Решение по дело №5125/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 114
Дата: 30 януари 2020 г. (в сила от 20 февруари 2020 г.)
Съдия: Дарин Николаев Йорданов
Дело: 20194520105125
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е

 

114

 

гр. Русе,  30.01.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, Х-ти  граждански състав в публично    заседание  на 30-ти декември през две хиляди и деветнадесета година  в  състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

 

при секретаря  Ширин Сефер,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5125 по описа за 2019 година,  за да се произнесе, съобрази  следното: 

Ищецът „Топлофикация-Русе”ЕАД-Русе е предявил иск за установяване съществуването на парично задължение за доставка на топлинна енергия.

Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Претенцията на ищеца се основават на твърдения, че през посочения в исковата молба период – от 25.03.2018 г. до 21.02.2019 г., на ответника с абонатен номер ***е доставяна топлинна енергия на обща стойност 1 489,89 лв., че е изпаднал в забава за изпълнение на задълженията си, поради което се дължи и лихва за забава в размер 33,02 лв., че тези суми са претендирани по реда на чл.410 от ГПК по ч.г.д. № ***/19 г., по което обаче заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което били дадени указания за установяване на задължението му по исков ред. Предвид изложените обстоятелства моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника задължението на длъжника по заповедното производство по ч. гр.дело № ***/19 г. по описа на РРС. Претендира и за присъждане на разноските по заповедното производство и по настоящото дело.

            По настоящото производство ответникът отново е призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Назначеният му особен представител, адв. М. К., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Позовава се на това, че съгласно представеното удостоверение за наследници от 25.09.2018 г. ответникът С.Х. е наследник на Д.П. Х.. Именно наследодателят е подал заявлението за откриване на партидата и е посочил, че същия се отнася за жилище на С. С., като същевременно е цитиран и нотариалния акт, по който наследодателя и съпругата му са собственици. Поради това счита, че ответникът не е материално легитимиран по настоящия иск за процесния период. Освен това договорите за извършване на услугата дялово  разпределение от 10.10.2017 г. и от 10.10.2018 г. нямали уговорен срок.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

С подадено на 28.05.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение ищецът е претендирал ответникът С.Д.Х. да му заплати  1 489,89 лв.-

неплатена цена за доставена топлинна енергия в периода от 25.03.2018 г. до 21.02.2019 г. за обект в гр. Русе с абонатен номер № ***; 33,02 лв.- лихва за забава до 27.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата  и разноските по образуваното дело – ч. гр. дело №***/19 г. по описа на РРС. заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което били дадени указания за установяване на задължението му по исков ред, в изпълнение на които е образувано и настоящото дело. От представените писмени доказателства е видно, че страните са обвързани от облигационно отношение по доставка на топлинна енергия за имот в гр.Русе. Имотът е наследствен за ищеца като единствен наследник на родителите си. Същите са го придобили с нот. акт от 1968 г., а на 31.03.1997 г. бащата на ответника е подал заявление за откриване на партида като в същото неточно е посочил, че имотът е собственост на лице с имена С. С.. Това обстоятелство обаче е без значение за правния спор дали има облигационна връзка между страните, т. к. наличието или липсата на такава се определя от специалното законодателство, регулиращо тази обществени отношения, което не е било в сила към датата на подаване на заявлението, но е действащо към процесния период. Така съгласно чл. 139, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ „Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение“, а съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3“. При това положение ответникът дължи доставената топлинна енергия за имота си при условията на въведена система за дялово разпределение. Със заключението на приетата по настоящото дело експертиза на в.л. М. Д. се установява, че сградата, в която се намира имотът на ответника е присъединен към мрежа за пренос на топлинна енергия чрез която ищецът доставя такава на потребители на територията на гр. Русе като в етажната собственост, в която се намира имотът на ответника има сградна инсталация; че в имота има монтирани  4 бр. отоплителни тела, а в имота има и действаща инсталация за топла вода. Вещото лице установява още, че в сградата е въведено дялово разпределение като при спазване на правилата за дялово разпределение на ищеца са начислени 14,0333 Мв.ч. на стойност 1 385,11 лв. и 11,88 лв. за услугата дялово разпределение или общо 1 396,99 лв. С оглед на изложеното съдът счита, че предявеният иск е частично основателен и следва да се уважи само до установения от е-зата размер. Върху сумата се дължи и лихва, която след математически изчисления съдът установи в размер на 30,96 лв. До този размери искът за лихва следва да се уважи, а в останалата част да се отхвърли като неоснователен. В частта за разноските претенцията на ищеца следва да се уважи само съобразно уважената част от исковете – 93,76 %

            По изложените съображения   СЪДЪТ

 

 

                                      Р   Е   Ш   И :

 

            ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.Д.Х., ЕГН:********** ***, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вземането на „Топлофикация-Русе”ЕАД-Русе, ЕИК ********* в размер на 1 396,99лв. неплатена цена за доставена топлинна енергия за периода от 25.03.2018 г. до 21.02.2019 г. за обект в гр. Русе с абонатен номер № ***, ведно със законната лихва върху сумата от 28.05.2019 г. до окончателното плащане и 30,96 лв.- лихва за забава до 27.05.2019 г., които суми са били предмет на претенцията му по чл.410 от ГПК по ч.г.д. №***/19 г. по описа на РРС и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за горниците до 1 489,89 лв. – главница и 33,02 лв.- лихви.

            ОСЪЖДА С.Д.Х., ЕГН:********** *** да заплати на „Топлофикация-Русе”ЕАД-Русе, ЕИК ********* сумата размер на 665,47 лв. - разноски по настоящото дело и по ч.г.д. №***/19 г. по описа на РРС.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

                                                                                   

Районен съдия: