Р Е Ш Е Н И Е

 

             № 93                             28.08.2020 г.                          град  Търговище

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                 

 

Административен съд - Търговище                                        касационен състав              

На двадесет и пети август                                                           2020 година

В  открито заседание в следния състав:

       Председател: Красимира Тодорова

              Членове:  Албена Стефанова 

                                                                                         Иванка Иванова

Секретар: Гергана Бачева

Прокурор: Николай Казаков

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик Иванка Иванова

КНАХД № 79 по описа за 2020 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.

Делото е образувано по жалбата на Д.П.С. ***, кантора № 1 против Решение № 123/ 24.06.2020 г., постановено по НАХД № 350/ 2020 г. по описа на РС – Търговище, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К, № 3056974 от 27.09.2019 г. на ОД на МВР- Търговище, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 50 лв. В жалбата е посочено като касационно основание за отмяна – чл. 209 от АПК. В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – ОД на МВР-Търговище, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните  доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

За да потвърди процесният електронен фиш (ЕФ), въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 27.09.2019г. в 16.46 ч. в община Търговище на ПП 1 - 4 км.227+300 в до Метанстанция в посока на движение гр.Варна с автоматизирано техническо средство била засечена скоростта на движение на МПС - лек автомобил “Мерцедес Ц 220 ЦДИ” с рег…. С техническото средство била отчетена скорост на движение на автомобила от 78 км/ч. Предвид това, от ОДМВР –гр.Търговище бил издаден Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба серия К, № 3056974. В същия било посочено, че автомобилът се е движел в посочения участък от ПП І-4 с установена скорост от 75км/ч./ след приспадане на допустимата грешка/, при максимално разрешена  скорост на движение от 60 км/ч. – ограничена с пътен знак. В ЕФ било прието, че превишението на разрешената скорост на движение е било с 15 км/ч, поради което на касаторът като собственик на автомобила, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 50лв.

Описаната фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства.

Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ следва да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на  МПС, собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Съгласно ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС „..електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява  едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържане и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 изр.2  реквизити…”. В случая съдът констатира, че обжалваният ЕФ съдържа реквизитите, изискуеми от чл.189, ал.4 от ЗДвП, налице е яснота относно нарушението вменено на касатора.

От приложената снимка  се установява мястото, времето, превозното средство с което е извършено нарушението, както и техническото средство, с което е засечена скоростта на движение. В случая е установено, че засечената скорост на движение на автомобила с рег. № В9241ВК е била 78 км/ч. В съответствие с методическите указания за работа с техническото средство от така установената скорост е била приспадната допустимата грешка в измерването и  законосъобразно за безспорно доказана в ел.фиш е приета скорост на движение на автомобила от 75 км/ч. Нарушението е установено и заснето със  стационарно техническо средство - „Мultaradar SD580” с ID  № 00209D32D438, като по делото са представени доказателства за техническа годност и изправност на същото към момента на констатиране на нарушението удостоверение за одобрен тип средство за измерване, извлечение от регистър на одобрените за използване типове средства за измерване, протоколи от БИМ за първоначална и последваща проверка на видео -радарната система за наблюдение  и регистрация на пътни нарушения тип „Мultaradar SD580” с  ID  № 00209D32D438.

С ЕФ касаторът е наказан на основание чл.182, ал.2, т.2 във вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП.  – за това, че като водач на МПС  е превишил разрешената скорост на движение извън населено място с 15км/ч.  Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП изрично сочи стойностите на скоростите, които водачите на различните категории ППС е забранено  да превишават в населено, извън населено място, скоростен път и автомагистрала. В случая според ЕФ и приложената снимка максимално допустимата скорост на движение в процесния участък от пътя е била 60 км/ч. Тази максимално допустима скорост на движение е посочена и в представения списък на местата и точките за контрол на скоростта със стационарни и мобилни автоматизирани технически средства на територията, обслужвана от ОДМВР- Търговище. Посоченото ограничение, по силата на чл.21, ал.2 от ЗДвП,  следва да е било обозначено с пътен знак, което обстоятелство се установява от писмо на Директора на ОПУ –Търговище. Същото удостоверява наличието на пътен знак В26 (60 км/ч.)  на път І-4 при км.227+ 150 вдясно (за посока София –Варна), както и на пътен знак В26 (60км/ч.) при км.227+450 вляво (за посока Варна- София). Посоченото писмено доказателство установява, че и двата пътни знака са поставени на 150м. преди стационарната камера за  засичане на скоростта на ППС, монтирана на път І-4 при км.227+300 вляво, като местоположението на знаците не е променяно.

                   Настоящата инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства и всички наведени възражения от наказаното лице. Касаторът навежда пред настоящата инстанция възражения, които по същността си не касаят законосъобразността на постановения съдебен акт, а се свеждат до необосноваността на решението. Необосноваността не е касационно основание за настоящата съдебна инстанция предвид на нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 348 от НПК. Съгласно чл. 348, ал. 1 от НПК основания за оспорване на решенията на районните съдилища по административно наказателни дела са: 1) когато е нарушен законът; 2) когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила и 3) когато наложеното наказание е явно несправедливо. В тази връзка касаторът не излага доводи по тези основания в подадената касационна жалба.

При положение, че при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка на въззивното решение, касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за съставомерност на деянието на касатора по чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т. 2 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – за превишение на разрешената скорост на движение извън населено място с 15 км/ч. Нарушението е безспорно установено и доказано пред въззивния съд от АНО, като всякакви възражения в обратната насока са неоснователни и необосновани. По делото е доказано и обстоятелството, че извършеното нарушение е установено и заснето със автоматизирано  техническо средство, което е обозначено по надлежния ред.

При тези съображения настоящият съдебен състав счита, че постановения съдебен акт е валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на материалния закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл.223 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123/24.06.2020 г., постановено по НАХД № 350/ 2020 г. по описа на РС – Търговище.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:……….                   

 

 

 

 

 

        ..………..