Р Е Ш Е Н И Е
№ 934 16.05.2018 г. гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХLVII-ми ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесети
април две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тодор Митев
Секретар: Илияна
Гальова,
като разгледа докладваното от съдия Т. Митев, гр.дело № 5883 по описа на БРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод предявената от С.Ф.
против „СИЧЕС ПОЛСКА СП.З.О.О.” и допълнително уточнена искова молба, с която
се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми:
-
2 649,36
лв. - неплатено възнаграждение за 83 часа положен извънреден труд след работно
време през периода 01.07.2014 г. – 31.10.2014 г., ведно с мораторна лихва в
размер на 739,52 лв., дължима за периода от 10.11.2014 г. до предявяването на
иска, както и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на
иска до окончателното й изплащане;
-
4 644,06
лв. - неплатено възнаграждение за 125 часа положен извънреден труд през почивни
дни през периода 01.07.2014 г. – 31.10.2014 г., ведно с мораторна лихва в
размер на 1 296,33 лв., дължима за периода от 10.11.2014 г. до
предявяването на иска, както и законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане;
-
383,04
лв. - неплатено възнаграждение за 9 часа положен извънреден труд на официални
празници през периода 01.07.2014 г. – 31.10.2014 г., ведно с мораторна лихва в
размер на 106,92 лв., дължима за периода от 10.11.2014 г. до предявяването на
иска, както и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на
иска до окончателното й изплащане;
-
3 404,20
лв. - неплатено възнаграждение за 20 дни ползван платен годишен отпуск за 2014
г., ведно с мораторна лихва в размер на 950,23 лв., дължима за периода от 10.11.2014
г. до предявяването на иска, както и законната лихва върху главницата, считано
от предявяването на иска до окончателното й изплащане;
-
направените
от ищеца съдебно-деловодни разноски.
В
исковата молба се твърди, че страните са били в трудово правоотношение през
периода 04.03.2014 г. - 31.10.2014 г., по силата на което ищецът е работил при
ответника на длъжността „Монтьор, тръби за продуктопроводи” при уговорен
8-часов работен ден- от 08,00 ч. до 17,00 ч., по пет дни в седмицата, с основно
месечно трудово възнаграждение плюс допълнителните възнаграждения в размер на
1 740,52 евро (съгласно чл. 5.3 от договора). Твърди се също така, че през
целия период на трудовия договор работното време на ищеца е било удължено от
работодателя както дневно, така и седмично, като през работните дни работата е
продължавала между 1 и 2 часа повече, а освен това ищецът е бил викан на работа
и през съботните дни, през които е работил между 5 и 10,5 часа, като е полагал
труд и по време на официалните празници в България, за който извънреден труд
работодателят е водил отчет чрез месечни писмени доклади, изготвяни от преките
ръководители на работниците, но на ищеца не е било платено допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд. Ищецът също така твърди, че ответникът
не му е платил и възнаграждение за ползваните от него 20 работни дни платен
годишен отпуск за 2014 г.
Така предявените
искове са с правни основания чл. 150, вр. чл. 262 от КТ, вр. чл. 264 от КТ, чл.
177 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства.
В
законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. В него
се твърди, че исковете са неоснователни и се моли същите да бъдат отхвърлени
изцяло, като на ответника бъдат присъдени направените разноски по делото. Не се
оспорва факта, че страните са били в трудово правоотношение през посочения в
исковата молба период, но се твърди, че работодателят не е издавал заповеди или
други разпореждания за полагане на извънреден труд и до него не са достигали
сведения за полаган извънреден труд, съответно не са водени отчети за такъв
труд. Твърди също така, че ищецът не е работил извън установеното за него
работно време, като работодателят никога не е изисквал от служителите си
полагане на извънреден труд.
Ответникът
също така заявява, че не са налице и неплатени задължения към ищеца за
използван платен годишен отпуск, като всички дължими суми във връзка със
съществувалото между страните трудово правоотношение са платени на ищеца в
договорените в трудовия договор срокове.
В
отговора са изложени и доводи относно допълнително време на пребиваване на
територията на Лукойл Нефтохим Бургас, необходимо ежедневно на служителите на
ответното дружество за придвижване, преобличане и подготовка за работа, което е
било около 50 минути сутрин и около 1 час и 15 минути след обед и през което
служителите не са работили, т.е. тези интервали от време не следва да се
включват в работното време и за тях не се дължи допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
При
условие на евентуалност, а именно ако съдът намери исковете за изцяло или
частично основателни, е заявено възражение за прихващане с насрещно задължение
на ищеца към ответника в размер на 6 458,15 лв., представляващо сбор от
сумата от 2 159,55 лв. - направени от ответника разходи за настаняване на
ищеца в х-л „Атлантик“ през периода 03.03.2014 г. – 01.11.2014 г., сумата от
2 998 лв. - направени от ответника разходи за храна на ищеца - закуска и
вечеря през всички дни на горепосочените периоди, както и за обяд през
почивните дни и 1 300,60 лв. – платени от ответника разходи за пътувания
на ищеца от България до Полша и обратно. Ответникът твърди, че в трудовия
договор липсва уговорка тези разходи да са за сметка на работодателя, поради
което ищецът му дължи тяхното възстановяване.
Направеното възражение за прихващане е с правно
основание чл.103, вр.чл.59 от ЗЗД.
Към
отговора на ответника са приложени писмени доказателства.
Не се спори относно сключването и прекратяване
на трудовия договор между страните.
Ищецът се представлява от адв. Л.К., който
поддържа исковете в съответните размери. В писмена защита поддържа, че
ответникът е създал пречки за установяване на полагания извънреден труд, поради
което искът следвало да бъде уважен на основание чл. 161 ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Л., който
поддържа отговора на исковата молба и претендира за отхвърляне на исковете.
С протоколно определение от 10.01.2017 г. съдът
е приел за безспорно между страните, че ищецът е бил настанен в посочените от
ответника хотели, ползвал е храна, че ответникът е заплатил сумите за храна и
хотел, както и че е получил сумите по последния фиш за работна заплата.
С протоколно определение от 20.04.2018 г., по
реда на чл.214, вр. чл. 233 от ГПК съдът допусна направеното от ищеца изменение
на иска чрез отказ от претенцията му за осъждане на ответника, както следва: 1) претенцията за извънреден труд след работно
време в делнични дни се намалява от 2649,36 лв. на 2276,02 лв.; 2) претенцията
за извънреден труд в почивни дни се намалява от 4644,06 лв. на 4030,58 лв.; 3)
претенцията за извънреден труд в официални празнични дни се намалява от 383,04
лв. на 346,10 лв.; 4) претенцията за мораторна лихва на горепосочените вземания
от положен извънреден труд се намалява от 2142,77 лв. на 1857,13 лв.; 5)
претенцията за обезщетение за платен годишен отпуск за 2014 г. се намалява от
3404,20 лв. на 2153,54 лв.; 6) претенцията за мораторна лихва за обезщетението
за платен годишен отпуск се намалява от 950,23 лв. на 607,17 лв.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори по следните факти, за които
свидетелстват приетите като писмени доказателства трудов договор от 04.03.2014
г. и Заповед за прекратяване на трудов договор от 31.10.2014 г., а именно, че са били обвързани с
трудово правоотношение, по силата на което и считано от 04.03.2014 г. ищецът С.Ф.
е изпълнявал длъжността „монтьор, тръби за продуктопроводи” в предприятието на
ответника, с място на работа – територията на рафинерия „Лукойл Нефтохим” в
гр.Бургас, при осем часов работен ден, между 08,00 и 17,00 часа, пет дни
седмично, с един час обедна почивка и брутно месечно трудово възнаграждение,
представляващо сбор от основното му месечно трудово възнаграждение и
допълнителните възнаграждения по чл.5.2 от договора, в общ размер на левовата
равностойност на 1740,52 Евро, както и че договорът между тях е бил прекратен с
изтичане на уговорения в чл.3.4 от трудовия договор срок. Видно от заповедта,
със същата е било разпоредено още, на датата за изплащане на трудовото
възнаграждение за м.октомври 2014 г., на работника да бъде изплатено брутното
трудово възнаграждение за периода до последния работен ден, който е 31.10.2014
г. и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван годишен платен отпуск.
Между страните не се спори и по това, че за
целия период на трудовото правоотношение работодателят е осигурил на работника
настаняване в хотел и храна.
Спорни между страните остават факта на полагане
на извънреден труд от страна на ищеца след работно време, в почивни дни и
официални празници за периода на трудовото правоотношение и обстоятелството
дали дължимото му се за 2014 г. обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е изплатено.
В тази връзка, по делото е изготвена от вещото
лице Т.Д. съдебно-икономическа експертиза, от заключението, на която става
ясно, че липсва документация, от която да е видно полагане на извънреден труд.
Отразяване на такова обстоятелство липсва и във фишовете за заплати. За
м.октомври 2014 г., начисленията във фиша за заплати на ищеца са в размер на 6870,28
лева, от които обезщетението по чл.224 от КТ за 14 дни неизползван платен
годишен отпуск през 2014 г., е в размер на 2153,54 лева. Вещото лице посочва
още, че посочената във фиша издръжка за служебен аванс в размер на 1938,19 лева
съответства по размер на нетния размер на обезщетението по чл.224 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 дни след приспадане на десет -
процентния ДДФЛ. От заключението на вещото лице става ясно още, че за периода
м.март 2014 г. – м.октомври 2014 г., общият размер установени по отношение на
ищеца разходи възлиза на сумата от 5157,55 лева, от която 2998,00 лева са за
храна и 2159,55 лева са за нощувки. В съдебно заседание вещото лице пояснява,
че фактурите са издадени, като посоченото в тях основание е нощувка или храна,
както и че в тях не фигурира името на ищеца, тъй като услугата, за която са
издадени, не се е предоставяла индивидуално. Към всяка фактура има приложен
списък на лицата, които са я ползвали и ищецът фигурира в тях. Вещото лице
посочва, че е използвало представените по делото документи- фактури и описи. В
експертизата е посочен и размерът на възнаграждението за извънреден труд, така
както е претендирано в исковата молба.
При така приетото за установено от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
Предявените главни искове, с които ищецът
претендира заплащане от страна на ответника на положен от него извънреден труд
след работно време, почивни дни и официални празници, не са доказани нито в
своето основание, нито по размер, поради което и следва да се отхвърлят.
Разпоредбата на чл.150 от
КТ предвижда, че за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в
увеличен размер, съгласно чл.262 от КТ. По смисъла на чл.143 от КТ, извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Нормата на чл.149, ал.1
от КТ вменява задължение на работодателя да води специална книга за отчитане на
извънредния труд, като
същият дължи заплащането му независимо от това дали е водил специална книга за
отчитането му или е издал специална заповед, с която да възложи на работника
полагането на извънреден труд. При подневното отчитане на
работното време, когато работник или служител отработи в повече от
законоустановеното работно време за длъжността, то се отчита като извънреден
труд във всеки отделен месец.
Липсват каквито и да
било докзателства, които да подкрепят твърденията на ищеца, че е бил полаган
извънреден труд. В писмената защита е посочено единствено, че ищецът си ''водил
добросъвестно записки''. Предвид липсата на каквито и да е индиции за полаган
извънреден труд от страна на Ф., не може да се приеме, че ответникът
недобросъвестно не е представил документация във връзка с неговото полагане,
поради което и няма как да бъдат приложени последиците на чл. 161 ГПК, и съдът да
приеме, искът за доказан по основание и да определи размерът му по
справедливост съгласно чл. 162 ГПК.
Съобразявайки
гореизложеното, съдът не може да изведе заключение, че в периода 01.07.2014 г.
– 31.10.2014 г. е именно в часовете, в които се претендира и то само на база твърдения
на ищеца, е полаган какъвто и да е извънреден труд. Претенцията на ищеца, че е положил извънреден труд
след работно време в размер на 83 часа, както и за положен извънреден труд в
почивни дни в размер общо на 125 часа, положен по време на официални празници в
размер на 9 часа, остава недоказана по основание и размер и като такава следва
да се отхвърли.
Отхвърлянето на главните искове за извънреден
труд след работно време, почивни дни и официални празници има за последица
отхвърляне и на обусловените акцесорни претенции на ищеца по чл.86, ал.1 от ЗЗД
за законна лихва, считано от предявяване на иска и за обезщетение за забава,
считано за периода от 10.11.2014 г. до предявяване на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се зачита за трудов стаж.
Установи се по делото, че към прекратяване на
трудовото правоотношение и пропорционално на отработеното за периода 04.03.2014
г. – 31.10.2014 г., ищецът Ф. е имал неизползван платен годишен отпуск в размер
на 14 дни.
В съответствие с разпределената от съда с
проекто-доклада му от 21.11.2017 г. доказателствена тежест, ответното дружество
не установи изплащане на дължимото по чл.224, ал.1 от КТ обезщетение поради
наличието на данни за удържана сума в размер на 1938,19 лева с основание
„удръжка за служебен аванс”.
С разпоредбата на чл.272, ал.1 от КТ е въведена забрана работодателят да извършва удръжки от трудовото
възнаграждение на работника без неговото съгласие, като са предвидени шест
изключения, сред които и получени аванси. По делото не се установи от
ответника, чиято е и доказателствената тежест, плащане или валидното прихващане
на дължимото по чл. 224 от КТ обезщетение с аванс, получен от Ф. по-рано, като част или цяла работна заплата, поради което и за съда не става ясно защо е получен, а
впоследствие прихванат, кога е получен и какъв е неговият характер. Не
без значение е и обстоятелството, че плащанията на дължимите възнаграждения са
се извършвали по банковата сметка на ищеца съгласно нарочна декларация на Ф.,
приета като доказателство по делото, а посочената във фиша сума за служебен
аванс няма данни да е преведена по банковата му сметка в процесния период.
Ето защо и предвид недоказване от страна на
ответника да е заплатил на ищеца обезщетението за четиринадесет дни неизползван
платен годишен отпуск за 2014 г., исковата претенция следва да бъде уважена в
размер на 2153,54 лева, изчислен на база средно дневно брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение,
а именно м.октомври 2014 г. Видно е, че ищецът е претендирал обезщетение за 20
дни, като след заключението на експертизата претенцията е намалена по размер.
Очевидно е, че е пропуснато обаче да се извърши отказ от иска за периода над 14
дни, поради което в тази част искът следва да бъде изрично отхвърлен, за да не
остава съмнение за какъв период се дължи обезщетение.
Върху
уважения размер на иска, ответното дружество дължи и законната лихва за забава,
считано от датата на предявяване на иска на 09.08.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата.
С
уважаване на главната претенция, основателна се явява и акцесорната претенция
по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на
главницата. Това задължение, макар и да става изискуемо от деня на прекратяване
на трудовото правоотношение, по характер е парично и безсрочно в рамките на
една договорна отговорност на работодателя, и тъй като липсва уредба в КТ
относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението, се прилагат
общите правила на ЗЗД относно неизпълнение на това задължение /определение
№901/10.08.2010 г. по гр.д.№376/2010 г., ІІІ ГО, ВКС и тълкувателно решение
№3/19.03.1996 г. по гр.д.№3/1995 г. ОСГК на ВС/.
Ето защо,
при съобразяване с данните по делото, а именно, че в заповедта за прекратяване
на трудовия договор е посочена датата, на която ответникът е следвало да
заплати дължимото на ищеца по чл.224, ал.1 от КТ обезщетение и това е датата за
изплащане на трудовото възнаграждение за м.октомври 2014 г., а именно
10.11.2014 г., съдът приема, че съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, датата на която
ответното дружество е изпаднало в забава е 11.11.2014 г., т.е. релевантния
период на лихвата е от 11.11.2014 г. до 09.08.2017 г., а съгласно извършените
от съда по реда на чл.162 от ГПК изчисления в calculator.bg, размерът на
законната лихва възлиза на 601,12 лева, като за горницата над този размер до
претендирания от 607,17 лева, или за разликата от 6,05 лева, както и за датата 10.11.2014
г., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед уважаване на част от главната претенция
следва да се разгледа направеното в условията на евентуалност възражение за
прихващане с размера на получените от ищеца средства за настаняване в хотел,
храна и транспорт.
Така
направеното правопогасяващо възражение съдът намира за неоснователно при липса
на доказателства за основанието и размера му, поради което и не следва да се
уважава.
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари, всяко едно от тях, ако вземането
му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В
настоящия казус, ответникът не доказа претендираното от него вземане
да е
ликвидно и изискуемо, поради което и
същото не е годно за прихващане срещу насрещните му задължения към Ф.. Липсата
на доказателства за основанието и размера на претенцията води до извод, че не е
налице хипотезата на чл.103 от ЗЗД и възражението за прихващане следва да се отхвърли. Действително, ищецът е признал, че ответникът е
направил разходи за хотел и храна, но оспорва размера им, т.е. последният
подлежи на доказване от ответника. По делото са представени фактури, който
обаче обхващат сумите за цял месец, като не може да се установи, конкретния
размер на сумата, която е била платена за С.Ф.. Приложените по делото разчети
по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с фактурите, тъй като по никакъв
начин не може да бъде установен техния издател. В най-добрия случай същите
следва да се приемат за частни документи, които удостоверяват изгодни за
издателя им факти, т.е. на практика същите нямат никаква доказателствена
стойност. Предвид на това, съдът счита, че не е доказан размера на разходите за
храна и хотел, предмет на възражението за прихващане. По отношение на разходите
за транспорт, съдът намира, че липсват каквито и да е доказтелства за тяхното
извършване. Отново е представена своеобразна справка- л. 45, като не се
установява нейният издател, нито пък има документ, от който да се установи, че
такива разходи изобщо са били реално направени от работодателя.
Накрая, дори и да се
приеме, че ответникът е направил разходи в претендираните размери, то съставът
счита, че тези суми не следва да се търсят като неоснователно платени по чл. 59 ЗЗД. Всички тези разходи, попадат към категорията разходи за социално-битово и
култуно обсулжване на работниците и служителите по смисъла на чл. 291- чл. 300 КТ. Действително, липсва изрична уговорка в трудовия договор за поемане на
такива разходи от страна на работодателя, но тя не е част от задължителното съдържание
на договора. Видно от разпоредбите, уреждащи това обслужване, обаче,
работодателят ''може'' да осигури хранене, транспорт и жилище за работниците и
служителите. Така използваният израз означава, че работодателят не е длъжен да
го прави, а може да го направи само по своя воля. Действията на работодателя в
конкретния случай не могат да бъдат тълкуван по никакъв друг начин, освен като
изявена воля да поема тези разходи в полза на своите работници, след като го е
правил в продължение на осем месеца, като видно от приложените фактури са били
платени повече от един милион лева общо за този период. Иначе казано, съдът
намира, че липсва вземане, което да бъде прихванато, тъй като същите суми не се
явяват платени без основание, а напротив- волята на работодателя е била да ги
плаща.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 95,02 лева,
съразмерно на уважената част от исковете и съобразно представения на л. 140
списък по чл. 80 ГПК.
В изпълнение разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК,
в полза на ответника също следва да бъдат присъдени деловодни разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска. В тази връзка бе депозирано възражение
по чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът намира за неоснователно, дотолкова,
доколкото в съответствие с действителната фактическа и правна сложност на спора
и броя на съдебните заседания, адвокатският хонорар от 2816,40 лева не се явява
прекомерен, поради което и не следва да се намаля. В полза на ответната страна
следователно следва да се присъдят разноски в размер на 2269,03 лева,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
С оглед
крайното решение на съда по съществото на спора и предвид обстоятелството, че
ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС
държавна такса общо в размер от 136,14 лева (86,14 лв. за иска по чл. 224, ал.
1 КТ и 50 лв. за иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетението за забава на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
Мотивиран от
горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „СИЧЕС ПОЛСКА СП.З.О.О.”, Булстат *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим
Бургас АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста
(чуждестранно юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ
*********), съдебен адрес ***, чрез адвокат И.Л., да заплати на С.Ф.,
гражданин на Република Полша, адрес: Република Полша, Подлесие № 40, адрес за
съобщения и призовки: гр.Царево, ул.”И. Асен ІІ” №6, чрез адв.Л.К., сумата от 2153,54 лева (две хиляди сто петдесет и три лева и петдесет и четири
стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на четиринадесет дни за 2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба на 09.08.2017 г., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска обезщетението да се дължи и за останалите шест дни до първоначално
претендираните двадесет дни неизползван платен годишен отпуск за 2014 г.
ОСЪЖДА „СИЧЕС ПОЛСКА СП.З.О.О.”, Булстат *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим
Бургас АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста
(чуждестранно юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ
*********), съдебен адрес ***, чрез адвокат И.Л., да заплати на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на С.Ф., гражданин на Република
Полша, адрес: Република Полша, Подлесие № 40, адрес за съобщения и призовки:
гр.Царево, ул.”И. Асен ІІ” №6, чрез адв.Л.К., сумата от 601,12 лева (шестстотин и един лева и дванадесет стотинки), представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 11.11.2014 г. – 09.08.2017
г., като за разликата от 601,12 лева до предявения размер от 607,17 лева, както
и за датата 10.11.2014 г., ОТХВЪРЛЯ
иска.
ОТХВЪРЛЯ исковете на С.Ф.,
гражданин на Република Полша, адрес: Република Полша, Подлесие № 40, адрес за
съобщения и призовки: гр.Царево, ул.”И. Асен ІІ” №6, чрез адв.Л.К., за осъждане
на ответника „СИЧЕС ПОЛСКА СП.З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД,
представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста (чуждестранно
юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ *********),
съдебен адрес ***, чрез адвокат И.Л., да му заплати сумата от 2276,02
лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд след
работно време за периода 01.07.2014 г. – 31.10.2014 г., сумата от 4030,58 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд през почивни
дни за периода 01.07.2014 г. – 31.10.2014 г., сумата от 346,10 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд през официални
празници за периода 01.07.2014 г. – 31.10.2014 г., сумата от 1857,13
лева-мораторна лихва, дължима върху сборната главница за положен извънреден
труд за периода от 31.10.2014 г. до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от предявяването на иска до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ възражението
на „СИЧЕС
ПОЛСКА СП.З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от
Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста (чуждестранно юридическо лице с
място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ *********), съдебен адрес ***,
чрез адвокат И.Л., за
прихващане с размера на получените от ищеца С.Ф., гражданин на Република
Полша, адрес: Република Полша, Подлесие № 40, адрес за съобщения и призовки:
гр.Царево, ул.”И. Асен ІІ” №6, чрез адв.Л.К., суми за хотел, храна и транспорт в общ размер от 6458,15
лева.
ОСЪЖДА „СИЧЕС ПОЛСКА СП.З.О.О.”, Булстат *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим
Бургас АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста
(чуждестранно юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ
*********), съдебен адрес ***, чрез адвокат И.Л., да заплати на С.Ф.,
гражданин на Република Полша, адрес: Република Полша, Подлесие № 40, адрес за
съобщения и призовки: гр.Царево, ул.”И. Асен ІІ” №6, чрез адв.Л.К., сумата от 95,02 лева (деветдесет и пет лева и две
стотинки), представляваща направените съдебно-деловодни разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.Ф., гражданин на Република
Полша, адрес: Република Полша, Подлесие № 40, адрес за съобщения и призовки:
гр.Царево, ул.”И. Асен ІІ” №6, чрез адв.Л.К., да заплати на „СИЧЕС ПОЛСКА СП.З.О.О.”, Булстат *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим
Бургас АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста
(чуждестранно юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ
*********), съдебен адрес ***, чрез адвокат И.Л., сумата от 2269,03 лева (две хиляди двеста шестдесет
и девет лева и три стотинки), представляваща направените съдебно-деловодни
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „СИЧЕС ПОЛСКА СП.З.О.О.”, Булстат *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим
Бургас АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста (чуждестранно
юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ *********),
съдебен адрес ***, чрез адвокат И.Л., да заплати по сметка на Районен съд
Бургас сумата от 136,14 лева (сто
тридесет и шест лева и четиринадесет стотинки), представляваща държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Т.Митев
Вярно с оригинала:
И.Г.