О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№626
гр. Пловдив, 28.10. 2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, първи наказателен състав, на двадесет и осми октомври две
хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН
РАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ
МИЛЕНА
РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия И. РАНЧЕВ, въззивно частно
наказателно дело № 539 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.249, ал.3, вр. Глава 22 от НПК.
Делото е образувано по подаден протест на ОП
– Стара Загора против Протоколно определение № 605 от 1.10.2019 г. по НОХД №
317/2019 г. на Старозагорския окръжен
съд, с което в проведеното разпоредително съдебно заседание е прекратено съдебното
производство и делото върнато на прокурора за допуснати нарушения на
процесуалните правила, свързани с изготвянето на внесения в съда обвинителен
акт.
В протеста на ОП – Пловдив са изложени доводи
за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение на окръжния
съд, като се набляга на това, че внесеният в съда обвинителен акт отговаря на
изискванията на чл.246, ал.2 от НПК и не се налага връщането на делото за
изготвянето на нов такъв. Прокурорът намира, че визираните обстоятелства не
водят до ограничаване правото на защита на подсъдимия, тъй като в обвинителния
акт е описана фактическата обстановка и съставомерните елементи на повдигнатото
обвинение във връзка с нарушаването на правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Счита, че според практиката на ВКС няма пречка въз основа на отразените подробно
фактически обстоятелства в обвинителния акт, при евентуална промяна в
преценката за относимата конкретна разпоредба на правилата за движение, съдът
да се произнесе с присъдата, вместо да дава указания на прокурора и да навлиза
в съществото на правния казус. Възразява и по отношение на липсата на
конкретизация на пълните имена на пострадалия, защото лесно биха могли да се
констатират в съдебно заседание и не налага връщането на делото на прокурора. Затова
предлага да се отмени атакуваното определение и да се върне делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Подсъдимият и неговия защитник са уведомени
за постъпилия протест, но не са взели отношение.
Настоящият въззивен състав, след като се
запозна с постъпилия протест и материалите по делото, намира за установено следното:
Протестът
е допустим, защото е подаден в законоустановения 7 -дневен срок и от лице с
нужната процесуална легитимация, но е неоснователен.
Производството по настоящото дело е
образувано по внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Стара Загора срещу
обв. В.М.И. за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ от НК.
Налице е нарушаване на изискванията на
чл.246, ал.2 от НПК, свързани с изготвянето на внесения в съда обвинителен акт,
който не е съобразен с изискванията на ТР. №2/2002г. на ОСНК. И това е така,
защото същият определя основните рамки на процеса на доказване и осъществяване
правото на защита от подсъдимия и другите страни в съдебната фаза от процеса.
С оглед на повдигнатото обвинение по чл.343,
ал.1, б.“в“ от НК е наложително в обстоятелствената част на внесения в съда
обвинителен акт да се изложат достатъчно ясно основните факти, които обосновават
твърдението на прокурора, за конкретното нарушаване на изискванията на
бланкетната разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В тази връзка, настоящият състав от ПАС,
намира за обосновано виждането на първостепенния съд, че за да се обуслови
съставомерността на вмененото, инкриминирано деяние срещу обв. Г., следва да се
съобрази, че нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП съдържа
две основни хипотези за дължимото от водача поведение не пътя – да се движи със
скорост, която е съобразена с конкретните пътни условия, за да може да спре
пред всяко предвидимо препятствие на пътя, както и да намали на скоростта или
спре ППС в случаите, когато възникне внезапна опасност за движението.
Действително в
обстоятелствената част на обвинителния акт липсва разграничаване на възприетите от прокурора бланкетни
нарушения на правилата за движение, предвидени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
причинната връзка между същите с настъпилия съставомерен резултат. Това е необходимо, защото тази разпоредба съдържа
различни фактически състави. И по този повод съвсем резонно е отбелязването на
съда, че цитираните в обвинителния акт на стр. 4 - 5 заключения на АТЕ, не
могат да заместят задължението на прокурора да посочи според обвинителната си
теза, в какво се изразяват обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и е
осъществено инкриминираното поведение.
На първо място, в
обстоятелствената част на обвинителния акт е посочена като причина за настъпване на процесното ПТП
- поведението на пострадалия К., който е навлязъл в платното за движение пред
автомобила, управляван от подсъдимия И., в опасната му зона. А тази теза е в
противоречие с изводите на прокурора за съставомерност на поведението на водача
за допуснато от него нарушение на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП.
На второ място като причина за
настъпване на ПТП е посочена от прокурора закъснялата реакция на подсъдимия,
т.е. нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, а в заключителната част на
обвинителния акт, подобно обвинение не е повдигнато на подсъдимия И.. Или е
налице противоречие между обстоятелствена и заключителна част на обвинителния
акт, което предопределя наличието на неясно обвинение и отнема възможността на
подсъдимия да разбере обвинителната
теза.
На трето място, по този повод
съвсем резонна е забележката, че при обвинение за допуснато нарушение на
правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, прокурорът следва да
посочи конкретно с кои от визираните обстоятелства, водачът не е съобразил
избраната от него скорост за движение. В обстоятелствената част на акта се
сочи, че избраната скорост за движение от 90 км/ч. не е съобразена с
конкретните пътно-климатични условия, а същевременно с това на стр.3 е написано,
че произшествието е настъпило при ясно и сухо време, на безпроблемен участък от
АМ „Т.“. В заключителната му част прокурорът е цитирал нормата на чл.20, ал.2,
изр.1 от ЗДвП, отново без да сочи конкретното обстоятелство, което не е
съобразено от подсъдимия при избиране на скоростта от 90 км/час.
На четвърто място, неясно и
противоречиво е описано и поведението на подсъдимия И., като е посочено, че
пострадалият К. е навлязъл в платното за движение в опасната зона на лекия
автомобил „Ф.П.“ /което е поставило водача в невъзможност да предотврати ПТП/ и
едновременно с това се твърди, че произшествието се дължи на закъснялата
реакция от страна на водача, който е могъл да реагира на разстояние от 100 –
105 м., а е сторил това на около 32-33 м. /без да се сочи в какво се изразява
тази реакция/.
В този ред на мисли, очевидно
остава неясна и волята на прокурора относно това - при каква съобразена скорост
не би настъпило ПТП, тъй като на едно място в обвинителния акт се посочва, че тази
скорост е 76 км/ч., а на друго – че ударът е бил предотвратим при скорост
по-малка от 41 км/ч. Смесени са и понятията за конкретни условия на
„осветеност“ и на “видимост”, които имат отношение към обективна страна на
деянието, с оглед на което разграничаването им и недвусмисленото посочване в
обстоятелствената част на обвинителния акт също е наложително. Следва прокурорът
да обоснове и защо приема, че препятствието пред управлявания от подсъдимия
автомобил е било предвидимо, тъй като само подобно обуславя задължението на
водача да спре.
Финалната забележка на съда, с
оглед на визираните твърде сериозни недостатъци във внесения в съда обвинителен
акт има само допълващ характер и няма пречка при изготвянето на новия акт, да
се посочи и презимето на пострадалия А. К.,
като типичен индивидуализиращ го белег.
В обобщение, напълно обосновано и законосъобразно, окръжният съд е преценил, че така изготвеният от ОП – Стара Загора обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.1 и 2 от НПК, което води до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, като налага прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.
Предвид на гореизложеното, Пловдивският
апелативен съд, намира, че следва да се остави без уважение подадения протест
на ОП – Стара Загора, като се потвърди обжалваното определение на Окръжен съд –
Стара Загора и се върне делото на прокурора за изпълнение на дадените му
указания от съда, поради което и на основание чл.249, ал.3 от НПК,
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Протоколно определение № 605
от проведеното разпоредително съдебно заседание на 1.10.2019 г. по НОХД №
317/2019 г. на Старозагорския окръжен
съд, с което е прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора
за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с изготвянето на
внесения в съда обвинителен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.