РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. гр. Д., 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500746 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК
въз основа на жалба рег.№268558/15.07.2021 год. срещу решение №
260446/30.06.2021 год. по гр.д.№2931 /2020 год. на Районен съд Д. и частна
жалба рег.№ 269689/27.09.2021 год. срещу определение № 263525/10.09.2021
год. за изменението му по реда на чл.248 от ГПК , подадени от Н. П. Г., ЕГН
********** ,от град Д., *** в частта на осъждането му на основание чл.143
от СК да заплаща в полза на Н. Н. П. , ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка К. П. Т. , ЕГН *** месечна издръжка за горницата
над 162.50 лв. и до размера на 270 лв., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до настъпване на законни причини за нейното изменяване
или прекратяване, считано от влизане в сила на решението.
Изложени са доводи, че размерът на месечната издръжка не е съобразен
с данните за здравословното състояние на въззивника и възможността му да
реализира доходи по трудово правоотношение, нуждите на детето от средства
1
за терапии и стимулации ,извън покритите от НЗОК ,както и податните
възможности на другия родител. *** Разноски за адвокатско възнаграждение
не следвало да бъдат присъждани ,или поне не в пълен размер, тъй като не
бил оспорвал исковете по чл.127 ал.2 от СК и иска по чл. 142 ал.2 от СК по
основание , а само по размер.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и настоява да не
бъде уважавана.
Претенцията е по чл. 127 ал.2 от СК в частта й относно издръжката на
непълнолетно дете ,като въз основа на събраните от първоинстанционния и
въззивния съд доказателства за нуждите му и податните възможности на
неговите родители ,
***
Родителите не притежават движимо и недвижимо имущество, вкл. и
МПС.
Майката работи по трудов договор към *** град Д. – *** на длъжност
“***“, като съобразно представени удостоверения от 17.12.2021 год. за
времето от месец януари 2021 год. до месец септември 2021 год. е
получавала нетен доход от по *** месечно.
До 22.04.2021 год. бащата е работил по трудов договор към *** гр. Д. с
трудово възнаграждение от *** лева. Към датата на приключване на
съдебното дирене е безработен. Н.Г. ***
***
В настоящия случай се касае за дете ,което ще навърши пълнолетие на
дата *** год., с необичайни за възрастта му потребности. Съобразно
възрастта на детето - ***, то има потребности, свързани с физическото му
израстване /храна, облекло, отопление и т.н./,както и специфични такива с
оглед здравословното му състояние,което не могат да бъдат оценени в точен
паричен размер.С оглед на горното,съдът приема,че за издръжката на Н.
месечно са необходими поне 1300 лв.Част от тези потребности могат да бъдат
задоволени със сумата от 787.71 лв. (237.71 лв. + 550 лв.),***, които имат
предназначението да задоволяват неговите потребности.Останалите средства
за издръжка на детето ,като разлика между необходими средства 1300лв. е
получавани пенсии,добавки и помощи от 787.71 лв.,а именно сумата от
512.29 лв.,следва да бъде поета от родителите му и при съобразяване,че
2
непосредствените грижи за детето се полагат от неговата майка.Месечния
доход на майката е в размер на сумата от *** лв.,а на бащата-***.Въззивният
съд намира,че бащата следва да заплаща месечна издръжка от 270 лв.,а
разликата от 242.29 лв. (512.29 лв.-270 лв.) се поеме от майката).Съдът
отчита,че възможностите на бащата не са големи ,пред вид данните за
трудовата му заетост и здравословно състояние,но интересите на детето са с
приоритет.Дължимостта на издръжката е считано от влизане в сила на
съдебното решение,т.е. от датата на постановяване на настоящото решение
28.02.2022 год. и ще е дължима за кратък период от време,пред вид
обстоятелството,че детето ще навърши пълнолетие на *** год.
Първоинстанционното решение се обжалва в частта на осъждане на
въззивника да заплати ДТ от 388.80 лв.,определена в размер на 4% върху
сбора на платежите за три години.Държавната такса се определя съобразно
императивна законова регламентация-чл.69 ал.1 т.7 от ГПК и чл.1 от
Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК и от
същата изключения не се предвиждат,т.е. в тази й част жалбата е
неоснователна.Същата обаче е основателна по отношение отговорността за
разноските на противната страна-заплатено адвокатско възнаграждение.
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да
намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция.
Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите,
когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За
разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора-така
определение № 385/25.08.2015 год. по ч.гр.д.№ 3423/2015 год. на ВКС,І
г.о.;определение № 5787/10.03.2016 год. по в.ч.гр.д.№ 1415/2016 год. на СГС.
3
По изложените съображения и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260446/30.06.2021 год. по гр.д.№2931/2020 год.
на Районен съд Д. в частта на осъждането на Н. П. Г., ЕГН ********** ,от
град Д., *** да заплаща на основание чл.143 от СК в полза на Н. Н. П. ,
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка К. П. Т. ,
ЕГН *** месечна издръжка в размер на 270 лв., платима до 10 -то число на
текущия месец, считано от влизане в сила на решението ,ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законни причини за
нейното изменяване или прекратяване,както и по сметка на Д.ки районен съд
държавна такса в размер на 388.80 лв.
ОТМЕНЯ решение № 260446/30.06.2021 год. по гр.д.№2931 /2020 год. на
Районен съд Д. ,изменено с определение № 263525/10.09.2021 год. ,с които
Н. П. Г., ЕГН ********** ,от град Д., *** е осъден да заплати на К. П. Т. с
ЕГН *** на адрес: град Д., *** сумата от 277.14 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение и сумата от 25 лева – държавна такса.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4