Решение по дело №451/2019 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 35
Дата: 7 април 2020 г. (в сила от 17 юни 2020 г.)
Съдия: Кирил Давидов Павлов
Дело: 20191870200451
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ№ 36

гр. С., 07 април 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.СКИ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публично заседание, проведено на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Кирил Павлов

при участието на секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 451 по описа на съда за 2019 г. и за да се  произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Съдебното производство е образувано по жалба на ЗП ЗП А. Х.Н. с ЕГН ********** против наказателно постановление № 23-

003094/17.10.2019 г. издадено от Директор на Д"ИТ" С. област, с което на жалбоподателя земеделски производител на осн. чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалния закон, поради което се моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание адвокат М. Т.  процесуален  представител на жалбоподателя поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. изразява становище, че жалбата е неоснователна и да се потвърди обжалваното НП. Счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършеното нарушение, а в процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати съществени нарушения, и представляващи основание за отмяна на НП.

След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.07.2019 г. е извършена проверка от служители на Д"ИТ" С. област, а именно свидетелите п.Д.Е. и А.И. З. в обект малинов масив намиращ се в местност „Р.” над село д. община С., при която проверка било констатирано, че земеделският производител ЗП А. х. Н. в качеството му на работодател е допуснал до работа на 17. 07. 2019 година в 13 часа лицето Е.К.П. с ЕГН ********** на длъжност „сезонен работник земеделие” в обекта малинов масив в местността „Р.” над село Д. община С., без предварително да й предостави заверено копие от изискуемото по чл. 62 ал. 3 КТ уведомление до ТД на НАП за сключения с нея трудов договор.

При проверката на 17. 07. 2019 година в 13 часа лицето Е.К.П. е заварена в малиновия масив на посоченото място стопанисван от земеделския производител А. Х. Н., като Е. К. П. полагала труд като пазител без предварително да й предостави заверено копие от изискуемото по чл. 62 ал. 3 КТ уведомление до ТД на НАП за сключения с нея трудов договор. Относно характера на полагания от Е.К.П. тя самата попълнила декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ в която вписала че е пазител. Изложеното се установява от показанията на свидетелката Е., св. З., декларация от Е.К.П., както и от показанията й разпитана като свидетел. 

На 09. 08. 2019 година при преглед на представената документация в офиса на Д"ИТ" С. обл. Трудов договор № 2 от 17. 12. 2019  год. и справка от ТД на НАП от

17. 07. 2019 година свидетелката П.Е. констатирала че жалбоподателят земеделски производител в качеството му на работодател е допуснал до работа на 17. 07. 2019 година в 13 часа лицето Е.К.П. с ЕГН ********** на длъжност „сезонен работник земеделие” в посочения обект малинов масив в местността „Р.” над село Д. община С., без предварително да й предостави заверено копие от изискуемото по чл. 62 ал. 3 КТ уведомление до ТД на НАП за сключения с нея трудов договор.

За констатираното нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ на жалбоподателя земеделски производител на 09. 08. 2019 година е съставен АУАН № 23- 003094  от П.Е. главен инспектор при Дирекция „Инспекцияпо труда С. обл.” за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ

Въз основа на съставеният акт на 17. 10. 2019 година е издадено и обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя земеделски производител на 21. 10. 2019 година

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по, ал. 2 от този текст, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

 По същество:

След извършената цялостна проверка на АУАН и на атакуваното наказателно постановление не се установи наличието на допуснати нарушения на процесуалния закон при тяхното издаване, които да са съществени такива по смисъла на закона и да водят до отмяна на постановлението на процесуално основание.

АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на службата им. АУАН е съставен в присъствието на пълномощник на земеделския производител физическо лице посочен като нарушител в този АУАН. Пълномощното на Д.Л. е приложено по делото на л. 33.

Съгласно чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по, ал. 1, каквито са екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Проверката от Д "ИТ" е извършена на 17. 07. 2019 година в 13 часа , а уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ е регистрирано в НАП на 17.07.2019 г. 16:47 ч. т.е. към момента на започване на работа в посочения малинов масив, както и към момента на проверката в 13 часа на 17. 07. 2019 година уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ не е било предоставено на служителката Е.К.П., а същата е заварена от проверяващите да полага труд като „пазител” както сама е посочила в декларацията си.  От приложената по делото в препис справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 2 от КТ се установява че трудовият договор на Е.П. е регистриран в ТД на НАП на 17. 07. 2019 година в 16 часа и 47 минути, което след проверката на контролните органи в посочения обект на контрол, където Е.П. е заварена в 13 часа да полага труд като пазител от което административно наказващият орган и съдът правят извод че жалбоподателят в качеството му на работодател е допуснал до работа Е.П. без да и предостави копие от уведомлението по чл. 62 ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Относно характера на полагания от Е.К.П. тя самата попълнила декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ в която вписала че е пазител. Изложеното се установява от показанията на свидетелката Е., св. З., декларация от Е.К.П., както и от показанията й разпитана като свидетел, в които потвърждава че е наблюдавала и пазила берящите малини което на общо основание си е предоставяне на работна сила и щом това е след сключване на трудов договор съдът намира че е било в сила задължението на жалбоподателя като работодател по чл. 63 ал. 1 КТ и в нарушение на забраната по чл. 63 ал. 2 от КТ. 

Видно от показанията на актосъставителя П.Е. и св. А.З., след прегледа на представените от работодателя документи се установява, че трудовият договор е регистриран след часа на проверката. Нарушението е установено на 17.07.2019 г. в 13 часа, а трудовият договор на Е. П. е регистриран часове след това в 16 часа и 47 мин.

Що се отнася до показанията на свидетеля Е.К.П., същата потвърждава че тя е оставена на работното й място в малиновия масив със задача да наблюдава, да пази жените които берат малини. Това си е работа, предоставяне на работна сила и възражението на жалбоподателя че няма такава длъжност сочи на самостоятелно нарушение на КТ и никой не може да черпи права от свое нарушение на закона, нито да се освобождава от административно наказателна отговорност за друго нарушение. Щом Е.П. е била със сключен трудов договор заварена е  на работното й място, където е изпълнявала задачи от работодателя, без да й е връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на НАП нарушението е осъществено.   Видно от трудовия й договор Е.П. е назначена на длъжност „сезонен работник” и наблюдаването, пазенето на тези които берят малини си е работа, предоставяне на работната сила което доказано е по задача на рабоподателя. При тези фактически данни настоящия съдебен състав намира, че нейните показания за заинтересовани в полза на жалбоподателя, който не само й е работодател, но и племенник и тези показания по никакъв начин не изключват, нито внасят съмнение в процесното нарушение и неговата доказаност. В частта им в която Е. П. твърди, че не е работила на обекта малинов масив съдът не кредитира тези показания, като намира, че са са създадени от случая и са подбрани с оглед да се осигурят свидетел който е готов да обслужат определени интереси на близък роднина и рабоподател, която заинтересуваност се е отразила на достоверността на показанията в частта им в които отрича че е вършила работа за племенника си визиран като работодател по трудовия й договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, към момента на проверката Е.П. доказано е  предоставял работната си сила, тъй следенето на работата на другите, пазенето, извършване на функциите на пазител, който гледа и контролира какво правят другите си е работа както всички други. Това на общо основание си е форма на предоставяне работна сила.

Видно от съдържанието на АУАН изписаното за нарушението в обстоятелствената му част съответства на нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Описанието в какво се изразява нарушението, фактите чрез които се е осъществило и обстоятелствата при които е извършено е идентично и с това което е посочено в наказателното постановление.

Както в АУАН, така и в НП при описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено е посочено:

При извършена проверка на 17. 07. 2019 година на земеделския производител ЗП А. Х. Н. с ЕГН ********** ***, над село Д. община С. и на 09. 08. 2019 година в Дирекция „Инспекция по труда С. обл.” в гр. С. е констатирано, че ЗП А. Х.Н. в качеството му на работодател е допуснал до работа наа 17. 07. 2019 година в 13 часа  лицето Е.К.П. с ЕГН ********** на длъжност „сезонен работник земеделие” в обекта малинов масив в местността „Р.” над село Д. община С., без предварително да й предостави заверено копие от изискуемото по чл. 62 ал. 3 КТ уведомление до ТД на НАП за сключения с нея трудов договор.

При проверката на 17. 07. 2019 година в 13 часа лицето Е.К.П. е заварена в малиновия масив на посоченото място стопанисван от земеделския производител А. Х.Н., като Е.К.П. полагала труд като пазител, видно от попълнена и подписана от лицето декларация, с която съгласно правомощието си, предвидено в чл. 402 ал. 1, т. 3 от КТ контролните органи са изискали от Е.П. да декларира писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от нея трудова дейност.

По долу, както в АУАН, така и в НП като обстоятелства от които се приема за доказано нарушението е посочено, че от справка за приети и отхвърлени отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 2 от КТ се установява че трудовият договор на Е.П. е регистриран в ТД на НАП на 17. 07. 2019 година в 16 часа и 47 минути, което след проверката на контролните органи в посочения обект на контрол, където Е.П. е заварена в 13 часа да полага труд като пазител от което административно наказващият орган и съдът правят извод че жалбоподателят в тачеството му на работодател е допуснал до работа Е. П. без да и предостави копие от уведомлението по чл. 62 ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. По този начин актосъставителят и наказващия орган са изпълнили задължението си да дадат описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата при които е извършено.

Съдът приема че както в съдържанието на АУАН, така и в съдържанието на НП са коректно посочени всички реквизити изискуеми за акта по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 ал. 1 от ЗАН за НП. Нарушението и обстоятелствата при които е извършено са описани по начин, който да осигури възможност на жалбоподателя да научи в какво нарушение е обвинен и да се защити по всяко от обстоятелствата чрез които се е  осъществило нарушението му, а така също и по закон за разпоредбите от нормативните актове които е нарушил с това че като работодател е допуснал до работа лице без Е.П. без да и предостави копие от уведомлението по чл. 62 ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

По изложените мотиви съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението на жалбоподателя земеделски производител е формално и е довършено в момента, в който работникът започне да осъществява функции по предоставяне работна сила, включително и като пазител както е в случая, осъществявано по задача на работодателя ЗП,  без да разполага и без да му е предоставено от рабоподателя  някой от документите, посочени в чл. 63, ал. 1 от КТ. Затова, за съда е безспорно, че работодателят земеделски производител жалбоподател по делото е извършил вмененото му нарушение и е осъществил административнонаказателния състав на чл. 414, ал. 3 от КТ.

От събраните писмени и гласни доказателства настоящия съдебен състав приема за установено наличието на трите основни предпоставки за ангажиране на административно-наказателната отговорност-нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Нарушен е чл. 63, ал. 2 от КТ, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от НАП. Съгласно чл. 63, ал. 2 от КТ няма право да допуска до работа работник или служител, преди да му предостави документите по, ал. 1. Тълкуването на двете разпоредби налага извода, че е съставомерно допускането до работа на лицето или постъпването му на работа. В тази връзка съдът намира, че нарушението е доказано. Фактическите обстоятелства по нарушението, описани в НП водят до извод за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, като нормата е императивна, като неизпълнението и е свързано с търсенето на административно-наказателна отговорност.

Съгласно посочената в НП санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лв. В случая на жалбоподателя който е физическо лице е наложена глоба от 2000 лева.

В случая не е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като нарушението е извършено на 15.06.2017 г., след влизане на 27.01.2012 г. в сила на новата разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ, съгласно която "не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2" от Кодекса на труда. Съдът счита, че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ, административнонаказващият орган не би могъл да приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите-трудовите права.

Няма основание за оценка на нарушението като маловажно и въобще доводите на жалбоподателя за маловажен случай са неоснователни. Законът създава специални хипотези за маловажен случай и изрично е изключил процесното нарушение от възможностите за които може да се приеме че случая е маловажен и основание както за прилагане на специалната разпоредба за маловажен случай и на по-силно основание за общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът намира че една минимална глоба от 1500 лева е необходима и достатъчна за постигане целите на административното наказание в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита, че същият ден е сключен трудовия договор с Е. П., същият ден е  регистриран трудовия й договор и същият ден, макар и след проверката е издадено уведомлението по чл. 62 ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, препис от което е предоставен на Е. П.. Това не променя извода за доказаност на нарушението, но налага извод, че минималната за състава глоба е достатъчна за постигане целите на наказанието.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-003094/17.10.2019 г. издадено от Директора на Д"ИТ" С. обл., с което на жалбоподателя земеделски производител А. Х. Н. с ЕГН ********** на осн. чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, като НАМАЛЯВА глобата от 2000 лв.  на 1500 лева и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред АС – С. област, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: