№ 5726
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110131563 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. С. Й. срещу ..., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за сумата от 15000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в
резултат от незаконно повдигнато му обвинение в извършване на престъпление по чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 НК по ДП ЗМ № 225ЗМК-259/2015г. по описа на 01 РУ – СДВР,
пр.пр.№ 2183/2015г. по описа на СРП, по което е бил оправдан, ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на постановената оправдателна присъда –
30.07.2021г. до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че е бил привлечен като обвиняем по ДП ЗМ
№ 225ЗМК-259/2015г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр.пр.№ 2183/2015г. по описа на
СРП, за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Срещу него е бил внесен
обвинителен акт и образувано НОХД № 10036/2015г. по описа на СРС, НО, 5 с-в, по
което с присъда от 7.05.2019г. е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение и
осъден на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК
изпълнението на наказанието било отложено за срок от три години. Присъдата е била
потвърдена с решение от 13.11.2019г. на СГС, НО, VII въззивен с-в, по ВНОХД №
3084/2019г., което по подадена от ищеца молба за възобновяване на производството
било отменено с решение от 12.08.2020г. на САС, НО, 8 с-в, по НД № 554/2020г. и
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С присъда от 14.07.2021г.
по ВНОХД № 3177/2020г. на СГС, НО, XVII въззивен с-в, влязла в сила на 30.07.2021г.,
ищецът бил признат за невиновен и изцяло оправдан по обвинението. Излага, че
незаконното му наказателно преследване, продължило почти шест години и половина,
му причинило силно негативни психически преживявания. Изпитвал усещания за
страх, тревожност, потиснатост, чувство на неудобство пред роднини, познати и
1
съседи, били злепоставени авторитета и доброто му име. По тези съображения ищецът
претендира за ангажиране отговорността на ответника за репариране на причинените
му вреди.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
с който излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Намира
за недоказани твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди,
както и възразява, че не се установява сочените вреди да са настъпили в пряка и
непосредствена причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Оспорва иска и по
размер, като поддържа, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени
вреди е несъразмерно с подлежащите на репариране вреди. С тези доводи моли за
отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приобщените по делото материали се установява, че на основание чл. 212, ал.
2 НПК и по сигнал на .... срещу Р. С. Й. до 01 РУ-СДВР за нанесени му удари по
дясната ръка е образувано ДП ЗМ № 225ЗМК-259/2015г., пр.пр.№ 2183/2015г. по описа
на СРП. Съгласно данни от протоколи от 30.01.2015г. са извършени действия по
разследването, като са разпитани свидетелите ...., Мария Светославова Рашкова и
Йорданка Трендафилова Рашкова и е изготвена съдебно-медицинска експертиза.
Установява се, че въз основа на заповед с рег.№ 22533166/екз 4 от 2.02.2015г. на МлР
Галя Николова Р. С. Й. е задържан в 01 РУ-СДВР на 2.02.2015г. и е освободен на
същия ден в 17:00 часа. С постановление от 2.02.2015г. на ищеца е повдигнато
предварително обвинение за това, че на 26.01.2015г. около 12:15 часа, в гр. София, до
ЖП прелез, между ул. „511-та“ и Източната тангента, като е нанесъл удари с дървена
палка в областта на дясната ръка на ...., му е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на първа и втора киткови кости на дясна ръка и създаваща
„трайно затруднение на движението на горния десен крайник“, представляващо
престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 1 НК. Постановлението за
привличане като обвиняем е предявено на ищеца на 2.02.2015г., като по отношение на
него е взета мярка за неотклонение подписка. Извършени са действия по
разследването с неговото участие, като е разпитан в процесуалното му качество на
обвиняем. Впоследствие, с постановление от 19.03.2015г. предварителното обвинение е
прецизирано от фактическа страна, с уточнение че причинената на .... средна телесна
повреда се изразява в счупване на проксималната фаланга на втори пръст на дясната
ръка, което увреждане е довело до трайно затрудняване на движението на десния
горен крайник. На 26.03.2015г. процесното постановление е предявено на ищеца,
извършен е повторен разпит в качеството му на обвиняем и са му предявени
материалите по разследването.
На 17.06.2015г. в Софийски районен съд е внесен обвинителен акт срещу Р. С. Й.
за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като за привличането му към
наказателна отговорност е образувано НОХД № 10036/2015г. по описа на СРС. С
разпореждане от 4.09.2015г. е потвърдена взетата по отношение на ищеца в
досъдебното производство мярка за неотклонение подписка. От приобщения
доказателствен материал се установява, че по време на наказателния процес пред
първоинстанционния съд са проведени общо 18 съдебни заседания, като ищецът е
присъствал лично на 14 от тях, както следва: 8.12.2015г., 23.02.2016г., 18.05.2016г.,
9.12.2016г., 24.02.2017г., 24.04.2017г., 7.07.2017г., 12.10.2017г., 3.04.2018г., 5.10.2018г.,
2
7.11.2018г., 28.11.2018г., 12.02.2019г. и 7.05.2019г. Съгласно данните от изготвените
протоколи по чл. 128 НПК са извършени процесуално-следствени действия,
включващи разпити на свидетели, разпити на подсъдимия, назначаване и изслушване
на експертни заключения, в това число и на допълнителни такива, изискани са
справки за предоставяне на информация от УМБАЛСМ „Пирогов“, АД, Дирекция
„Пътна полиция“ към СДВР, Агенция „Пътна инфраструктура“. Установява се, че
поради преместване на съдията докладчик в друг съдебен район и влошаване
здравословно състояние на един от съдебните заседатели на основание чл. 258, ал. 2
НПК разглеждането на делото е започнало от начало от друг съдебен състав и са
извършени нови процесуално-следствени действия. С присъда от 7.05.2019г. Р. С. Й. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и е
осъден на лишаване от свобода за шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е
отложил изпълнението на наложеното наказание, като е определен изпитателен срок за
период от 3 години.
Срещу постановената присъда е депозирана въззивна жалба и е образувано
ВНОХД № 3084/2019г. по описа на СГС. В хода на наказателното производство пред
въззивната инстанция са проведени 2 съдебни заседания, на които ищецът е
присъствал лично, и в рамките на които не са събирани нови доказателства. С
решение № 940 от 13.11.2019г. съдът е потвърдил изцяло първоинстанционната
присъда, като поради необжалваемост решението е влязло в законна сила на
13.11.2019г.
С молба от 13.05.2020г. ищецът е поискал възобновяване на НОХД №
10036/2015г. по описа на СРС с оплаквания за съществени нарушения на
процесуалните правила, допуснати от първоинстанционния и въззивния съд. По повод
на молбата е образувано наказателно дело № 554/2020г. по описа на САС, като е
проведено едно открито съдебно заседание, на което ищецът се е явил лично. С
решение № 10277 от 12.08.2020г. съдът е отменил като незаконосъобразно решение №
940/13.11.2019г. по НОХД № 3084/2019г. на СГС с аргументи, че в хода на
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до необоснованост на фактическите изводи. На основание чл. 425, ал.
1, т. 3 НПК процесното дело е върнато за разглеждане от друг състав на СГС.
В изпълнение на указанията, дадени с решението на Апелативния съд, е
образувано НОХД № 3177/2020г. по описа на СГС. От приобщените писмени
доказателства се установява, че при повторното разглеждане на делото са проведени 4
съдебни заседания, като по три от тях ищецът е присъствал лично. В хода на процеса
са извършени съдебно-следствени действия, включващи разпити на свидетели,
назначаване и изслушване на допълнителна тройна експертиза. С присъда № 260120 от
14.07.2021г. Р. С. Й. е признат за невинен и е оправдан по обвинението по чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 НК с мотиви, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Оправдателната присъда е влязла в законна сила на 30.07.2021г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ... –
дългогодишен приятел на ищеца. Свидетелят излага, че имал многократни срещи с
ищеца, докато траело делото, и знаел за повдигнатото срещу него обвинение. Дава
показания, че Р. Й. преживял много тежко воденото срещу него наказателно
производство, чувствал се зле, плакал пред него и въпреки че се опитвал да се държи,
бил оскърбен. Посочва, че след повдигнатото му обвинение и осъдителната присъда
много общи и семейни приятели, с които поддържал социални контакти, започнали да
отбягват ищеца, като това обстоятелство също повлияло негативно на емоционалното
3
му състояние. Допълва, че изпитвал и притеснения от възможността да бъде осъден.
Съдът, при преценка на така събраните свидетелски показания кредитира същите
като достоверни, с оглед всички данни по делото. Показанията са ясни,
последователни, логически свързани, възпроизвеждат преки впечатления на свидетеля
за състоянието на ищеца, без в тях да се откриват противоречия или стремеж за
преувеличаване на изложените възприятия, като кореспондират напълно и не се
опровергават от останалия доказателствен материал.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а останалите,
които съдът не обсъжда са неотносими към предмета на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на
държавата за причинени на граждани вреди в случаите на незаконно повдигане и
поддържане на обвинение за извършено престъпление, като легитимирани да
представляват държавата по исковете за обезвреда съгласно чл. 7 ЗОДОВ в качеството
на нейни процесуални субституенти са компетентните правозащитни органи,
натоварени с властнически функции за наказателно преследване, от чиито незаконни
действия са произтекли вредите – в случая .... Пасивната легитимация на ответника
като субект на отговорността произтича от законоустановените правомощия на
прокурора да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за
законосъобразното му провеждане и предоставената му в изключителна компетентност
държавна функция по обвинение в наказателния процес. Поради това и в случаите,
когато е постановена осъдителна присъда, отменена впоследствие по реда на
инстанционния контрол, държавата отговаря не чрез съда, а чрез органите на
прокуратурата, които са поддържали неоснователно обвинение, без което не би се
стигнало и до неправилния съдебен акт (така и ТР № 5/15.06.2015г. по тълк.дело №
5/2013г. на ОСГК на ВКС).
Съобразно визираната норма на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ основателността на
предявения иск при изложените от ищеца твърдения се обуславя от доказването на
правопораждащ фактически състав, включващ следните елементи: 1/ повдигнато
спрямо ищеца обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/
приключване на образуваното наказателно производство с влязъл в сила акт на съда, с
който ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение; 3/ претърпени от ищеца
вреди в претендирания размер; и 4/ причинно-следствена връзка между незаконно
повдигнатото обвинение и настъпилите вреди. В приложение нормата на чл. 154, ал. 1
ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените
релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване. Предвид
безвиновния характер на отговорността на държавата за обезвреда – по арг. от чл. 4
ЗОДОВ, наличието на вина на съответните длъжностни лица не съставлява елемент от
основанието за възникването и съответно не подлежи на изследване при преценката
за основателност на исковата претенция.
Въз основа на обсъдения доказателствен материал съдът намира за изпълнени
всички законови предпоставки в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на ответника спрямо ищеца. От събраните доказателства се установи
водено срещу ищеца наказателно производство по обвинение за извършено
престъпление от общ характер, каквото е престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
НК, което производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда поради
4
недоказаност на повдигнатото обвинение. Доколкото се касае за обективна
отговорност на държавата, както беше отбелязано по-горе, приключването на
наказателното преследване с краен акт за признаване невиновност на ищеца по
обвинението само по себе си е достатъчно да обоснове извод за незаконното му
подвеждане под наказателна отговорност независимо, че действията на разследващите
органи и наблюдаващия прокурор в хода на наказателното производство са били
основани на убеждението им за виновност на обвиняемия. При доказаност на
увреждащите действия на правозащитните органи се установява и неминуемо засягане
по недопустим начин на правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност
лице, което търпи негативни емоционални изживявания като резултат от
неоснователно повдигнатото му обвинение, с оглед на което искът за репариране на
претърпените неимуществени вреди се явява установен в своето основание,
независимо от конкретната преценка относно размера на следващото се в случая на
ищеца обезщетение. В този смисъл е и Решение от 2.02.2006г. на Европейския съд по
правата на човека, Първо отделение, образувано по жалба № 41211/1998г. срещу
България.
При определяне размера на паричния еквивалент на неимуществените вреди
приложение намира принципът на справедливото им репариране, установен с нормата
на чл. 52 ЗЗД. При съобразяване на даденото в т. 2 от Постановление № 4/23.12.1968г.
на Пленума на ВС задължително тълкуване следва да се отбележи, че въведеното в чл.
52 ЗЗД понятие за справедливост като критерий за съразмерна обезвреда не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, подлежащи на изследване от съда във всеки отделен случай.
Преценката относно размера на дължимо обезщетение за неимуществени вреди
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, е обусловена от характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
настъпилите вредоносни последици, тяхното проявление във времето и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение,
продължителността на наказателното производство, вида на наложената мярка за
неотклонение и други мерки за процесуална принуда, характера на обвинението, респ.
тежестта на престъплението, за което е започнало наказателното преследване, в т.ч.
дали с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, дали същите са
извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е
заемал длъжност в държавна институция при завишени изисквания за почтеност и е
изпълнявал дейност, свързана с отговорности в публичен интерес, наличието на
разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова
информация, личността на увредения, данните за предишни негови осъждания, начина
му на живот и обичайната среда, отражение на обвинението върху физическото здраве,
психиката, контактите и социалния му живот, върху положението му в обществото и
трудовата му ангажираност, вкл. върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, които имат отношение към
претърпените морални страдания с оглед конкретиката на случая. Отделно от това, при
определяне на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените критерии за
справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на
населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между
претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване (в
този смисъл Решение № 344 от 24.11.2014г. на ВКС по гр.дело № 2378/2014г., IV г. о.,
ГК, Решение № 200 от 16.06.2016г. на ВКС по гр.дело № 1019/2016г., IV г. о., ГК,
5
Решение № 180 от 01.12.2017г. на ВКС по гр.дело № 715/2017г., III г. о., ГК, Решение
№158 от 17.01.2019г. на ВКС по гр.дело №299/2018г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 86 от
29.05.2019г. на ВКС по гр.дело №2586/2018г., ІV г. о., ГК).
В процесния случай, като отчита посочените критерии, съдът приема за относими
при определяне следващото се по справедливост обезщетение следните обстоятелства:
Следва да се съобрази, на първо място, тежестта на повдигнатото на ищеца
обвинение – същият е привлечен като обвиняем, респ. на съдебната фаза като
подсъдим за престъпление против личността, а именно причиняване на средна телесна
повреда по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, предвиденото наказание за което (лишаване от
свобода до шест години) го характеризира като тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. От
това еднозначно се извежда, че от момента, в който ищецът е бил привличен към
наказателна отговорност пред него е стояла угрозата да бъде субект, спрямо когото
могат да приложени мерки на принуда, и то такива засягащи едно от най-изконните
субективни права – това на свободно придвижване. Това обстоятелство несъмнено
предполага по-интензивна проява на усещания за страх и тревога от евентуално
осъждане. Като релевантно следва да се отчете и времетраенето на воденото срещу
ищеца наказателно производство, продължило шест години и половина – от момента
на привличането му в качеството на обвиняем на 2.02.2015г. до окончателно
приключване на производството с влязла в сила присъда на 30.07.2021г. Тази
продължителност на наказателния процес, несъответна на критерия за разумен срок за
разглеждане на делото, обосновава извод за трайно въздействие на поддържаното
обвинение върху психо-емоционалното състояние на ищеца, чието проявление във
времето води до натрупване на отрицателни последици от наказателната репресия.
В рамките на досъдебната фаза от производството се установи да са извършени
множество действия от разследващите органи с участие на ищеца – неколкократно
предявяване на обвинение, разпити като обвиняем и предявяване на материалите по
разследването. В съдебната фаза производството се е развило пред две редовни
инстанции, приключили с влязла в сила осъдителна присъда, която впоследствие чрез
извънредния способ за отмяна на влезли в сила присъди е отменена, а делото е на
върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд. В това отношение, в хода на
наказателния процес са проведени общо 26 съдебни заседания, като ищецът е
присъствал лично на 21 от тях и е взел участие в извършваните съдебно-следствени
действия. Тези многобройни явявания и участия по делото се явяват обстоятелства,
които водят до увеличаване на интензитета на негативните емоции. В допълнение, по
време на висящността на цялото производство от привличането му като обвиняем до
постановяване на крайния съдебен акт ищецът е имал добросъвестно процесуално
поведение. От изготвените в съдебната фаза протоколи се установява, че неявяванията
му на 5 съдебни заседания, предизвиквали отлагане на съдебно-следствените
действия, са свързани с обективна невъзможност – нередовно призоваване или
настаняване за лечение в лечебно заведение, и не могат да бъдат квалифицирани като
недобросъвестно процесуално поведение. В тази връзка, следва да се отбележи, че
отговорността на Прокуратурата не се ограничава единствено до вредите, настъпили в
периода до внасяне на материалите по досъдебното производство в съда, а обхваща
вредите, търпени през цялото време на висящност на наказателното производство, вкл.
и през съдебната му фаза, тъй като именно неоснователно повдигнатото обвинение
поставя началото на причинния процес, който се развива и след сезиране на
компетентния да разгледа и се произнесе по обвинението съд. Поради изложените
съображения релевираните от ответника възражения за липса на причинно-следствена
6
връзка между действията на Прокуратурата и търпените от ищеца неимуществени
вреди се явява неоснователно.
От особена важност за справедливия размер на обезщетението се явява и фактът
на постановяване на първоначална осъдителна присъда срещу ищеца, чиято
законосъобразност е потвърдена с влязло в сила решение на въззивната инстанция.
Въпреки последващото възобновяване на делото и постановяването на оправдателна
присъда, фактът на осъждането житейски предполага, че ищецът е преживял
допълнително безпокойство, страх и притеснение за един продължителен период от
време – от 7.05.2019г. до 30.07.2021г., повече от две години, по време на които е бил в
неведение за крайния изход на наказателното производство, поради което тези
обстоятелства увеличават интензитета на търпените от него страдания.
Значение също така следва да се даде и на обстоятелството, че както в
досъдебното, така и в съдебното производство спрямо ищеца е била взета мярка за
неотклонение подписка, която макар да е най-леката мярка за процесуална принуда, е
довела до допълнително засягане на неимуществените му права, доколкото създава в
негова тежест задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на
съответния орган. Посочените фактори съдът намира, че са довели до увреждане в по-
висока от обичайната степен и следва да бъдат отчетени като основание за определяне
на обезщетение в по-голям размер.
На следващо място, съдът съобразява конкретно претърпените от ищеца
негативни преживявания от незаконното му привличане към наказателна отговорност,
както и цялостното отражение на наказателното преследване върху живота му в личен
и социален план. В тази връзка, въз основа на кредитираните гласни доказателства се
установи, че повдигането на обвинение срещу ищеца се е отразило неблагоприятно
върху него в различни аспекти. Воденото наказателно производство е повлияло върху
психиката на ищеца, предизвикало е състояние на постоянен стрес и безпокойство в
него, ограничило е социалните му контакти, накърнило е честта и достойнството му,
злепоставяйки личността му сред приятели и познати.
Съществено за преценката по чл. 52 ЗЗД е и съдебното минало на ищеца. От
приобщените по делото писмени доказателства /лист 12 и лист 132 от НОХД №
10036/2015г. на СРС, лист 20 от гр.д № 31563/2023г. на СРС/се установява, че през
2004г. лицето като непълнолетно е признато за виновно за извършено престъпление по
чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, като на основание чл. 61, ал. 1 НК е
освободено от наказателна отговорност и му е наложена възпитателна мярка по чл. 13,
б. „г“ от ЗБППМН. Предвид обстоятелството, че конкретното деяние е извършено,
докато ищецът е бил непълнолетен, както и при липсата на данни за извършени
впоследствие престъпления, следва да се приеме, че визираното производство не
обосновава по-малък интензитет на увреждането в сравнение спрямо лице, чиято
наказателна отговорност е била реализирана.
При преценка на всички посочени обстоятелства, както и на икономическите
условия и стандарта на живот в страната за периода на наказателното производство,
съдът приема, че сумата от 6500 лв. съставлява справедлив паричен еквивалент на
претърпените от ищеца неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД, с който
същите да бъдат съразмерно компенсирани. При този извод предявеният иск за
обезвреда следва да се уважи частично – до посочения размер. За разликата до пълния
претендиран размер от 15000 лв. искът следва да се отхвърли, тъй като от събраните
доказателства не се установяват данни за тежки емоционални, професионални,
социални, семейни и здравословни последици от воденото срещу ищеца наказателно
7
производство, които да обосноват пълно уважаване на исковата претенция.
С оглед извода за възникнало в полза на ищеца вземане за обезвреда, за него
възниква и акцесорно вземане за лихва, която съобразно задължителните разяснения в
ТР № 3/22.04.2005г. по тълк.дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, се дължи от момента на
влизане в сила на окончателната оправдателна присъда на 30.07.2021г.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ
ищецът има право на разноски за платената държавна такса в размер от 10 лв., както и
за процесуално представителство от адвокат – съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът доказва разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 500 лв. –
заплатено в брой, видно от извършеното в този смисъл отбелязване в представения по
делото договор за правна защита и съдействие, служещ в тази част като разписка за
извършеното плащане (ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС), от
които по съразмерност му се следват 216,65 лв., или общо разноските възлизат на
226,65 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ... да заплати на Р. С. Й., ЕГН **********, с адрес: ..., по иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ, сумата от 6500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконно
повдигнато му обвинение в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК
по ДП ЗМ № 225ЗМК-259/2015г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр.пр.№ 2183/2015г. по
описа на СРП, по което е бил оправдан, ведно със законната лихва считано от
30.07.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6500
лв. до пълния претендиран размер от 15000 лв.
ОСЪЖДА ... да заплати на Р. С. Й., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл.
10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата от 226,65 лв. – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8