№ 3563
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря М. Б. Тошева
като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500016 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 18164/06.11.2023 г. , постановено по гр.д. № 7564/2023 г. по описа
на СРС, 138 с-в е признато за установено, че Ж. П. П. дължи на „Топлофикация – София“
ЕАД сумата от 3778,24 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за аб. № 270615, ведно със законната лихва за
период от 22.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 516,44 лв. - мораторна лихва
за периода до 05.07.2022 г., сумата от 30,87 лв. - главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за период от
22.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,74 лв. - мораторна лихва за
периода до 05.07.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 39534/2022г. на СРС, 138 състав. Със същото решение е отхвърлен искът за главница за
доставена ТЕ за разликата до пълния му предявен размер от 3945,14 лв.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
В срока по чл. 259 ГПК е депозирана въззивна жалба срещу уважената част на
исковите претенции от ответника Ж. П. П. с доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение, като постановено при допуснати процесуални нарушения.
Поддържа се, че не е установено, че процесното количество топлинна енергия е реално
доставено на абоната и че претендираната сума отговаря на действително ползваната в
жилището топлоенергия, поради това, че съдът е счел за неоснователно възражението на
ответника за липсата на договор на ЕС е дружеството, извършващо топлинно счетоводство,
респективно, че сключеният договор е с изтекъл срок. На следващо място се твърди да не е
установен сключен договор за периодична метеорологична проверка на уредите за
търговско измерване в абонатната станция, с оглед на което е останала недоказана тяхната
1
изправност. Предвид изложеното се отправя искане за отмяна на решението в обжалваната
част. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност.
Прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. чл.422, ал.1
ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ за сумата над 3778,24 лв. до пълния предявен
размер от 3945,14 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за аб. № 270615, като
необжалвано от ищеца е влязло в сила.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Софийски районен съд е бил сезиран по реда на чл. 422 ГПК с искова молба за
установяване в отношенията между страните, че ответникът Ж. П. дължи на ищеца следните
вземания: 3945,14 лв. - главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.05.2019г.-м.04.2021г. за имот апартамент № 10, находящ се в град София, ж.к. ****, с аб.
№ 270615, ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане; 516,44 в. - законна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 16.05.2020г.-05.07.2022г., 30,87 лв.,
представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода 05.2020г.-04.2021г., ведно
със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане, както и сумата от 4,74 лв.- законна лихва за
забава върху главницата за ДР за периода 15.07.2020г.-05.07.2022г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 39534/2022г. на СРС, 138 състав.
2
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесният имот е
топлоснабден; че ответникът се легитимира като собственик на същия, поради което го е
счел за битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесния период и имот.
Съдът е съобразил, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на
потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи разходите за заплащане на
цена на потребена топлинна енергия, чиято стойност възлиза на установената от вещото
лице. Наред с горното е приел, че ответникът дължи и заплащането на сума за дялово
разпределение, както и обезщетение за забава в претендирания размер, като съдът е уважил
релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на част от вземането на
ищеца. Ето защо и частично е уважил претенцията на „Топлофикация София“ ЕАД за
главница за ТЕ.
Спорен пред въззивната инстанция е единствено въпросът, дали ищецът
„Топлофикация София” ЕАД е предоставил топлинна енергия с цена в размер на
присъдената сума.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в действалите към
процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34
от 24.04.2007 г., понастоящем отменена/ и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г. /.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
което се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав като обективно и компетентно
дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. възлиза на сумата в размер на 3684,84 лв., като
същата касае цена за сградна инсталация, отопление на имота и за БГВ. Отчитането на
доставената ТЕ е извършвано след реален отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите, да което са съставени протоколи подписани от потребител. Вещото лице сочи,
че начислените суми за ТЕ – за отопление, сградна инсталация и БГВ, съответстват на
реалния отчет на уредите. Вещото лице дава заключение, че при изчисляване на дължимата
цена за ТЕ (сградна инсталация, БГВ и отопление) в процесния период са спазени
нормативни изисквания на нормативната уредба в областта на енергетиката. Експертизата е
дала заключение, че през 2019 г. и 2020 г. ищцовото дружество не е имало сключени
договори за извършване на метрологични проверки на уредите за търговско измерване.
Същевременно е установено, че абонатната станция е минала проверка през 02.2018 г. и
02.2022 г.
СГС счита, че въпреки че последващата проверка на средството за търговско
измерване се извършва периодично (чл. 43, ал. 2 вр. с ал. 4 ЗИ) и за топломер, използван в
абонатна станция, периодичността на проверките да е две години (като това е и срокът на
валидност на проверката от 2018 г.), за исковия период вещото лице по съдебнотехническата
експертиза не е установило неправомерно начисляване на суми за топлинна енергия.
Напротив, констатирало е, че те са били начислявани съобразно нормативните актове за
топлоснабдяването. Съобразно приетото по-горе, през 2022 г. на топломера в абонатната
станция е била извършена последваща проверка и е било констатирано съответствие с
изискванията към средствата за измерване. Ответникът не е провел насрещно доказване, с
което да опровергае или разколебае проведеното доказване от страна на ищеца, че сумите,
представляващи цена на топлинна енергия, са в размер по-малък от определения чрез
3
заключенията на вещите лица, включително не е провел насрещно доказване възможна ли е
разлика между доставеното и отчетеното количество топлинна енергия.
В производството е установено, че в сградата – ЕС, в която се намира имотът на
ответника е била извършвана услугата дялово разпределение от страна на „Техем Сървисис“
ЕООД, поради което са приложими правилата на чл. 139 ЗЕ. Право на етажните собственици
е да изберат регистрирано лице по чл. 139, ал. 1 ЗЕ (чл. 139б, ал. 1 ЗЕ), с което впоследствие
топлопреносното предприятие да сключи договор за извършване на дялово разпределение -
чл. 139в, ал. 1 ЗЕ. В този договор се уговаря топлопреносното предприятие да плати на
лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в
сградата - чл. 139в, ал. 2, т. 4 ЗЕ.
С оглед това клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо
ищеца за цената за услугата дялово разпределение по силата на чл. 22, ал. 2 от ОУ от 2016 г.
Съгласно клаузата на чл. 36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от
цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна
сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на купувача.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат
извършването на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за
имоти в сгради в режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл. 139а, ал. 1 ЗЕ,
избрано от етажните собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното
предприятие дължи цената за услугата дялово разпределение на лицето, извършващо
услугата, като от своя страна въз основа на договора за доставка на ТЕ за битови нужди
топлопреносното предприятие събира тази цена от потребителите - етажни собственици. В
конкретния случай цената за услугата дялово разпределение може да бъде платена директно
и на лицето, извършващо услугата дялово разпределение, но данни за такова плащане няма
по делото.
Противно на оплакванията на въззивника районният съд е разгледал възражението
му за липса на договорни отношения на липса на договорно отношение между ЕС и
дружеството, извършващо услугата топлинно счетоводство. За пълнота следва да се посочи,
че от представения договор № 2378/19.06.2002 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД,
в качеството на изпълнител, и етажна собственост на сграда, находяща се в гр. София, ж. к.
****, в качеството на възложител, съгласно който фирмата за дялово разпределение е
приела да извърши доставка и монтаж на термостатни винтили, термостатни глави и
индикатори за разпределение разхода на топлинна енергия, както и да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода. Установява се, че според клаузата на чл. 2. 5 от
договора, същият се сключва за срок от три години. Неоснователни са изложените във
въззивната жалба доводи, че договорът с третото лице-помагач за извършване на услугата
дялово разпределение е прекратен с изтичане на предвидения срок. И това е така, тъй като
по делото са представени изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки за
топлоснабдявания имот за исковия период, което обстоятелство, обсъдено наред с липсата
на доказателства за изявления на етажната собственост, че счита договора за прекратен, води
до извод, че договорът е бил мълчаливо продължен с конклудентни действия, което
приложимата нормативна уредба не забранява. По делото се установява, че страните по този
договор са изпълнявали поетите по него задължения, като третото лице-помагач е отчитало
уредите за индивидуално измерване, видно от представените по делото изравнителни
сметки и протоколи за отчет, както и от заключението на техническата експертиза. По този
начин страните са потвърдили обвързаността си с договора за топлинно счетоводство. Дори
да се приеме, че формално определеният срок на действието му е изтекъл преди процесния
4
период, с така посочените си действия, както живущите в етажната собственост, така и
третото лице-помагач, са продължили да изпълняват задълженията си по този договор, т. е.
мълчаливо са подновили неговото действие. В тази връзка следва да се посочи и че през
процесния период е действал нов договор от 22.06.2017 г., който предвижда автоматично
подновяване при същите условия и за изравнителен период 01.05.2019-30.04.2020 г., чието
действие е продължено с оглед горните съображения и до края на исковия период. На
следващо място, съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 74/2006 г. )
потребителите в сграда - етажна собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано по
реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата „дялово разпределение“, за резултатите от
който избор трябва да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на
топлинна енергия. В случая не се твърди към процесния период общото събрание на
етажната собственост да е избрало друго, различно от посоченото в коментирания договор
лице, което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е бил уведомен писмено
за новия избор. Ето защо възражението на въззивника за липса на договор с ФДР за исковия
период е неоснователно.
Съдът намира, че реално доставеното количество топлинна енергия в процесния
имот и период възлиза на 3684,84 лв., съгласно заключението на вещото лице по приетата
СТЕ, а не както е приел районният съд съгласно заключението на ССчЕ. С оглед
релевираното възражение за погасяване по давност, което настоящият състав намира за
частично основателно, както е счела и първата инстанция, погасени по давност са
вземанията на ищеца преди 22.07.2019 г., поради което непогасена остава сумата от 3565,56
лв., до която сума претенцията на ищеца е основателна, а над уважената част от 3778,24 лв.
следва да се отхвърли.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което
следва да бъде кредитирано (чл. 202 ГПК), че цената за услугата дялово разпределение
възлизаща на 30,87 лв., в който размер и районният съд е уважил.
С въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу решението в
частта, в която е уважен иска за обезщетение за забава, районният съд не е нарушил
императивна правна норма при обосноваване на извода си за същия, поради което и като
съобрази ограниченията по чл. 269 ГПК съдът приема, че решението на СРС в частта, с
която искът за забава е уважен следва да се потвърди.
С оглед на така формираните изводи, поради частично несъвпадане на
крайните изводи на двете инстанции, въззивният съд намира, че предявеният иск за
установяване дължимостта на сумата над 3565,56 лв. до сумата от 3778,24 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от м.07.2019 г. до м.04.2021 г. за аб. № 270615 се явява неоснователен, като в тази част
решението на СРС следва да бъде отменено, като неправилно.
В останалата обжалвана част първоинстанционното решение като правилно
следва да бъде потвърдено.
Решението в частта за разноските също следва да бъде ревизирано, като бъде
отменено в частта, в която ответникът е осъден да заплати на СРС на основание чл. 78, ал. 6
ГПК разликата над сумата от 88,16 лв. до присъдения размер от 96,29 лева – разноски по
делото за вещо лице, както и в частта, в която на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
ГПК са присъдени разноски за заповедното производство в размер над сумата от 123,37 лв.
до присъдения 134,75 лв., както и за исковото производство над сумата от 1357,67 лв. до
5
присъдения размер от 1481,82 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни. Въззиваемата
страна има право на разноски съразмерно на уважената част, които в случая възлизат общо
на сумата от 713,17 лв. (разноски във въззивното производство в размер на сумата от 50 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, и сумата от 700 лв.).
Разноски от въззивника Ж. П., представляван от особен представител по чл. 47
ГПК, за настоящото производство не са сторени
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззивникът Ж. П. дължи да заплати по сметка на
СГС държавна такса по въззивната жалба в размер на 82,35 лв., а въззиваемата страна дължи
да заплати държавна такса от 4,26 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 18164/06.11.2023 г., постановено по гр. д. № 7564/2023 г. по
описа на СРС, 138 с-в в частта, в която е признато за установено, че Ж. П. П. дължи на
„Топлофикация – София“ ЕАД за разликата над сумата от сумата от 3565,56 лв. до
присъдения размер от 3778,24 - главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за аб. № 270615, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 39534/2022г. на СРС, 138 състав, както и
на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК Ж. П. П. е осъден да заплати на „Топлофикация –
София“ ЕАД над сумата от 123,37 лв. до присъдения размер от 134,75 лв. – разноски по
ч.гр.д. № 39534/2022г. на СРС, 138 състав, както и за исковото производство над сумата от
1357,67 лв. до присъдения размер от 1481,82 лв., както и в частта в която Ж. П. П. е осъден
да заплати на по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК разликата над сумата от 88,16
лв. до присъдения размер от 96,29 лева – разноски по делото за вещо лице, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК в отношенията между
страните, че Ж. П. П., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 3565,56 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за аб.№ 270615, ведно със законна лихва за
период от 22.07.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 39534/2022г. на СРС, 138 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18164/06.11.2023 г., постановено по гр. д. №
7564/2023 г. по описа на СРС, 138 с-в в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ж. П. П., с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 713,70 лв., представляваща разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Ж. П. П., с ЕГН ********** да заплати по сметка на СГС на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 82,35 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.
6
ОСЪЖДА Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 4,26 лв., представляваща разноски за
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем Сървисис“
ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7