О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
……………
гр. София, 30.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
РАДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като
разгледа докладваното от съдия Желязкова ч. гр. дело № 7506 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, вх. номер 74465/24.07.2020
г. Д.К.Б. – длъжник по изпълнително дело 20138380408184 на ЧСИ М.Б.срещу отказ
на ЧСИ от 08.05.2020 г. за възстановяване на сумата от 1004,67 лева – удържана
и преведена по сметка на ЧСИ сума от банкова сметна на длъжника. Сочи се, че
посочената сума представлява доход от пенсията на длъжника, който е под
минималната работна заплата, поради което е несеквестируема сума. Моли Съда да
отмени отказа на ЧСИ да възстанови сумата.
Взискателят Д.Т., чрез пълномощник
взема становище, че е задължение на ЧСИ да спазва закона. Не възразява да
възстанови получената сума от 874,67 лева по сметка на ЧСИ, ако такова е
изискването на закона.
Частният
съдебен изпълнител М.Б.е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, с които изразява
становище за недопустимост на жалбата, тъй като е срещу действие на ЧСИ - отказ
да се възстанови сума, което не подлежи на самостоятелно обжалване. По същество
излага доводи за неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, след като разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди
представените доказателства, намира следното:
Изпълнително
дело № 20138380408184 по описа на ЧСУИ М.Б.е образувано на 19.11.2013 г. по
искане на взискателя Банка Пиреос
България АД срещу длъжниците К.ООД, П.А.и Д.Б. въз
основа на изпълнителен лист от 24.04.2013 г. по ч.гр.дело 16602/2013 г. на СРС,
42 състав. Впоследствие взискателят Банка Пиреос България АД е заменен със взискателя
Д.Т. въз основа на представен договор за
цесия.
На
19.11.2013 г. е изпратена ПДИ до длъжника Д.Б., в която е посочено, че на
основание чл. 507 от ГПК в наложен запор върху банковите сметки на длъжника.
На
19.11.2013 г. е изпратено запорно съобщение до банка
ДСК ЕАД.
Видно
от данните по изпълнителното дело (стр. 1242) на 22.03.2018 г. Банка ДСК ЕАД е
превела по сметка на ЧСИ Б.по посоченото изпълнително дело от името на наредителя Д.Б. сумата от 1004,67 лева.
На
08.05.2019 г. Д.Б. е поискал от ЧСИ Б.да вдигне наложения запор върху
посочената изрична банкова сметка ***, тъй като това е банковата сметка, по
която длъжникът получава пенсията си за осигурителен стаж и възраст от НОИ.
Поискано е и ако са преведени някакви суми, същите да бъдат възстановени.
Липсва
резолюция на ЧСИ Б.по молбата.
На
22.05.2018 г. длъжникът Д.Б. отново сезира ЧСИ Б.с искане да му бъде
възстановена сумата от 1004,67 лева, която е преведена от Банка ДСК ЕАД по
силата на наложения запор на сметките на Д.Б., като се сочи ,че се касае за
сума, представляваща пенсия за осигурителен стаж и възраст, под минимума,
определен от ГПК, поради което и представляваща несеквестируемо вземане.
На
23.05.20198 г. ЧСИ Б.изпраща съобщение до банка ДСК ЕАД за вдигане на наложения
запор върху сметките на Д.Б. до размер на сумите, постъпващи всеки месец от
НОИ, които имат характер на пенсия.
На
28.04.2020 г. Д.Б. отново иска от ЧСИ да му възстанови сумата от 1004,67 лева,
преведена от Банка ДСК ЕАД по силата на наложения запор на сметките на Д.Б., с
аргумента, че се касае за несеквестируем доход.
На
08.05.2020 г. ЧСИ Б.е уведомил длъжника Д.Б. по изпълнително дело №
20138380408184, че няма законово
основание за възстановяване на сумата от 1004,67 лева, тъй като съгласно чл.
446а от ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446 от ГПК се запазва ако са постъпили по банкова
сметка, ***-рано от един месец преди налагане на запора. Сочи се, че сумата от 1004,67
лева е преведена от Банка ДСК ЕАД на 22.03.2018 г.
и една на 20.04.2018 г. е разпределена на взискателя,
а молбата за вдигане нa запора е
била от 08.05.2018 година. Сочи се, че след молбата сметката на длъжника е
освободена от запора до размера на несеквестируемия
доход. Сочи се, и че ЧСИ не е получил уведомление от банката, че се касае за
вземане, което попада в кръга на вземанията по чл. 446 от ГПК.
При
така установеното от фактическа страна настоящият състав намира следното от
правна страна:
Като
разгледа жалбата, настоящия съдебен състав намира, че същата е НЕДОПУСТИМА, тъй
като жалбоподателя като длъжник обжалва отказ на ЧСИ да му върне сума, която
длъжникът твърди, че не може да служи за удовлетворяване на кредитора, тъй като
представлява несеквестируемо вземане.
Съгласно
чл. 435, ал.2 и ал. 3 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба
и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, както и постановлението за разноските, както и постановлението за
възлагане, ако се твърди, че наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
Касае
се за изчерпателно изброени хипотези на обжалване на конкретни действия на ЧСИ.
Несеквестируемостта
на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова
запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта
и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия),
наложеният запор обхваща само секвестируемата част.
Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен
незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника
(така т.1 от ТР 2/2015 г. по т. дело 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Следва
да се отбележи, че в конкретния случай жалбоподателят Б. не обжалва насочването
на изпълнението върху несеквестируемо вземане, което
само по себе си е допустим предмет на обжалване, съгласно цитираното вече ТР,
според което запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на
обжалване, но на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а принудителното изпълнение се
насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху
този обект. С налагането на запор или възбрана, дори когато са наложени в
обезпечително производство (преди началото на изпълнителния процес), се
определя и кой е компетентният орган да осребри имуществения обект - публичният
или съдебният изпълнител (чл.191 ДОПК). Отменяването на изпълнително действие,
което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта е последица от
уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за
отменяване на отделни изпълнителни действия.
Дори
и да се приеме, че е налице жалба срещу насочване на изпълнението върху несеквестируемо вземане, същата би била просрочена, тъй като
видно от данните по изпълнително дело, най-късно към 08.05.2018 г. длъжникът е
знаел/ бил е уведомен не само, че е насочено изпълнението върху паричните
средства по посочената банкова сметка, ***етка на
ЧСИ, а съгласно цитираното ТР срокът за обжалване по чл. 435 от ГПК започва да
тече от различен момент за различните имущества, като срокът за обжалване при
насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва
да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху които не се
допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или
е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице
е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника.
А
и по същество, с оглед разпореждането на ЧСИ от 23.05.2018 г. до Банка ДСК ЕАД,
жалбата би била неоснователна, тъй като вече няма наложен запор върху несеквестируеми вземания на длъжника.
Недопустимо
е обжалването обаче на отказа на ЧСИ да възстанови посочената сума на длъжника,
дори и същата да представлява несеквестируемо вземане, тъй като това действие
не е сред лимитативно посочените от чл. 435 от ГПК.
В
ГПК няма обща разпоредба, която дава възможност за обжалване на всички действия
на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са незаконосъобразни.
В
случай, че действително от длъжника е събрана недължимо процесната сума, той
разполага с процесуалната възможност да защити правата си по реда на чл. 74,
ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители – чрез ангажиране на имуществената отговорност на ЧСИ, респ. както
е посочено и в ТР 2/2015 г. при пропускане на срока за обжалване на насочване
на изпълнението върху несеквестируемо имущество, не се осуетява правото на
длъжника да обжалва разпределението на основание несквестируемостта.
Водим
от горното, Софийският градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх.
номер 74465/24.07.2020 г. Д.К.Б. – длъжник по изпълнително дело 20138380408184
на ЧСИ М.Б.срещу отказ на ЧСИ от 08.05.2020 г. за възстановяване на сумата от
1004,67 лева – удържана и преведена по сметка на ЧСИ сума от банкова сметна на
длъжника.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.