Р Е Ш Е Н И Е
№ 4669/1.11.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 03.10.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 15078 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника С.К.Г. ЕГН **********, с адрес: *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :
-
сумата в общ размер от 963,84 лв. , представляваща сбор от неплатените главници
за ползвани и незаплатени В и К услуги по
партида с абонатен номер 1165734, за периода от 10.01.2017г. до 05.07.2018г. за обект на потребление, находящ се на
адрес: гр.Варна, жк.Вл.Варненчик
бл.203, вх.2, ап.63;
- сумата в общ размер от 54,51 лв., представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху всяка от главниците, претендирани като цена на услуги за периода от 10.01.2017г. до 05.07.2018г. за периода от падежа на всяко месечно задължение по съответната фактура до 28.07.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда – 31.07.2018 год. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №
5912/02.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 11745/2018 г. на ВРС-51 състав /видно от уточнителната молба
от 01.03.2019 г./
Претендира се за осъждане на ответника да заплати направените по делото
съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди се в исковата молба, че „В.и к." ООД, в качеството си на В
и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с
поел. изм.), предоставя В и К услуги на С.К.Г. ЕГН ********** за имот на адрес ***,
която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида
абонатен номер 1165734, чийто титуляр е ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща
дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.
На 31.07.2018г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Г.,
въз основа на което било образувано ЧГД № 11745/2018г. по
описа на ВРС, ГК-51 състав.
На 02.08.2018г. съдът издал заповед № 5912 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Г. да заплати на кредитора
(сега ищец) сумата от 1046.30лв., представляваща стойност на ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 08.06.2016г. до
05.07.2018г.; сумата от 71.42лв., представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода от 12.08.2016г. до 28.07.2018г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-31.07.2018г. до окончателното плащане, както и
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по
делото държавна такса в размер на 25лв. и
юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50лв.
На 23.08.2018г. ответникът е депозирал възражение
срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414, ал.1 ГПК.
На 24.08.2018г. е платена сумата от общо 100лв., с
която са разплатени задълженията за главници и лихви по фактури, както следва:
Фактура № ********** от 12.07.2016г.-платена главница-24.35лв., платена
лихва-5.03лв.
Фактура № ********** от
14.09.2016г.-платена главница-25.44лв., платена лихва-4.80лв.
Фактура № ********** от 11.01.2017г.-платена главница-25.44лв., платена
лихва-3.96лв.
Фактура № ********** от 10.02.2017г.-платена част от главница-7.23лв.,
платена лихва-3.75лв. (неплатен остатък от
фактурата-18.41лв.).
На 05.09.2018г. заявителят (сега ищец) е уведомен,
че на основание чл.415, ал.1 ГПК , предвид подаденото възражение от Г., може да предяви иск за установяване на
вземането си.
Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по фактури са подробно
описани в Справка за недобора на частен абонат № 1165734 до 28.07.2018г.
В уточнителна
молба от 01.03.2019 г.
са подробно описани претендиралите от ищеца суми за главници и лихви по
фактури.
С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по
предявената искова претенция.
Ответната
страна С.К.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на
исковата молба , в който се изразява становище за недопустимост
, както и неоснователност на предявения
иск.
І/ Счита се, че исковата
претенция е недопустима и производството следва да бъде прекратено, тъй като
липсва идентичност между претенцията обективирана в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. 11745/2018 на Районен съд Варна и петитума на
исковата молба по настоящото гражданско дело.
ІІ/ По отношение на
основателността на иска се намира исковата претенция за напълно неоснователна.
1. Оспорват се претендираните от
ищцовото дружество В и К услуги да са доставени и потребени от С.К.Г. на
процесния адрес за процесния период. Излага се, че видно от
приложения по делото частен документ наименован „справка за облога и плащанията
на частен абонат" претендираните количества консумирана вода за периода от
10.01.2017г. до 05.07.2018г. достигат
до нереални размери, които е напълно невъзможно да бъдат потребени.
2. Видно от приложените по делото
писмени доказателства във връзка с подадена жалба от ответницата до
Администрацията на Президента на Република България, ищцовото дружество е
обосновало претендирането на огромните суми с факта, че през месец февруари
2016г., поради изтичане срока на знака за метрологична проверка на
индивидуалния водомер и поради неизпълнение на задължения на потребителя да
извърши периодична проверка на същия, „ Водоснабдяване и канализация -
Варна" ООД е начислило служебно определено количество за ползвана вода в
имота на основание чл.34а от Наредба №4 от 14.09.2004г. на
МРРБ и го е изчислила по алгоритъма, регламентиран в чл.39, ал.6 от същата
(т.е. по 5 кубика за всеки обитател в имота).
На първо място следва да
бъде посочено, че съгласно чл.21 от Общите условия на ищцовото дружество
„когато представителят на В и К оператора установи потребители с непроверени индивидуални
водомери съгласно чл.16, ал. 4,
същият прави предписание на потребителя за извършване на периодична проверка,
със срок за изпълнение три месеца. В случай, че след
изтичането на този срок не е извършена периодична проверка, количеството
изразходена вода се начислява по реда на чл.25, ал.8 и 10."
Излага се, че С.К.Г. не е
получавала предписание по реда на чл. 21 от Общите условия на ищцовото дружество за извършване на
периодична проверка. Следователно за ищцовото
дружество не е възникнало право да се начисляват служебни количества за
ползване на В и К услуги.
На следващо място процесните
количества по всяка една от фактурите са напълно произволно определени и по
никакъв начин не отговарят на алгоритъма, който се твърди, че е приложен. Размерът им не отговарят нито на начина за определяне
съгласно чл.39, ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. на
МРРБ, нито на чл.25, ал.8, т.1 от Общите условия.
3.Във връзка с изложеното
, в случай, че се извърши доказване, че Общите условия на ищцовото дружество
са приложими, се оспорва да са спазени чл.23 ал.4 от ОУ, чл.24 ал.4 от ОУ и
чл.49 от ОУ. От представените документи по делото въобще не става ясно на какво
основание и по какъв начин са определени процесните количества по всяка една от
фактурите, поради което се оспорва тяхното съдържание , като се твърди, че те
са неверни, както по отношение на обективираните в тях количества, така и по
отношение на приложените цени.
С оглед на гореизложеното, се моли да се
прекрати производството като недопустимо или да се отхвърли ищцовата претенция , като неоснователна и недоказана.
Моли се да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство ,
на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Досежно
допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От приобщеното в настоящото
производство ч.гр.д. № 11745/2018 г. на ВРС-51
състав , се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в
настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото
производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 31.07.2018
г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 5912/02.08.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено Длъжник С.К.Г. ЕГН ********** с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на
КРЕДИТОР „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
сума в размер на 1046,30 лв. (хиляда четиридесет и шест лева и тридесет
стотинки), представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за
периода от 08.06.2016 г. до 05.07.2018 г. по партида с абонатен № 1165734 за
обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“,
бл. 203, вх. 2, ап.
63, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 31.07.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 71,42 лв.
(седемдесет и един лев и четиридесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата, начислена за периода от 12.08.2016 г. до 28.07.2018 г., за които
суми има издадени фактури в периода 12.07.2016 г. – 06.07.2018 г., както и
сумата от 75 лв. за направените по делото разноски, от
която: 25 лв. (двадесет и пет лева) за заплатена
държавна такса и 50 лв. (петдесет лева) за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 и 8 ГПК.
Посочено е , че
вземането произтича от следните обстоятелства: Дължима сума за ползвани и неплатени
ВиК услуги по партида с абонатен
№ 1165734, за които суми има издадени фактури в периода 12.07.2016 г. –
06.07.2018 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“, бл. 203, вх. 2, ап. 63.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и ответник в
настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя
сума, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е
уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди
изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е
представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. №
11745/2018 г. на ВРС-51 състав .
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
По делото са
представени Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите
от В и К оператор „В.и к." ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от
11.08.2014г.
Представено е Решение
№ ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
Видно от
приобщените към доказателствения материал два броя обяви, Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор „В.и к." ООД са публикувани в два ежедневника в броевете им.
Представени са
извадка от Решение № Ц-23 от 30.06.2016г. на КЕВР, ведно с два броя обяви и
извадка от Решение № БП-Ц-3 от 28.04.2017г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви
Представена е справка
за недобора на частен абонат с клиентски № 1165734 за издадени фактури на
абоната С.К.Г. до 28.07.2018 г.
Приети по делото са
Писмо вх.№ 94-00-1529 от 09.08.2018г. от Г. до Президента на РБ, ведно с
приложен отговор изх.№ М-16.07.2018г. от „В.и к." ООД до Гочев, Писмо вх.№
ВП-1557 от 17.08.2018г. от Президентството до „В.и к." ООД, 0тговор изх.№
ВП-1557 от 23.08.2018г. от „В.и к." ООД до Президентството и до Г., ведно
с доказателства за получаване и изпращане.
Видно от
приобщената по делото Заповед № 1385/30.04.2014г. на Кмета на Община Варна, е
наредено да се пренастани ответницата С.К.Г., заедно с членовете на семейството
й М.П.Д.– дъщеря , в жилище от фонд „Резервен“ на община Варна с
административен адрес: гр.Варна, жк.Вл.Варненчик бл.203, вх.2, ет.7 ап.63 за
срок от две години.
Представен е
Договор от 30.04.2014г. за наем на
недвижим имот с административен адрес: гр.Варна, жк.Вл.Варненчик бл.203, вх.2,
ет.7 ап.63 за срок от две години, сключен между Кмета на Община Варна и ответницата
С.К.Г..
Видно от
приобщената по делото Заповед № 11/21.02.2019г. на Кмета на Община Варна, е
наредено да се настанят ответницата С.К.Г., заедно с нейната дъщеря М.П.Д.в
жилище от фонд „Резервен“ на община Варна с административен адрес: гр.Варна,
жк.Вл.Варненчик бл.203, вх.2, ет.7 ап.63 за срок не повече от една година.
Представен е
Договор от 21.02.2019 г. за наем на
недвижим имот с административен адрес: гр.Варна, жк.Вл.Варненчик бл.203, вх.2,
ет.7 ап.63 за срок от две години, сключен между Кмета на Община Варна и
ответницата С.К.Г..
Представени са
карнетни листи по партида на ответницата С.К.Г.
с абонатен № 1165734.
Приобщено по делото
е Сведение за ремонт на водомер от 06.06.2013г., до ответницата С.К.Г. , с което същата е уведомена че е изтекла
валидността на метрологичната пломба и няма видимост.
Видно от приетите
по делото удостоверение за постоянен и настоящ адрес на лицата С.К.Г. и М.П.Д.,
същите са регистрирани на административен адрес: гр.Варна, жк.Вл.Варненчик
бл.203, вх.2, ет.7 ап.63.
От приобщения по
делото Констативен – двустранен протокол №1000/18.06.2018г. е видно, че е
подменен индивидуален водомер.
Представено по
делото е заявление от С.К.Г. вх.№М-521/26.06.2018г. , в което същата сезира с
искане за преначисление на начислени суми, ведно с отговор от ВИК –Варна за
липсата на обстоятелства, даващи основание за преразглеждане на начисленото
количество вода и известие за доставяне.
Представена е покана
за доброволно плащане № ИП 501-2/06.03.2019г., изпратена от ищцовото дружество
до ответницата С.К.Г., ведно с известие за доставяне.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
С
оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на
съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената
тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за
възникване на вземането и неговия размер. В тежест на ответника е да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Съгласно пар.1,т.2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на ВиК
услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти,
за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на ищцовото
дружество.
Съдът намира, че с оглед съвкупния
доказателствен материал е установено, че ответницата притежава качеството
„потребител на ВиК услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че
между страните по делото е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги
за питейно - битови нужди до потребител - ползвател на жилище за процесния
период.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 от Общите
условия, основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на
ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като при
неизпълнение в срок на задължението си за плащане на ползваните услуги ,
съгласно чл.44 от ОУ потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение
в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден
след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора. Съгласно чл.22 от Общите условия, изразходваните
количества питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от ВиК оператора. Съгласно чл.23, ал.1, т.2, за
потребители за питейно-битови нужди, отчетът се извършва на 3 месеца. Според
ал. 3 на чл. 23, в междинните периоди между два отчета ВиК операторът
ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определена въз основа на
средния месечен разход от предходните два отчета. След отчитане на показанията
на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление. Предвидено в ал. 4 на чл. 22 е, че отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при
неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на ВиК оператора.
Съдът, като съобрази представените по делото
писмени доказателства, констатира , че
за установяване на наличието на доставяне и реално потребяване на
отчетената вода, начислена за плащане с процесните фактури, ищецът е
представил карнет за извършени отчети на водомера на ответницата. При проверка
на записванията в карнета се констатира, че документът носи подписи за абонат
за отчитанията за част от процесния период.
От съвкупния доказателствен материал се
установява, че ответницата има
качеството потребител , т.к. е наемател в имот - общинско жилище, което
обстоятелство се доказва с настанителни заповеди и сключените договори за наем
между ответницата и Кметство район „Владислав Варненчик“ при Община - Варна.
Не са спорни между страните обстоятелствата ,
че процесният недвижим имот е присъединен към ВИК –системата, че в имота се
ползват ВИК - услуги, че имотът се обитава постоянно от две лица - ответницата
и нейната дъщеря, както и че в имота е
бил налице през процесния период водомер, чиято метрологична годност е изтекла,
за което ответницата е уведомена, веднъж писмено и в последствие няколко кратно
устно от инкасатора, отчитащ процесния район в ЖК „Вл.Варненчик“, като това
обстоятелство е вписано и отразено в карнет, в графа „забележка“.
Действащи в рамките на процесния период са
нормите на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съгласно чл.11, ал.5 от Наредбата в редакциите и от
ДВ бр.88/08.10.2004г. и от ДВ бр.63/17.08.2012г., всеки потребител поставя
индивидуален водомер след водопроводното отклонение и поддържането и ремонтът
на тези водомери се осигурява и е задължение на потребителите. Следователно,
съобразно цитираната уредба, неизправна страна в облигационната връзка е ищецът
- потребител, който не е предприел необходимите действия да монтира надлежно
средство, което да отчита потребяваните в имота количества вода. При извода за
неизправност на потребителя и доколкото се установява , че в имота се
потребяват ВиК услуги, то за ВиК оператора се е породило правото да
остойностява количествата доставена вода по методиката на чл.25, ал.8, т.1 от
действащите между страните общи условия в минимален размер от 5 куб.м. месечно
за всеки обитател. Тази методика е и нормативно закрепена в разпоредбата на чл.39,
ал.5, т.1 от Наредба №4 от 14 септември 2004г. – по 5 куб. метра на всеки
обитател, а съгласно чл.39 ал.6 от Наредбата количествата вода се завишават на
всяко тримесечие с по 1 куб. м. за всеки обитател. Съдът , като констатира
отчетените количества вода за процесното жилище, намира,че начисленото
количество вода от ищцовото дружество е в съответствие с предвидената в разпоредбата на чл.39, ал.5,
т.1 от Наредба №4 от 14 септември 2004г. методика.
Предвид изложеното , съдът намира,че ищцовото
дружество е провело успешно доказване за дължимост на сумите,
начислени по фактури, за периода от 10.01.2017г. до 05.07.2018г. на обща стойност в размер на 963,84 лв.
С оглед на горните изводи, искът за главница е основателен и следва да бъде
уважен за сумите, начислени по фактури, издадени в периода за периода от 10.01.2017г.
до 05.07.2018 г. на обща стойност от 963,84 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.07.2018
г. до окончателното изплащане на задължението.
Втората претенция е за установяване
съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава върху горните задължения.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
случая, съгласно чл. 44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „ВиК-Варна” ООД, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактурирането. Следователно, ответницата е изпаднала в забава за
заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури, считано
от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок от издаване на съответната
фактура. Съобразно заключението на вещото лице, обезщетението за забава за
периода възлиза на 54,51 лева. Предвид изложеното, следва да бъде уважена и
исковата претенция за присъждане на лихвите за забава.
Ето
защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации, съдебният
състав приема, че в конкретния случай са налице елементите от фактическия
състав на предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. Искът като
доказан по основание и размер следва да бъде уважен, като се признае за
установено в отношенията между страните дължимостта на оспореното вземане на
ищеца по отношение на процесната сума.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за реализирани разходи. С
оглед на това съдът намира,че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски , посочени в списъка по чл.80 от ГПК, в общ размер от 185,00 лв., от които от които държавна такса в размер на 75,00
лв., платени съдебни удостоверения в размер на 10,00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лв. , което съдът определя да е в размер на 100,00лв., на основание
чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК
следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното
производство в общ размер от 75,00 лв. , от които 25,00 лв.- за държавна такса
и 50,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответницата С.К.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, от друга страна , че ОТВЕТНИЦАТА ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :
-
сумата в общ размер от 963,84 лв. , представляваща сбор от неплатените главници
за ползвани и незаплатени В и К услуги по
партида с абонатен номер 1165734, за периода от 10.01.2017г. до 05.07.2018г. за обект на потребление, находящ се на
адрес: гр.Варна, жк.Вл.Варненчик
бл.203, вх.2, ап.63;
- сумата в общ размер от 54,51 лв., представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху всяка от главниците, претендирани като цена на услуги за периода от 10.01.2017г. до 05.07.2018г. за периода от падежа на всяко месечно задължение по съответната фактура до 28.07.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда – 31.07.2018 год. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №
5912/02.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 11745/2018 г. на Варненски районен съд-51 състав, на основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.К.Г. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер
на 75,00 /седемдесет и пет/ лв. ,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 11745/2018 г. на Варненски районен съд-51
състав, както и сумата от 185,00 /сто
осемдесет и пет/ лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: