Р Е Ш
Е Н И Е
№ 319/ 12.06.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на осми
юни две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Л*** и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 257/2018 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
дирекция "Инспекция по труда"/ДИТ/ Монтана против решение № 49/11.04.2018
г., постановено по АНд № 616/2017 г. по описа на Районен съд Лом, с което е
отменено наказателно постановление № 12-000842/01.11.2017 г. на директора на дирекция
"Инспекция по труда" Монтана.
С цитираното наказателно
постановление на „К*** ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Лом, ул.П***
№ * , вх.* , ап.* / не е посочено от кого се представлява дружеството/, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв.,
на основание чл. 84 във вр. с чл. 30а
от Закона за насърчаване на
заетостта /ЗНЗ/.
В касационната жалба се сочи, че
решението на Районния съд е незакосъобразно, неправилно и необосновано, като се
иска се отмяна на решението по подробни доводи, изложени в жалбата.
В открито съдебно заседание
касаторът, административнонаказващият орган се представлява юрк.Кръстева която
поддържа жалбата.
Ответникът по жалба, се
представлява от адв. К. и оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
В производството пред настоящата
инстанция не са събрани нови доказателства.
Настоящият касационен състав, като
провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба,
установи:
За да постанови обжалваното решение
и отмени наказателно постановление № 12-000842/01.11.2017 г. на директора на дирекция
"Инспекция по труда" Монтана, въззивният съд е приел, че не е
доказано безспорно дружеството – жалбоподател
да e извършил нарушението, за което е наложеното наказание. Наетото по трудово
правоотношение лице, макар да е дошъл по – късно на работното си място при
извършване на проверката и попълнило декларация, която макар и непълна, но от
нея става ясно, че е назначен от 10.09.2017 г. и към датата на проверката
10.10.2017 г. още не е получавал заплата. Посоченото” не съм работил” самото
лице е опровергало при разпит в с.з./ виж протокол от с.з. на 06.12.2017 г./.
Следва да се има предвид и длъжността за която е наето ”чистач- хигиенист”,
което очевидно не предполага да е високообразовано. В попълнената декларация
обаче се съдържат всички други данни относно сключения с лицето трудов
договор. Предвид което не може да се
приеме, че е нарушен сключеният между дружеството
- жалбоподател и Агенцията по заетостта договор. При така събраните
доказателства, въззивният съд правилно е приел, че така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
срок от лице, за което първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради
което същата е допустима. По същество неоснователна.
По основателността на същата
настоящият състав взе предвид събраните в производството писмени и гласни
доказателства, напълно споделя изложените в решението на въззивния съд доводи и
намира за излишно да ги преповтаря.
Осъществената проверка е по повод
цялостния контрол осъществяван от министъра на труда и социалната политика по
спазване на закона както и други нормативни актове в областта на заетостта и
въз основа на същата е съставен редовен съгласно изискванията на закона акт, но в производството не е безспорно установено
твърдяното нарушение. Дори да се приеме, че посоченото лице Ц*** Т*** Ц*** не е
бил на работното си място в момента на проверката, това не е достатъчно
основание да се приеме, че работодателят не използва по предназначение
предоставените му по глава шеста от ЗНЗ целеви средства.
В мотивите на постановеното от
първоинстанционния съд решение се сочи, че не е посочено на първо място дали
работодателят има сключен договор с Агенцията по заетостта, какво средства, за
какво и кога са предоставени по посочения в наказателното постановление проект.
Посочената разпоредба на чл.30а от ЗНЗ е твърде обширна и въобще не е посочено
коя хипотеза, коя алинея и точка се твърди, че са нарушени. Предвид което
правилно въззивният съд е приел, че „ допуснатите неясноти при фактическото и
правното индивидуализиране на нарушението са основание за отмяна на
наказателното постановление..” Всички събрани в производството доказателства
мотивират настоящия съдебен състав да сподели изводите на РС Лом, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно.
Неоснователни са доводите на
касационния жалбоподател, че нарушението е установено по несъмнен начин,
единствено съставен АУАН не е достатъчно за да се приеме това твърдение. Същото
се оборва от събраните в производството доказателства.
С оглед констатираното съвпадане на изводите на
двете съдебни инстанции атакуваното по реда на касационното обжалване решение
на Районен съд Лом следва да бъде оставено в сила.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221, ал.2 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд Монтана
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49 от 11.04.2018 г., постановено по АНД № 616/2017 г. по описа на РС Лом.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: