Присъда по дело №2295/2016 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 206
Дата: 15 ноември 2016 г. (в сила от 25 януари 2017 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20165220202295
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

                      ГОДИНА 2016                         ГР. ПАЗАРДЖИК

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

НА  15-ти ноември                                                                       2016 ГОДИНА

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

                                   СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1: Н.В.

            2: К.Г.

Секретар: И.Ч.

Прокурор: П. П.

Като разгледа докладваното от съдия БИШУРОВ

Наказателно дело ОХ № 2295                              по описа за 2016 година

 

                                       П Р И С Ъ Д И   :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.А.Г. – роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН:**********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 23.10.2016г. в с.Главиница, обл.Пазарджик, по ул.“Втора“ е управлявал МПС – лек автомобил „Мерцедес Вито“ с ДК № ***, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без СУМПС с НП № 16-1006-001348/04.07.2016г. на началника на Сектор ПП при ОД на МВР – Пазарджик, влязло в сила  на 19.07.2016г., поради което и на основание чл.343в ал.2 от НК, във вр. с чл.54 и чл.57 ал.2 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.А.Г.  със снета самоличност и ЕГН ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 23.10.2016г. в с.Главиница, обл.Пазарджик съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – СУМПС № ********* и контролен талон към него с бл. № 0629022, на които бил придаден вид, че са издадени от МВР – Пазарджик на негово име, като ги е представител пред А.С.Г. – полицейски инспектор в Сектор ПП при ОД на МВР – Пазарджик, за да докаже, че притежава правоспособност за управление на МПС, като от него за самото съставяне  не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, във вр. с чл.308 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК  го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

На основание чл.23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ И НАЛАГА едно общо най-тежко наказание на подсъдимия в размер на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

На основание чл.23 ал.3 от НК към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

 

На основание чл.61 т.3 от ЗИНЗС определя общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип.

 

На основание чл.59 ал.2 от НК от наказанието лишаване от свобода ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият С.Г. е бил задържан по ЗМВР, считано от 11.50 ч. до 14.15 ч. на 23.10.2016г.

 

На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия С.Г. да заплати сторените по делото разноски в размер на 120.64 лв.,  както и 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

 

          ПРИСЪДАТА  може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд Пазарджик в 15 дневен срок от днес.

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1:

 

         2:

Съдържание на мотивите

НОХД № 2295/2016 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението против подсъдимия С.А.Г., ЕГН ********** *** е за престъпления, както следва:

- по чл.343в ал.2 от НК, а именно за това, че на 23.10.2016 год. в с.Главиница, обл.Пазарджик, по ул.“Втора“ е управлявал МПС – л.а. „Мерцедес Вито“ с ДК №***, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без СУМПС с НП №16-1006-001348/04.07.2016 г. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, влязло в сила на 19.07.2016 г.;

-  по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 и във вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че на 23.10.2016 год. в с.Главиница, обл.Пазарджик съзнателно се е ползвал от неистински официални документи – СУМПС № ********* и контролен талон към него с бланков № 0629022, на които бил придаден вид, че са издадени от МВР гр.Пазарджик на негово име, като ги е представил пред А.С.Г.– полицейски инспектор в сектор ПП при ОД на МВР гр.Пазарджик, за да докаже, че притежава правоспособност за управление на МПС, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Производството е по реда на чл.ХХІV от НПК.

          В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатите обвинения. Не прави нови искания и не сочи нови доказателства. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за постановяването на осъдителна присъда с приложението на чл.23 от НК и налагане на наказания лишаване от свобода при режим на ефективно изтърпяване и глоба.

          Подсъдимият не се явява лично в съдебно заседание. Производството е проведено в негово отсъствие с участието на упълномощени защитници. Защитниците на подсъдимия не оспорват фактите установяващи виновността му и пледират за условно осъждане.

Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

Към инкриминираната дата подс.С.Г. не бил правоспособен водач на моторно превозно средство и бил наказван със седемнадесет отделни НП за нарушения по ЗДП и КЗ, установени по време на шофиране от негова страна. Били му наложени множество административни наказания глоба, нито едно от които не било платено.

Отделно от това той бил наказван общо три пъти по реда на чл.78а ал.1 от НК за извършени три отделни престъпления по чл.343в ал.2 от НК. Също така два пъти, съответно с влезли в сила присъди през 2012г. и 2013г., бил осъждан с налагане на условни наказания лишаване от свобода пак за извършени престъпления по чл.343в ал.2 от НК.

С последното наказателно постановление №16-1006-001348/04.07.2016 г. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, влязло в сила на 19.07.2016 г., подс.С.Г.  бил наказан за нарушение по чл.177 ал.1, т.2 във вр. с чл.150 от ЗДП, извършено на 29.06.2016 година.

Независимо че бил неправоспособен водач на МПС и многократно бил наказван за шофиране по административен и съдебен ред, подс.Г. продължил да шофира. След влизане в сила на последното НП спрямо него, подробно посочено по-горе, подс.С.Г. си закупил от неустановено по делото лице фалшиво СУМПС и контролен талон към него.

На 23.10.2016 год., около 11.50 часа, свидетелите А.Г. и В.Р. – полицейски служители в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, извършвали проверка на автомобили на входа на с.Алеко Константиново откъм с.Главиница, обл.Пазарджик. В един момент те забелязали л.а. „Мерцедес Вито“ с ДК №***, който се движел в посока от с.Главиница към с.Алеко Константиново, но когато видял полицейските служители, водачът на горепосоченото МПС направил обратен завой, като продължил движението си в посока отново към с.Главиница.

Именно това поведение на водача се сторило съмнително на полицейските служители, поради което те го последвали незабавно с патрулния автомобил. Не след дълго полицейските служители спрели автомобила на ул.“Втора“ в с.Главиница и извършили проверка. В хода на проверката установили, че водач е подс.С.Г., който представил пред св.Г. СУМПС №********* и контролен талон към него с бланков №0629022. На представените от подсъдимия документи бил придаден вид, че са издадени от МВР-Пазарджик на негово име.

Докато преглеждал документите св.Г. забелязал, че контролният талон е с по-тъмен цвят от обичайния такъв, а шрифтът на изписаното върху свидетелството за управление на моторно превозно текст бил по-различен. Също така номерът на представеното СУМПС започвал с цифрата 25, а св.Г. бил наясно, че по принцип номерата на СУМПС, издавани от МВР-Пазарджик започвали с цифрата 28.

Всичко това наложило извършване на проверка в информационните масиви на МВР, при която било установено, че на подс.Г. никога не е било издавано свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон. Освен че било установено, че подсъдимият е неправоспособен като водач на МПС, но се разбрало също, че за последно е бил наказван за шофиране без СУМПС с НП №16-1006-001348/04.07.2016 г. на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Пазарджик, което било влязло в сила на 19.07.2016 г., а към момента не бил изминал едногодишен срок от наказването.

По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от приетите като писмени доказателства по делото удостоверително писмо от Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Пазарджик и справка от системата на МВР - АИС „БДС“ /л.14-15 от БП/, на подс.Г. не е било издавано СУМПС и КТ към него, както и СУМПС с № *********  не е било издавано от МВР.

Видно от приетата като писмено доказателство по делото справка за нарушител/водач на Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик /лист 11-12 от БП/, към инкриминираната дата подс.Г. е бил неправоспособен водач на МПС и е наказван със седемнадесет отделни НП за нарушения по ЗДП и КЗ.

Видно от приетото като писмено доказателство по делото заверено копие на НП №16-1006-001348/04.07.2016 г., издадено от Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Пазарджик против подсъдимия за нарушение по чл.150 във вр. с чл.177 ал.1, т.2 от ЗДП, същото е било връчено лично на подс.Г. на 11.07.2016г., не е било обжалвано в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и на 19.07.2016г. е влязло в сила, а едногодишни срок считано от тази дата ще изтече на 19.07.2016 година.

Видно от заключението на приетата по делото техническа експертиза на документи, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, представените за изследване СУМПС № ********* и контролен талон към него с бланков № 0629022 са неистински документи. Същите не са издадени от официален държавен орган.

          Така описаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите Г. и Р., частично от тези на св.Лазарова, а също от заключението техническата експертиза на документи и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

          Съдът дава изцяло вяра на гласните доказателства, т.к. те са непротиворечиви и съответстват на писмените доказателства и заключението на експертизата, т.е. на целия събран по делото доказателствен материал, поради  което  не  се налага  да  се  прави  подробен анализ.  

При така приетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпните състави, както следва:

- на чл.343в ал.2 от НК, тъй като на 23.10.2016 год. в с.Главиница, обл.Пазарджик, по ул.“Втора“ е управлявал МПС – л.а. „Мерцедес Вито“ с ДК №***, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без СУМПС с НП №16-1006-001348/04.07.2016 г. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, влязло в сила на 19.07.2016 г.;

-  на  чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 и във вр. с ал.1 от НК, тъй като на 23.10.2016 год. в с.Главиница, обл.Пазарджик съзнателно се е ползвал от неистински официални документи – СУМПС №********* и контролен талон към него с бланков №0629022, на които бил придаден вид, че са издадени от МВР гр.Пазарджик на негово име, като ги е представил пред А.С.Г.– полицейски инспектор в сектор ПП при ОД на МВР гр.Пазарджик, за да докаже, че притежава правоспособност за управление на МПС, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Авторството на деянията и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.

Престъпленията са осъществени при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал обстоятелствата, че е неправоспособен водач на моторно превозно средство, както и че вече има наложено наказание глоба за това, че е управлявал МПС, без свидетелство за правоуправление и че от тогава не е изминал срок от една година, но въпреки това, като е знаел, че няма въобще право да управлява моторно  превозно средство без СУМПС, е сторил това.

Съзнавал е също така, че описаните по-горе СУМПС и КТ към него, са официални документи, доколкото по принцип се издават от длъжностно лице, в кръга на службата му и по ред и форма, предписана в закона. Съзнавал е, че те са неистински, т.к. не са били издадени от компетентните органи, а Г. си ги е купил от неустановено лице, като за тяхното съставяне не може да му се търси отговорност. Освен това е имал съзнанието, че тези официални документи съставляват именно свидетелство за управление на МПС, доколкото КТ е неразделна част от него. Накрая, Г. е бил наясно и с това, че съзнателно се ползва от неистински официален документ посредством представянето пред проверяващия го полицейски служител с цел да докаже, че е правоспособен водач на МПС.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за всяко от двете престъпления, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК - относно индивидуализацията на същото.

          Самият подсъдим е личност със завишена степен на обществена опасност, доколкото се е оформил като личност, системно нарушаваща правилата за движение по пътищата и непроявяваща респект към правозащитните и правораздавателни органи в страната. Видно от неговата справка за съдимост той е освобождаван три пъти по реда на чл.78а ал.1 от НК от наказателна отговорност, като му е налагано административно наказание глоба за извършени престъпления по чл.343в ал.2 от НК, съответно по АНД № 146/2012г. на РС-Сандански, АНД № 568/2012г. на РС-Пазарджик и АНД № 3394/2013г. на РС-Пловдив.

Бил е осъждан с присъда по НОХД № 1645/2012 год. на РС-Пазарджик, влязла в сила на 01.10.2012г., за престъпление по чл.343в ал.2 от НК, извършено на 03.05.2012г., като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за изпитателен  срок от три години.

Бил е осъждан и с присъда по НОХД № 330/2013 год. на РС-Пазарджик, влязла в сила на 30.03.2013г., за престъпление по чл.343в ал.2 от НК, извършено на 13.09.2012г., като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за изпитателен  срок от три години.

Двете деяния, за които бил осъден по посочените две дела са се намирали в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.25 ал.1 във вр. дс чл.23 ал.1 от НК, но не са били групирани от съдилищата. Понастоящем те следва да се гледат от настоящия съдебен състав така, сякаш са били групирани, т.к. това е по-благоприятно за осъдения. При положение, че присъдите по горните две дела бяха кумулирани, то тогава би следвало да се определи едно общо най-тежко наказание, което е това по НОХД № 330/13г., а именно в размер на осем месеца ЛС, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години, който е започнал да тече от влизане на тази присъда в сила, а именно от 30.03.2013 година и е изтекъл на 30.03.2016 година. При това положение следва да се приеме, че към тази дата, за посочените по-горе две осъждания е настъпила реабилитация по право за Г. по смисъла на чл.86 ал.1, т.1 от НК и същият следва да се третира като неосъждан към момента на извършване на настоящото деяние.

Независимо от настъпилата реабилитация обаче, неговите две минали осъждания следва да се отчитат като негативна характеристична данни за личността на Г.. Като такава следва да се отчита и извършването на три престъпления по чл.343в ал.2 от НК, за което е бил освобождаван три пъти от наказателна отговорност по реда на Глава ХХVІІІ от НПК. На тази база следва да се приеме, че подс.Г. е с негативни характеристични данни, независимо че по местонахождение е бил охарактеризиран положително.

В конкретния случай обществената опасност на деянията е висока. С престъплението по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК е бил засегнат драстично документооборотът, т.к. посредством използването на инкриминираните неистински документи - СУМПС и КТ към него, се е стигнало до афиширането на придобита правоспособност за една  високорискова дейност,  каквато  е  шофирането и то пред контролните органи от МВР, призвани да следят и обезпечават спазването на правилата за движение по ЗДП. Престъплението по чл.343в ал.2 от НК е със завишена степен на обществена опасност, т.к. шофирането е осъществявано по пътища от републиканската пътна мрежа с потенциална опасност за всички останали участници в движението.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на подсъдимия, в ниското му правосъзнание и незачитането на установения в страната ред за придобиване на право за управление на моторно превозно средство и на правилата за движение по пътищата.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало,  оказаното съдействие на полицейските органи по време на извършване на проверката, тежкото имотно състояние и материално положение, както и влошеното здравословно състояние на дееца, който от 2014г. страда от инсулинозависим захарен диабет. Изразено критично отношение към стореното и оказано съдействие на разследващите органи не се отчетоха като смекчаващи обстоятелства, така както поиска защитата, т.к. ако подсъдимият е желаел да съдейства в пълна степен той бил посочил имената или поне би помогнал да се установи самоличността на лицето от което е закупил фалшивите СУМПС и КТ, сочейки например как и къде са се срещнали, кой ги е свързал, как е станало плащането на парите и т.н. Вместо това обаче Г. се е задоволил да заяви само, че ги е бил закупил от непознати лица за 500 лева, което отразил и саморъчно в протокол за доброволно предаване на лист 17 от БП. Обстоятелството, че на 05.07.2016г. подс.Г. се бил записал на шофьорски курсове за придобиване на правоспособност като водач на МПС, за което от страна на защитата се представи като писмено доказателство удостоверение от управителя на „Н.” ЕООД-Пазарджик, също не се отчете като смекчаващо обстоятелство. Това е така, защото очевидно ако е искал да завърши този курс, то не е имало никаква пречка да стори това до инкриминираната дата, към която са били изминали почти три месеца и двадесет дни от записването на курса, а е ноторно за съда, че обичайната продължителност на подобен курс е около три месеца. Също така е очевидно, че и към момента подс.Г. не посещава записания курс, доколкото преди да му бъде повдигнато обвинение по настоящото наказателно производство е напуснал пределите на страната.

Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха изключително негативните характеристични данни, за което съображения се изложиха по-горе и обстоятелството, че подсъдимият се е оформил като системен и груб нарушител на правилата за движение по пътищата.

При това положение при индивидуализиране на наказанието съдът отчете обществената опасност на двете деяния и дееца, подбудите и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, като даде превес на първите и намери, че на  подс. Г. за извършеното престъпление по чл.343в ал.2 от НК следва да бъде наложено наказание от една година лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер от 500 лева, а за престъплението по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 и във вр. с ал.1 от НК следва да бъде наложено наказание от една година и два месеца лишаване от свобода, които  съответстват  на  тежестта на извършеното и с които ще се постигнат целите по чл.36 от НК.

Поради обстоятелството, че двете отделни деяния, респ. престъпления са извършени в условията на реална съвкупност, т.е. преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът на основание чл.23 ал.1 от НК определи и наложи едно общо най-тежко наказание на подсъдимия Г. в размер на една година и два месеца лишаване от свобода.

Съдът намери, че кумулативно наложеното наказание глоба за престъплението по чл.343в ал.2 от НК следва да се присъедини изцяло към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на подс.Г., т.к. само така в пълна степен биха се постигнали целите по чл.36 от НК. По тези съображения и на основание чл.23 ал.3 от НК съдът присъедини изцяло към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, наказанието глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

С оглед данните за личността на подсъдимия, изложени по-горе и преди всичко фактът, че се е оформил като личност, грубо погазваща правилата за движение по ЗДП и основно забраната да се управлява МПС от неправоспособен водач, която е опитал да преодолее набавяйки си неистинско СУМПС, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне и превъзпитание на дееца се налага ефективно изтърпяване на наложеното най-тежко наказание лишаване от свобода. По тази причина не бе приложен институтът на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, макар че не съществува формална пречка за това, доколкото към момента на деянието подс.Г. е бил реабилитиран по право и респ. неосъждан.

Следва да се държи сметка обаче и за това, че институтът на условно осъждане е едно изключение от принципа за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и се прилага само при положителен извод относно това, че осъденият може да се поправи и без настаняване в пенитенциарно заведение. Такъв извод настоящият съдебен състав не направи, след като анализира всички факти характеризиращи личността на дееца, а не на последно място и това, че за последно е шофирал без правоспособност на 29.06.2016г., за което е санкциониран с влязлото в сила на 19.07.2016г.  НП, като в периода от четири месеца след това той се е снабдил с фалшиво СУМПС и е извършил настоящите престъпления. Отчетено беше и обстоятелството, че до момента подс.Г. не е заплатил нито една от наложените му глоби по всичките влезли в сила седемнадасет НП и три решения на съдилищата, постановени по реда на Глава ХХVІІІ от НПК, което говори че тези наказания не са постигнали своя поравително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект.

По  тези причини и на основание чл.61, т.3 от ЗИНЗС съдът определи общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип. Този режим бе определен, т.к. както вече се посочи подс.Г. е реабилитиран по право и настоящото му осъждане следва да се възприема като първо по смисъла на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС.

На основание чл.59 ал.2 от НК от най-тежкото наказание лишаване от свобода съдът приспадна времето, през което подсъдимият С.Г. е бил задържан по ЗМВР, считано от 11.50 ч. до 14.15 ч. на 23.10.2016г., видно от заповед рег.№ 551/23.10.2016г.  издадена от А.Г. – инспектор в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик /лист 31 от съдебното дело/.

При този изход от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия С.Г. да заплати сторените по делото разноски в размер на 120.64 лв.,  от които 100.64 лева за техническа експертиза от ДП и 20 лева възнаграждение за явяване на вещо лице в съдебно заседание, както и 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

            По изложените съображения  съдът постанови присъдата си.

         

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: