Р
Е Ш Е
Н И Е
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№…………..….гр.София, 30.04.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска
колегия, ІV “в” състав, в публичното заседание, проведено
на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Чолева
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.съдия Андрей Георгиев
при участието на секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 12914 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Съдът
е сезиран с жалба, подадена от М.П.О.
срещу решение № 447511 от 10.07.2018г., постановено по гр.дело № 50464/ 2016г. на Софийски районен съд, 71 състав, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу Военно формирование *****-София
иск
с правно основание чл.357 от КТ – за отмяна на дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение“, наложено със заповед № РД-287/ 23.06.2016г. на
началника на Военно формирование *****- София. Решението се обжалва и в частта
за разноските.
Въззивницата-ищца, М.П.О. поддържа
доводи за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение.
Възразява, че неправилен е изводът на първата инстанция, с който е
прието, че спорната заповед е издадена от ответника-работодател при спазване на
разпоредбата на чл.193 от, тъй като за част от нарушенията не са изискания
обяснения от нея, а дадените обяснения не са взети предвид от ответника, като
от него не са преценени и всички относими доказателслства във връзка с
твърдяните нарушения. Поддържа твърдението
за немотивираност на заповедта – в нарушение на изискването на чл.195,ал.1 от КТ, като счита, че за част от нарушенията– тези по т.5.1 и т.5.2 е изтекъл е и законоустановеният
2 месечен срок по чл.194, ал.1 от КТ – за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. В случай, че съдът приеме заповедта за
мотивирана и издадена в съответствие с разпоредбите на чл.193 от КТ и чл.194,
ал.1 от КТ, поддържа, че от нея не са извършени твърдяните от ищеца нарушения.
По отношения на тези, посочени в т.5.1 и т.5.2 от спорната заповед, моли съда
да вземе предвид факта, че от началника на цеха през процесния период от време
е била установена организация на
работата и разпределение на задълженията
между отделните служители във връзка със специфичната дейност на всеки един от
отделите в рамките на цеха и съобразно притежаваната от служителите
компетентност. Твърди, че от нейна
страна е изпълнявано възложеното й от началника документално оформяне на
материалите при получаването и при връщането им. Счита, че предвиденото по
длъжностна характеристика участие в получаването на материалите и при връщането
им не изисква физическото й присъствие, предвид експертния характер на
заеманата от нея длъжност. По отношение
на нарушенията по т.5.3 и т.5.4 твърди,
че предвиденото с длъжностната й характеристика „участието“ при изготвяне на
част от документите, не означава, че те се изготвят еднолично от нея, като моли
съда да съобрази доказания по делото факт, че за част от посочените от
ответника документи задължението за изготвянето им се дели с началник-цеха,
съгласно представеното по делото извлечение от Вътрешните правила за счетоводен
документооборот в ответното Военно формирование. С изложените доводи, подробно развити в
жалбата и писмени бележки на процесуалния представител- адв.Е.Д.,
въззивницата-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и
вместо него- постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Военно формирование *****-гр.София, оспорва жалбата като
неоснователна и заявява искане за потвърждаване на атакуваното решение като
законосъобразно и правилно по съображения, подробно развити в депозирания в
срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор и писмени бележки на пълномощника-
ю.к.Д.И.. Възразява, че спорната заповед е издадена след надлежно изискани от
ищцата обяснения, които са взети предвид от работодателя и подробно обсъдени от
него в писмено становище по тях. Твърди, че дисциплинарното наказание е
наложено в законоустановения срок по чл.194,ал.1 от КТ – считано от момента на
откриване на нарушенията, като моли съда да отчете факта, че в периода от
време, през който ищцата е ползвала платен годишен отпуск и отпуск по болест –
срок за налагане на наказанието не е текъл, съгласно чл.194,ал.3 от КТ. Счита, че
спорната заповед е мотивирана, а с ангажираните от него доказателства по
делото- правилно преценени от първата инстанция, е доказано извършването на
нарушенията на трудовата дисциплина от ищцата.
Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски във
въззивното производство.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.357 от КТ.
С
обжалваното решение на СРС исковата претенция е отхвърлена като неоснователна.
С обжалваното решение е прието, че
спорната заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание
–„предупреждение за уволнение“, е издадена при спазване на изискването на
чл.193,ал.1 от КТ, мотивирана е в достатъчна степен в съответствие с нормата на
чл.195,ал.1 от КТ , спазен е срокът по чл.194,ал.1 от КТ за ангажиране
дисциплинарната отговорност на ищцата, при зачитане на периода от време, през
който срокът е спрял да тече, поради ползван от ищцата платен отпуск и отпуск
по болест. От първоинстанционният съд е
прието, че от събраните по делото доказателства се установява и материална
законосъобразност на спорната заповед –
доказани са извършените от ищцата нарушения, на които по тежест съответства
наложеното дисциплинарно наказание.
Настоящия
съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция за законосъобразност на
спорната заповед, с която е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата.
Между
страните по делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се
установява, че тя работи по трудово правоотношение при ответника, като заема
длъжността „инженер-механик“ в цех
„Ремонт на специална техника“. По делото е представена длъжностната
характеристика за заеманата от ищцата длъжност, която й е надлежно връчена.
Със
спорната заповед № № РД-287 от
23.06.2016г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание- „предупреждение за
уволнение“ за нарушения, описани в 5-те точки на заповедта. Заповедта е връчена
на ищцата на 04.07.2016г.
Настоящият
съдебен състав намира за основателно възражението на ищцата, поддържано и във
въззивната жалба - за издаване на спорната заповед в нарушение на нормата на
чл.195,ал.1 от КТ в частта на нарушенията по т.5.1, т.5.2, т.5.3 и т.5.4 , като намира, че в тази й част
заповедта е немотивирана и като такава се явява незаконосъобразна.
По
отношение на нарушенията по т.5.1 и т.5.2:
По
т.1- посочени като неизпълнение на
задължението в пълен обем да участва при получаването на материали , необходими
за изпълнение на производствената дейност в Отделението за ремонт на технически
средства за ЯХБЗ и Е и производство на индикаторни средства в цех „Ремонт на специална техника“ и по
т.2 - посочени като неизпълнение на
задължението да участва при връщане на
материали , необходими за производствената дейност , касаеща ремонта на
технически средства за ЯХБЗ и Е и неизпълнение на основното трудово задължение
да участва при връщането на материалите, необходими за изпълнение на
производствената дейност при производство на индикаторни средства , съдът
установява, че липсва каквато и да било
конкретизация по време на извършване на нарушенията, като липсва каквато и да
било яснота и конкретизация в какво
точно се изразява неизпълнението на възложените на ищцата с длъжностната характеристика задължения, доколкото се сочи, че то е непълно- т.е.-
налице е частично изпълнение и частично неизпълнение, но не е уточнено коя конкретно
част и кои трудовите задължения касае неизпълнението. Индивидуализацията на
нарушенията по време и конкретизацията в какво се изразява неизпълнението на трудовите функции и
задължения е свързана не само с гарантирането на правната възможност на ищцата-служител за упражни
ефективно правото си на защита, но и с гаранцията да не бъде наложено два пъти
наказание на ищцата / служител за едно и също нарушение, с оглед забраната по
чл.189,ал.2 от КТ. Действително, константната практика на ВКС,
включително и тази, на която се позовава ответникът, допуска индивидуализацията на нарушението да
бъде извършено чрез препращане със заповедта за налагане на наказанието към
други документи, при условие, че последните са връчени на служителя. В конкретния случай дори да се приеме, че в протокола с рег.№ З-1062/ 26.05.2015г., към
който спорната заповед препраща, че
нарушенията по т.5.1 и т.5.2 са уточнени като времеви период на
извършване, 05.01.2016г.- 05.05.2016г., /
като съдът съобразява, че протоколът е връчен на ищцата на 27.05.2016г.,
съгласно изричното отбелязване с подпис/, то в протокола от 26.05.2015г. отново
липсва конкретизация в коя точно част възложените на ищцата трудови функции и
задължения не са изпълнени от нея. Такова уточнение е направено от
работодателя-ответник едва в настоящото съдебно производство /в съдебното
заседание на 17.05.2017г./, като от процесуалния представител на ответника е
признато и уточнено, че ищцата е участвала
само при оформянето на документите при получаването и връщането на
материалите в цеха, но не е участвала чрез физическо присъствие при получаване и
връщане на материалите в цеха. Нещо повече, дори да се приеме, че
неизпълнението е указано в достатъчна степен горепосочения
протокол от 26.05.2015г., към който
препраща спорната заповед, настоящият съдебен състав приема, че разгледано по
същество това твърдяно от ответника неизпълнение не се установява по делото. От
протокола от 26.05.2016г. , показанията
на свидетеля на ищцата- св.Н. и показанията свидетеля на самия ответник- св.Д.,
се установява, че в цеха, в който е
назначена и полага труд ищцата, съществуват различни отделения. От обясненията
на св.Н., дадени в рамките на дисциплинарното производство пред работодателя и
показанията му , дадени като свидетел по делото, се установява, че от него в
качеството му на началник-цех е била въведена организация на работа в цеха и са
били разпределени задълженията на служителите
във връзка специфичната работата
на отделните отдели в рамките на цеха и с оглед притежаваната от служителите компетентността.
Съгласно тази организация и разпределение
на задълженията, на ищцата, която
му е била пряко подчинена, съгласно представената по делото длъжностна
характеристика, свидетелят Н. установява, че е възложил само документалното
оформяне при получаването и връщането на материалите в т.нар.“химически отдел“
– отделението ЯХБЗ и Е и производство на индикаторни средства, а физическото
получаване на материалите е ставало от св.Н. и определени от него други служители
, които са притежавали съответната компетентност – химическо образование. Св.Н.
установява, че ищцата е участвала освен
документално и физически при получаването и връщането на материалите в
отделението по ремонт на полигонно оборудване и отделението за ремонт на тилова
и специална техника, с оглед компетентността й - притежаваното образование като
електроинженер. Последният факт се потвърждава и от протокола от 27.05.2016г. и от
показанията на свидетеля на ответника – свидетелката Д., която също потвърждава факта, че ищцата
е участвала при получаването и връщането на материали с ел.техниците за ремонт на
специалната техника в отделението „Ремонт и обслужване на тиловата техника“. Документалното оформяне , извършено от ищцата
се потвърждава също така от представените по делото искания за отпускане на
материали и материални ценности /л.242 – л.258, л.292- л.297, л.368 от делото
на СРС/ и протоколи за приключване на поръчка /л.370 от делото на СРС/. Действително, от показанията на св.Н. се
установява, че не е разпореждал изрично на ищцата да не участва при връщането
на средствата в т.нар.“химически отдел“, /както е установил и първоинстанционният съд с
обжалваното решение/, но такова изрично разпореждане не е било необходимо, предвид създадената от
свидетеля като началник- цех организация на работа и разпределение на
конкретните задължения между отделните служители в цеха. Свидетелят Н. изрично
установява, че ищцата е изпълнявала всички поставени от него задачи и той Следва
да се посочи, че в длъжностната характеристика на ищцата липсва изрично посочване /конкретизация/ какво
е дължимото от нея /в какво се изразява / участието при
получаването и връщането на материалите, както и какво е дължимото участие в подготовката и реализирането на ремонтните
дейности в цеха. Това участие съдът приема, че следва да се изведе от функциите
на заеманата от нея длъжност, която по длъжностна характеристика е експертна,
както и от изискуемото за длъжността образование – висше техническо със степен
не по-ниска от бакалавър – „електро инженер или машинен инженер“. Именно с
оглед функциите на заеманата от ищцата експертна длъжност и изискуемото и
притежавано от нея образование , същата не би могла да упражнява ефективен
контрол при получаването и връщането на химическите материали и да гарантира, че се вземат точно определени
материали, каквато е била целта на физическото присъствие, съгласно показанията
на св.Д.. Поради това от началник-цеха е била създадена и установена
горепосочената организация на работа в различните отделения на цеха между
служителите- при съобразяване на притежаваното и изискуемо от тях образование и
компетентност. С оглед изискуемото и притежавано от ищцата образование , се
установява, че тя е вземала съответното физическо участие при получаването и
връщането на материалите за ремонт на специалната техника в отделението „Ремонт
и обслужване на тиловата техника“, както и е участвала при ремонта на специалната техника и
съдовете под високо налягане / последният факт се установява от свидетелят на самия ответник установява- св.Д. и се потвърждава и от протокола от
27.05.2016г.- т.1.4 от него/. С оглед
изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че в съответствие със
заеманата от ищцата експертна длъжност, изискуемото образувание по длъжностна
характеристика и притежавана компетентност и
съобразно създадената организация на работа в цеха и разпределение на задълженията
между служителите от началник-цеха, ищцата е изпълнявала възложените й трудови
задължения с длъжностната характеристика- да участва съответно на изискуемата
от нея компетентността в получаването и
връщането на материалите в цеха , необходими за производствената дейност и да
участва в при подготовката и
реализирането на производствените ремонти в цеха. Т.е., не се установяват нарушенията по т.5.1 и т.5.2 от спорната заповед.
По
отношение на нарушенията по т.5.3 и т.5.4 съдът приема, че немотивираността на спорната
заповед произтича от пълната липса на
яснота и индивидуализация на документите – работни карти и план-отчети, в които
се твърди, че от ищцата са допускани
грешки. Нещо повече, представени по
делото от ответника работни карти в защита на тезата му за реализирано от ищцата
нарушение по т.5.3 от спорната заповед, не са изготвени от нея. От друга страна, видно от представената по
делото длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност, тя няма
задължение да участва и изготвя същите,
а съгласно представеното по делото извлечение от Вътрешните правила /л.362 от
делото на СРС/, те се изготвят от началник-цеха, който оформя и попълва
същите. Що се отнася до представените
от ответника план- отчети , изготвени от ищцата / на л.271 ,л. 272 и л.273,/, при изготвянето
на които по длъжностна характеристика ищцата
следва да взема само участие- липсват отбелязвания за грешки, поради което не
доказват твърдението на ответника за нарушението по т.5.3 от спорната заповед.
На
последно място- за попълните погрешно Актове за трансформиране и смесване на
материали, посочени като нарушение по
т.5.4, освен , че документите не са индивидуализирани- с номер и дата,
представените по делото такива , изготвени от ищцата /л.176,л.349-л.354/ са без
извършени отбелязвания или указания за грешки. Що се отнася до тези, представени на л.172 ,
извършените поправки са чисто
редакционни, а тези на л.174 и л.178, в които действително се установяват
допуснати грешки като разминаване между цифрово и словесно отразяване на
количества, а във втория – нанесените поправки са свързани с друго вид и количество фреон, различно от
първоначално попълненото от ищцата, от
показанията на св.Н., се установява, че грешки – от вида на тези в пълния документ са били допускани и от него, а за втория документ ищцата твърди, че
посоченият фреон в нанесената корекция, е изчерпан и вече не се зарежда от
същия вид и количество, поради което с акта е заявен друг заместващ го- твърдение, което не е
опровергано от ответника в съответствие с носената от него доказателствена
тежест – да докаже нарушението. На
последно място, свидетелят на самия ответник – св.Д., която установява, че от
ищцата са били допускани грешки, констатирани от свидетеля в периода, през който е замествала началник-цеха Н. отт
месец март до месец юни 2016г., от
изрично заявява, че не може да квалифицира тези грешки са били съществени.
С
оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че дори да се
приеме, че спорната заповед в частта на нарушенията по т.5.3 и т.5.4 е мотивирана,
съгласно изискването на чл.195,л.1 от КТ, не са налице нарушения на трудовата
дисциплина, за които ищцата да носи отговорност.
По
отношение на нарушението по т.1 от спорната заповед- неизпълнение на
задължението на ищцата да поддържа ред и чистота на работното място, поради
наличие на прах и паяжини в помещение № 15-библиотека, установено на дати
21.04.2016г., 22.04.2016г. и 25.04.2016г.,
настоящият съдебен състав приема, че спорната заповед е мотивирана в
съответствие с чл.195,ал.1 от КТ, от ищцата са изискани обяснения по реда на
чл.193 от КТ и заповедта е издадена в 2 месечния срок по чл.194,ал.1 от КТ,
предвид ползваните от ищцата общо 35 дни платен годишен отпуск и отпуск по
болест в периода 09.05.2016г. - 01.07.2016г. /вкл./. Настоящият съдебен състав приема, че от ищцата не е извършено твърдяното от
ответника нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на
възложено й с длъжностната характеристика трудово задължение. С длъжностната характеристика на ищцата е
възложено изрично като задължение да поддържа ред и чистота на работното си
място, като от показанията на св.Д. се
установява, ме това е задължение на всички служители при ответното Военно
формирование, тъй като няма хигиенисти на щат. От показанията на двамата
разпитани по делото свидетели- св.Н. и свидетеля на ответника- Д., обаче, се установява, че помещение № 15-библиотека
за художествена литература, не е било работното място на ищцата. И двамата
свидетеля установяват, че работното място на ищцата е била канцеларията на началник-цеха в цеха за
ремонт на специална техника. Действително със заповед № РД-92 от 06.01.2016г.
на началника на Военното формирование,
ищцата е назначена за отговорник на помещение № 15- библиотека за художествена
литература, но това не придава статут на работно място на посоченото помещение.
Настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен извода на първата
инстанция, с който е прието, че ищцата има качеството на материално-отговорно лице, тъй като
зачисляването на материални ценности става изрично- с посочването им,
включително и със съответната стойност и по установен ред с писмен
документ. Непочистването на помещение №
15 следва да се отнесе към нарушението по т.2 от спорната заповед, доколкото е
свързано с неизпълнение на законни нареждания на началника на Военното
формирование за почистване на това помещение, дадени на посочените дати – устно
по твърдения на самия ответник. От
единственото ангажирано по делото доказателство във връзка с нарушението по т.2
- показанията на св.Д., обаче, се установява, че в помещение № 15 е имало
наличие на прах, паяжини и разхвърляни кашони само при първоначалната проверка на помещението, но по
делото липсват доказателства дадените от началника на Военното формирование
последващи разпореждания,посочени в т.2 на спорната заповед- за подреждане и
почистване на помещението да не са изпълнени от ищцата. Ето защо , съдът
приема, че по делото не се установява наличието на нарушенията по т.1 и т.2 от
спорната заповед.
Настоящият
съдебен състав приема, че по делото са установени- включително чрез признанието
на самата ищца, само нарушенията по т.3 и т.4- пушене на цигара от ищцата и
пиене на кафе в работно време в периода 9.05ч.- 9.10ч. на датата 21.04.2016г.
на пейката пред щаба , както и пушене на цигара на същата дата около 14,05.-
14.10ч. в района на Военното формирование в работно време на нерегламентирано
за целта място- в нарушение на издадената
заповед № *****/ 11.01.2016г. на началника на Военното формирование.
Тези две нарушения, попадащи в приложното поле на чл.187,т.7 от КТ, , съдът
приема, че не съставляват тежко
нарушение на трудовата дисциплина, като
от тях не са произтекли и вредни последици за работодателя, поради което и не
могат да обосноват налагането на дисциплинарното наказание – „предупреждение за
уволнение“, което по степен предхожда налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание- „уволнение“, предвид липсата на други наложени предходни
дисциплинарни наказания на ищцата. Във връзка с последния факт съдът
съобразява, че предходно наложеното наказание „забележка“ със заповед № РД-114/
09.02.2016г. е предмет на съдебен контрол /по искова молба с вх.№ 8005173/
08.03.2016г./, а предходно наложеното дисциплинарно наказание – „предупреждение
за уволнение“ със заповед № РД-139/10.03.2015г. е отменено с влязлото в сила
решение на СРС, 55 състав по гр.дело № 23825/2015г. Ето защо, настоящият съдебен състав приема,
че в нарушение на чл.189,ал.1 от КТ, наложеното със спорната заповед
наказание не съответства по тежест
на извършените нарушения по т.3 и т.4 от
нея, поради което заповедта се явява незаконосъобразна и като такава- следва да
бъде отменена.
Поради
несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата – обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него- постановено друго, с което
предявеният иск по чл.357 от КТ да бъде уважен.
По разноските:
При
този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата
направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на 480,00лв.-
адвокатско възнаграждение и за въззивната инстанция в размер на 240,00лв.-
адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 447511 от
10.07.2018г., постановено по гр.дело № 50464/ 2016г. на Софийски районен съд, 71 състав, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ, на основание чл.357 от КТ - заповед № РД-287/ 23.06.2016г. на началника на Военно
формирование *****- София, с която на М.П.О.
е наложено дисциплинарното
наказание „предупреждение за уволнение“.
ОСЪЖДА Военно формирование *****- София да заплати на М.П.О. – сумата от 480,00лв.- разноски за
първата инстанция и сумата от 280,00лв.- разноски по делото за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, на
основание чл.280,ал.3,т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.