РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 538
гр.Пловдив, 12 . 03
. 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен Съд – Пловдив, VI състав, в открито
заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа административно дело № 3815 по описа
за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Д.Ч.К.,*** с
пълномощник адв.Д.Р. обжалва принудителна административна мярка по чл.171 ал.1
т.5 б.“б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ на МПС с рег.№ ****.
Становища на
страните :
- В жалбата е
заявено, че на 12.12.2018г. около 14.30ч. г-жа К. паркирала личния си автомобил
Нисан Примера комби с рег.№ **** в гр.Пловдив на ****, с твърдение, че на
мястото на паркиране на автомобила нямало поставен пътен знак, забраняващ
спиране или паркиране на превозни средства, вкл. липсвал и знак за репатриране
на неправилно паркирани автомобили. След престой от около 30-40 минути
оспорващото лице се върнало до мястото на паркирания автомобил, но същият не
бил там. От служители в близък магазин жалбоподателката се осведомила за
репатриране на автомобила от служители на „Паркинги и Репатриране” и отишла на
наказателния паркинг, където разбрала, че колата е вдигната поради неправилно
паркиране. Поддържа се извършено без основание репатриране поради липса на
забранителен знак или пешеходна пътека. Нареждането за принудително преместване
на автомобила /репатрирането му до наказателен паркинг/ е оспорено като
незаконосъобразна принудителна административна мярка.
По същество адв.Р.
поддържа основателност на жалбата. Счита, че случаят не касае неправилно паркиране,
тъй като на място няма пътен знак, указващ наличие на пешеходна пътека и няма
маркирана пешеходна пътека по изискванията на ППЗДв.П. Очертанието на мястото,
където е бил паркиран автомобилът не представлява пешеходна пътека или зебра.
Счита, че маркирането на бели павета, по начина, по който е осъществено на
място, е подвеждащо. Маркировката не съответства на изискванията на закона, за
да бъде възприета за пешеходна пътека. Поискана е отмяна на принудителната
административна мярка /ПАМ/, тъй като не е налице неправилно паркиране, предвид
липса на надлежна маркировка на пешеходна пътека по изискванията на закона.
Поискано е присъждане на направените съдебни разноски.
- Ответникът
ст.полицай М.М.М. – мл.инспектор в сектор „***“ към Отдел „Охранителна полиция”
при ОД МВР-Пловдив, оспорва жалбата и счита приложената принудителна
административна мярка за законосъобразна. В съдебно заседание на 06.03.2019г.
заяви, че на мястото на паркирания автомобил, няма пътен знак, указващ
пешеходна пътека, но „самите павета са бели и се вижда, че е място, където
минават пешеходци и е пешеходна пътека”. От живущи на улицата, на която е бил
паркиран автомобила имало редовни сигнали за паркиране на МПС на пешеходната
пътека. Ответникът счита, че обозначението за пешеходна пътека е ясно „и
паветата са бели, макар да не е пешеходна пътека като на другите булеварди”.
Преместването на автомобила е поради паркирането му върху пешеходна пътека, с
което се създава опасност за движение на пешеходците и останалите участници в
движението.
Жалбата е
допустима - подадена в законоустановения
срок от адресат на неблагоприятен административен акт /приложен фискален бон от
12.12.2018г. на стойност 61.20лв. отразява осъществено принудително преместване
на автомобила на тази дата; жалбата е постъпила в АС-Пловдив на 14.12.2018г./.
Правото на жалба
не е отречено поради приключило действие на ПАМ, тъй като законосъобразността
на административен акт се преценява към момента на издаване / извършване, а за
лицето съществува правен интерес с арг. и от чл.203 и сл. АПК.
1. По отношение компетентност на органа по репатриране :
Според данните от преписката /вр. с указания, л.13/, ответник в съдебното
производство е ст.полицай М.М.М. – мл.инспектор в сектор „***“ към Отдел
„Охранителна полиция” при ОД МВР-Пловдив.
Съгласно чл.30 от приетата по делото Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив /л.32 и сл./ - наредбата : „Определените от министъра на вътрешните
работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностните лица, определени
от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или
да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач”.
В чл.31 т.4 от наредбата е посочено : Звеното за контрол,
определено със заповед на кмета на общината, могат съвместно с определените от
Министъра на вътрешните работи служби за контрол, да извършват принудително
преместване на автомобил без знанието на неговия собственик в случаите – т.4
/изм. и доп. с Р.№ 245, ПР.№ 14 от 27.07.2017г./ „ППС паркирано в нарушение на правилата
за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава
опасност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението; в
този случай лицата по чл.168 уведомяват районното управление на Министерството
на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за
новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с
преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното
средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата
за отговорно пазене на преместения автомобил се начислява от момента на
уведомяването на районното управление на министерството на вътрешните работи.”.
Съгл. чл.33 ал.1 от наредбата, преместването става със специализиран автомобил
за преместване на неправилно паркирани ППС, на основание чл.167, чл.168, чл.171
т.5 б.”б” от ЗДв.П.
Със Заповед №
8121з-1215/27.10.2016г. /л. 43/ Министърът на вътрешните работи определил
длъжностни лица на „ръководна“, „изпълнителска“ и „младши изпълнителска“
длъжност от структурните звена на „Пътна полиция“ и „Охранителна полиция“ в
Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР, които да
преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство
на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач, на основание чл.168 ал.1
ЗДв.П. Съгласно приета в съдебното производство изрична Заповед № 16ОА2593/06.11.2018г.
на Кмета на Община Пловдив /л.44 и сл./, мл.инспектор М.М. – старши полицай
/т.36/ е определен за държавен служител от сектор „Общинска полиция” – Пловдив
към отдел „Охранителна полиция” при ОД МВР – Пловдив, който може да премества
или да нарежда да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на
предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или
на упълномощения от него водач, на основание чл.168 ал.1 ЗДв.П. По делото е
приета и специфична длъжностна характеристика на длъжност полицай – старши
полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Общинска полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, която длъжност заема мл.инспектор
М.М. - ст.полицай в сектор „Общинска полиция“ – Пловдив към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД МВР-Пловдив. В обхвата на задълженията е осъществяване на
контрол на безопасността на движението /л. 45, 46/.
При тези данни следва,
че ПАМ е приложена от компетентен орган.
Адресат на принудителното преместване на паркиралото МПС е
жалбоподателката – в качеството на собственик на автомобила лице. Относно
местоположението на автомобила, описано в докладната записка – на ***, жалбата
съдържа потвърждение за мястото на паркиране.
1.1. Преписката
съдържа заверени копия на : ежедневна ведомост за разстановка на силите и
средствата на сектор „Общинска полиция-Пловдив” за 12.12.2018г. със състав на
нарядите и подпис на инструктирания М.М. по вид наряд 507/2 и участък за
обслужване „репатриране” – т.16, л.47; транспортна схема с пътна маркировка и
пътни знаци, л.48 ; 2 бр. снимки черно-бели /л.49, 50/.
По данни от докладната записка /л.42/, на 12.12.2018г. М.
работил по безопасност на движението за времето от 08.00ч. до 20.00ч. с
автомобил за репатриране с ДК № **** и водач К., като в 15.15ч. на *** в
гр.Пловдив, на основание чл.171 т.5 б.Б, б.В от ЗДв.П бил репатриран автомобил
марка Нисан, цвят черен, с ДК № ****. Основанието за репатриране според
докладната е : „Паркиран върху пешеходна пътека, с което създава опасност за
останалите участници в движението”. Автомобилът е оставен на съхранение на
паркинга на **** в 15.50ч. Докладната е подписана от М.М., а на гърба й е
отразено освобождаване в 16.13ч. /час на издаване на приложените фискални
бонове/.
1.2. В „Докладна записка” не е посочен текст от наредбата,
вписан е чл.171 т.5, без конкретно маркирана буква /Б или В/ от ЗДв.П. В тази
вр. се съобрази, че неточно или непълно правно основание за издаване на
административен акт не представлява съществено нарушение, самостоятелно
обосноваващо незаконосъобразност на акта.
Законосъобразността
се преценява въз основа на фактическите и правни основания, с приоритет на
първопосочените. Фактическото основание е ясно изложено, поради което пропускът
да бъде изрично отразено правното основание по б.”Б” от чл.171 т.5 ЗДв.П, не е
съществено нарушение. Такова е разбирането на правната теория и на константната
съдебна практика, тъй като правното основание се извежда от фактическите
основания и в случая не е ограничено правото на защита. Конкретно описание на фактическото
основание за издаване на оспореното разпореждане за принудително преместване на
автомобила е налице, като не е спорна липсата на поставен пътен знак, указващ
наличие на пешеходна пътека. Както бе посочено, отречено бе
неправилно паркиране, предвид липса на надлежна маркировка на пешеходна пътека
по изискванията на закона.
1.3. Във вр. с твърдението за липса на надлежна маркировка
на пешеходна пътека по изискванията на закона, при което се поддържа да не е
било налице неправилно паркиране : В приетата по делото Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив, е въведена забрана за престой и паркиране на пешеходни или велосипедни
пътеки и на разстояние, по-малко от 5 м. преди тях, но няма установени правила
или способи за маркиране на пешеходни пътеки за територията на община Пловдив.
Регламентация на регулираните обществени отношения в конкретната им част
относно пътна маркировка за пешеходни пътеки се съдържа в ЗДв.П, ППЗДв.П,
Наредба № 2 от 17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка.
В Раздел II, чл.14 ал.1 от ЗДв.П е посочено, че Министърът
на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на
вътрешните работи и министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията определят с наредба
условията и реда за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на движението
по пътищата, отворени за обществено ползване. В Глава десета „Пътна маркировка”
от ППЗДв.П, раздел „Напречна пътна
маркировка” – чл.64 т.3 „Пешеходна пътека” М8, е обозначена пешеходната пътека,
с възможни два вида пешеходни пътеки : „б.А М8.1 - очертава се с широки
непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя; б.Б М8.2 - очертава се с две
прекъснати линии напречно на оста на пътя. Използва се само на места с
регулиране на движението със светлинни сигнали;”. Според чл.
43 ал.2 от Правилника : Пътен знак А18 предупреждава за обозначена с пътен
знак Д17 пешеходна пътека. Съгл. чл.54 ал.5 – пътен знак със специално
предписание е Д 17 „Пешеходна пътека”. В чл.55 ал.7 ППЗДв.П е регламентирано,
че „Пътен знак Д17 се поставя на място, където платното за движение е
предназначено за пресичане от пешеходци. Знакът се поставя от двете страни на
пътя по посока на движението.”. Нормата не е алтернативно предвидена, а
задължителна /арг. от израза „се поставя” и групата, в която е пътния знак - 2.
с предписания за участниците в движението, "Д" - със специални
предписания, а не напр. - 3. Указателни : група "Е" - даващи
допълнителна информация/.
Според чл. 4 ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от
17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка /Наредбата/ :
Пътната маркировка върху платното за движение е постоянна и временна.
Постоянната пътна маркировка върху платното за движение, включително върху
пешеходните пътеки, се изпълнява само с бял и жълт цвят. Съгл. чл. 21 от Наредбата - С напречна пътна
маркировка се обозначават местата, в които: 2. пешеходците могат да пресичат
платното за движение; Напречната пътна маркировка има следните наименования и
изображения съгласно приложения № 9 и 10: 3. "Пешеходна пътека" -
М8.1 тип "Зебра" и М8.2. Приложимите норми за обозначаване на
видовете пешеходни пътеки са чл.24 и чл.25 от цитираната наредба, приета на
основание чл.14 от ЗДв.П /§2 ПЗР на Наредбата/ : „чл. 24. (1) За очертаване на пешеходна
пътека се използват следните два вида маркировка: 1. широки непрекъснати линии
- М8.1 тип "Зебра", успоредни на оста на пътя; 2. две прекъснати
успоредни линии - М8.2, разположени напречно на оста на пътя.; ал. (6)
(Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 34 от 2015г., в сила от 18.05.2015 г.) - Широките непрекъснати линии с форма на
правоъгълник на пешеходната пътека М8.1 тип "Зебра" са с широчина и
разстояние между тях по 0,50 m, а прекъснатите успоредни линии на пешеходна
пътека М8.2 са съставени от правоъгълници с широчина 0,30 m, като дължината им
и разстоянието между тях са по 0,50 m.; (8) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2016г., в
сила от 20.09.2016г.) В началото на пешеходните пътеки М8.1 и М8.2 откъм
бордюрите се изпълняват информационни надписи за пешеходците и за водачите на
велосипеди: 1. "ПОГЛЕДНИ", комбиниран с хоризонтални стрелки,
насочени наляво и надясно, на пешеходна и велосипедна пътека върху платно за
двупосочно движение на пътни превозни средства; 2. "ПОГЛЕДНИ",
комбиниран с хоризонтална стрелка, насочена наляво или насочена надясно, на
пешеходна или велосипедна пътека върху платно за еднопосочно движение на пътни
превозни средства; 3. на пешеходна пътека М8.2 освен хоризонтални стрелки се
поставя и стрелка, насочена перпендикулярно на оста на движението.; чл. 25 : „ (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2015
г., в сила от 18.05.2015 г.) Пешеходната пътека М8.1 тип "Зебра" се
използва само на места, на които преминаването на пътни превозни средства и
пешеходци не се регулира със светлинни сигнали. (2) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2015
г., в сила от 18.05.2015 г.) Пешеходната пътека М8.2 се използва само на места,
на които преминаването на пътни превозни средства и пешеходци се регулира със
светлинни сигнали.”.
В случая е налице маркировка на пешеходна пътека, която не е тип „зебра”,
а представлява две прекъснати успоредни линии - М8.2, разположени напречно на
оста на пътя по см. на чл.24 ал.1 т.2 от наредбата. Съдържащият се в преписката
снимков материал потвърждава наличието на този вид маркировка, положена на
настилка от павета. Маркировката е в бял цвят, видима и съответстваща на
цитираната норма от наредбата.
Ответникът потвърди заявеното обстоятелство в жалбата – липсва пътен знак, указващ пешеходната пътека. При описаните данни във вр. с приложимите норми се съобрази, че липсата на указващ пешеходната пътека пътен знак не отрича съществуването и предназначението й. Пропускът на задължената по закон администрация не променя фактът на положена маркировка на пешеходна пътека, изискващ съобразяване поведението на водачите на МПС със забраната за паркиране върху пешеходна пътека. При съпоставка с измененията в Наредба № 2 от 17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, следва извод за неизпълнение на предписанието по чл.24 ал.8 – за информационни надписи за пешеходците и за водачите на велосипеди. Липсата на информационни надписи също не преодолява действителното фактическо съществуване на пешеходната пътека. Вярно е, че според чл.25 ал.2 от наредбата конкретната пешеходна пътека не съответства на видът пешеходна пътека в хипотезата при липса на регулиране на преминаването на ППС и пешеходци със светлинни сигнали. В преписката няма данни преминаването на пътни превозни средства и пешеходци да се регулира със светлинни сигнали по см. на чл.25 ал.2 от наредбата. Несъответстващ вид пешеходна пътека спрямо мястото, където е положена маркировка за същата, отново не е основание за извод, че липсва пешеходна пътека. Снимковият материал потвърждава позиция на паркирало МПС върху пешеходна пътека – в очертанието на обхвата между две прекъснати успоредни линии - М8.2, разположени напречно на оста на пътя по см. на чл.24 ал.1 т.2 от наредбата. Липсата на пътен знак Д17 не преодолява задължението на водача на МПС да съобрази поведението си с фактически съществуваща пешеходна пътека и няма съмнение в неизпълненото задължение от страна на жалбоподателката. В реда на изложеното се съобрази дефиницията за „пешеходна пътека” в ЗДв.П : ДР ЗДв.П §6 т.54 /нова - ДВ, бр. 51 от 2007г./ "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. В конкретиката на фактите от значение е обстоятелството на съществуваща пешеходна пътека, която дори да бъде прието, че не е надлежно маркирана, представлява действително фактическо състояние – МПС е паркирано в обхвата на пешеходна пътека, което местоположение пряко създава опасност за останалите участници в движението. В допълнение се отбелязва, че видно от снимковия материал и транспортната схема с пътна маркировка и пътни знаци, пешеходната пътека попада в зона на кръстовище, който факт не е отразен в докладната записка, но се потвърждава от съдържанието на преписката.
2. Актът, съгласно който се осъществява дейността в дадения случай, е нареждане за преместване /репатриране/ на МПС, което е паркирано. По аргумент от чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П, не е задължителна писмена форма за мярката по чл. 171 т. 5 б. "б" от ЗДв.П, като прилагането й по същество представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие /Решения №№ 5459/13г.; 5353/13г.; 7635/2017г.; 9817/2017г. на ВАС, др./. Поради това не е необходимо издаването на писмен документ, в който да е обективирано волеизявлението на компетентния орган.
По отношение конкретната дата 12.12.2018г., е представена докладна записка
от ст.полицай А.К. до Началник сектор ***. Авторство не е оспорено. Документът отразява възприятие на длъжностното лице относно паркиране на МПС
върху пешеходна пътека, с което създава опасност за другите участници в
движението. Докладната записката съдържа дата и час, както и
описание на място на паркирането. Поради наличието на приложен датиран снимков материал /съдържащ и
информация за час с минути/, следва да се приеме, че мястото на паркиране е
надлежно удостоверено. Същото не е оспорено като недостоверно отразено в
докладната или в снимковия материал, от страна на жалбоподателката.
По отношение мястото на паркиране, според снимковия материал – автомобилът
попада именно върху пешеходна пътека. МПС е позиционирано непосредствено до
ъгъл на тротоар, видно от снимки на л.49, 50. Автомобилът е бил паркиран в
обхвата на ограничението от маркировката за пешеходна пътека и в непосредствена
близост с кръстовището – овал на тротоара. Близкото разстояние от овалния ъгъл
на тротоара е видимо. Докладната записка не съдържа позоваване „на по-малко от
5м. от кръстовище”, поради което от значение е фактическата установеност
досежно зона на пешеходна пътека и произтичащият извод от снимковия материал и
транспортната схема /л.48/ за непосредствена близост до кръстовище, където
паркирането създава опасност за другите участници в движението. При тези данни следва, че паркиралото МПС създава опасност
на движещите се по ул.”Карловска” автомобили, вкл. в случаи на извършвани
маневри при отнемане на видимост.
Местоположението
на неправилно паркираното МПС е от значение за законосъобразност на ПАМ и дали
мястото на пешеходната пътека е целесъобразно във вр. с осигуряване
безопасността на движението /арг. от чл.171 ал.1 ЗДв.П/ – не е в предмета на
доказване по делото. Маркировката на конкретния вид пешеходна пътека, при която
не са спазени цитираните изисквания на чл.24 от наредбата също не е в предмета
на доказване – арг. от § 4 ПЗР на наредбата /Изм. – ДВ, бр.
34 от 2015г., в сила от 18.05.2015г./ - „Промяната на съществуващата
сигнализация с пътна маркировка съгласно изискванията по чл. 4, ал. 2,
чл. 7, ал. 4,
чл. 9,
чл. 12, ал.
1, т. 3, чл. 18, ал. 1,
чл. 20а, ал.
1 и 2,
чл. 24
и 25
се извършва в срок до 1 май 2017г.”. От значение е обективното фактическо
състояние на съществуваща сигнализация с пътна маркировка и по-конкретно :
наличие на пешеходна пътека по см. на чл.24 ал.1 т.2 от наредбата.
3. ПАМ са форма
на държавна принуда. Основанията за прилагането им, органите, които ги прилагат и правните субекти, спрямо които се
прилагат, както и мерките за
въздействие и редът за прилагането им, са императивно установени. Съгласно
чл. 170 ал. 1 АПК доказателствената тежест за фактическите основания, въз
основа на които е издаден административният акт, е на административния орган. В
докладната записка е посочено фактическо основание за налагане на ПАМ -
„Паркира върху пешеходна пътека, с което създава опасност за останалите
участници в движенето”.
Както бе посочено, неточно или непълно правно основание не
представлява самостоятелно основание за отмяна на административен акт, ако
същият съответства на фактите по случая и ПАМ по чл. 171 т. 5
б. "б" ЗДв.П, се налагат с административен акт, издаван в
устна форма. Тази законово установена форма на издаване на акта допуска
доказване с всички допустими средства, вкл. снимков материал и транспортна
схема с пътна маркировка и пътни знаци. Документираните данни относно мястото
на паркиране в случая се приемат за достоверни.
В нормата на чл. 98 ал.
1 т. 1 от ЗДв.П е предвидено, че престоят и паркирането са забранени на място,
където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или
закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Съответно,
престоят и паркирането са забранени на: т.5. на пешеходни или велосипедни
пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях; т.6. на кръстовище и на
по-малко от 5 метра от тях. Нарушение на забрана за паркиране на
определено място като административно нарушение, е основание за налагане на
административно наказание на основание чл. 186
вр. с чл. 183 ал. 2
т. 1; ал.4 т.8 ЗДв.П. Това нарушение само по себе си не е достатъчно
за прилагане на принудителната мярка - преместване на превозното средство без
знанието на водача. Нарушението на чл.98 ал.1
т.5 ЗДв.П е отделен състав на административно нарушение вр. чл.183 ал.4 т.8 ЗДв.П и се санкционира с глоба, като не се предвижда
принудително въздействие с
преместване на неправилно
паркирано МПС по реда на чл.171 т.5 б.„б” ЗДв.П, без да е установено то да пречи или да създава опасност за
другите участници в движението. Паркиране
на пешеходна пътека съставлява основание по смисъла на чл. 171 т. 5 б. "б", предл. второ ЗДв.П за прилагане на мярка на административна принуда,
когато е доказано безсъмнено, че създава опасност.
Разпоредбата на чл. 171 т. 5 б. „б“
от Закона за движение по пътищата
съдържа три отделни хипотези, реализирането на които дават правомощие на компетентния орган да наложи
ПАМ – преместване на ППС без знанието
на неговия собственик или упълномощено от него лице : първата
- когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение
на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство, втората - когато превозното
средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в
движението, третата - когато паркираното средство прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и
при наличие на визираните предпоставки, административният орган прилага в
условията на обвързана компетентност предвидената по закон ПАМ с цел
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административното нарушение. Предвид липса на предупредителен знак за принудително
репатриране се отбелязва, че в хипотезата на паркирало МПС в нарушение
на правилата за паркиране – по начин, който създава опасност за другите
участници в движението, без значение е липсата на предупредителен знак за
принудително репатриране. В
конкретиката на фактите снимковият материал разкрива позиционирано МПС на
съществуваща /действаща/ пешеходна пътека от регламентиран вид и във вр. с
конкретното местоположение по см. на §6 т.54 ДР ЗДв.П, забраната е следвало да
бъде спазена, независимо дали пешеходната пътека е надлежно маркирана.
Неправилно паркираният автомобил създава
опасност за другите участници в движението, които при пресичане ще се налага да
заобикалят автомобила и по този начин да поставят в риск живота и
здравето си. В реда на изложеното се отчита, че „…е неотносимо кое е посоченото
от органа нарушение на ЗДвП, дали това по чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП или това
чл.98, ал.1, т.5 ЗДвП. Последното е относимо към производството по ангажиране
на административно – наказателната отговорност на лицето, а не към прилагане на
процесната ПАМ. В процесния казус следва да бъде установено налице ли са
предпоставките по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП за прилагане на
ПАМ - преместване на ППС. От представеният по делото снимков материал …се
установява, че автомобила е спрян върху пешеходна пътека, съобразно дефиницията
по пар. 6, т.54, изр. второ от ДР на ЗДвП, в съответствие с която „пешеходна
пътека” е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и
сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци...
Неправилно паркиралият автомобил ще направи невъзможно преминаването на
пешеходците по пешеходната пътека, като по този начин ще създаде опасност за
живота и здравето им тъй като при пресичане последните трябва да заобикалят
автомобила…” – Решение № 79/2018г., ВАС, Седмо О.
Относно основното възражение за ненадлежно маркирана
пешеходна пътека бе посочено, че липсват допълнителните реквизити, добавени към
маркировката с изменението на наредбата от 2016г. Извън това и от значение е
фактическата установеност, неопровергана в съдебното производство - автомобилът
е паркиран върху пешеходна пътека, позициониран и в
непосредствена близост с овала на тротоар в кръстовището между улици, според
схемата с пътна маркировка и пътни знаци. Нарушени са
правилата за безопасно паркиране със създадена опасност за другите участници в
движението, които при пресичане ще се налага да заобикалят автомобила с
преминаване по платното за движение извън пешеходната пътека, при опасност
за живота и здравето си, вкл. местоположението на паркиралия автомобил отнема и
видимостта на другите водачи на МПС при движението им в зоната на кръстовището.
Пешеходната пътека е
обективно съществуваща и видима, поради което дори и без указателен пътен знак
основанието за прилагане на ПАМ е доказано и жалбата се приема за
неоснователна.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на
Д.Ч.К.,*** против принудителна административна мярка по чл.171 ал.1 т.5 б.“б“
от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ на МПС с рег.№ ****.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен
съдия :