РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Бургас, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500194 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 260007/14.01.2022 год. по гр.д.№2364/2020 год. по описа
на Бургаския окръжен съд е осъдена Застрахователна компания „Лев
Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
представлявано от изпълнителните директори П. Д. и Г. Г. да заплати на С.
С. Ш., ЕГН ********** от гр. С., ул. “С.“№ **, сумата в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие претърпени болки и страдания от получени от С. Ш. травми
като пътник в л.а. „Дачия Логан“ с рег.№ А 3491 МД при ПТП на 23.07.2019
г. около 15.21 часа причинено от Я. С. С. като водач на л.а. „Шевролет
Нубира“ с рег.№ А 9344 КТ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 02.10.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, като претенцията над уважения размер до претендирания от 100
000 /сто хиляди/ лева е отхвърлена. Осъдена е Застрахователна компания
„Лев Инс“АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
представлявано от изпълнителните директори П. Д. И Г. Г. да заплати на
адвокат В. О. сумата в размер на 176,50 /сто седемдесет и шест лева и 50
ст./ - представляваща адвокатско възнаграждение. Осъден е С. С. Ш. от гр. С.
да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София сумата в размер на 2312,30 / две
1
хиляди триста и дванадесет лева и 30 ст./ - разноски по делото. Осъдена е
Застрахователна компания „Лев Инс“АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, представлявано от изпълнителните директори
П. Д. и Г. Г. да заплати на Окръжен съд - Бургас сумата в размер общо на 600
/шестстотин/ лева, от които 200 лв. - държавна такса върху размера на
присъденото обезщетение , както и 400 / четиристотин/ лева - разноски.
Посочено е, че решението е постановено при участието като трети лица -
помагачи на страната на ответника ЗК „Лев инс“АД :
- Агенция „Пътна инфраструктура“ - София ,
- ЗАД „ДаллБогг живот и здраве“ АД - София,
- ЗАД „Армеец“АД - София ,
-„Алианц България“АД,
- „ДЗИ Общо застраховане“АД и
- УМБАЛ - Бургас АД.
С решение № 260037/10.03.2022 год. по гр.д.№2364/2020 год. по описа
на Бургаския окръжен съд е допълнено решение №260007 от 14.01.2022 г.,
постановено по делото по направеното от ответника ЗК „Лев инс“АД
възражение за прихващане, като е оставено без уважение искането на ЗК
„Лев инс“ АД, ЕИК ********* за извършване на прихващане между размера
на присъденото обезщетение в размер на 5000 лв. в полза на ищеца С. Ш. и
присъдената сума в размер на 2 312,30 лв. - разноски в полза на ответника ЗК
„Лев инс“АД.
1.Постъпила е въззивна жалба от С. С. Ш., ЕГН ********** от гр. С.,
ул. “С.“ № **, чрез процесуален представител адв. В.О., срещу решение №
260007/14.01.2022 год. по гр.д. №2364/2020 год. по описа на Бургаския
окръжен съд в отхвърлителните му части, с които претенциите на ищеца са
отхвърлени за сумата над 5000 лв. до 100 000 лв. - неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2022 год. до
окончателното й заплащане. Твърди се, че в обжалваните части решението е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът правилно е установил
фактите и обстоятелствата относно виновното противоправното деяние,
неговия причинител, отговорния застраховател, претърпените телесни
увреждания от ищеца, в резултат на които е направен обоснован извод, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди под формата на физически и
душевни болки и страдания, но в противоречие с принципите на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД е приел, че справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди е сумата от 5000 лв. Твърди се, че не
са отчетени интензитета, продължителността и характера на претърпените
болки и страдания. Съдът не е зачел всички причинени на ищеца травматични
увреждания. Твърди се, че съдът се е отклонил от дадените задължителни
разяснения по ППВС №4/68 г., относно критериите при определяне на
справедлив размер на обезщетението, като не е отчетена и икономическата
2
конюнктура показател за което са размерите на застрахователно покритие и
лимитите на отговорност по застраховки „ГО“ на автомобилистите към
момента на ПТП. Твърди се също, че неправилно съдът е приел принос на
пострадалия за настъпване на част от вредоносния резултат в размер на 100
%, поради непоставен предпазен колан. Твърди се, че по делото не са
ангажирани убедителни доказателства за допуснати от страна на ищеца
нарушения на ЗДвП, с които той да е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, като не е установено и обстоятелството, че
автомобилът в който ищецът е пътувал на задната седалка е бил оборудван с
предпазни колани. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните
части и за цялостно уважаване на претенциите на ищеца с присъждане на
направените съдебни разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба подадена от ищеца, от
ответника по делото - Застрахователна компания „Лев Инс“АД, чрез
процесуален представител адв. П. В. Изложени са съображения за правилност
на решението в обжалваните части и за неоснователност на възраженията на
въззивника-ищец. Твърди се, че не е установено, че ищецът е участник в
процесното ПТП, тъй като не е вписан като пострадало лице в издадения от
органите на МВР протокол за ПТП, а в свидетелските си показания пред
окръжния съд свидетелката И. е изложила неистини, тъй като соченото от нея
относно мястото на пътуване на ищеца не съответства на установени факти и
обстоятелства с други доказателства по делото. Твърди се също, че не е
установено, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил сочените от
него травматични увреждания, тъй като не е представена достоверна
медицинска документация, като липсват данни за проведено лечение и
възстановяване на ищеца, както и за контролни прегледи. Евентуално са
изложени възражения за установено съпричиняване от страна на ищеца и
липса на основания за увеличаване на размера на присъденото обезщетение.
Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните от ищеца
части и присъждане на съдебните разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач на
ответника, а именно – от ЗАД „Алианц България“АД, чрез адв. Б. С., в който
са изложени съображения за правилност на решението в обжалваните от
ищеца части и неоснователност на възраженията по въззивната жалба. Твърди
се, че по отношение на застраховането при това трето лице МПС не са налице
основания за ангажиране на отговорността. Направено е искане за
потвърждаване на решението в обжалваните части.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач на
ответника, а именно -„ДЗИ Общо застраховане“АД, чрез процесуален
представител юрисконсулт Л. С., в която са изложени съображения за
правилност на решението в обжалваната част и неоснователност на
въззивната жалба. Направено е искане за прекратяване на делото по
отношение на това трето лице с аргумент, че съгласно приетия от окръжния
съд с обжалваното решение механизъм на ПТП, водачът на застрахованото
3
при него ПТП не е виновен за причиняването му.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач на
ответника, а именно ЗАД „ДаллБогг живот и здраве“ АД – София, чрез
процесуален представител адв. И. Ц., в който е посочено, че възраженията на
ищеца за несправедлив размер на обезщетението са неоснователни, а
присъденото от окръжния съд обезщетение в пълна мяра осъществява
обезпечителната си функция, поради което решението в обжалваната от
ищеца част следва да бъде потвърдено.
2. Подадена е насрещна въззивна жалба от ответника по делото
Застрахователна компания „Лев Инс“АД, чрез процесуален представител адв.
П. В., срещу решение № 260007/14.01.2022 год. по гр.д.№2364/2020 год. по
описа на Бургаския окръжен съд в неговата уважителна част, с която в
полза на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
5000 лв., ведно със законна лихва и разноски по делото. Недоволство от
решението е изразено в няколко насоки. На първо място се твърди, че е
останал недоказан механизмът по който са причинени уврежданията на
ищеца, както и това, че тези увреждания са получени при процесното ПТП.
Твърди се, че ищецът не е бил участник в ПТП тъй като не е в вписан в
протокола за ПТП като пострадало лице, а свидетелските показания на
свидетелката Илиева - живуща на съпружески начала с ищеца, са
недостоверни и противоречат на останалите факти и обстоятелства
установени по делото относно процесното ПТП. Твърди се, че представените
по делото медицински книжа са противоречиви и не доказват твърденията на
ищеца, тъй като тези издадени от УМБАЛ-Бургас в деня на ПТП сочат, че не
се установяват увреждания на ищеца. По отношение на изследванията
извършени в гр. София съгласно представени по делото документи се сочи, че
са направени дни след ПТП и не е установено, че показват увреждания
причинени от процесното ПТП. Изложени са и евентуални възражения в
случай, че се приеме, че увреждания на ищеца са причинени от процесното
ПТП, да се вземе предвид, че фрактурата в лявата раменна става не би се
получила при поставен обезопасителен колан, а останалите твърдени
увреждания, включително тези на краката, не са надлежно доказани.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и цялостно
отхвърляне на претенциите на ищеца с присъждане на разноските за двете
съдебни инстанции. Направено е особено искане в случай на потвърждаване
на решението в обжалваната от ответника част да бъде извършено
прихващане по изявлението на ответника за съдебно прихващане между
неговото вземане за съдебни разноски и вземането на ищеца за
обезщетение.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба подадена от
ответника, от ищеца по предявения иск – С. С. Ш., чрез процесуален
представител адв. В. О., в който са изложени съображения за нейната
неоснователност и за правилност на решението в обжалваните от ответника
части. Твърди се, че причинната връзка между процесното ПТП и получените
4
от ищеца телесни увреждания е установена по делото с годни доказателства,
като съдът правилно е установил и механизма на ПТП, а възраженията на
ответника в този смисъл са неоснователни. Направено е искане за
потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част и за
присъждане на съдебните разноски.
3. Постъпила е въззивна жалба от ответника по делото
Застрахователна компания „Лев Инс“АД, чрез процесуален представител адв.
П. В. срещу решение № 260037/10.03.2022 год. по гр.д.№2364/2020 год. по
описа на Бургаския окръжен съд. Твърди се, че решението е неправилно,
тъй като становището на съда за неуважаване на искането за прихващане по
направеното от ответника изявление противоречи на чл.104 от ЗЗД, както и на
цитирана съдебна практика на ВКС и на АС-Бургас. Направено е искане за
отмяна на решението и за извършване на прихващането.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от насрещната страна С. С.
Ш., чрез процесуален представител адв. В. О., в който са изложени
съображения за неоснователност на искането на ответника за извършване на
прихващане като противоречащо на изискванията на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, а
също и поради невъзможност за прихващане с присъденото обезщетение,
което е несеквестируемо вземане. Направено е искане за потвърждаване на
решението и за оставяне на въззивната жалба без уважение.
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу
съдебни актове на окръжния съд подлежащи на въззивно обжалване и са
ДОПУСТИМИ.
С първото обжалвано решение Бургаския окръжен съд се е произнесъл
по иск с правно основание чл. 432 от КЗ и по претенция за законна лихва с
правно основание чл. 86 от ЗЗД.
С второто обжалвано решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл
по искане за съдебно прихващане, след постановяване на първото решение, в
производство по чл. 250 от ГПК.
С определението си по чл. 267 от ГПК въззивният съд е оставил без
уважение искането на третото лице - помагач на ответника - „ДЗИ Общо
застраховане“АД, за прекратяване на производството спрямо него.
Пред въззивния съд главните страни и третите лица – помагачи -„ДЗИ
Общо застраховане“АД и ЗАД „ДаллБогг живот и здраве“ АД поддържат
направените искания, възражения и становища, молят за уважаването им.
Останалите трети лица – помагачи на ответника по делото, не са взели
становище.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Обжалваните решения са постановени от компетентен съд в рамките на
правомощията му, по допустими искове и претенции, поради което са
5
валидни и допустими.
При преценката за правилност на обжалваните решения съдът взе
предвид следното:
Решението по същество на спора е постановено по исковата претенция
от С. С. Ш. от гр. С. представляван от адвокат В. О. срещу ЗК „Лев инс“ АД,
ЕИК *********-София за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 100 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди за
претърпени болки и страдания от травматични увреждания получени от
ищеца при ПТП станало на 23.07.2019 год. за което твърди, че е причинено по
вина на водача на л.а. „Шевролет Нубира“ с рег.№ А 9344 КТ - Я. С. С., който
изгубил управлението над автомобила си и се блъснал в движещите се в ляво
от него леки автомобили, между които и лек автомобил „Дачия Логан“ ,
собственост на „Гарден франц“ - Бургас, управляван от водача Б. Д., и
застрахован при ответника по задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите, в който ищецът твърди, че е пътувал по средата на задната
седалка с поставен обезопасителен колан. Твърди, че в резултат на ПТП са му
причинени телесни увреждания по лява ръка и ляв крак, охлузвания и
кръвонасядания по тялото и крайниците поради което продължително време е
изпитвал силни болки и затруднено движение в лява раменна става, левия
долен крайник - в областта на коляното и глезена, болки в дясна подбедрица.
Твърди, че изпитал тревожност, слабост, дискомфорт, продължително
безпокойство, притеснения, каквито нямал преди това. Той трудно преодолял
среса, възстановителния период при него бил по-продължителен, което му
създало както битови неудобства, така и срив на самочувствието и тежък
психически шок. Ищецът сочи, че преди предявяване на иска, с молба от
30.07.2019 год. е поискал от ответника да му заплати обезщетение за
неимуществените вреди, но такова не е било определено и изплатено. Сумата
от 100 000 лв., която се определя от ищеца като справедлив размер на
обезщетението, се претендира ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като се
претендира и заплащане на съдебните разноски, включително присъждане на
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца по чл. 38 от
ЗА.
С отговора си ответникът оспорва иска по основание и размер.
Прави възражения, които поддържа и пред настоящия съд - че ищецът не е
вписан в протокола за ПТП съставен от органите на МВР, поради което не е
участник и не е пострадало лице от процесното ПТП. Сочи се, че ищецът е
направил искане за конституиране по образуваното досъдебно производство
във връзка с ПТП, една година по-късно. Извършено е позоваване на
разминаване между твърденията на ищеца в настоящия процес относно това
на коя седалка в лекия автомобил е бил към момента на ПТП и соченото от
него при разпита му като свидетел в досъдебното производство. Твърди се
също, че не е установена пряката причинно-следствена връзка на
уврежданията му с процесното ПТП. Сочи се, че от данните за прегледа на
6
ищеца в УМБАЛ-Бургас в деня на ПТП не се установява той да е претърпял
травми и увреждания, а резултатите от извършени дни по-късно изследвания
на ищеца в гр. София не следва да се кредитират, тъй като не е установено, че
са за травми получени при процесното ПТП. Оспорени са резултатите от
медицинските изследвания направени на ищеца в гр. София. Възразено е и по
степента и характера на претърпени от ищеца увреждания в резултат на
процесното ПТП. Сочи се, че не се твърди и не се представят доказателства за
посещение при лекар, който да е предписал определено лечение на ищеца,
като няма данни след ПТП той да е бил превързан, обездвижен или да е
приемал медикаменти във връзка с твърдените увреждания. Възраженията на
съпричиняване, които се поддържат и пред настоящия съд са в две насоки: -
съпричиняване в резултат на непоставен обезопасителен колан от ищеца,
поради което са настъпили увреждания в лявото рамо, - съпричиняване
поради непредприемане на лечение за по-бързо възстановяване. Възразено
е също, че за твърдените увреждания по ляв крак доказателствата не са
достоверни, поради което следва да се приеме, че такива увреждания не са
настъпили. Сочи се, че в производството пред НОИ не е установено да е
налице трудова злополука с ищеца, тъй като не му е била причинена временна
неработоспособност. Направено е искане за отхвърляне на иска и за
присъждане на съдебните разноски.
С изключение на третото лице УМБАЛ-Бургас - невзело становище по
иска, останалите трети лица-помагачи на ответника, са оспорили иска по
основание и размер, направили са искания за отхвърлянето му, евентуално
при уважаване на иска са възразили относно претендирания размер като
завишен, поддържали са възраженията на ответника, включително тези за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Не се спори, като и от доказателствата по делото се установява, че
ищецът е отправил застрахователната си претенция спрямо ответника преди
предявяване на иска, но последният не е определил и заплатил обезщетение
на ищеца като пострадало лице от процесното ПТП.
Допълнителното решение е постановено по заявеното пред окръжния
съд от ответника възражение за съдебно прихващане между вземането,
което съдът евентуално ще присъди като главница в полза на ищеца по
предявения от него иск и вземането, което евентуално ще се присъди в полза
на ответника при пълна или частична неоснователност на иска.
Ищецът е изразил становище за неоснователност на възражението за
прихващане.
По същество на спора:
1. Пред настоящия съд не са заявени оспорвания от ответника по
отношение на механизма на ПТП настъпило на 23.07.2019 год. относно
участието на шестте автомобила, включително относно констатираното
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Шевролет Нубира“-
такси с рег.№ А 9344 КТ - Я. С. С., довело до настъпване на ПТП.
7
Механизмът на ПТП се установява по делото от заключенията на вещите лица
по приетите от окръжния съд единична експертиза /л.168 и сл./ и
комбинирана експертиза /л.360 и сл./, и е описан от първоинстанционния съд
в обжалваното решение, като се възприема и от настоящия съд. На 23.07.2019
г. по пътя Бургас - Средец-Н-79 в посока към гр. Средец, е пътувал л.а.
„Дачия Логан “ с peг. № А 3491 МС собственост на „Гарден франц“ - Бургас,
управляван от водача Б. Д. Пред него в същата посока са пътували
последователно л.а. „Киа“, л.а. “Фолксваген Пасат“, л.а.“Рено Еспейс“ и т.а.
„Мерцедес“-бетоновоз. В обратна посока към гр.Бургас пътувал лек
автомобил „Шевролет Нубира“ с рег.№ А 9344 КТ - такси с водач Я. С. С.
При разминаването си с товарен автомобил - бетоновоз „Мерцедес с рег.№
СВ 9357 КВ по неизяснени причини водачът Яни Стоянов отклонил
автомобила си-такси наляво вследствие на което последвал страничен
сблъсък на предната лява част на лекия автомобил със задната лява част на
бетоновоза. Лекият автомобил-такси не се върнал обратно в платното си, а
ударил последователно движещите се в насрещното платно „Рено Еспейс“,
„Фолксваген Пасат“, „Киа“, след което се ударил челно в лекия автомобил
„Дачия Логан“, в който е пътувал ищеца. Вещото лице Г. дава заключение, че
водачът на л.а.„Дачия“ е бил поставен в обективна невъзможност да избегне
сблъсъка с л.а.„Шевролет“, реагирал със спирачки и намалил първоначалната
си скорост, но не могъл да се отклони наляво, тъй като там вече се е намирал
л.а. „Рено Еспейс“. Причината за произшествието е субективното поведение
на водача на л.а. „Шевролет Нубира“ - внезапна загуба на нормална
физическа кондиция и загуба на контрола на управлението. След
първоначалния сблъсък с бетоновоза, движението на л.а.„Шевролет“ на
практика е било без участието на водача. След челния удар между лекия
автомобил „Шевролет“ и л.а. „Дачия“ двата автомобила се завъртели на 20-30
градуса: л.а.„Шевролет“ се завъртял надясно, а л.а.„Дачия“ - наляво.
Деформацията в предна част на л.а. „Дачия“ съответства на скорост 40 км/ч.
към момента на сблъсъка. Скоростта на л.а. „Шевролет“ в момента на удара е
била 30 км/ч. Лекият автомобил „Дачия“ претърпял дълбока деформация в
челна дясна част, отворила се предна дясна въздушна възглавница. По
настоящото дело не се установява водачите на другите автомобили участници
в ПТП да са имали противоправно поведение, което да е допринесло за
настъпване на ПТП. Водачът на л.а. „Рено Еспейс“ с рег.№ А 6751 НН С. П.
не е претърпял увреждания, нанесени са били материални щети по
автомобила. Водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ А 6690 НН К. З.
също не е претърпял увреждания, нанесени са само материални щети по
автомобила. Само материални щети са били причинени и по л.а. „Киа
Спортидж“ с рег.№ А 9461 НК. Водачът Я. В. не е пострадал. Водачът на
„Дачия Логан“ с рег.№ А 3491 МС Б. Д. е получил телесни увреждания.
Водачът на л.а. „Шевролет Нубира“ с рег.№ А 9344 КТ Я. С. Вследствие
нараняванията при ПТП в болницата на 31.07.2019 г. е починала пътничката в
„Дачия Логан“ Г. Т. На друга пътничка в „Дачия Логан“ - М. И. са причинени
8
телесни увреждания. Вещите лица по комбинираната експертиза както и
вещото лице по единичната експертиза заключават, че изключителна вина
за произшествието има водача на л.а. „Шевролет Нубира“ Я. С., което на
базата на събраните пред окръжния съд доказателства, включително –
свидетелските показания на свидетеля Я. В. – също участник в ПТП /л.233/
изцяло се възприема и от настоящия съд.
Не се оспорва и се установява от приложените доказателства валидното
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“
на автомобилистите за покриване от страна на ответното застрахователно
дружество на отговорността на виновния за ПТП водач спрямо пострадалите
и увредени лица за вредите, които са пряка и непосредствена последица от
процесното ПТП.
Пред настоящия съд преди всичко се оспорва качеството на ищеца
на пътник в лек автомобил-участник в ПТП и на пострадало лице от
ПТП. Съдът намира оспорването е неоснователно. При съвкупен анализ на
доказателствата по делото съдът намира за установено, че ищецът е участник
като пътник в л.а. „Дачия Логан“ в процесното ПТП, като по време на
сблъсъка между „Шевролет Нубира“ с рег.№ А 9344 КТ управляван от Я. С. и
на „Дачия Логан“ с peг. № А 3491 МС управляван от водача Б. Д. , ищецът е
пътувал на задна седалка в автомобила „Дачия Логан“.
Установено е по делото, че във връзка с процесното ПТП е образувано
ДП № 3292 ЗМ-420/2019 год. на 4-то РПУ-Бургас, за престъпление по чл.343,
ал.1, б.“б“ предл.2 и буква“в“ от НК /част от преписката е приложена по
делото/, по което на 13.07.2020 год. ищецът Ш. е разпитан като свидетел на
ПТП и на същата дата от разследващия орган му е връчен протокол за
уведомяване по чл.6, ал.1 от ЗПФКПП в качеството му на пострадал от
престъпление.
Установено е по делото, че към момента на ПТП-23.07.2019 год. ищецът
е работил по трудово правоотношение съгласно трудов договор №
246/30.04.2019 год. /л.115/ с дружеството наемател на л.а. „Дачия Логан “ с
peг. № А 3491 МС собственост на „Гарден франц“ - Бургас, а именно с
дружеството „Ситамекс Гардън“ООД-Бургас, което няколко дни след ПТП -
на 29.07.2019 год., в качеството си на осигурител е декларирало трудова
злополука пред НОИ ТД-Бургас станала с ищеца С. С. Ш. на 23.07.2019
год. В декларацията-образец при описанието на данни от злополуката е
описано процесното ПТП. Като пътуващи в лекия автомобил към момента на
ПТП са посочени лица в трудови правоотношения с дружеството - М. И., Б.
Д., С. Д., С.Ш. и Г. Т. /починала в резултат на ПТП/. Конкретно за ищеца Ш.
е посочено, че същият е пътувал със служебния автомобил-участник в ПТП.
От представената преписка на НОИ ТД-Бургас е видно, че след извършеното
разследване назначената комисия е стигнала до заключение, че С. Ш. е
присъствал на процесното ПТП като пътник в служебния автомобил, но не му
е причинена временна неработоспособност, тъй като при удара между двата
9
автомобила е получил само натъртвания и охлузвания.
Горното сочи, че няколко дни след ПТП пред официални държавни
органи-НОИ ТД-Бургас е заявено от работодателя на ищеца участието на С.
Ш. в процесното ПТП, което опровергава възражението на ответника, че
преди отразяването на ищеца като пострадал от престъпление по досъдебното
производство, което е станало една година след катастрофата, липсват
официални данни за участието му в процесното ПТП. Съдът отбелязва, че
заключението на административния орган по трудовата злополука относно
вида и характера на получените от ищеца травми няма самостоятелна и пряка
доказателствена стойност в настоящия процес, а следва да се преценява по
този въпрос ведно с всички събрани по делото доказателства.
Освен обстоятелствата отразени в преписката на НОИ по заявената
трудова злополука, твърденията на ищеца за участие в процесното ПТП като
пътник на задна седалка в автомобила „Дачия Логан“ се потвърждават от
свидетелските показания на свидетелката М. И. – безспорно пострадало
лице от процесното ПТП. Свидетелката сочи, че по времето на катастрофата
тя и ищеца са живели на съпружески начала в неговото жилище в гр. С., но
към момента на даване на показанията /03.10.2021 год./ вече не са заедно. В
деня на катастрофата, в колата, в посока към гр.Средец пътували пет човека-
свидетелката, шофьорът, братът на шофьора, Сашо и една жена, която
починала при катастрофата. Богдан карал колата, а до него на предната
седалка бил неговият брат. Свидетелката твърди, че тя седяла от лявата
страна на задната седалка, до нея на средната седалка седял С., а от дясно
седяла жената, която след ПТП починала. Колата с която пътували била
червена „Дачия“. Всички, които пътували в колата работели в Бургас към
частна фирма, като по време на ПТП се прибирали от работа към гр. С.
Свидетелката не си спомня много добре обстоятелствата точно преди
катастрофата, от която тя също е пострадала, но твърди, че често са пътували
по повод работата си или с тази кола или със служебен бус. Свидетелката
сочи, че когато са пътували на задна седалка на „Дачията“ никога не са
си слагали предпазни колани. Казва, че понякога като пътували, Сашо седял
на задната седалка от дясно. Свидетелката няма ясен спомен какво се е
случило след сблъсъка между двете коли, като сочи пред съда, че е била
много стресирана и изобщо не иска да си спомня. Не знае кой ги е извадил от
колите, не си спомня, че е била в болницата в гр.Бургас. Спомня си, че е била
преместена в болница в гр. София, като С. бил през цялото време с нея в
София. Там била и майката на С. Той също пострадал от катастрофата –
оплаквал се от болки в рамото. Свидетелката не си спомня да се е
оплаквал от болки на друго място, като сочи, че можел да се движи
самостоятелно без да ползва патерици. Свидетелката не знае дали С. е
ходил на лекар в С. или в С. и при кого е ходил. След лечението на
свидетелката в гр. София, тя, С. и майка му се прибрали в гр. С., където
свидетелката се долекувала. С. и майка му се грижили за свидетелката и й
помагали. В този период С. се оплаквал от болки в рамото. Майка му
10
помагала и на него. Не знае С. да е имал други болки.
Третото лице-помагач на ответника УМБАЛ-Бургас, в изпълнение на
задължението за представяне на доказателства е представило по делото
заверено копие от наличната медицинска документация за лицето С. С. Ш. /л.
283 и сл./. От медицинските документи става ясно, че в деня на ПТП -
23.07.2019 год. ищецът е постъпил в 19 и 29 часа в Отделение по спешна
медицина на УМБАЛ-Бургас, заведен под амб.№21767. В листа за преглед
извършен в 19 и 30 часа е отразено, че ищецът е съобщил, че е участник в
ПТП като пътник на задна седалка. Посочено е, че той е контактен и
адекватен. Извършени са му хематологични изследвания, назначена му е
консултация с неврохирург и травматолог. Налице са данни за извършени
травматологични изследвания – направен рентген на череп, раменна
става, глезенна става, гръден кош и бял дроб. Липсват данни ищецът да е
провел назначените консултации с неврохирург и травматолог, а в листа за
преглед е отразено, че пациентът е напуснал самоволно лечебното
заведение.
Въпреки заинтересоваността на свидетелката И., поради
съществувалата между нея и ищеца близка до брачната връзка към момента
на ПТП, съдът дава вяра на свидетелските й показания относно посочения по-
горе спорен въпрос, като приема, че ищецът към момента на ПТП е бил
пътник на задна седалка в единия от леките автомобили участници в
процесното ПТП, а именно в л.а.„Дачия Логан“. В този смисъл
показанията на свидетелката са в съответствие както с данните по преписката
на НОИ по заявената от работодателя на ищеца трудова злополука, така и с
представените от УМБАЛ-Бургас медицински документи за прием на ищеца
в деня на катастрофата в спешното отделение на бургаската болница. Ето
защо възраженията на въззивника-ответник относно недоказано участие на
ищеца в процесното ПТП като пътник в един от автомобилите-участници при
ПТП са неоснователни.
Непосочването на ищеца като пострадало лице в съставения в деня на
ПТП официален документ по ЗДвП - протокол за ПТП, не изключва
възможността участието на ищеца в процесното ПТП като пътник в един от
автомобилите - участници в ПТП - в случая в автомобила „Дачия Логан“, да
бъде установено с всички други допустими по ГПК доказателства и
доказателствени средства, включително чрез свидетелски показания. Ето
защо, съдът не споделя възражението на ответника, че поради неотразяването
на ищеца в този протокол следва да се приеме, че той не е участник в ПТП.
В съответствие с изводите на съда са и свидетелските показания на
майката на ищеца - свидетелката Д. Ш., която сочи, че в деня на ПТП С. бил
на работа, но след три и половина няколко пъти й се обадил по телефона. При
първото обаждане казал само, че са катастрофирали и затворил телефона. При
следващите позвънявания казал, че шофьорът на таксито е починал, а също,
че жената, която седяла до него в колата била върху него цялата обляна в
11
кръв. Свидетелката не успяла да отиде на мястото на ПТП, но след като си
осигурила превоз, намерила С. в болницата в гр. Бургас. Той бил изцапан с
кръвта на жената, която седяла до него, като се оплакал на свидетелката, че
изпитва болки в лявата ръка и в двата крака. Нямал счупено, но имал проблем
с рамото. Към този момент С. живеел с М. - нямали брак, но били като мъж и
жена, а също - работели заедно. М. била по-зле от С. Свидетелката и сина й
обръщали повече внимание на нея. Първоначално я настанили в болницата в
гр. Бургас, но после с линейка я откарали от болницата в Бургас до болница
„Пирогов“ в София, където тя престояла 20 дни. С. не бил здравно осигурен
към този момент. На другия ден свидетелката и С. с автобуса заминали за
София, където на свои разноски извършили прегледи и изследвания на С. В
София били 20 дни заедно с М. М. била настанена във ВИП стая, където
свидетелката оставала да преспи като неин придружител, а С. спял при едни
хора от С., които работели в София, но всяка сутрин с патерица идвал в
болницата. След прегледите на С. в София му предписали обезболяващи
лекарства, които свидетелката закупила. Свидетелката сочи, че С. след
катастрофата се страхувал да пътува с кола, затова пътували с автобус до
София, като твърди, че той все още изпитва страх при пътуване и постоянно
се оглежда.
Ищецът е представил писмени доказателства за извършена
диагностика чрез ЯМР в гр. София на ляв глезен, лява коленна става и
лява раменна става на 25.07.2019 год. и съдебно-медицинско удостоверение
от 26.07.2019 год. издадено от доктор П. К. - специалист съдебен лекар, което
в частта, в която има характера на частна експертиза не се зачита от съда, но
се зачита по отношение на установяване на обстоятелството, че на тази дата
докторът е извършил преглед на ищеца и за констатациите от този преглед.
Въпреки оспорването на тези медицински документи, след преценката им
ведно с останалите събрани доказателства, съдът намира, че следва да им
даде вяра, тъй като сочените в тях обстоятелства относно здравословното
състояние на ищеца съответно - два и три дни след ПТП изцяло съвпада с
останалите установени по делото факти. Така от заключението на вещо
лице П. по приетата от окръжния съд съдебно-медицинска експертиза
извършена на базата на материалите по делото- включително медицинските
документи за резултатите от ЯМР и при преглед на ищеца на 09.02.2021 год.
се установява, че травматичните увреждания които се констатират за
ищеца по приложените медицински документи са: Болка и затруднено
движение в лява раменна става. Охлузване на ляво бедро. Оток и
кръвонасядане на ляво коляно. Оток и кръвонасядане на ляв глезен.
Охлузване на дясна подбедрица, посттравматично счупване на вътрешният
фиброзен хрущялен пръстен по ръба на ямката на лопатката тип Банкарт с
оформени два костни фрагмента. Разкъсване на горната и средната
лопатъчно-раменни връзки, разкъсване на сухожилието на подлопатковия
мускул и дългата глава на двуглавия мускул на мишницата. Оток и
изкълчване на главата на лявата раменна кост. Разкъсване на мускулните
12
влакна на делтовидния мускул. Мекотъканни посттравматични промени в
околоставните повърхности и дълбоки мастни пластове. Дифузен
мекотъканен оток, ангажиращ повърхностните и дълбоки мастни пластове от
вътрешната повърхност на лявата коленна става, както и под капачката,
ограничен оток по вътрешната повърхност на вътрешния бедрен израстък и в
средната половина на лявата бедрена кост, голям вътреставен излив до степен
хидропс, разпределен в интеркондиларното пространство на ставата, както и
около и над коленните и околоставни торбички, контузия на вътрешния
менискус без нарушение на целостта и структурата му. Посттравматични
мекотъканни увреди около лявата глезенна става и развитие на покожни
крвонасядания и хематоми. Посттравматично възпаление на левия голям
пищял и възпаление на околоставната торбичка на лявата глезенна става.
Вещото лице сочи, че описаните увреждания, са в резултат на
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху
такива, както и от тяхното тангенциално действие и по своята морфология и
тежест отговарят да са получени в условията на процесното ПТП.
Лечението на травмата на раменната става е неоперативно - чрез закрито
наместване. Травмата отговаря да е получена при извиване на ръката при
ПТП. Срокът на възстановяване на такъв вид травма е в рамките на 2-3
месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Травматичното увреждане
на лява коленна става е най- често при ротация на тялото при фиксиран
крайник и може да се получи при ПТП. Срокът на възстановяване при такъв
вид травми е в рамките на 1,5 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес. Травматичното увреждане на левия глезен е при странично огъване
и може да се получи при ПТП. Срокът на възстановяване е в рамките на 35-40
дни. Лечението на травмите е консервативно с обездвижване. Получените
от ищеца травми са свързани с болки, страдания и неудобства при
обслужването. Към момента на прегледа на ищеца от вещото лице -
09.02.2021 г. той е възстановен напълно. Движенията в раменната ,
коленната и глезенната стави са в пълен обем с остатъчни болки в раменната
става при физическо натоварване.
Заключението на вещите лица Е. и С. по приетата от окръжния съд
комплексна съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза
изцяло потвърждава заключението на вещо лице П. както относно вида и
характера на получените от ищеца телесни увреждания, така и по отношение
на извода, че те се дължат на механичното действие на твърди тъпи и/или
тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време и в
резултат на процесното ПТП. Горното дава основание на съда да приеме за
установена пряката причинно-следствена връзка между сочените от
вещите лица физически увреждания на ищеца и процесното ПТП. Според
заключението на комбинираната експертиза уврежданията на ищеца са
автомобилна травма получена в салона на лек автомобил като пътник на
задна дясна седалка без поставен обезопасителен колан, в резултат на челен,
предимно в дясната половина на предните състави на автомобила удар от
13
друг, насрещно движещ се лек автомобил, а това изцяло съответства на
механизма на процесното ПТП. Анализирайки телесните увреждания
получени от ищеца, както и на пътника на задна седалка в същия автомобил
Г. Т., вещите лица по комплексната експертиза сочат, че уврежданията на
ищеца са в резултат на свободното придвижване на тялото в пространството
на автомобилния салон, при което то е влязло в контакт с елементи от
вътрешното му оборудване - най-вероятно с облегалката на предната дясна
седалка. При разпита в съдебно заседание е добавено, че уврежданията на
левите крайници могат да се обяснят с предпазната реакция на ищеца на
завъртане леко на ляво в момента на удара. Не се откриват данни за
възпиращо действие на правилно поставен триточков предпазен колан, с
каквито колани е била снабдена задната седалка на лекия автомобил
„Дачия Логан“. Вещите лица сочат, че ако ищецът е бил с поставен
предпазен колан при челния удар не би се получил контакта с вътрешното
оборудване станало причина за телесните му увреждания. В случай, че
ищецът е пътувал на задната седалка по средата без поставен колан в момента
на удара, под действието на описани от вещите лица инерционни сили тялото
му би се придвижило в значителна степен нагоре и напред и би се получило
увреждане на главата, както поради удар в тавана на автомобила, така и
поради удар в арматурното табло и дори в предното стъкло. Уврежданията в
този случай биха били по-тежки и по-често съпроводени с разкъсно-контузни
рани, каквито са уврежданията получени от Гина Тотева /починала в резултат
на ПТП/, а при ищеца не са налице уврежданията на главата и разкъсно-
контузни рани. Вещите лица са взели предвид и уврежданията на М. И. –
пътувала на задна лява седалка, като сочат, че те отговарят да са получени от
пътник на задна лява седалка без поставен обезопасителен колан.
Съдът цени заключенията на вещите лица като обективни и обосновани,
а на базата на заключението на комбинираната експертиза приема, че
автомобилът, в който е пътувал ищецът, е бил оборудван с обезопасителни
колани на задната седалка, като не споделя възражението на въззивника-
ищец, че това обстоятелство не е доказано по делото. Наличието на такива
колани е видно и на снимковия материал от досъдебното производство
приобщен към настоящото дело, но те не са били поставени от пътуващите на
задната седалка към момента на ПТП М. И., Г. Т. и С. Ш. Заключението по
отношение на констатираната липса на поставени обезопасителни колани от
пътниците на задна седалка към момента на сблъсъка е в съответствие със
свидетелските показания на свидетелката Илиева, която сочи, че при
служебните пътувания-включително и към момента на ПТП никой от
пътуващите на задната седалка не е бил с поставен предпазен колан.
При разпита в открито съдебно заседание вещото лице С. дава отговор
на въпроса защо уврежданията констатирани при ищеца два дни след
инцидента чрез ЯМР не са били диагностицирани в деня на ПТП, когато
ищецът е посетил УМБАЛ-Бургас. Вещото лице сочи, че от една страна често
явление в медицинската практика при прием по спешност е да не се описват
14
всички увреждания на пациента, особено когато има повече пострадали, а
между тях има пострадали и с по-сериозни увреждания. Лекарите в спешното
отделение не извършват толкова целенасочен преглед както съдебните
лекари, а когато увреждането не е по специалността на преглеждащия лекар,
същият може и да не го опише. От друга страна проведените на ищеца
рентгенови диагностики в деня на приема му в спешното отделение на
бургаската болница са със значително по-малка информативна стойност,
особено когато се касае за мекотъканни увреждания, а не за фрактура на
кости, както е в случая. Мекотъканните увреждания при ищеца са станали
видими при проведените ядрено-магнитни изследвания /ЯМР/, които са с
най-висока степен на показател в медицината. Горните обяснения на вещото
лице С. се възприемат от съда като от тях става ясно, че към момента на
рентгеновите изследвания на ищеца в деня на ПТП получените от него
мекотъканни увреждания не е било възможно да бъдат установени.
Вещото лице сочи, че липсват медицински документи за назначено
лечение и обездвижване на ищеца, както и за проведена рехабилитация или за
прием на медикаменти, но по принцип констатираните при него мекотъканни
увреждания водят до затрудняване на движенията повече от 30 дни. В случая
е възможно възстановяване на ищеца от получените увреждания без
провеждане на лечение. Вещото лице сочи, че при поставен обезопасителен
колан травмата на лявата раменна става не би се получила, тъй като
тялото в момента на удара би останало фиксирано към седалката. Възможно е
обаче и при поставен предпазен колан да се получат уврежданията в
коленната и глезенната стави.
Налице е соченото от въззивника-ответник и от неговите помагачи
несъответствие между твърденията на ищеца пред съда и твърденията пред
разследващия орган по дознанието относно точното място от задната
седалка, на което той е бил към момента на сблъсъка между двата леки
автомобила. По настоящото дело ищецът, включително в уточняваща точно
този въпрос молба /л. 258/ твърди, че е пътувал „на задната седалка по
средата с поставен обезопасителен колан“, а пред разследващите органи е
твърдял, че е седял на задната седалка от дясно, а по средата била Г. Т.
Свидетелката М. И. също сочи, че при ПТП ищецът е бил по средата на
задната седалка, но в тази част съдът не се доверява на спомените на
свидетелката, тъй като тя е уточнила, че не си спомня много добре както
какво е било преди и след сблъсъка на двете коли, като сочи, че често при
служебните пътувания с л.а. „Дачия Логан“ ищецът е седял както по средата,
така и от дясно.
По въпроса къде точно на задната седалка е седял ищецът към момента
на ПТП не може да се възприеме твърдението му, че е седял по средата, като
на базата на заключението на вещите лица по комбинираната експертиза
съдът приема, че към момента на удара ищецът е пътувал на задна
седалка на автомобила „Дачия Логан“ от дясната страна, а по средата е
пътувала Г. Т. На лявата седалка е била М. И. Както сочат вещите лица
15
и свидетелката И., никой от пътуващите на задната седалка –
включително ищеца, не е бил с поставен обезопасителен колан, поради
което съдът намира за недоказано и твърдението му, че е бил с поставен
такъв. Въпреки, че твърденията на ищеца, че е пътувал по средата на задната
седалка с поставен обезопасителен колан са недоказани, по делото се
установи къде точно е седял ищеца към момента на ПТП, поради което и на
базата на всичко изложено по-горе, съдът намира за установени по
делото кумулативните елементи по чл.45 от ЗЗД, вр. чл.432 от КЗ. При
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено, че в резултат на виновното противоправно поведение на водач на
лек автомобил застрахован при ответника по задължителна застраховка „ГО“
на автомобилистите, на ищеца в качеството му на пътник на задната седалка
на лек автомобил „Дачия Логан“ при процесното ПТП са причинени
неимуществени вреди под формата на болки и страдания от получените в
пряка връзка с ПТП телесни увреждания, подробно описани от вещите лица.
Ето защо предявеният иск е доказан по основание, като възраженията за
противното направени с насрещната въззивна жалба подадена от въззивника -
ответник и от третите лица-негови помагачи са неоснователни.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Както е посочено в ППВС № 4/23.12.1968
год., понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. В съответствие с чл. 51 от ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица на непозволеното увреждане.
Трайно установената съдебна практика приема, че за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителния размер на нематериалните вреди, с
оглед вида, броя и тежестта на уврежданията, възрастта на увредения,
продължителността на лечението и резултата от него относно възможността
за пълно възстановяване, степента, интензитета и продължителността на
болките и страданията, момента на настъпване на застрахователното събитие,
съотнесен към конкретните икономически условия, нормативно определените
лимити за отговорността на застрахователите и други конкретно установени
обстоятелства. Индикатор за промени в обществено-икономическата
конюнктура са нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а
лимитите на застрахователни покрития следва да бъдат съобразени от съда
заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на
решението по предявения пряк иск срещу застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Към момента на ПТП ищецът е бил на ** години – трудово ангажиран.
Предвид резултатите от проверката на НОИ не е установено получените при
16
процесното ПТП физически увреждания от ищеца да са повлияли на неговата
работоспособност. Ищецът не е получил от процесното ПТП фрактури и
счупвания, като констатираните при него мекотъканни увреждания, отоци и
охлузвания, не са довели до обездвижването му. Няма данни за възникнала
необходимост от използване на помощни средства от ищеца или за
осигуряване на помощ от трети лица. Засегната е била лявата част от тялото
на ищеца, като по-сериозни са били травмите в лявото рамо, но няма данни
ищецът да не е можел да си служи с лявата ръка. Ищецът не е бил
възпрепятстван и за придвижване с левия си крак, включително между
населени места, тъй като на следващия ден след ПТП той заедно с майка си е
отпътувал с автобус от Бургас за София. В София в продължение на 20 дни
редовно посещавал приятелката си М. - настанена в болница „Пирогов“.
Личните възприятия на свидетелката са, че при тези посещения не си е
служил с помощни средства за придвижване, а вечерите самостоятелно е
напускал болницата и е отсядал при свои приятели, където е преспивал. Това
би било невъзможно ако ищецът е имал такива затруднения при
придвижването, които да са налагали чужда помощ и използване на помощни
средства. Ето защо съдът не дава вяра на свидетелските показания на майката
на ищеца по отношение на твърденията, че придвижването на ищеца след
ПТП е било с патерици и е имал необходимост някой да му помага. Тези
показания не се подкрепят от останалите установени факти и обстоятелства и
се опровергават от свидетелските показания на свидетелката Илиева, която
към този момент е живяла с ищеца като негова съпруга и която сочи, че освен
от болки в рамото ищецът не се е оплаквал от други болки, а придвижването
му било самостоятелно, като не го е виждала с патерици.
Важно е да се отчете, че травмите получени от ищеца от ПТП в случая
са предизвикали само посттравматичен болков синдром. Няма данни за
предприето лечение и оперативни интервенции, а възстановяването на ищеца
е настъпило естествено и е пълно, въпреки непредприетото обездвижване,
липсата на лекарски консултации и проведена рехабилитация. Дори след като
е извършил на свои разноски скъпо струващите ядрено-магнитни изследвания
в гр. София и е установил вида и характера на нараняванията си, ищецът не е
предприел посещения при съответни специалисти за предписание за лечение,
което е показателно относно това, че не е чувствал нужда от такова лечение, а
болките му не са били много силни. Свидетелката Ш. сочи, че е купувала
обезболяващи лекарства за сина си, за които не е представена рецепта, поради
което съдът намира, че обикновените обезболяващи медикаменти продавани
свободно в аптеките са облекчавали неговите физически болки. Както сочат и
вещите лица, в резултат на получените при ПТП увреждания ищецът е търпял
физически болки, които са били по-интензивни непосредствено след ПТП, но
при положение, че не са препятствали ищеца да извършва ежедневни
дейности, включително междуселищно пътуване, като не са повлияли и на
възможността му да полага труд при даденото от НОИ заключение за пълната
му работоспособност, съдът отчита, че тези болки от самото начало са били
17
с невисока степен на страдание за него, а в последствие и по време на
възстановителния период, който е продължил около месец и половина са
били с още по-намалена интензивност. Съдът приема за логична и
закономерна последица, че непосредствено след ПТП и във възстановителния
период освен сочените по-горе физически болки ищецът е изпитал
дискомфорт, стрес и психическо напрежение, но неподкрепени с
доказателства са твърденията за наличието на остатъчен страх при пътуване
след като още на следващия ден той е предприел такова. Липсват
доказателства за поражения върху психичното здраве на ищеца след ПТП.
Недоказани са твърденията на ищеца за изпитвани продължителни
физически страдания, затруднения в бита и продължителен възстановителен
период, както и на срив на самочувствието и изпитван тежък психически шок.
При настъпване на застрахователното събитие-23.07.2019 год.
минимална застрахователна сума /лимитът на отговорност/ за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 420
000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл. 492, т.
1 от КЗ/, а средната работна заплата по статистически данни е около 1300 лв.
Към настоящия момент не е налице промяна в обществено-икономическата
конюнктура, която да води до увеличаване на лимита на застрахователна
отговорност за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт. Увеличен е размера на средната работна заплата в
страната, която по статистически данни към момента е 1593 лв.
При съвкупен анализ на изложените по-горе релевантни обстоятелства,
съдът намира, че сумата от 12 000 лв. е справедлив размер за обезвреда на
неимуществените вреди претърпени от ищеца, изразяващи се в болките и
страданията, които са в пряка връзка с уврежданията получени от процесното
ПТП. При доказано съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото
лице, са налице основания за намаляване на този размер.
Друг спорен въпрос между страните е за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и за
неговото отражение върху размера на обезщетението за неимуществени
вреди. Съдебната практика последователно приема, че съпричиняването по
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в
Решение № 54 от 22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 316/2011 г., II т. о., ТК и др.,
за да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат.
18
От наведените възражения за наличие на съпричиняване, въз основа на
изложеното по-горе на базата на заключението на комбинираната експертиза
и свидетелските показания на свидетелката Илиева съдът намира за доказано
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради
противоправното му поведение изразяващо се в непоставяне на
обезопасителен колан в нарушение на правилата на ЗДвП, в резултат на
което същият е получил най-тежката си мекотъканна травма - тази на
лявото рамо, което обосновава по-висок процент на приноса на ищеца във
вредоносния резултат. Докато за предпазния колан се установи, че в случай
на поставянето му ищецът е нямало да получи травмата в рамото,
неоснователно се явява възражението за съпричиняване от страна на ищеца
поради непредприето лечение след ПТП. Липсват доказателства това да е
повлияло на оздравителния процес при него.
Като съобрази горните обстоятелства съдът приема, че процентът на
съпричиняване в случая е 35 %, което при база от 12 000 лв. сочи
основателност на претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени
вреди за сумата от 7800 лв. Искът следва да бъде уважен за размера от
7800 лв. като за разликата над 7800 лв. до претендирания размер от
100 000 лв. претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Горното сочи неправилност на обжалваното решение по същество
на спора в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 5000 лв. до
7800 лв., в която част то следва да бъде отменено, а исковата претенция-
уважена.
Въпреки искането направеното във въззивната жалба на ищеца за
присъждане на законна лихва върху дължимата разлика над уважения от
окръжния съд размер до посочения по-горе, въззивният съд няма основание
да присъди върху разликата над 5000 лв. до 7800 лв.- т.е. върху разликата от
2800 лв. претендираната от ищеца законна лихва. Окръжният съд с
обжалваното решение не се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив за
законната лихва за главницата над уважения от него размер от 5000 лв.,
а в срок не е поискано допълване на решението. При липсата на
произнасяне на окръжния съд по въпроса за законната лихва върху
отхвърлителната за главницата част, произнасянето на въззивния съд за първи
път по този въпрос би било недопустимо.
В останалите части обжалваното решение по същество на спора се
явява правилно и следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
По допълнителното решение и по искането за съдебно прихващане:
2. Настоящият съд намира за неоснователна въззивната жалба подадена
от въззивника-ответник срещу допълнителното решение, с което е отказано
съдебно прихващане на присъдената в полза на ищеца и в тежест на
ответника главница по предявения иск от 5000 лв. със сумата, която е
присъдена в полза на ответника и в тежест на ищеца като съдебни разноски
пред първата инстанция в размер на 2312,30 лв.
19
Според приетото в съдебната теория и практика, включително сочено и
в мотивите към ТР 2/18.03.2022 год. по ТД 2/2020 год., възражението за
прихващане е отбранително средство на ответника срещу предявения
иск, като действието на решението по възражението за прихващане не
може да надхвърля защитата по предявения иск. В този смисъл съдът
съобрази, че вземането за съдебни разноски е вземане обусловено от изхода
на спора и е извън предмета на иска – респ. извън възможната защита по
предявения иск. За вземането за разноски не може да бъде предявен
насрещен иск от ответника спрямо ищеца. В хода на висящия съдебен
процес евентуалното вземане на ответника за разноски не може да служи като
негово средство за защита срещу материалното право заявено от ищеца като
предмет на исковата претенция. В ГПК липсват правила които да позволяват
съдебно прихващане на вземане по спорното материално право с вземане,
което има процесуално, а не материално основание, каквото е вземането за
съдебни разноски. Вземането за разноски е последица от разрешаване на
правния спор в съдебния процес и е обусловено от изхода на делото относно
материалното вземане предмет на спора, като за разлика от вземанията с
които може да се извърши компенсация от съда, се признава за насрещната
страна дори при неоснователност на иска, което още веднъж сочи различната
му правна природа и невъзможността за съдебното му прихващане с
вземането предмет на спора.
Ето защо допълнителното решение с което е оставено без уважение
искането за съдебно прихващане е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Неоснователно се явява и възражението за съдебно прихващане между
присъдената от въззивния съд главница със съдебните разноски, което е
направено пред настоящия съд. В допълнение към посоченото по-горе следва
да се добави, че съгласно т.4 от ТР 1/09.12.2013 год. по ТД 1/2013 год. на
ОСГТК на ВКС възражение за прихващане може да се заяви за първи път
пред въззивния съд ако се изразява в материалноправно изявление за
компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, какъвто
не е настоящия случай. Ето защо поради липсата на предпоставки за
извършване на исканата компенсация, възражението следва да бъде оставено
без уважение от въззивния съд.
По въпроса за съдебните разноски пред окръжния съд:
При горния изход от делото в полза на адвоката на ищеца осъществил
безплатна правна помощ на осн. чл. 38 от ЗА се следва адвокатско
възнаграждение в размер на 330,40 лв. с ДДС – съобразно основателността
от 7800 лв. и заявен интерес от 100 000 лв. за който предвиденият минимум
по Наредба № 1 за МРАВ е 4230 лв. с ДДС. В полза на адв. О. следва да се
присъди допълнително разликата между присъдения с обжалваното
решение размер от 176,50 лв. до 330,40 лв. с ДДС т.е. сумата от 153,90 лв.
При общ размер на разноските направени пред окръжния съд от
20
ответника от 2 434 лв. съобразно отхвърлената част от иска в негова полза
следва да се присъдят разноски от 2 244,15 лв., поради което обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника съдебни разноски направени пред окръжния съд за
размера над 2244,15 лв. до размера от 2312,30 лв. – т.е. за разликата от
68,15 лв.
Решението се явява правилно и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати държавна такса и разноски по сметка на Бургаския окръжен съд, в
която част също следва да бъде потвърдено, като допълнително настоящият
съд следва да присъди държавна такса от 112 лв., платима по сметка на
Бургаския апелативен съд.
За разноските пред въззивния съд:
Съобразно изхода от делото в полза на адв.О. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 330,40 лв. за защита пред
въззивния съд.
За защита по въззивната жалба на ищеца в неоснователната и част и при
неоснователност на двете жалби подадени от въззивника-ответник от
дължимите разноски следва да бъдат изключени заплатените за тези жалби
държавни такси. Пред въззивния съд са представени доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., като при липсата
на изрично отразяване съдът приема, че същото е платено поравно за защита
по подадените въззивни жалби и за защита срещу подадената от насрещната
страна въззивна жалба. Ето защо при база на възнаграждението за защита по
въззивната жалба подадена от ищеца от 750 лв., съобразно неоснователната
част от жалбата в полза на въззивника-ответник са дължими съдебни
разноски в размер на 690 лв., които следва да се възложат в тежест на
ищеца.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260007/14.01.2022 год. по гр.д.№2364/2020 год.
по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО:
-е отхвърлен иска на С. С. Ш., ЕГН ********** от гр. С., ул. “С.“№
** срещу Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, представлявано от
изпълнителните директори П. Д. и Г. Г. за сумата над 5000 лв. до 7 800 лв. –
т.е. за разликата от 2 800 лв.
-е осъден С. С. Ш., ЕГН ********** от гр. С., ул. “С.“№ ** да заплати
на Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. София, представлявано от изпълнителните
директори П. Д. и Г. Г. съдебни разноски направени пред
21
първоинстанционния съд за размера над 2244,15 лв. до размера от 2312,30
лв. – т.е. за разликата от 68,15 лв.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр. София, представлявано от
изпълнителните директори П. Д. и Г. Г. да заплати на С. С. Ш., ЕГН
********** от гр. С., ул. “С.“№ **, сумата над 5000 лв. до 7 800 лв. – т.е.
разликата от 2 800 лв. /два хиляди и осемстотин лева/ - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на болки и страдания от
получени от С. Ш. травми като пътник в л.а. „Дачия Логан“ с рег.№ А 3491
МД при ПТП на 23.07.2019 г. около 15.21 часа причинено от Я. С. С. като
водач на л.а. „Шевролет Нубира“ с рег.№ А 9344 КТ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260007/14.01.2022 год. по гр.д.
№2364/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд В ОСТАНАЛИТЕ
ЧАСТИ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260037/10.03.2022 год. по гр.д.
№2364/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от
изпълнителните директори П. Д. и Г. Г. да заплати на адвокат В. О. - *АК,
ЕГН ********** за защита пред първоинстанционния съд допълнително
разликата между присъдения с обжалваното решение размер от 176,50 лв.
до 330,40 лв. с ДДС - т.е. сумата от още 153,90 лв. /сто петдесет и три лева
и деветдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от
изпълнителните директори П. Д. и Г. Г. да заплати на адвокат В. О. - *АК,
ЕГН ********** на осн. чл. 38 от ЗА сумата от 330,40 лв. с ДДС /триста и
тридесет лева и четиридесет стотинки/, за защита пред въззивния съд
съобразно изхода на делото.
ОСЪЖДА С. С. Ш., ЕГН ********** от гр. С., ул. “С.“№ ** да заплати
на Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. София, представлявано от изпълнителните
директори П. Д. и Г. Г. сумата от 660 лв. /шестстотин и шестдесет лева/
представляваща съответен размер на съдебни разноски за защита пред
въззивния съд.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от
изпълнителните директори П. Д. и Г. Г. да заплати допълнителна държавна
такса от 112 лв. /сто и дванадесет лева/, платима по сметка на Бургаския
апелативен съд.
22
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението направено от въззивника-
ответник Застрахователна компания „Лев Инс“АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от
изпълнителните директори П. Д. и Г. Г. за извършване на съдебно
прихващане между вземането на ищеца за главница по делото и вземането на
ответника за разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23