК, до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 785/2019 г. на РС Велинград, както
и евентуално съединени осъдителни искове за същите суми, в случай че
предявените установителни искове бъдат отхвърлени
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на договора за кредит.
Ищецът твърди, че между него и ответника на 27.03.2017
г. е сключен Договор за потребителски кредит № СRЕХ-14643397 за закупуването на
стоки и услуги на изплащане. По силата договора се задължил да заплати цената
на закупената от кредитополучателя стока или услуга на упълномощен търговски
партньор, а кредитополучателят да я издължи на ищеца на равни месечни вноски от
по 83,10 лв. всяка, за срок от 24 месеца, съгласно приложения към договора
погасителен план. Месечните погасителни вноски се формирали като сбор от
главница и договорна възнаградителна лихва,
определена на база фиксиран годишен лихвен процент в размер на 25%..
Годишният процент на разходите по
договора бил 28, 08 %, включващ, освен лихвения процент, всички задължителни
такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита.
В чл. 3 от Договора било уговорено, че при забава на
една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка погасителна вноска, изчислена на база основния лихвен процент, обявен от
Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата
година, плюс 10%.
Излага, че след сключване на договора, сумата в размер
на 1 299 лв. за закупуване на стоки била
преведена по сметка на упълномощения търговски партньор-„Технополис България“
ЕАД, с което изпълнил задължението си да
предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния
договор. Ответникът обаче не изпълнил своето, като преустановил обслужването на
стоковия потребителски кредит на 05.09.2017г., към която дата били заплатени
четири погасителни вноски.
На основание
чл. 3 от договора, вземането на ищецът ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била
05.10.2017 година. За настъпилата предсрочна изискуемост на длъжника било
изпратено изрично уведомление на 14.03.2018 година.
На 24.07.2019г. ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд –
Велинград, по което било образувано ч. гр. д. №785/2019 г.. В полза на ищеца
била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 № 409/26.07.2019г., с която на
ответника Н.С.К. е разпоредено да заплати на „ПНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А сумата от 1342, 19 лв.-главница по Договор за
потребителски заем № СREX-14643397 от 27.03.2017г., 286,01 лв. възнаградителна лихва за периода 05.09.2017г. до
05.04.2019г., 241,44 лв. мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
05.10.2017г. до 12.07.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 25.07.2019г., до окончателното
плащане. Препис от заповедта за изпълнение бил връчен на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищеца било указано да предяви настоящия
иск.
Въз основа на така очерталата се обстановка се иска от
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България съществува вземане по договор СRЕХ-14643397, обективирано
в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
785/2019 по описа на Районен съд - Велинград а именно: 1342.19 лева - главница,
286.01 лева възнаградителна лихва за периода от
05.09.2017г. до 05.04.2019г., 241.44 лева - мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 05.10.2017 до 12.07.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, до окончателното
изплащане на вземането.
При условията на евентуалност, в случай че така
предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявява
осъдителен иск. Иска от съда да приеме, че с исковата молба прави волеизявление
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис на
ответната страна.
Претендира съдебни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор от
ответника.
Съдът като прецени доводите и
възраженията на страните и представените по делото доказателства, счита
следното от фактическа и правна страна:
На ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 409 от 26.07.2019г. по ч. гр. д. 785/2019г.,
с която е разпоредено ответникът Н.С.К. да заплати
сумата от 1342,19 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски
кредит № CREX-14643397, сключен на
27.03.2017г., между ищеца и ответника, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 25.07.2019г., датата на подаване на заявлението в съда,
до окончателното плащане на сумата; 286,01 лв. договорна възнаградителна
лихва за периода 05.09.2017г. до 05.04.2019г.; 241,44 лв. мораторна
лихва за периода 05.10.2017г. до 12.07.2019г.. Заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради, което на основание чл. 415, ал.1,
във вр. чл. 415, ал.2, т. 2 ГПК на ищеца са дадени
указания да предяви установителен иск относно
вземанията. Съобщението е връчено на 22.02.2021г.. Искът е предявен в срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК.
Установителния иск е допустим.
Налице е обективен идентитет на вземанията по
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 785/2019г.
на РС Велинград, както и на страните в заповедното и исковото производство.
От представените по делото доказателства
се установява, че между ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. и ответника
Н.С.К. на 27.03.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит CREX-14643397 за сумата от 1299,00 лв.. Съгласно него
кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит, с който да
се финансира закупуване на стоки или услуги в размер на посочената сума, с
начин на усвояване – предоставяне на упълномощен търговски партньор /продавач
на стоката/, при фиксиран годишен лихвен процент 25%, и годишен процент на
разходите 28,08%, а кредитополучателят да я върне на 24 месечни вноски, всяка
от които по 83,10 лв., с падеж всяко пето число на месеца, съгласно приложения
към договора погасителен план. В месечните вноски се включвали главница и
договорна лихва.
Със сключването на договора е сключена
застраховка „Сигурност на плащанията“ на стойност 249,41 лв., която следвало да
се заплати на равни месечни вноски, като част от главницата. С нея общата стойност
на плащанията по договора възлизала на 1 994, 40 лв.. Крайната дата, на която
следвало да бъде погасен била 05.04.2019г.
Договорът е сключен при общи условия,
чл. 3 от които предвижда при
забава на една или повече месечни вноски да се начислява лихва за забава върху
забавена погасителна вноски, в размер на основния лихвен процент, обявен от БНБ
плюс 10%.. Предвижда се още, че при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без
да е необходимо на предсрочната изискуемост да бъде обявена на длъжника.
Предвидена е поредността,
в която ще се погасява задължението /чл. 4 от Общите условия/, правото на
предсрочно погасяване на кредита, начинът, по който следва да бъде упражнено и размерът
на обезщетението, което кредитополучателят ще дължи, правото на
кредитополучателя да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му и
сумата, която следва да върне /чл. 10 от Договора/.
Договорът и общите условия са
двустранно подписани от страните.
С договора за потребителски кредит е
финансирано закупуването от ответника на
Смартфон SONY х2 на стойност
1 299,00 лв. от магазин на
„Технополис България“ ЕАД, гр. Благоевград, като плащането на стойността
на стоката е извършено на 28.03.2017г.. С това ищецът е изпълнил задължението си
по договора. Ответникът не е изпълнил своето да върне уговорената сума с срок.
Според заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно
изготвена, дължимата по договора сума от ответника е в размер на общо 1 9994,
40 лв., включваща отпусната сума от 1 299,00 лв., стойността на
застраховката от 249,41 лв. и договорна лихва в размер на общо 445,99 лв.. Тази
сума е следвало да бъде заплатена на 24 равни месечни вноски за периода от 05.05.2017г. до 05.04.2019г. в размер на 83,10 лв., включваща
главница и договорна лихва. Застрахователната сума е дължима на 24 месечни
вноски, включена като част от
главницата. Н.К. е извършил три плащания- на 08.05.2017г. на сумата 83,10 лв.,
на 15.08.2017г. на сумата от 200,00 лв. и на 20.09.2017г. на сумата 83,10 лв.,
или общо 366,20 лв.. С тях са погасени първите четири вноски за главница и
договорна лихва, а също и договорната лихва и част от главницата по петата
вноска. Останали са непогасени задължения в размер на 1 628, 20 лв., от
които главница в размер на 1 342,19 лв. за периода
05.09.2017г.-05.04.2019г. и договорна лихва в размер на 286,01 лв. за периода
от 05.09.2017г. до 05.04.2019г.
С
неплащането изцяло на петата дължима месечна вноска по договора за кредит, с
падеж 05.09.2017г., ответникът К. е изпаднал в забава, поради което, на осн. чл. 3 от приложимите общи условия дължи лихва за
забава върху всяка просрочена месечна погасителна вноска. Според вещото лице
дължимата мораторна лихва върху незаплатената главница
от 1 342, 19 лв., до 12.07.2019г. е 136, 19 лв..
След подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 24.07.2019г., длъжникът е извършил още три
плащания от по 200,00 лв. всяко, или общо на сумата от 600,00 лв. на
20.10.2021г., на 23.11.2021г. и на 21.12.2021г.. С тях погасената сума по
договора за кредит е в размер на общо 966,20 лв..
С просрочването на месечните вноски за
периода след 05.09.2017г., за кредитора се е породило правото да обяви кредита
за предсрочно изискуем, съгласно чл. 3 от Общите условия. Макар да е
предвидено, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с факта на
неплащане на съответните дължими месечни вноски, без да е необходимо длъжникът да
бъде уведомен, съгласно указанията в т. 18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът
може да събере вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е
заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател. Обстоятелството
да докаже настъпване на предсрочната изискуемост на договора за кредит е в
тежест на ищеца, което не беше сторено. По делото не се представиха
доказателства за отправено от кредитора до длъжника уведомление за обявяване на
предсрочната изискуемост на договора за кредит, което, да е достигнало до
длъжника на 14.03.2018г. по някои от
предвидените в чл. 7 от Общите условия начини-на адреса му, по факс, по
електронно поща или по телефона. Доколкото обаче до датата на подаване на
заявлението в съда на 23.07.2019г. и до приключване на устните състезания пред
настоящата инстанция е настъпил падежът на всичките общо 24 месечни вноски,
това обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда, като факт с правно
значение в производството по иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост
на вземането. В този случай искът следва да се уважи за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл
Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк.
дело № 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид че се претендира вземане на
основание сключен договор с потребител,
съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за
съответствието му изисквания на ЗЗП, при преценка за основателността на иска.
Договорът за потребителски кредит
формално отговаря на изискванията за действителност, предвидени в чл. 22 ЗПК. Сключен
е в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма и има минималното предвидено
в чл. 11, ал. 1 ЗПК съдържание- посочен е общия размер на кредита, в който е
включена и застрахователната премия и условията за усвояването му; лихвения
процент по кредита и условията за прилагането му; годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит; условията за издължаване на кредита от
потребителя; приложен е погасителен план, съдържащ информация за размера,броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план съдържа сроковете и условията за
извършването на тези плащания и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. Посочено е право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата. На страните са
предоставени общите условия.
При преценка на действителността на
клаузата в договора за приложимия годишен процент на разходите от 28%, който
макар да е рамките на установения със закона – чл.19 ал.4 от ЗПК праг, съдът
констатира, че липсва ясно разписана методика на формирането му /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 28 %/.
Съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния
случай, в процесния договор за кредит, липсва яснота досежно посочените обстоятелства. Посочен е лихвен процент
по заема – 25 % /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора. Освен това не са посочени по вид и размер всички
разходи, от които се формира ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В договора е
предвидено заплащане на застрахователна премия от кредитополучателя в размер на
249,41 лв., която съставлявайки разход пряко свързан с договора за
потребителски кредит, следва да бъде включена в годишния процент на разходите,
съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК, за който ал. 4 предвижда да е в максимално
допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. Не става ясно
дали тази сума участва при формиране размера на ГПР и какъв процент от размера
на кредита представляват тя на годишна база. Съгласно дадената в чл. 19, ал. 1 ЗПК дефиниция за годишен процент на разходите по кредита и при съобразяване с §
1 на ДР на ЗПК, застрахователната премия несъмнено се явява разход, в резултат
на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент
на разходите реално надхвърля 28,08 % и възлиза на 48,70 %, според заключението
на вещото лице. Макар размерът на ГПР да се явява в рамките на допустимия
петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, невключването
на застрахователната сума в ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, с
която потребителят е подведен относно действителния размер на разходите по
кредита. Застрахователната сума е предвидим общ разход, който обуславят
сключването на договора при тези условия и е предварително заложен като разход
в размера на погасителната вноска. По тези съображения тази клауза изисква
размерът й да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР по смисъла
на договорката на страните, а невключването й води до неправилно изчислен ГПР и
от там до нищожност на целия договор, поради несъобразяване с нормата на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Липсата
на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите
последици от сключването му, поради което договорът е недействителен.
На следващо място, съгласно чл. 11,
ал.1, т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията
за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Процесният договор съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. За
кредитополучателя възниква задължението да плати предоставената главница, лихва
и застраховка, както и различни други такси при забава напр. /чл.3/. При това
положение, за да е изпълнено изискването на закона, следва да бъде посочено по
ясен и разбираем за потребителя начин разпределението на погасителната вноска
между различните дължими суми, което не е сторено. Също така – самата
информация е най - обща, не отговаря на изискването да е разбираема и
недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на
месечната вноска като части от отделни вземания. Потребителят не е известен за
начина на плащане. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за
недействителност на договора
С оглед изложеното, съдът приема, че не
са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 и т.11 ЗПК, поради което
договорът за потребителски кредит е недействителен. Имайки предвид последиците,
съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник следва да дължи връщане само на
чистата стойност по заема, но не и лихви или други разходи.
Установява се от ССЕ, че са платени общо
966,20 лева. Тъй като други суми освен главница не са дължими, плащането следва
да я погасява до този размер. Размерът на главницата по договора за кредит е
равен на стойността на отпуснатата сума от 1 299, 00 лв.. Платените от
ответника суми от 966 20 лв.,
следва да се отнесат към погасяване на вземането за главница, което е
единствено дължимото. Следователно искът
следва да се уважи за сумата от 332,80 лв.,
представляваща разликата между размера на дължимата и незаплатена главница и
платените от ответника суми, до който искът следва да се уважи. За разликата
над тази сума до претендираната от 1 324,19 лв., следва да се отхвърли.
Върху тази сума следва на се присъди законна лихва, считано от 25.07.2019г.
/датата на подаване на заявлението в съда/, до окончателното плащане. Искът
следва да се отхвърли за сумите от 286,01 лв. възнаградителна лихва за периода от 05.09.2017г. до 05.04.2019г.,
както и 241,44 лв., съставляваща мораторна лихва за
период от 05.10.2017г., до 12.07.2019г., като недължими, на осн. чл. 23 ЗПК.
Съобразно изхода на делото на ищеца се
дължат разноски, съразмерно уважената част на иска, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.
В
съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
Искането за заплащане на разноските е
заявено своевременно. Тъй като ищецът е представляван от юрисконсулт в
заповедното и в исковото производство, представяне на доказателства за
заплащане на възнаграждение на процесуалния представител не е предпоставка за
основателността на претенцията в тази част.
От ищеца са направени разноски за
държавна такса в настоящото производство в размер на 116,30 лв., от които
съразмерно уважената част на иска ответникът Н.К. следва да бъде осъден да заплати 20,70 лв.
Ищецът е направил разноски за депозит за
вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 250,00 лв.,
от които ответникът следва да бъде
осъдена заплати 44,50 лв.
На ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК, се дължат и разноски за процесуално представителство от юрисконсулт
в минимален размер от 100,00 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
На ищеца се дължат разноски за държавна
такса в заповедното производство съразмерно уважената част от иска в размер
съответно от 6,66 лв..
На ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК, се дължат и разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт в заповедното производство в минимален размер от 50,00 лв.,
съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
В исковото производство на ответника не
е назначаван особен представител, предвид че е получил лично препис от исковата
молба и е редовно призован за първото по делото о.с.з. на чл. 41, ал. 1 ГПК,
поради което внесената сума от ищеца не е разходвана и подлежи на връщане. На
ищеца следва да се укаже, че може да иска от съда връщането й обратно.
По изложените съображения, настоящият
състав на Районен съд Велинград:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н.С.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост „ № 4, Бизнес парк, София, сгр. 14, сумата от 332,80
лв. /триста тридесет и два лева и 80
ст./ главница по Договор за потребителски кредит CREX-14643397
от 27.03.2017г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението-25.07.2019г,
до датата на изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 332, 80
лв. до пълния претендиран
размер от 1 342,19 лв. главница, за сумата от 286,01 лв. възнаградителна лихва за периода от 05.09.2017г. до 05.04.2019г.,
както и за сумата от 241,44 лв., мораторна лихва за
период от 05.10.2017г., до 12.07.2019г..
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Н.С.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост „ № 4, Бизнес парк, София, сгр.
14, разноски по ч. гр. д. 785/2019г. на РС Велинград в размер на общо 56,66 лв.
/петдесет и шест лева и 66 ст../, от които 6,66 лв. /шест лева и 66 ст./ държавна
такса, съразмерно уважената част от иска и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/, съгласно чл. 26 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Н.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да
заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост „ № 4, Бизнес парк, София, сгр. 14, разноски по
гр. д. 286/2021 г. на РС Велинград в размер на общо 164,20 лв. /сто шестдесет и
четири лева и 20 ст./, от които 20,70 лв. /двадесет лева и 70 ст./ държавна
такса, 44,50 лв. /четиридесет и четири
лева и 50 ст./ разноски за съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно на уважената част от иска и 100,00
лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Иванка Пенчева