Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………….
Гр.София, 29.07.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл. Съдия Боряна Петрова
при
участието на секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 14208 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва
се решение на СРС, 124 състав под № 9405
от
24.06.2016г.
по гр.дело № 65843/2015г., с което е признато за установено по предявените по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК, искове от „Т.С.” ЕАД срещу Л.С.Й., че ответницата дължи на ищеца,
както следва: 1/ на основание чл.79 от ЗЗД – сумата от 62,97лв.- главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот - магазин 3, вх.2, ет.1 и магазин 4, находящи се в гр.София, ж.к.*********, с код
на платеца Т 399616, ведно със законната
лихва от 31.07.2015г.- до окончателното изплащане, като за разликата над сумата
от 62,97лв. – до пълния предявен размер
от 95,86лв. искът за главницата е отхвърлен като неоснователни и 2/ на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата
от 26,35лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 31.07.2012г.- 02.07.2015г. С решението Л.С.Й. е осъдена да заплати на „Т.С.“
ЕАД общата сума от 430,87лв.- разноски по делото за исковото и заповедното
производство.
Решението се обжалва от двете страни по делото.
Въззивникът-
ищец, „Т.С.” ЕАД атакува
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за главница за разликата над уважения размер – до пълния предявен размер, както и в частта
за разноските. Ищецът твърди, че дължимият
размер на вземането му за главница e неправилно определен от първата инстанция. Твърди,
че съгласно нормата на чл.155,ал.1,т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия /ТЕ/ се
начисляват по прогнозни месечни вноски ,
като след края на отоплителния сезон се изготвят изравнителни сметки на база –
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Поддържа, че в случай на
установено с изравнителната сметка надплащане на дължимата за съответния
отоплителен сезон стойност на ТЕ , със сумата за възстановяване се погасяват
най-старите просрочени задължения на потребителя на ТЕ- чл.32,ал.3 от Общите
условия /ОУ/. В тази връзка счита, че
следва да бъде кредитирано заключението на ССЕ, с което е установено погасяването на задължения
на ответната страна за периоди, предхождащи исковия период, със сумите за
възстановяване по изравнителни сметки, относими към исковия период. С изложените доводи ищецът мотивира искането си
за отмяната на решението на СРС в атакуваната от него част и постановяването на друго, с което исковата
претенция за главницата да бъде уважена в пълния й предявен размер. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивницата-
ответник, Л.С.Й. поддържа довод за
наличие на друго висящо дело за същия период, за който се претендират
вземанията по настоящото дело. Възразява, че по делото не е доказано наличието
на облигационно правоотношение между нея и ищеца. Възразява, че в процесния имот няма
потребление на услуги, доставяни от ищеца. Моли съда да вземе предвид факта, че
от вещите лица е установена липсата на потребление на ТЕ за подгряване на вода,
въпреки което суми за това потребление са начислявани от ищеца. Възразява, че
от събраните по делото гласни доказателства се установява, че процесният имот
не се ползва от нея. Поддържа, че дори
да се приеме наличието на облигационно правоотношение между нея и ищеца, то от
страна на последния не е доказано действителното количество ТЕ, доставено за
процесния имот. Възразява, че от ищеца не е доказано и какви са били одобрените
за процесния период цени на ТЕ. Като последица от липсата на посочените доказателства
намира за необоснован експертния извод на вещото лице по СТЕ, че отчитането в
процесния имот е извършено в съответствие с нормативните изисквания. Ето защо, ответницата претендира отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната от нея част и отхвърляне на
предявените искове. Не претендират разноски за въззивното производство.
По
жалбите няма постъпили писмени отговори от съответната насрещна страна в законоустановения срок по
чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание
въззивникът-ищец заявява становище за неоснователност на жалбата на ответника.
Третото лице - помагач на ищеца,
„Т.“ ООД- не заявява становище по жалбите.
Софийският градски съд,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства в рамките на въззивните жалби по реда на чл.235,ал.3 от ГПК,
приема за установено следното:
Въззивните
жалби са подадени в срок и от
легитимирани страни, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Поради това,
съдът дължи произнасяне по съществото на
правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивните жалби, от
които е ограничен съгласно разпоредбата на чл.269,предл.2 от ГПК. Настоящият
съдебен състав намира за неоснователен заявения от ответницата отвод за
недопустимост на предявения иск, основан на твърдението за наличие на друго
висящо дело за същите вземания и същия период. Видно от представената от
ответницата искова молба на л.24-л.29 от настоящото въззивно дело, предявените
от „Т.С.“ ЕАД искове срещу ответницата Л.Й. и третото , неучастващо в
настоящото производство лице Л.Й., касаят други вземания за други периоди. По
настоящото дело се претендират установяване на вземане за главница – стойност
на ТЕ за периода м.06.2012г.- м.10.2012г. и мораторна лихва върху тази главница, натрупана за
периода 31.07.2012г.- 02.07..2015г., докато с представената от ответницата
искова молба вземането за главницата касае следва период-
м.11.2012г.-м.04.2014г. и съответно- вземане за мораторна лихва върху тази
различна главница за периода 31.12.2012г.-03.07.2015г. Като последица от липса на идентичност в
предмета на двете дела, както и частично- на страните, заявеният от ответницата
с въззивната й жалба отвод за недопустимост на предявените по настоящото дело
искове, се явява неоснователен.
Настоящият съдебен състав приема, че следва да
се произнесе първо по въззивната жалба на ответницата, тъй като заявените с нея
възражения са свързани с твърдението за недължимост изцяло на процесните
вземания.
По въззивната жалба на
ответницата - Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно заявеното от ответницата възражение за
недължимост на процесните суми, основано на твърдението , че по делото не е доказано наличието на облигационно
/договорно / правоотношение между нея и ищеца.
Съдът приема, че по делото е
безспорно доказано, че между страните за
исковия период е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставката
на ТЕ за небитови /стопански/ нужди при общи условия по смисъла на чл.149,
ал.1,т.3 от ЗЕ, възникнало от сключения между страните в изискуемата писмена
форма договор № ОУ-06-44004/ 399616 от 09.11.2007г. за процесния имот.
Неоснователно е възражението на ответницата, че към началния момент на исковия
период от време договорът е бил прекратен, поради изтичане срока му на
действие. Договорът между страните е сключен за срок от 5 години и считано от
датата на сключването му този 5 годишен срок е изтекъл на 09.11.2012г.- след
крайния момент на исковия период от време по настоящото дело – 30.10.2012г.
Т.е.- в рамките на исковия период страните са били обвързани от договорното
правоотношение.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, в каквато сграда е разположен и процесният имот, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление
на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ и уговореното
в Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани
от „Топлофикация София”АД по прогнозни месечни вноски, за които се издават
фактури, като след края на отоплителния период се изготвят изравнителни сметки
от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота на ответницата са издадени
изравнителни сметки за процесния период, изготвени въз основа на документите за
извършен реален отчет на 1 брой водомер, монтиран в процесния имот, като от тях
и от неоспореното от ответницата заключение на съдебно-техническата експертиза,
съдът приема, че се установява стойността на действително потребената топлинна
енергия за процесния период, отдадена за БГВ възлиза на сумата от 62,97лв. Съгласно цененото заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза в имота на ответницата се доставя ТЕ за БГВ,
като делът за процесния имот за исковия период от време за доставена топлинна енергия за БГВ е изчислен точно. Неоснователно се явява възражението на
ответницата за недоказана дължимост на стойността на ТЕ за БГВ, основано на
твърдението, че от вещото лице, изготвило СТЕ е установена липсата на водомер в
процесния имот, въпреки което е начисляване ТЕ за БГВ. Напротив, от
заключението на СТЕ се установява не само наличието на 1 брой монтиран водомер,
но и извършването на реални отчети на показанията по него, като индивидуалните
отчети, касаещи исковия период и подписани от ответницата са представени по
делото – л.82 от делото на СРС . Съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани
като напълно неотносими доводите на ответницата във въззивната й жалба относно
начислявана ТЕ за сградна инсталация в размер на 325,41лв. , установено със
заключението на ССЕ, доколкото такива експертни изводи в заключението липсват.
Не кореспондират със събраните по делото доказателства доводи в жалбата на
ответницата за неправилно ценени от първата инстанция гласни доказателства,
доколкото такива по настоящото дело не са събрани.
Настоящият
съдебен състав приема, че не следва да бъдат обсъждани останалите възражения,
заявени с въззивната жалба – за липса на доказателства за цената на ТЕ, като
преклудирани, на основание чл.266,ал.1 от ГПК, доколкото не са направени
своевременно с отговора на исковата молба.
С
оглед гореизложените мотиви, съдът приема, че исковата претенция за главницата
се явява доказана и основателна до размера, признат с обжалваното решение от
62,97лв. Основателността на иска за
главницата обуславя основателността и на акцесорното вземане за мораторни лихви
върху нея, дължими за времето на забавата, на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД в признатия
от първата инстанция размер от 26,35лв.
По въззивната жалба на
ищеца- Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
На
първо място следва да се посочи, че клаузата на чл.32, ал.3 от време Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София” АД на потребителите в гр.София, на които се
позовава въззивникът-ищец са неприложими
в конкретния случай, доколкото се касае за продажба на ТЕ за стопански, а не за
битови нужди. На следващо място, за да
настъпи действието на извършено извънсъдебно от ищеца материално прихващане,
от ищеца следва да бъде установено
наличието на законоустановените предпоставки, установени от нормите на
чл.103,ал.1 и чл.104,ал.1 от ЗЗД към момента, в който прихващането е могло да
настъпи. В тази връзка, на първо място, настоящият
съдебен състав, приема, че от ищеца не е доказано наличието на ликвидно и изискуемо негово вземане, дължимо
за минал период, не е доказана предпоставката
ликвидност на двете насрещни вземания, съгласно изискването на чл.103,ал.1 от ЗЗД, за да се приеме, че е настъпило прихващане / каквото на практика се твърди
от ищеца/ между сумата от 0,29лв.,
подлежаща на възстановяване по изравнителни сметки за исковия период и неуточнените
от ищеца вземания, за които той твърди, че са дължими от ответника за минал
/преди процесния / период. На второ
място- по делото не доказано от ищеца да е извършено надлежно изявление за
извършване на извъсъдебното прихващане, което да е достигнало да ответника,
/чл.104,ал.1 от ЗЗД/. Ето защо, съдът намира за неоснователен довода на
ищеца, че подлежащата на връщане сума от
0,29лв. по изравнителните сметки отнасящи се за исковия период, следва да бъдат прихванати със задължения на
ответника за минал период от време, преди процесния.
Тъй като изводите на настоящата инстанция напълно
съвпадат с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
въззивните жалби срещу него- оставени без уважение , като неоснователни.
По разноските във въззивното
производство: При установената неоснователност на
жалбите и на двете страни по делото, направените от тях разноски в настоящото
производство остават в тяхна тежест така, както са извършени.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението на СРС, 124 състав под № 9405
от
24.06.2016г.
по гр.дело № 65843/2015г.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/