Номер 330813.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 13.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502869 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по
въззивна частна жалба вх. № 56728/02.09.2020 г. от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган
Цанков“, № 37 срещу Разпореждане № 29452/24.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
10002/2020 г., на ВРС, XVII с., в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на
заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист солидарно срещу Д. С. И. , ЕГН **********, с
местожителство в гр. Варна, *** и А. А. А. , ЕГН **********, с местожителство в *** за
сумата 120.00 лв., разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост, по силата на
Договор за потребителски кредит № 369-111/01.07.2013 г.
Частният въззивник излага твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
разпореждането в атакуваната му част. Счита, че при съществуващето изискване
изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост на задължението по Договора, да е
достигнало до длъжника, за да има действие отнемането преимуществото на срока спрямо
него, то направените разходи за това не касаят предоставена услуга, поради което и не
попадат под забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както е приел първоинстанционния съд. Счита,
че събирането на изискуем кредит не е услуга, а действия, които кредитора е принуден да
извърши поради неизпълнението на задълженията на длъжника. Излага, че включването им
в представеното извлечение е извършено на основание реално направени разходи, в
подкрепа на което са представени и писмени доказателства. По същество отправя искане за
отмяна на съдебния акт в атакуваната му част и за тази сума, както и присъждане на
разноските за заповедното производство в пълен размер.
В хипотезата на чл. 413, ал. 2 ГПК, препис от частната въззивна жалба не е връчван
на длъжника.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
1
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, по следните съображения:
Производството пред ВРС, е образувано по заявление на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници Д. С. И. , ЕГН **********,
в качеството й на кредитополучател и А. А. А. , ЕГН **********, в качеството му на
поръчител, за следните суми: - сумата 15246.90 лв., просрочена главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.08.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, - сумата 2859.08 лв., просрочена договорна
лихва, на осн. р. I, т. 4, за периода 01.02.2017 г. - 16.08.2020 г., вкл., - сумата 3437.78 лв.,
просрочена наказателна лихва на осн. Раздел I, т. 6 от Договора, за периода 23.08.2017 г. -
12.03.2020 г., вкл., - сумата 595.35 лв., просрочена наказателна лихва на осн. Раздел I, т. 6 от
Договора, за периода 14.05.2017 г. - 16.08.2020 г., вкл.; - сумата 8.47 лв., законна лихва за
периода 17.08.2020 г. - 18.08.2020 г., - сумата 120.00 лв., разноски за връчване на покани за
предсрочна изискуемост, всички дължими по силата на Договор за потребителски кредит №
369-111/01.07.2013 г., както и направените за заповедното производство разноски – 445.35
лв., държавна такса и 50.00 лв., юрисконсултско възнаграждение.
След извършване на преценка на заявлението и представените с него документи, ВРС
е постановил атакувания съдебен акт, с който е отказано издаването на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници Д.И. и А.А. за сумата 120.00
лв., разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост. Произнасянето е
обосновано с нищожност на уговорката за начисляване на разноски за връчване на покани за
предсрочна изискуемост като противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съдържаща забрана за
изискване заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с управление на кредита,
каквото действие представлявало извънсъдебното събиране на просрочените вноски.
Произнасянето на ВРС се преценява от въззивния съд като неправилно.
В производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл. 417 ГПК, съдът следва да извърши формална проверка на представеното
изпълнително основание, или проверката, която съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК се дължи е
досежно това дали представения документ по чл. 417, т. 2 ГПК (в случая извлечение от
счетоводните книги) е редовен от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на
изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник. Съдът служебно следи и за
липсата на отрицателните предпоставки, съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Безспорно, че в случая са приложими разпоредбите на ЗПК и, че съобразно Чл. 10а,
2
ал. 2 от посочения Закон, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая обаче не се касае нито за действия свързани с усвояване на кредита, нито за
такива свързани с неговото управление. В случая се касае за направени от кредитора
разходи във връзка с изпълнение на задължителното изискване за обявяване на длъжника на
изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем при настъпили
обективни предпоставки за това. Следователно касае се за разходи направени от кредитора
във връзка с принудителното събиране на вземането му. Изискването от страна на кредитора
да му бъдат възмездени подобни разходи, направени по причина ненадлежното изпълнение
от страна на длъжника на задълженията му по договора и за принудителното събиране на
вземането, не би могло да бъде квалифицирано като противоречащо на добрите нрави или
като основано на неравноправна клауза от договора. Принципно подобна забрана не
съществува и такива разходи се дължат, стига да е установено реалното им извършване и
техния размер с надлежни доказателства.
В случая, от представените доказателства е видно, че за връчването на покани до
кредитополучателя и поръчителя са направени разходи в размер на общо 120.00 лв. Сумата
е отразена в представеното извлечение от счетоводни книги на заявителя, при което се явява
дължима.
По изложените съображения разпореждането в атакуваната му част следва да бъде
отменено и постановено издаване на заповед за изпълнение за сумата 120.00 лв., разноски за
връчване на покани за предсрочна изискуемост. На присъждане подлежи и съответната част
от разноските за заповедното производство.
С оглед основателността на жалбата, следва да се уважи и искането на частния
въззивник за определяне и на разноски за въззивното производство – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Така дължима се явява държавна такса в размер на 15.00
лв. и определено служебно от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.
Тези допълнителни разноски следва да се възложат на длъжника на основание чл. 81 ГПК,
във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК. Определените от въззивният съд разноски следва да се включат в
заповедта при изпълнение на въззивния акт.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 29452/24.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 10002/2020
г., на ВРС, XVII с. в частта, с която е отхвърлено заявление на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ********* за издаване на заповед по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист солидарно срещу Д. С. И. , ЕГН ********** и А. А. А. , ЕГН
3
**********, за сумата 120.00 лв., разноски за връчване на покани за предсрочна
изискуемост И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Драган Цанков“, № 37 солидарно срещу Д. С. И. , ЕГН **********, с
местожителство в гр. Варна, *** и А. А. А. , ЕГН **********, с местожителство в *** за
сумата 120.00 лв. (сто и двадесет лева), разноски за връчване на покани за предсрочна
изискуемост и сумата 2.67 лв. (два лева и 67 ст.), разноски по делото, на осн. Чл. 78, ал. 1,
вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП.
ДОПУСКА незабавно изпълнение на така издаваната заповед за изпълнение, с оглед
на което на кредитора ДА СЕ ИЗДАДЕ и изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в размер на 65.00 лв. (шестдесет и
пет лева) в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, която
сума да се включи в издаваната заповед, на основание чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 1, вр.
ал. 8 ГПК, вр. чл. 25а, ал. 2 НЗПП.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4