РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Велико Търново, 15.07.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора Невена Орманджиева, изслуша докладваното
от съдия Банев Административно дело №
203 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба с вх. №
1383/ 29.03.2021 г., подадена от *** Т.Т. от АК - Габрово, като пълномощник на К.В.Р. в качеството му на ЕТ „Джулияна – К.Р.“
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***. Ищецът предявява иск срещу Областна дирекция на МВР - гр. Велико Търново, като претендира заплащане
от на обезщетение за вредите, причинени
му от незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0001184,
издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на ЕТ „Джулияна – К.Р.“ е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 000,00 лева. Изтъква,
че посоченият електронен фиш е отменен с Решение № 275/ 13.06.2019 г. по АНД №
788/ 2019 г. на РС – Велико Търново, необжалвано влязло в сила на 11.07.2019
година. Иска се ответникът да бъде
осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди,
които последният оценява в размер на
450,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД №
788/ 2019 г. на РС – Велико Търново. Иска
се и заплащане на законната лихва върху горната сума, считано от
11.07.2019 г., датата на отмяната на електронния фиш, до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждане на направените в настоящото
производство разноски. В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си по
делото, поддържа исковата молба, така както е предявена.
Ответникът по предявения иск – Областна дирекция на МВР – Велико Търново, като юридическо лице на бюджетна издръжка, в
месечен срок от получаването на преписа от исковата молба, не е подал писмен
отговор. В съдебно заседание, редовно призован, ответникът не
изпраща представител.
Участващият в производството прокурор от
Окръжна прокуратура – В. Търново, пледира допустимост и основателност на иска
за причинените имуществени вреди и лихви. Намира същия за доказан както по
основание, така и по размер. Счита за установени както незаконосъобразността на
акт на администрацията, така и претърпените от същия имуществени вреди и
пряката, а също и причинна връзка между тях, като се позовава на Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС. Предлага съдът да се постанови решението си в
този смисъл.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищеца фактически обстоятелства, на които се основава искът и формулирания
петитум, определя предявения иск, като
такъв с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ. На основание алинея втора от същия текст, искът следва да бъде
разгледан по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като
взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От наличните по делото писмени
доказателства – представени от ищеца и тези съдържащи се в АНД № 788/ 2019 г.
на Районен съд – Велико Търново, се установява, че с Електронен фиш за глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия Г №
0001184/14.02.2019 г. на ОД на
МВР – Велико Търново, за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховането, на К.В.Р.,
в качеството му на едноличен търговец с фирма „Джулияна – К.Р.“ е било
наложено наказание „имуществена санкция“, в размер на 2 000,00 лева.
Електронният фиш е бил обжалван и е отменен като незаконосъобразен с Решение №
275/ 13.06.2019 г. по АНД № 788/ 2019 г. на Районен съд – Велико Търново,
необжалвано и влязло в сила на 11.07.2019 година.
От протокола, изготвен за проведеното на
06.06.2019 г. открито съдебно заседание, по посоченото дело на ВТРС се
установява, че в него едноличният търговец е бил представляван от ***Т.Т. от АК
- Габрово, негов защитник в съдебното производство, съгласно пълномощно и
договор за правна защита и съдействие, последният с № 42699/ 29.05.2019 г. /л.
34 от делото на ВТРС/. Съгласно отбелязаното в договора за правна защита и
съдействие, уговореното възнаграждение е в размер на 450,00 лева. В рамките на
настоящото производство, като доказателство по делото е вложено АНД № 788/ 2019
г. по описа на Районен съд – Велико Търново, съдържащо коментираните по-горе
документи. Приобщаването на цитираното дело е извършено по искане на ищеца, с
цел установяване на основанието и размера на направените разноски за адвокатска
защита, във връзка с издаването и оспорването на наказателното постановление. В
хода на настоящото производство от ищеца са представени разпечатка от сметка в
„Експресбанк“ АД с титуляр Т.Т. /л. 6/ и хронологични регистри на ЕТ „Джулияна – К.Р.“ /л. 23 и л. 24/, от които
е видно изплащането от едноличния търговец на възнаграждението по посочения
по-горе договор за правна защита и съдействие. С исковата молба са
представени и доказателства за
упълномощаването на *** Т.Т. от ГАК за представителство по настоящото дело и за
заплащането на договореното адвокатско възнаграждение – пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 19.02.2021 година. Съгласно отбелязаното в
договора за правна защита и съдействие, уговореното и платено в брой
възнаграждение за един ***за настоящото дело, е в размер на 500,00 лв /л. 9 от
делото/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В процесният случай се претендират
вреди от отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за глоба, за нарушение,
установено с АТС, издаден от ОД на МВР – гр. В. Търново, като адресат на
неблагоприятните последици, предвидени с този ЕФ е ищецът. Ответникът –
Областна дирекция на МВР – гр. Велико Търново е юридическо лице със седалище
гр. Велико Търново съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на
вътрешните работи. Искът за отговорност на държавата за вреди, причинени от
незаконосъобразен акт на администрацията, е редовно предявен от надлежна
страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205, ал. 1
от АПК. Исковата молба е предявена пред родово и местно компетентен съд –
Административен съд - Велико Търново, съгласно Тълкувателно постановление № 2
от 19.05.2015 г. по ТД 2/ 2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС
и чл. 7 от ЗОДОВ, доколкото мястото на претендираното увреждане е в град Велико
Търново, обл. Велико Търново.
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2,
предл. първо от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се
прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение
на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда /претърпяна
загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или от незаконно
действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.
В разглеждания случай безспорно се
установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът –
Електронен фиш за глоба Серия Г № 0001184/14.02.2019 г. на ОД на МВР – Велико Търново, е отменен като незаконосъобразен
с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/ 19.05.2015 г. и доколкото електронният фиш по своя правен
характер и последици се приравнява на наказателно постановление, съдът приема,
че издаването на въпросния фиш е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения във връзка с упражнена административно наказателна
компетентност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл въпреки спецификите
относно авторството и процедурата по издаването му, електронният фиш, както и
НП, представлява властнически акт, резултат от административна дейност, макар и
пораждащ наказателно-правни последици
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите,
причинени от незаконосъобразни електронни фишове за налагане на глоба, отменени
по съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на електронния фиш и единствено средство за защита на
лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени
неправомерно от административния орган. Ако в
производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за
осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на
адресата на незаконосъобразния електронен фиш. Така претърпяната загуба е в пряка
причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията,
доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако
не бе издаден ЕФ за налагане на глоба, за обжалването на който е ангажирал
квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното
производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и
следствие. Гражданинът не би потърсил адвокатска помощ и заплатил съответен
хонорар, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и
интереси, защитата срещу който акт е единствено по съдебен ред. Всъщност
единственият логичен мотив за ангажирането на квалифицираната помощ и нейното
заплащане, е преследваната от адресата на ЕФ цел – той да бъде отменен по
предвидения от закона ред, изискващ познания в областта на правото, каквито
притежават адвокатите. Ето защо следва да се приеме, че ангажирането на
адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и
непосредствена последица от издаденото на електронния фиш. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от
издаването на този електронен фиш, който впоследствие е отменен от съда.
Предвид горните съображения и тези
изложени в Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС
по тълкувателно дело № 2/ 2016 г., настоящият състав намира предявеният иск за
имуществени вреди, представляващи договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение по АНД № 788/ 2019 г. по описа на РС – Велико Търново, за
доказан по основание. В случая са ангажирани и доказателства за действително
извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение за производството
по наказателното от административен характер дело. Видно от представената
разпечатка от банкова сметка *** Т.И.Т. и извлеченията от счетоводните регистри
на ЕТ „Джулияна – К.Р.“, сумата
450,00 лв. е платена от едноличния
търговец на *** Т., по банков път, на дата 16.09.2019 г., с изрично
отбелязване на основанието за плащането /посочване номера и датата на договора
за правна защита и съдействие и номера на съдебното дело/. Тоест заплащането на възнаграждението
безспорно е извършено във връзка със съответното съдебно производство, в предварително
договорения размер, което основава както наличието на реално причинени
вреди от отменения по съдебен ред акт, така и пряката причинна връзка между тях.
Ответната страна не е направила
възражения относно претендирания размер на обезщетението, но съгласно мотивите
на Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 г. на ОСС от I
и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/ 2016 г.,
задължение на съда в производства от вида на настоящото, е да обезщети страната
за действително понесените от нея вреди, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството, чрез
допускане обезщетението от непозволено увреждане да се превърне в средство за
неоснователно обогатяване. Съобразно горното в настоящото производство е допустима
преценка за размера на претендираното обезщетение и съответно неговото
намаляване в случай, че изплатеното адвокатско възнаграждение не съответства на
правната и фактическа сложност на делото. Доколкото няма изрично посочени
критерии при определяне размера на обезщетения от този вид, приложими като
насоки са разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, която
предвижда, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде обоснован
и справедлив, и на чл. 5 от ГПК, съгласно която при липса на закон се имат
предвид общите начала на правото, обичая и морала.
В случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 788/ 2019 г. на РС – Велико Търново, е 450,00 лв., т.е. с 80,00 лв. над минималния размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в относимите им редакции. Според настоящия състав посоченото надвишение се явява оправдано, предвид правната сложност на делото. Действително спецификата на конкретния случай не е изисквала допълнителното установяване пред съда на относими факти, с цел оборване констатациите и изводите на наказващия орган. От друга страна, видът на административното нарушение и способът за установяването му са наложили излагането на подробни правни съображения с жалбата и в хода на устните състезания, за обосноваване незаконосъобразността на електронния фиш, с издирване и посочване на съответната съдебна практика. С оглед изложеното относно правната и фактическа сложност на развилия се пред РС- Велико Търново спор, както и материалният интерес по това дело - 2 000,00 лв., съдът намира, че обезщетение в размер надвишаващ с 80,00 лв. нормативно определения минимум на възнагражденията по дела от административнонаказателен характер, се явява адекватно и покриващо критериите за обоснованост и справедливост.
Частично
основателно е искането
за присъждане на законната лихва върху
сумата, присъдена като обезщетение за имуществени вреди и съгласно уеднаквената
практика на ВАС, такава следва да бъде присъдена от датата на подаване на
исковата молба. Това разбиране е в съответствие с разпоредбата на чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, според която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора – чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. С подаването на исковата молба се счита,че
ответникът е поканен от ищеца и затова ще следва уваженият размер на исковата
претенция от 450,00 лв. да бъде присъден ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.03.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата. Искането за присъждане на законната лихва
върху определеното обезщетение, за периода от 11.07.2019 г. – датата на влизане
в сила на решението на ВТРС, до датата на исковата молба, е неоснователен.
С оглед изложеното, следва да бъде
уважен искът на К.В.Р. в качеството му
на ЕТ „Джулияна – К.Р.“, за присъждане на имуществени вреди в размер на
450,00 лв.,
представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един ***по
АНД № 788/ 2019 г. на Районен
съд – Велико Търново и за присъждане на законната лихва върху горната сума,
считано от 29.03.2021 г., до окончателното й изплащане. Искът за присъждане на законната лихва върху определеното
обезщетение от 450,00 лв., считано от 11.07.2019 г. до 29.03.2021 г., е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Ищецът претендира присъждане на
направените по делото разноски. Съгласно чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗОДОВ, в
приложимите им редакции, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един ***или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената
част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
При така цитираната правна рамка,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца размерът на внесената
държавна такса за образуване на делото - 10 лв., както и възнаграждение за един
адвокат, съразмерно с уважената част от иска. Или в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер общо на 435,83 лв., от които възнаграждение за един ***в
размер на 425,83 лв. и държавна такса в размер на 10,00 лева.
Разноски за юрисконсултско
възнаграждение на ответника в настоящото производство не следва да се
присъждат, тъй като той не е бил представляван по делото.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – гр. Велико Търново да заплати на К.В.Р. в качеството му на едноличен търговез с фирма „Джулияна – К.Р.“
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, сумата от 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от
отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство Серия Г № 0001184/ 14.02.2019 г., издаден от ОД на
МВР – Велико Търново, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба 29.03.2021 г. до окончателното плащане на сумата.
Отхвърля предявения от К.В.Р. в качеството му на едноличен търговец
с фирма „Джулияна – К.Р.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, иск срещу Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново, за присъждане на
законната лихва върху определеното обезщетение в размер на 450,00 лв., считано от 11.07.2019 г. до 28.03.2021
година.
Осъжда Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – гр. Велико Търново, да заплати на К.В.Р. в качеството му на едноличен търговез с фирма „Джулияна – К.Р.“
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, направените в настоящото производство разноски общо в
размер на 435,83 лв. /четиристотин тридесет и пет лева и осемдесет и три
стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: