№ 11078
гр. С, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110118461 по описа за 2025 година
От името на В. Г. Г., ЕГН **********, Х. Г. Г., ЕГН ********** и Е. А. Ц., ЕГН
**********, чрез адвокат С. К., са предявени срещу Б, ЕИК *** искове с правно
основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети за сумата от общо 1200 евро /по 400 EUR на
всеки от ищците/, представляващи обезщетение за закъснение на полет № *** на
21.10.2024 г., по дестинация ПП, довело до пристигане в крайната точка на пътуването
/С, България/ с повече от три часа, ведно със законна лихва от 31.03.2025 г. до
изплащане на вземанията.
Ищците твърдят, че В. Г. Г., ЕГН **********, Х. Г. Г., ЕГН ********** и Е. А.
Ц., ЕГН ********** са сключили договор за въздушен превоз с ответника, по силата
на който последният се е задължил да превози ищците по маршрут с полет ***
(управляван от България Ер), излитащ по разписание на 21.10.2024 г. Поддържа, че Б е
потвърдило резервацията на пътниците и е издало на същите бордни карти. Твърдят,
че полетът е изпълнен със закъснение, поради което и пътниците пристигнали в
крайната дестинация /С, България/ със закъснение повече от три часа. Предвид
горното поддържат, че от страна на ответника е дължимо обезщетение в размер на от
по 400 евро за всеки от ищците, доколкото разстоянието между началната и крайната
точка на пътуването е 1758 км, респективно попадат в приложното поле на чл. 7,
параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети.
1
Моли се, да бъде постановено решение, с което Б, ЕИК *** да бъде осъдено да
заплати /разделно/ на В. Г. Г., ЕГН **********, Х. Г. Г., ЕГН ********** и Е. А. Ц.,
ЕГН ********** сумата от общо 1200 евро /по 400 EUR на всеки от ищците/,
представляващи обезщетение за закъснение на полет № *** на 21.10.2024 г., по
дестинация ПП, довело до пристигане в крайната точка на пътуването /С, България/ с
повече от три часа, ведно със законна лихва от 31.03.2025 г. до изплащане на
вземанията.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника, с който се оспорват предявените искове. Излагат се
съображения, че по делото липсват доказателства, че ищците са се явили на гишето за
регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети.
По отношение на исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети:
За уважаване на така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен
превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който В. Г. Г.,
ЕГН **********, Х. Г. Г., ЕГН ********** и Е. А. Ц., ЕГН ********** са имали
потвърдена резервация; че пътниците са пристигнали в крайната точка на пътуването
си със закъснение от над три часа, че последните са се явили на гишето за регистрация
не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане; размера на дължимото
обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил дълга.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството,
че разстоянието между летище „Ш“ П, Франция и летище С, България е над 1500 км.
2
Съгласно чл. 5, т. 1, б. "в" от Регламента, при отмяна на полет съответните
пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7,
освен ако не са: i) информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на
полета по разписание; или ii) информирани за отмяната между две седмици и седем
дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране,
което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по
разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири
часа след времето за пристигане по разписание; или iii) информирани за отмяната по-
малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено
премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час преди
началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за
по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание. В т. 4 е предвидено, че
тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за
отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач.
В чл. 7 от Регламента е регламентирано право на обезщетение, като съгласно т.
1, б. "б. ", при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо
на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1500 километра и за
всички други полети между 1500 и 3500 километра. Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият
превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че
отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети необходимите мерки.
Страните не спорят, а и от представените от ищеца писмени доказателства се
установява съществуването на валидно правоотношение между страните по договор за
въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил да превози ищците по
маршрут ПП, като полет № *** е излитащ по разписание на 21.10.2024 г. в 10:15 часа.
По делото не е спорно и се установява от събраните в проиводството
доказателства, че ответното дружество е потвърдило резервациите за горепосочените
полети и е издало бордни карти на ищците.
Между страните не е спорно, че полет полет № *** е излитащ по разписание
на 21.10.2024 г. в 10:15 часа, по маршрут ПП – управляван от авиокомпания Б, е
излетял и кацнал със закъснение. Същият е с час на излитане по разписание – 10:15
часа, като е излетял от летище Ш в 18:30 часа /местно време/, респективно по
разписани е следвало да пристигне в крайната точка на дестинацията – Летище С,
България в 14:00 часа местно време, а вместо това е пристигнал в 21:56 часа, тоест
полетът е изпълнен със закъснение, довело до пристигане в крайната точка на
дестинацията, със закъснение от повече от три часа.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че Регламент
261/2004 г. е приложим, доколкото е част от Общностното право на ЕС и представлява
3
законодателство с пряко приложение в страните от ЕС, както и доколкото съгласно чл.
3 т. 1 б. "а" от Регламента, се прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се
в държава-членка, към която договора се прилага /какъвто е и настоящият случай/.
Регламент 261/2004 г. предоставя правото да получат фикцирано парично
обезщетение, без да носят тежест на доказване за причинените им неимуществени
вреди - безспокойство и неудобство /ал. (2) от Преамбюла на Регламента/, на пътници,
на които съгласно чл. 1 т. 1 от Регламента: а/ им е отказан достъп на борда против
тяхната воля, б/ техният полет е отменен и в/ техният полет е закъснял.
"Членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че
пътниците на закъснели полети могат да бъдат третирани, за целите на прилагането на
правото на обезщетение, като пътници, чиито полети са отменени, и те могат по този
начин да се позовават на правото на обезщетение, предвидено в член 7 от Регламента,
когато те страдат, поради закъснение на полет, от загуба на време, равна на или по-
голяма от три часа, което е, когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа
или повече след времето за пристигане по разписание от въздушния превозвач. Такова
забавяне обаче не дава право на пътниците на обезщетение, ако въздушният превозвач
може да докаже, че голямото закъснение е причинено от извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими
мерки, които се намират извън ефективния контрол на въздушен превозвач." / ***/07
and C-432/07: Christopher Sturgeon and Others v Condor Flugdienst GmbH and Stefan
Bock and Cornelia Lepuschitz v Air France SA /.
"Членове 5-7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 г. за установяване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че
пътниците на закъснели полети имат право на обезщетение по силата на този
регламент, когато те страдат, за сметка на такива полети, от загуба на време, равна на
или по-голяма от три часа, което е, когато достигат своя краен пункт на пристигане
три часа или повече след времето за пристигане по разписание от въздушния
превозвач. Такова забавяне обаче не дава право на пътниците на обезщетение, ако
въздушният превозвач може да докаже, че голямото закъснение е причинено от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички необходими мерки, които се намират извън ефективния контрол на
въздушен превозвач." /решение по свързани дела C581/10 и C629/10 и решение
свързани дела C-402/07 и C-432/07/.
"Тъй като, що се отнася до закъснелите полети, това неудобство се обективира
при достигането на крайния пункт на пристигане, Съдът е постановил, че с оглед на
обезщетението по член 7 от Регламент № 261/2004 закъснението трябва да се
4
преценява по отношение на предварително планираното време за пристигане в тази
дестинация по разписание (вж. Решение по дело Sturgeon и др. и Решение по дело
Nelson и др.).
Понятието "краен пункт на пристигане" обаче е дефинирано в член 2, буква з)
от Регламент № 261/2004 като дестинацията, посочена на билета, представен при
регистрацията, или при директно свързващи полети /какъвто е настоящият случай/
дестинацията на последния полет.
За да се приеме, че е налице един единствен /свързващ/ полет, следва този
полет да се осъществи без прекъсване в рамките на едно или две денонощия. Такъв
именно е настоящият случай. В процесния случай е налице именно един полет по
маршрут ПП.
Видно от цитираната съдебна практика, правото на обезщетение по Регламента
възниква за всички пътници, достигнали в своя краен пункт на пристигане със
закъснение, съгласно посоченото в Регламента.
От непротиворечивите твърдения на страните и доказателствата по делото е
видно, че ищецът не е бил превозен в своя краен пункт на пристигане своевременно, а
е достигнал същия със закъснение от повече от три часа.
Съгласно парктиката на Съда на ЕС обуславящо правото на обезщетение по чл.
7 от Регламента е закъснението в крайния пункт на дестинацията. В конкретния
случай, това е летище С, България.
Процесното закъснение, което надвишава три часа, се приравнява на отменен
полет по смисъла на Регламента, съответно обуславя същия. В този смисъл е Решение
на Съда (четвърти състав) от 19 ноември 2009 година по съединени дела C-402/07 и C-
432/07. Макар да са превозени до своя краен пункт на пристигане, ищците го достигат
по-късно от предварително планираното време по разписание и поради това
претърпяват аналогична загуба на време.
В производството не се доказа наличието на извънредно обстоятелство по
смисъла на чл. 5, т. 3 от Регламента, което евентуално би изключило отговорността на
ответника-превозвач.
Неоснователно е възражението на ответника, че за ищците не са възникнали
права по Регламент (ЕО) № 261/2004 г., доколкото по делото не било доказано, че
ищците се явили навреме за осъществяване на процесния полет, на закъснението на
който основават правото си на обезщетение.
В тази връзка, следва да се посочи, че от представените по делото
доказателства, в това число 3 броя бордни карти, издадени на името на всеки един от
ищците и касаещи именно процесния полет, се установява по делото, че всеки от
ищците се е явил навреме на гишето за регистрация и не всеки един от тях е издадена
5
бордна карта за процесния полет.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице основанията за уважаване на
предявените искове, поради което отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана чрез присъждане на ищците на претендираното обезщетение по чл. 7 от
Регламент /ЕО/ 261/2004 г. в лимитирания размер от по 400 евро на всеки от тях или
обезщетение от общо 1200 евро, дължимо в полза на тримата ищци.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
ищците. От името на същите е направено искане за присъждане на разноски, като
същевременно са представени и доказателства за тяхното извършване, а именно за
заплатена държавна такса в размер на общо 150,00 лева и за заплатено адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер на общо 1200 лева, т.е. по 400
лева за всеки от ищците.
От името на ответника своевременно е направено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско
възнаграждение в производството, което съдът намира за основателно.
В Решение от 28.07.2016г. по дело ** Съдът на ЕС дава принципни тълкувания
и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината
на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява
принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални
съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е
недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените
в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай
по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все
това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират
възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва
да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски,
като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда,
които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява
отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е
понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във
всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски
би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение
от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16
Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
6
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от
дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори
състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника бъдат
присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът следва да съобрази наличните
обективни фактори, че делото /заповедното производство/ не се отличава с
процесуални усложнения, както и реално извършените действия от процесуалния
представител. В конкретния случай от страна на адвоката не се изисква специфична
защита.
За извършената от адвокат К. работа, изразяваща се в депозиране на искова
молба от името на тримата ищци, следва да бъде определено възнаграждение в размер
на по 250,00 лева за всеки от тях, което напълно отговаря, както на обема, така и на
характера на извършената от адвоката работа по делото.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „България Ер“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С, район С, А, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищците В. Г. Г., ЕГН **********, Х. Г. Г., ЕГН
********** и двамата с адрес: гр. С, **** и Е. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
ул. ***, ** сумата от общо 900,00 лева /по 300 лева за всеки от тях/, представляваща
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство по
гр.д. № 18461/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С, район
С, А да заплати в полза на В. Г. Г., ЕГН **********, Х. Г. Г., ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр. С, **** и Е. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. ***, ** на
основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на
7
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети за сумата от общо 1200 евро /по 400 EUR на
всеки от ищците/, представляващи обезщетение за закъснение на полет № *** на
21.10.2024 г., по дестинация ПП, довело до пристигане в крайната точка на пътуването
/С, България/ с повече от три часа, ведно със законна лихва от 31.03.2025 г. до
изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА „Б“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С, район
С, А да заплати в полза на В. Г. Г., ЕГН **********, Х. Г. Г., ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр. С, **** и Е. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. ***, ** на
основание 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 900,00 лева /по 300 лева за всеки от тях/,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото
производство по гр.д. № 18461/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8