Решение по дело №195/2023 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 245/24.03.2023 г. по НОХД № 195/2023г. по описа на
РС-Бургас

Производството по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт на Районна
прокуратура гр. Бургас против Л. К. С., ЕГН: **********, *, за това, че на 15.07.2022 год. в
гр. Бургас, като приближил на по-малко от петдесет метра до Н. Б. В., ЕГН: ********** и
жилището й, находящо се в *, дърпайки я за дрехите, ръцете и косата, за да я отведе до дома
си в *, не изпълнил заповед за защита № 260037/22.04.2021 год., издадена въз основа на
Решение № 260031/22.04.2021 год. по гр. д. № 261/2021 год. по описа на Бургаски районен
съд, в нарушение на задължението му да не приближава на по-малко от петдесет метра до Н.
Б. В., ЕГН: ********** и жилището й, находящо се в *, както и да се въздържа от домашно
насилие, за която заповед бил уведомен по надлежния ред на *. - престъпление по чл. 296,
ал. 1 от НК
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда
на глава XXVIII НПК, доколкото разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК предвижда, че при
наличие на предпоставки за приложението на този ред и искане на страните (т.е. и
прокурорът счита, че са налице тези предпоставки), делото следва да бъде разгледано по
този ред. Предвид тежестта на обвинението и предвид данните за съдимостта на
подсъдимия, съдът счете, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по този ред,
като специфичните правила предвиждат и крайният акт на съда да бъде решение- чл. 378,
ал. 4 от НПК. В този смисъл е и съдебната практика (напр. Решение № 764 от 02.10.2019 г.
по в. н. о. х. д. № 3085 / 2019 г. на НО II въззивен състав на Софийски градски съд).
В пледоарията си прокурорът застъпва, че обвинението е доказано по несъмнен
начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба” в минималния размер
от 1000 лв.
Защитникът на подсъдимия- адв. * Д.а от АК-Бургас също моли за налагане на
наказание в минимален размер.
В съдебно заседание подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия
защитник и съжалява за стореното.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Л. К. С., ЕГН: **********, *.
Гражданско дело № 261/2021 год. по описа на Районен съд Бургас било образувано
по Закона за защита от домашно насилие по молба на Н. Б. В., ЕГН: ********** лично за
себе си и като майка на децата Р.Н. В., ЕГН: **********, З.Н. В., ЕГН: **********, Ф.Н.В.,
ЕГН: ********** и К.Н. В., ЕГН: **********. От съда било поискано издаване на заповед за
незабавна защита срещу осъществено по отношение на молителката и децата домашно
насилие от страна на Л. К. С..
С Решение № 260631/22.04.2021 год. Бургаският районен съд наложил мерки за
защита на Н. Б. В. и на децата й за осъществено насилия спрямо тях от Л. К. С.- да се
въздържа от домашно насилие спрямо тях, забрана на същия да приближава на по-малко от
50 метра жилището на Н. В., както и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18
месеца; задължаване на С. да посещава специализирана програма в „Център за превенция на
1

насилието и престъпността“, като била издадена съдебна заповед за защита № 260037 е от
22.04.2021 год.
Препис от Решение № 260631/22.04.2021 год. на Бургаският районен съд, ведно със
съдебната заповед били връчени лично на Л. С., като били получени от него на 27.04.2021
год.
От *. на лицето бил съставен протокол по чл.65 от ЗМВР, чрез който е предупреден
да спазва и изпълнява Решение № 260631/22.04.2021 год. Бургаският районен съд, по гр.
дело № 261/2021 год. и Заповед за защита от 22.04.2021 год. С посочения протокол същият
бил уведомен и за отговорността, която би носил за извършено деяние по чл. 296, ал.1 от
НК.
На 15.07.2022 год. , около 06.00 ч. св. Н. В., заедно с майка си св. З. В. се насочили
към автобусната спирка, която се намира в близост /на около 20-30 метра/ до адреса им по
местоживеена в кв. „*“, на ул. „*“ № 39. Докато изчаквали автобуса, към тях се приближил
Л. К. С.. Той се обърнал към Н. В. й поискал от нея да го последва да дома му в кв. „*“, ул.
„*“ №44. Тя отказала да ходи с него, където и да е. Пожелала да бъде оставена на мира.
Тогава обвиняемият започнал да й дърпа дрехите и отново заявил, че иска да тръгне с него.
Междувременно на спирката пристигнал синът им Ф.Н.В.. Той, заедно със З. В. убеждавали
С. да остави Н. В. на мира. Той обаче продължил да й дърпа дрехите. Започнал да дърпа
ръцете, теглейки я, дъпрал и косите й. Тогава тя го последвала до дома му на ул. „*“ №44.
След тях тръгнали св. Ф.В. и св. З. В.. Когато стигнали до дома на С., те двамата останали
отвън, а Н. В. влязла с него в къщата. Там обвиняемият й говорел на висок тон, като
настоявал да се съберат отново. Тя категорично отказала.
Тъй като С. допуснал, че е възможно майката на Н. В. да повика полиция, той я извел
от къщата. Продължил да я дърпа, без определена посока, само с цел да се отделачи от дома
си. Тя продължавала да се съпротивлява и да отказва да върви с него, поради което той
теглел ръцете й.
Св. Ф.В. сигнализирал органите на полицията. Изпратеният полицейски патрул
установил Н. В. и Л. С. на ул. „*“ №30. С. бил отведен в 01 РУ на МВР - Бургас, където бил
задържан със Заповед № 431зз-261/15.07.2022 год.

По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските показания на свидетелите Н. В., К. Н., И.К., Ф.В., З. В., копия на
документи от Районен съд-Бургас, както и от останалите приобщени по съдебното и
досъдебното производство писмени доказателства.
Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода
на проведено досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са
последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се
събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае обвиняемия/подсъдимия
2

за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава
на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Престъплението е насочено срещу правосъдието, като същото засяга обществените
отношения, гарантиращи изпълнението на съдебните актове и издадените с тях
разпореждания.
На първо място от обективна страна, съдът счита, че първото изискване на закона, а
именно - да има издадена заповед за защита от домашно насилие, е налице. Това е така,
доколкото видно от приобщеното по делото Решение № 260631/22.04.2021 год. на
Бургаският районен съд, компетентният първоинстанционен съд е издал Съдебна заповед за
защита Закона за защита от домашното насилие, с която е наложил на Н. Б. В. и на децата й
за осъществено насилия спрямо тях от Л. К. С.- задължение С. да се въздържа от домашно
насилие, забрана на същия да приближава на по-малко от 50 метра жилището на Н. В., както
и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца; задължаване на С. да
посещава специализирана програма в „Център за превенция на насилието и престъпността“.
Въпросната заповед е влязла в сила незабавно, като към 15.07.2022 г. все още не е била
преустановила правното си действие.
Изпълнителното деяние на престъплението е формулирано като „не изпълни”
заповедта. Законодателят е инкриминирал всяко едно поведение (действие или бездействие)
на дееца, което обективно влиза в противоречие с поведението, предписано в издадения
съдебен акт. В конкретния случай заповедта въвежда задължение на подсъдимия да не
доближава на по-малко от 50 метра жилището на Н. В., както и местата й за социални
контакти и отдих за срок от 18 месеца, както и да се въздържа от домашно насилие.
Съгласно легалната дефиниция в чл. 2, ал.1 ЗЗДН – „домашно насилие” е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В конкретния
случай с действията си- приближил на по-малко от петдесет метра до жилището на Н. В.,
находящо се в *, дърпайки я за дрехите, ръцете и косата, за да я отведе до дома си в *,
подсъдимият безспорно не е изпълнил и двете забрани на съдебната заповед. Същия не само
е доближил непосредствено пострадалата, но и е извършил спрямо нея нов акт на домашно
насилие, поради което и по мнение на настоящия състав, поведението му безспорно изпълва
със съдържание изпълнителното деяние на престъплението по чл. 296, ал.1 НК.
От субективна страна деянието е извършено от С. с пряк умисъл, като същият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от страна на подсъдимия, че БРС е издал валидна съдебна заповед за защита от
домашно насилие, която го задължава да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо
Н. В., както и му забранява да я доближава на по-малко от 50 метра, като същият е
предвиждал, че с действията си няма да зачете волята на съда и ще наруши заповедта, но от
волева страна същият е искал да наруши забраните.

По вида и размера на наказанието:
Настоящият състав намира, че към момента на извършване на деянието, за което е
било повдигнато обвинение на С., същият е бил неосъждан (реабилитиран) и по отношение
на него е приложима разпоредбата на чл. 78а НК. За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до три
3

години или глоба до пет хиляди лева. В същото време по отношение на С. са налице и
останалите законово предвидени предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност
по чл. 78а от НК, а именно: с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди; към процесната дата подсъдимият не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; не са налице множество
престъпления, деецът не е бил в пияно състояние или под въздействието на наркотични
вещества или техни аналози и не е причинена тежка телесна повреда или смърт.
Предвид това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на размера на наказанието съдът констатира, че липсват отегчаващи
отговорността обстоятелства. Обратно, налице са смекчаващи такива- пълното съдействие от
страна на обвиняемия в хода на цялото производство за изясняване на обективната истина,
както и чистото съдебно минало на С.. Действително, предпоставка за прилагането на
привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е
визирано осъждане за престъпление от общ характер. Предвид всичко изложено, съдът
намира, че справедлив размер на наказанието с оглед обществената опасност на
извършеното и на дееца, се явява минималният такъв от 1000 лв. Макар и в минимален
размер, това наказание ще допринесе за поправяне и превъзпитание на дееца, които в
съдебното заседание изрази съжаление за стореното.

По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай,
подсъдимият бе осъден да заплати в полза на РС-Бургас 5,00 лева за служебно издаване на
един брой изпълнителен лист.

По тези съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	245
Дата:	24 март 2023 г. (в сила от 11 април 2023 г.)
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20232120200195
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 януари 2023 г.

Решение по дело №195/2023 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите