Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 12.08.2020г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На шести август две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя
Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №2504 по описа на съда за 2019г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.239 ГПК.
Подадена е искова молба от Агенция за събиране на
вземания ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против М.О.З., с ЕГН **********, с адрес ***.Предявени
са искове с правно основание чл.422 ГПК за установяване вземане на ищеца в
размер на 817.30 лв.-главница по договор за потребителски кредит, 43.61
лв.-договорна лихва за периода 20.05.2017г.-20.09.2017г., 190.39
лв-.-обезщетение за забава.За това задължение, по ч.гр.д.№1572/2019г. на КРС е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК, което наложило
предявяването на настоящия иск.Претендират се и направените по делото разноски.
Към исковата
молба са приложени: копие от договор за кредит и договор за цесия.
Съдът е
изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответника, който в
указания едномесечен срок не е подал писмен отговор.В съдебно заседание,
ответникът не се яви , без да посочи уважителна причина за това си поведение.
Съдът обяви делото за решаване, като прие, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК, след като: ответникът не е
депозирал отговор, не се яви в първото по делото съдебно заседание и е налице
искане от страна на ищеца по чл.238 ГПК.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, счита, че следва да се произнесе с
решение по чл.238, ал.1 ГПК.В този смисъл основателна е и претенцията за
присъждане на направените в хода на настоящето производство деловодни разноски.
При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
делото съдебни разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатена от ищеца
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, от които 75 лв.-разноски по
ч.гр.д.№1572/19г. на КРС 225 лв. по гр.д.№2504/2019г. на КРС.
Водим от гореизложеното, съдът.
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на М.О.З., с ЕГН **********,
с адрес ***, че вземането по заповед от 01.08.2019г.. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№1572/2019г. на КРС в полза на
Агенция за събиране на вземания ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4 в размер на 817.30 лв.-главница
по договор за потребителски кредит, 43.61 лв.-договорна лихва за периода
20.05.2017г.-20.09.2017г., 190.39 лв-.-обезщетение за забава, ведно със законна
лихва, считано 30.07.2019г., съществува.
Осъжда М.О.З. да заплати на Агенция за събиране на
вземания ЕАД деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатена
от ищеца държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, от които 75
лв.-разноски по ч.гр.д.№1572/19г. на КРС 225 лв. по гр.д.№2504/2019г. на КРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Райнен
съдия: