Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260395 16.09.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на осемнадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11036 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правна
квалификация по чл. 439 ГПК.
Ищецът Н.С.З., ЕГН **********,*** е
предявил против С.Н.З., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за признаване на
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 3520 лева, представляваща сбор от неплатени месечни издръжки от по 80 лева
всяка за периода от м. ноември 2010 г. до м. юни 2014г вкл., поради изтекла
погасителна давност.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение
от 08.05.2009г., по гр.д. № 1384/2007г. по описа на III бр. състав на Районен съд Пловдив, бракът между ищецът и М. Т. бил
прекратен, като родителските права по отношение на родените от брака деца били
предоставени на майката, а ищецът бил задължен да заплаща на ответника месечна
издръжка в размер на 80 лева, считано от 25.02.2008 г. На 07.01.2019г. на ищеца
му била връчена Покана за доброволно изпълнение по изп. д. № ***, с изх. № ***
от 18.12.2018г. на ***, ведно с копие от издаден изпълнителен лист от
16.05.2018г. по гр.д. № 1384/2007г. на Районен съд Пловдив за дължими вземания
в размер на общо 10542,92 лева, ведно с такси и разноски. Изпълнителното производство
било образувано с входяща молба от 15.08.2018г. Претендираната стойност на
дълга по призовката за доброволно изпълнение възлизала на 10542,92 лева и
включвала главница в размер на 5556,13 лева за периода от 01.12.2010г. до
16.08.2016г. , 2956,43 лева – лихви върху главниците, 1080 – адвокатски
хонорара по изп. дело, 108,90 лева – такси по Тарифа за таксите и разноските
към ЗЧСИ, 841,43 лева – по т. 26 по ТТР към ЗЧСИ. Посочва се, че по отношение
на периода от 01.11.2010г. до 30.06.2014г. в полза на ищеца била изтекла
петгодишна погасителна давност по отношение на вземания в общ размер от 3520 лева, представляваща сбор от неплатени месечни издръжки от по 80 лева всяка
за периода от м. ноември 2010 г. до м. юни 2014г. По изложените съображения
моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв
от ответника. Не се оспорват изложените в исковата молба факти. Заявява се, че
процесуалното поведение на ищеца представлява злоупотреба с право. Ищецът бил
получил покана за доброволно изпълнение на 07.01.2019г. От тази дата ищецът се
бил запознал, както с наличието на образувано против него изпълнително дело,
така и с размера на вземането, и с извършените действия по изпълнителното
производство. Към момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение
били налице всички законови предпоставки за възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на част от задълженията за издръжка. Моли разноските в
производството да бъдат възложени в тежест на ищеца. Ответникът не бил дал
повод за предявяването на иск.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
В с.з. на 18,08,2020 г. процесуалният
представител на ищеца е поискал постановяването на решение при признание на иска на основание
чл.237 ал.1 от ГПК. Настоящият състав намира, че са налице процесуалните
предпоставки за постановяване на решение
при признание на иска срещу ответника,
визирани в чл. 237 от ГПК, а именно същият е признал иска и своята отговорност в него на
осн.чл.237 ал.1 във вр.ал.4 от ГПК, както и с оглед на представените
доказателства с исковата молба, искът не противоречи на закона и добрите нрави,
нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради
което и срещу него ще следва да се постанови
решение при признание на иска, с което да се уважи предявения иск, без
същото да се мотивира по същество по аргумент на чл.237 ал.2 от ГПК.
По
отношение на разноските:
Тъй като ответникът с поведението си е
станал причина за завеждане на делото – образувал е изпълнително производство,
макар да е признал иска, съдът намира, че са налице основанията на чл. 78 ал.
2, тълкувани по аргумент на противното и
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за
настоящото производство, които са направени- внесена държавна такса в
размер на 140,80 лева и 750 лева - адвокатско възнаграждение. Доколкото обаче
в случая ответникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, то и
същото следва да се разгледа. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, дава възможност
да се иска на насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на разноските,
ако заплатеното от тази страна възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Редуцирането
не може да засегне минимално определения размер по чл. 36 от Закона за
адвокатурата. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от
476,40 лв., с оглед цената на иска. Макар преценката за прекомерност винаги да
е субективна, а минималните размери на възнагражденията да са само база за
определянето на действително обосновано по стойност такова /като съдът не е
обвързан от тях, съгл. разясненията, дадени в т.3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, нито от § 2 от Наредбата/, в конкретния случай, възнаграждението от 750 лева
е прекомерно. Делото е с ниска
фактическа и правна сложност, ответникът е признал изцяло иска, поради
което следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер, а
именно от 476,40 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.Н.З., ЕГН **********, с адрес: ***,
че Н.С.З., ЕГН **********,*** не дължи сумата от 3520
лева, представляваща сбор от неплатени месечни издръжки от по 80 лева всяка за
периода от м. ноември 2010 г. до м. юни 2014г вкл., поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА С.Н.З., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Н.С.З., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в
размер на 617,20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ