РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Разград, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20243300500253 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Р. Р. А., подадена чрез особен представител
адв.С. И. против решение №204/04.04.2024. по гр.дело №1732/2023г. на РС - Разград, в частта му, с
която съдът е приел за установено, че жалбоподателя - въззивник дължи на кредитора Банка ДСК
АД, гр.София ЕИК ********* следните суми: 2 973,46 главница по Договор за стоков кредит №
******г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението
- 17.03.2023 г. до окончателното плащане; 1180,40 лева - договорна (възнаградителна) лихва за
периода 11.06.2021 - 11.03.2023 г.; 214,48 лева - лихвена надбавка за забава за периода 11.06.2021 -
11.03.2023 г.; 1,89 лева - законна лихва за забава за периода 12.03.2023 14.03.2023 г.; за които суми е
издадена заповед № 276/21.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №496/2023 г. по описа на Районен съд – Разград, както и разноски
съобразно уважената част от иска.В частта с която установителната претенция на банката е
отхвърлена за дължимост на сумата от 120 лв.- такси , разходи при изискуем кредит решението не е
обжалвано. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност на решението,
както и за неговата необоснованост, с искане за отмяната му и постановяване на друго по спора, с
което ищцовата претенция да бъде отхвърлена в цялост.
Особеният представител също така е изразил несъгласие с присъденото от районния съд в
полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение, като РС се е произнесъл с определение от
28.05.2024г. по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставил без уважение искането на страната за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Насрещната по въззивната жалба страна е депозирала в срок отговор на същата чрез
пълномощник, като заявява становище за нейната неоснователност, с искане за отхвърлянето й и
потвърждаване на решението на районния съд. Страните не са направили доказателствени искания.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт
подлежащ на въззивна проверка.
1
В съд.заседание особеният представител на въззивника поддържа подадената въззивна
жалба в цялост, с искането за отмяна на решението на районния съд и отхвърляне на
установителните искове.
Въззиваемата страна поддържа подадения писмен отговор.
За да се произнесе по жалбата, окръжният съд съобрази следното:
Районният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от „Банка ДСК“ АД,гр.София против
ответника Р. Р. А. на правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД, чл.430 от ТЗ за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите: 2973,46 лева
– главница дължима по Договор за стоков кредит № ******г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението - 17.03.2023 г. до окончателното плащане;
1180,40 лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода 11.06.2021 - 11.03.2023 г.; 214,48 лева -
лихвена надбавка за забава за периода 11.06.2021 - 11.03.2023 г.; 1,89 лева - законна лихва за забава
за периода 12.03.2023 - 14.03.2023 г.; 120 лева - такси (разходи при изискуем кредит), за които са
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 496/2023 г. по описа на Районен
съд Разград.
Изложени са твърдения, че на 11.03.2021г. между ищеца и ответника е сключен Договор за
стоков кредит, съгласно който Банката е отпуснала на кредитополучателя сумата 3190,36 лева под
формата на кредит за закупуване на стоки за срок от 24 месеца, считано от датата на неговото
усвояване при фиксиран лихвен процент в размер на 21,57 % годишно или 0,0599% на ден. Твърди,
че „Банка ДСК“ е изпълнила задължението си по договора, но ответника не изпълнил своите
задължения за погасяване на кредита. Настъпването на крайния падеж и липсата на погасяване
породили правния интерес на „Банка ДСК“ да подаде заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги по чл. 417 от
ГПК срещу кредитополучателя Р. А. за дължимите суми по главница, договорна лихва, обезщетение
за забава, заемни такси, както и законна лихва.
Заповедта за незабавно изпълнение, издадена срещу ответника му е връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Поради последното за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск
за установяване спрямо ответника дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника,
чрез назначения особен представител адв. С.И., с който е заявено становище за неоснователност на
предявените искове по основание и размер. Оспорва изложените твърдения за задължения от
страна на ответника и за отхвърляне на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като
постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Във въззивната жалба се сочи ,че сключеният между страните договор за
стоков кредит бил бланкетен и не бил индивидуално уговорен между страните, както и ,че не му
били известни на ответника Общите условия при които същия е сключен.
Установява се от представените по делото писмени доказателства наличието на
облигационно правоотношение между страните по договор за стоков кредит от 11.03.2021 г., въз
основа на който на кредитополучателя е отпусната сума в общ размер на 3190, 36 лв. за
закупуване на мобилен телефон, зарядно за него и конзола за видеоигри с посочени покупни цени
за всяко от тях от "Технополис България" ЕАД с продажна цена 1929 лв. за телефона, 54,90 лв.за
зарядното устройство за него и 829.00 лв. за конзолата за видеоигри, както и за сключването на
2
застраховка "Стандарт+", сключен между кредитополучателя и "Групама Животозастраховане"
ЕАД. Съобразно чл. 2 от договора е постигната уговорка за връщане на кредита в срок от 24 месеца
по погасителен план, считано от 11.04.2021г.
По делото пред РС не е въведен спор за реалното закупуване на стоките, за които е отпусната
сумата по стоковия кредит и реалното им предаване на ответника от продавача.Това се прави едва
във въззивната жалба.Не е повдигнат спор по същество и за размера на задълженията по договора,
тъй като особения представител на ответника в с.з. пред РС е заявил ,че не следва да се назначава
по делото СЧЕ, тъй като сумите по договора са ясни от съдържанието на същия.
В случая заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено след изтичане
на срока на договора, като видно от представеното от банката извлечение , приложено към
заявлението,също неоспорено от ответника неплатени са 22 вноски всяка от които в общ размер на
164,83 лв. и размера на общото задължение, така както е претендирано по реда на чл.417 от ГПК и
с исковото производство е в размер на 4 370,23 лв., без сумата 120.00 лв. претендирана такса, за
която искът е отхвърлен от РС и решението в тази му част е влязло в сила.
Безспорно е в случая, че договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е
сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена форма.
Същият отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на
потребителя. „Банка ДСК“ЕАД е изпълнила своето задължение по чл.430, ал.1 от ТЗ да предостави
паричната сума. По силата на договора за кредитополучателя – ответник е възникнало
задължението да върне тази парична сума, ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката, което
той не е изпълнил в по-голямата му част, поради което следва да бъде ангажирана отговорността му
/ за връщане на цялата останала главница, законната лихва върху нея и уговорената
възнаградителна лихва, така както същите са претендирани както със заявлението по чл.417 от
ГПК, така и с исковата молба.
В този смисъл не могат да бъдат споделени оплакванията във въззивната жалба за
незаконосъобразност и необоснованост на решението на районния съд , постановено по делото.
Същото се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено , а жалбата отхвърлена.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в полза на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени разноски, сторени пред окръжния съд, а именно 400 лв. заплатено
възнаграждение за особен представител.
Водим от горните съображения, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №204/04.04.2024. по гр.дело №1732/2023г. на РС - Разград, в
частта му, с която съдът е приел за установено, че Р. Р. А., ЕГН ********** дължи на кредитора
Банка ДСК АД, гр.София ЕИК ********* следните суми: 2 973,46 главница по Договор за стоков
кредит № ******г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението - 17.03.2023 г. до окончателното плащане; 1180,40 лева - договорна (възнаградителна)
лихва за периода 11.06.2021 - 11.03.2023 г.; 214,48 лева - лихвена надбавка за забава за периода
11.06.2021 - 11.03.2023 г.; 1,89 лева - законна лихва за забава за периода 12.03.2023 14.03.2023 г.; за
които суми е издадена заповед № 276/21.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №496/2023 г. по описа на Районен съд – Разград,
както и разноски съобразно уважената част от иска.
В останалата му част като необжлвано решението е влязло сила.
ОСЪЖДА Р. Р. А., ЕГН ********** да заплати на Банка ДСК АД, гр.София ЕИК *********
сумата 400,00 лв. сторени разноски в производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4