О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Варна, 10.04.2020
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в закрито съдебно заседание на десети април 2020г
в състав: Председател: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
Членове: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
ч.гр.д.
№ 775 по описа за 2020, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е въззивно, образувано по частната жалба на К.Х., гражданин на Германия, с вх.№ 93436/13.12.2019,
чрез процесуалния му представител адв.М.Д., срещу разпорежданията
на ВРС-ХХV с-в № 8385/ 4.11.2019, постановени по гр.д. № 16630/2015 за издаването
на ИЛ въз основа решението за предаване на владение, на осн.чл.404 т.1 и чл.405
ал.1 ГПК, както и за присъдените разноски.
По
отношение узнаването за тях сочи, че за първи му бил връчен на 28.11.2019г,
а вторият - невръчван, но му било известно от делото предвид отбелязването
върху съдебното решение.
Счита и двете разпореждания
за двата ИЛ за недопустими поради липса на активна
процесуална легитимация на кредитора/кредиторите,
а също и за нищожни поради
нищожността на самото съдебно решение, както и поради нищожността на постановените от ВКС определения по делото.
Поддържа, че недопустимостта
и нищожността /невалидността/ на разпорежданията произтича от липсата на надлежна страна в процеса, тъй като липсва валидно пълномощно и съответно валдидна представителна
власт, каквото ненадлежно представителство е било и пред ВКС в
нарушение на чл.24
ал.2 от
ЗАдв.
Поради ненадлежното
участие в процеса, кредиторите не са имали право да получат
ИЛ,
а съдът не е имал правомощието да издава горните разпореждания. Евентуално
поради нищожността на съдебното решение (нищожност, която обосновава
с липсата на страна - участник в процеса, т.е. липса
на двамата ищци), то и разпорежданията за издаване на
ИЛ
от счетеното за валидно съдебно
решение, влязло в сила с приетото
за валидно, а в действителност нищожно, евентуално недопустимо, определение на ВКС за недопускане до касационно обжалване
по гр.д.№ 1562/2019г
по описа на ВКС IV състав, Първо ГО.
Поради изложеното моли за отмяна обжалваните
разпореждания и да бъде разпоредено издаването
на обратни изпълнителни листи поради привидността на кредиторите по настоящите.
В
срок писмен отговор е постъпил от Д.Д.Х. чрез процесуалния му представител адв.Д. Любомирова К., излага становище за неоснователност
на жалбата и моли за оставянето й без уважение.
Частната
жалба срещу двете разпореждания за издаване на ИЛ е подадена в срок и от
надлежна страна. Затова е допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна по сл. съображения:
При
издаването на ИЛ, съдът има задължението да извърши проверка дали е налице
право на принудително изпълнение в лицето, сочено като кредитор на вземането, и
срещу посочения в ИЛ длъжник по изпълняемото право. Следователно, проверката
касае процесуален въпрос. Недопустимо е в рамките на производство по издаване
на ИЛ да се извършва проверка и преценка на материално правния спор или на
постановените съдебни актове.
Що се отнася до довода за липсата на валидно упълномощаване от страна на
ищците спрямо техния процесуален представител, счита същото за неоснователно.
При предявяването на иск/жалба чрез представител правните последици от крайния
резултат по съдебния спор произвеждат действие директно в правната сфера на
представлявания. Затова на възражение за липса на представителна власт може да
се позове само лицето, от чието име е било действано. Това е така, защото липсата
на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между
представителя и представлявания. Трети, т.е. външни спрямо това правоотношение,
лица не могат да се позовават на такава липса. От това следва, че жалбоподателят,
явявайки се насрещната страна по спора, е недопустимо да търси защита и да
упражнява чужди права.
Предвид
изложеното частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
С
оглед изхода на спора, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени сторените
разноски, възлизащи общо в размер на 400лв /оп 200лв за всеки изготвен писмен
отговор по отношение на всяко едно от разпорежданията.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната жалба на К.Х.,
гражданин на Германия, с вх.№ 93436/13.12.2019, чрез процесуалния му
представител адв.М.Д., срещу разпорежданията на
ВРС-ХХV с-в №, постановени по гр.д.№ 16630/2015 за издаването на ИЛ въз основа
решението за предаване на владение, както и за присъдените разноски, на
осн.чл.404 т.1 и чл.405 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Х., род.***г в Германия, с адрес: ***, да заплати на Д.Д.Х., род.18.11.1068г,
гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландиия,
гр.Бристол BS30 5NZ,
Милбрук клоуз 5, сумата от
400лв –сторени по делото съдебно-деловодни разноски за адв. Възнаграждение, на
осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: