РЕШЕНИЕ
№ 368
гр. Велико Търново , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20204110101606 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
страните са възникнали облигационни отношения по Договор за мобилни услуги от
03.05.2018г. за мобилен номер *по абонаментен план *”. Изтъква се, че за срок от 24 месеца
от сключването на договора ищецът се е задължил да предостави на ответника ползването
на мобилни услуги, а последният е следвало да заплаща тяхната стойност при стандартен
месечен абонаментен план от 14,99 лв. както и неустойка в случай на предсрочно
прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията му. Ищецът твърди, че е
изпълнил задълженията си като за ползваните от ответника услуги за периода от
15.05.2018г. до 14.08.2018г. не са заплатени дължимите абонаментни такси и телефонни
разговори в общ размер на 131,71 лв. Навежда доводи, че в резултат от неизпълнението е
прекратил договора с начисляване на неустойка в размер на 37,47 лв. Ищецът твърди, че за
горепосочените вземания е издал фактури с №********** от 15.06.2018г., №********** от
15.07.2018г., №********** от 15.08.2018г. и №********** от 15.10.2018г., които е следвало
да бъдат заплатени съответно на 30.06.2018г., 30.07.2018г., 30.08.2018г. и 30.10.2018г.
Изтъква се, че горепосочените суми не са погасени и за тях е издадена заповед за
изпълнение по частно гражданско дело №298/2020г., по описа на Великотърновския
районен съд, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът твърди,
че претендираните суми по процесния договор в общ размер на 169,18 лв. са дължими,
поради което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №69 от 03.02.2020г. по
1
частно гражданско дело №298/2020г., по описа на Великотърновския районен съд както и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез
назначения му особен представител, в който оспорва основателността на предявените
искове. Изтъква, че ищецът не е изпълнил задължението си да предостави ползването на
услугите по договора, поради което ответникът не дължи заплащане на претендираните
вземания С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 03.05.2018г. между страните е сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер *,
съгласно който за срок от 24 месеца ищецът се задължил да предостави на ответника
ползването на мобилни услуги по абонаментен план „*”, а последният се задължил да
заплаща тяхната стойност при стандартна месечна абонаментна вноска от 14,99 лв. При
прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, или поради
нарушение на задълженията му, страните уговорили заплащане на неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, но не повече от трикратния им размер. При възникване на облигационните
отношения ответникът декларирал, че е запознат с Общите условия за взаимоотношенията
на *с потребителите на мобилни услуги и с ценовата листа за абонаментни планове. За
ползваните от ответника услуги за периода от 15.05.2018г. до 14.08.2018г. ищецът издал
фактури с №********** от 15.06.2018г., №********** от 15.07.2018г., №********** от
15.08.2018г., които следвало да бъдат заплатени съответно на 30.06.2018г., 30.07.2018г. и
30.08.2018г. Във фактурите са начислени вземания за абонаментни такси и услуги извън
пакета на потребление в общ размер на 131,71 лв. На 15.10.2018г. ищецът издал фактура
№********** със срок за плащане 30.10.2018г., в която начислил неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 37,47 лв., равняваща се на трикратния размер на
месечния абонамент без ДДС. Поради липсата на доброволно изпълнение, на 30.01.2020г.
ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, във връзка с което е образувано частно
гражданско дело №298/2020г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил
искането на заявителя като на 03.02.2020г. издал заповед за изпълнение, която е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. От заключението на допуснатата съдебно-
техническа експертиза се установява, че за периода от 15.05.2018г. до 14.06.2018г. на
ответника в качеството на абонат с номер *са предоставени от ищеца мобилни услуги по
процесния договор описани във фактура с №********** от 15.06.2018г., включително и
такива свързани с извършване на вътрешни и международни разговори както и с ползване на
2
мобилен интернет, които не са били включени в тарифния му план.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно облигационно отношение по сключения между страните договор, по
който ищецът е изпълнил задължението си към ответника и реално му е предоставил
ползването на мобилни услуги за периода от 15.05.2018г. до 14.08.2018г., включващи както
такива по тарифния му план с фиксирана месечна такса, така и услуги, заплащането на които
се начислява отделно. В резултат на това за потребителя на услугите е възникнало
задължение да заплати тяхната стойност от 131,71 лв. По делото липсват доказателства за
погасяване на задълженията на падежа на фактурите, поради което същите са дължими и
предявеният за тях иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен. Вземането за неустойка от 37,47 лв. е недължимо тъй
като липсват доказателства за упражняване правото на ищеца едностранно да прекрати
възникналото с ответника облигационно отношение по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което да
обуслови възникване на задължение за последния да я заплати. В същия смисъл е и т. 19в от
Общите условия, на която се позовава ищецът като основание за едностранното
прекратяване на договора, изискваща отправяне на едномесечно писмено предизвестие до
потребителя. При това положение претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
92, ал. 1 от ЗЗД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумите от 541,07 лв., представляващи направени по делото
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждения за особен
представител и за вещо лице, както и 159,59 лв., представляващи разноски за държавна такса
и адвокатско възнаграждение, направени в производството по частно гражданско дело
№298/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на И. Г. Т. с ЕГН: ********** *, че дължи на *, сумата
от 131,71 лв. /сто тридесети и един лева и седемдесет и една стотинки/ - главница,
представляваща цена на ползвани мобилни услуги за периода от 15.05.2018г. до 14.08.2018г.
по Договор за мобилни услуги от 03.05.2018г. за мобилен номер *по абонаментен план „*”,
за което са издадени фактури с фактури с №********** от 15.06.2018г., №********** от
15.07.2018г. и №********** от 15.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от
30.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за
изпълнение №69 от 03.02.2020г. по частно гражданско дело №298/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд.
3
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу И. Г. Т. с ЕГН: ********** *, иск по
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД относно установяване
съществуването на вземането от 37,47 лв., представляващо неустойка по фактура
№********** от 15.10.2018г. за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от
03.05.2018г. за мобилен номер *по абонаментен план „*”, ведно със законната лихва,
считано от 30.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена
заповед за изпълнение №69 от 03.02.2020г. по частно гражданско дело №298/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда И. Г. Т. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 541,07 лв. /петстотин
четиридесет и един лева и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски
както и сумата от 159,59 лв. /сто петдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/,
представляваща направени разноски по частно гражданско дело №298/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №298/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4