№
гр. Кърджали, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кърджали в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова и в присъствието на
прокурор Делчева от ОП-Кърджали,
като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 62/2023 г. по описа на КАС, и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с.чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от Община Ивайловград, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №62/23.03.2023
г., постановено по анд №1103/2022 г. по описа на
Районен съд - Кърджали. Касаторът навежда доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение, поради несъответствието му с
материалния закон. Намира за необосновани изводите на районния съд за извършено
нарушение на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, както и че Община Ивайловград вече е наказвана за
горното деяние. Сочи и неизпълнение на изискванията на чл.42, ал.1, т.3 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за определяне на дата и място на извършеното
нарушение. Твърди, че управлението на нерегламентирано изхвърлените отпадъци, а
именно:приемането, измерването и разстилането
им, се извършва от „***“ ЕАД, въз основа на Договор № ***/ *** г. с
Община Кърджали за експлоатация, мониторинг и поддръжка на Регионално депо за
неопасни отпадъци за общини Кърджали, Ардино, Джебел, Ивайловград, Кирково,
Момчилград, Крумовград и Черноочене. Счита, че натрупването на посочените в НП
количества „нерегламентирано изхвърлени“ смесени битови отпадъци на
нерегламентирани места се дължало на „друга форма на неконтролирано управление
на отпадъците“ по смисъла на чл. 29, ал. 2 от ЗУО, поради което Община
Ивайловград неправилно е определена като субект на административнонаказателна
отговорност за установеното нарушение. По горните съображения иска отмяна на
оспореното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът
по
касация – Директор на РИОСВ - Хасково, в писмено
становище, представено от пълномощник, намира жалбата за неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали излага доводи за неоснователност на
касационната жалба.
Счита, че събраните по делото установяват по несъмнен начин извършеното
нарушение на ЗУО. Намира за неоснователен и довода на касатора,
че вече е бил санкциониран за същото деяние, като сочи, че предходната санкция
касае друг период от време.
Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените
в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок,
и е подадена
от надлежно легитимирано лице - страна по анд №1103/2022
г. по описа на РС- Кърджали.
Разгледана по същество, касационата жалба е неоснователна.
С оспореното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 70/25.11.2022 г.,
издадено от директора на РИОСВ гр.Хасково, с което на Община Ивайловград с ЕИК ***,
на основание чл.134, ал.1, т.1 пр.1 от ЗУО е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 400 лв. за извършено нарушение по чл.134.
ал.1, т.1, пp. 1, във вр. с чл.29,
ал.2, пр.2 от ЗУО. С горното решение, Община Ивайловград е осъдена да заплати на
РИОСВ-Хасково и деловодни разноски в размер на 120 лв., за юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови решението
си районният съд приел за установено от фактическа
страна, че на 29.08.2022 г., при извършена от служители в РИОСВ - Хасково,
извънредна проверка на място, на терени, които се използвали за натрупване на
смесени битови отпадъци, намиращи се в съседство на РЦУО-Кърджали е
констатирано, че е преустановено депонирането на отпадъци в единствената клетка
№ 1 на Регионалното депо за неопасни отпадъци, обслужващо общините: Кърджали,
Ардино, Джебел, Ивайловград, Кирково, Крумовград, Момчилград и Черноочене,
намиращо се в землищата на *** и ***, местността „***“, ***, с оператор Община
Кърджали, поради превишаване на определения капацитет на клетката. Според
установеното при проверката, за депониране на смесените битови отпадъци от
горните общини се използвал терен, разположен южно от оградата на РЦУО-
Кърджали, непосредствено под рекултивираното старо
общинско сметище на Община Кърджали. Наблюдавало се силно замърсяване на
съседни терени от битови отпадъци и леки фракции, вкл. окачени по храстите.
Натрупването на битовите отпадъци от общините: Кърджали, Ардино, Джебел,
Кирково, Крумовград, Ивайловград и Момчилград в горните имоти довело до
образуване на незаконно сметище, което не представлявало депо за отпадъци по
смисъла на ЗУО и подзаконовите нормативни актове. Върху посочените терени
нямало изградено и въведено в експлоатация съоръжение за обезвреждане на
отпадъци - депо за отпадъци. Въз основа на горните констатации, показанията на
разпитаните по делото свидетели и приложените по делото писма и справки от
Община Кърджали и „***“ ЕАД, ***, както и фактури и протоколи за количества на
приети за обработване и депониране отпадъци на Община Ивайловград, съдът приел
за установено, че за периода от 01.03.2021 г. до 31.07.2022 г. Община Ивайловград
е натрупала 523,36 т. смесени битови отпадъци от организираното сметосъбиране
на територията на общината на терени, разположени в землището на ***, в района
на РЦУО-Кърджали, върху които не е имало изградено и въведено в експлоатация
съоръжение за обезвреждане на отпадъци - депо за отпадъци. Прието е, че
натрупването на битови отпадъци на тези терени представлява изхвърляне на
неопасни отпадъци на неразрешени за това места, т.е. нерегламентирано
изхвърляне на отпадъци. По горните съображения съдът е стигнал до извода, че
законосъобразно е ангажирана отговорността на Община Ивайловград, на основание
чл.134, ал.1, т.1 пр.1 от ЗУО. При извършената служебна проверка съдът не
констатирал и съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния
закон, допуснати в хода на административнонаказателното
производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление били съставени от компетентен орган, с необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци. Посочени били
времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти
било ясно осъщественото от жалбоподателя деяние, времето на извършване, както и
правната му квалификация. Прието е, че описанието на констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Изложени са доводи за
неоснователност на твърденията на жалбоподателя за издадени две наказателни
постановления за едно и също нарушение. В тази връзка районният съд е посочил,
че в случая Община Ивайловград е санкционирана за нарушение по чл.134, ал.1,
т.1 пр.1 вр. чл.29, ал.2 пр.2 от ЗУО, извършено в
периода 01.03.2021 г. до 31.07.2022 г.,
докато предходната санкция се отнася за нарушение, извършено в периода от
01.03.2020 г. до 28.02.2021 г. За неоснователно е прието и възражението за
липса на виновно деяние, тъй като случаят касае нарушение, извършено от
юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83
от ЗАНН е обективна и безвиновна, като жалбоподателят
е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да вземе
всички необходими мерки и да изпълни задълженията, които му вменява законът. По горните съображения
районният съд стигнал до извода, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При извършената касационна
проверка на обжалваното решение се установява, че същото е валидно и допустимо.
Постановено е от компетентен съд, в изискуемата форма, по подадена в срок жалба
и срещу наказателно постановление, което подлежи на съдебен контрол.
Настоящия състав намира, че
постановеното от районния съд съдебно решение е и правилно, като не са налице твърдяните в жалбата пороци.
Установената от въззивнатата инстанция фактическа обстановка изцяло се
споделя от настоящия съдебен състав, тъй като е в съответствие със събраните по
делото гласни и писмени доказателства. По съществото на спора правилно е
установено, че касаторът е осъществил състава на описаното нарушение,
поради изложеното в мотивите на районния съд, които настоящата инстанция
споделя, като съответни на приложените по делото доказателства и на приложимия
закон.
Настоящата инстанция не
констатира съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателното производство, които да са
ограничили правото на защита. Видно от съдържанието на АУАН и НП, Община Ивайловград
е санкционирана за това, че в периода от 01.03.2021 г. до 31.07.2022 г.
е натрупала 523,36 т. смесени битови отпадъци от организираното сметосъбиране
на територията на общината на терени, разположени в землището на ***, в района
на РЦУО-Кърджали, върху които не е имало изградено и въведено в експлоатация
съоръжение за обезвреждане на отпадъци - депо за отпадъци. Посочено е, че
натрупването на битови отпадъци на тези терени, представлява изхвърляне на
неопасни отпадъци на неразрешени за това места. Респ.,
както АУАН, така и НП съдържат точните параметри на нарушението, в т.ч. и по
отношение на времето и мястото на извършването му.
Неоснователно е и
твърдението на касатора, че Община Ивайловград вече е
наказвана за горното деяние. В тази връзка, в оспореното решение се съдържат
надлежни мотиви, към които настоящата инстанция препраща на основание чл.221,
ал. 2 АПК.
Неоснователно е и
възражението, че неправилно Община Ивайловград е определена като субект на административнонаказателна отговорност, тъй като в случая
не било извършено „нерегламентирано изхвърляне“ на отпадъци, а „друга форма на
неконтролирано управление на отпадъците“, по смисъла на чл. 29, ал. 2 от ЗУО. С
последната разпоредба е въведена забрана за изоставянето, нерегламентираното
изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на
отпадъците. От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че
в разглеждания период Община Ивайловград е нарушила забраната именно за
„нерегламентирано изхвърляне“ на 523,36 т. неопасни битови отпадъци на неразрешено за
това място, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност на основание чл. 134, ал.
1, т. 1 от ЗУО.
По изложените съображения, настоящият състав
счита, че оспореното решение е законосъобразно
и следва да се остави в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 62/23.03.2023 г., постановено по
анд № 1103/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.