Решение по дело №680/2018 на Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

Номер ………………        Година  2018                Град Варна

 

        Варненският окръжен съд           Наказателно отделение

        На пети юли  две хиляди и осемнадесета

        В           заседание в следния състав:

                      

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА  

             ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ

                                 РУМЯНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст.Савов

ВНОХД №680 по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

 

 

         Производството е образувано по жалба срещу постановена Присъда № 114/17.04.2018 г. в частта за разноските по делото, с която Б.Ц.Ц.   е осъден да заплати  в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Варна сумата от 185 лева, в полза на  РС-Варна сумата в размер на 1561.15лева и сумата в размер на 50 лева в полза на Държавата 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

По същество в жалбата сe моли за отмяна на постановения съдебен акт в частта за разноските по делото, на основание чл.190 от НПК, като се прави искане съответните разноски възложени на  подсъдимия да останат в полза на Държавата, тъй като същия е бил оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.129 ал.1 от НК , а признат за виновен за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, за което обаче не му е наложено наказание, тъй като пострадалия е отвърнал веднага със същото деяние по чл.130 ал.1 от НК и е приложен института на реторсия.  

След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок и от процесуално легитимно лице имащо правен интерес.

С присъда №114/17.04.2018 г.  по НОХД №3637/2016г. на РС Варна подсъдимия  Б.Ц.Ц.  е признат за виновен за това, че на 21.05.2014 година в гр.Варна причинил на Е.Н.М. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като пострадалият Е.Н.М. отвърнал веднага със същата такава телесна повреда на подсъдимия Б.Ц.Ц. - лека телесна повреда извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота поради което и на основание чл.130, ал.3, вр.ал.1 от НК  съдът е освободил подсъдимия Б.Ц.Ц. и пострадалия Е.Н.М. от наказание.

        На  основание чл. 304 от НПК е оправдал  подсъдимия Б.Ц.Ц. по първоначално повдигнатото обвинение за извършено от него престъпление по чл. 129, ал.2, пр.5 вр.ал. 1 от НК.

         С присъдата си на  осн.чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия Б.Ц.Ц. да заплати на Е.Н.М. обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на 1000 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва от датата на деянието - 21.05.2014г., като е отхвърлил  предявения граждански иск за разликата до размера на 50 000 /петдесет хиляди/ лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил  подсъдимия Б.Ц. да заплати сумата от 185.00 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Варна, сумата от 1561.15 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Районен съд - Варна и сумата от 50.00 лева, явяваща се 4 % Държавна такса върху уважения граждански иск в полза на Държавата.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа от адв. Р.Х., като се моли съдебния акт в частта с която на подсъдимия са възложени направените в производството разноски да бъде отменен и разноските да останат в полза на Държавата.

Представителя на Окръжна прокуратура Варна излага, че жалбата е неоснователна, като постановения съдебен акт е правилен и законосъобразен.

Адв.Д. в качеството на повереник на Е.М. излага, че присъдата е правилна и законосъобразна.

Съдът като прецени направените искания и  оглед доказателствата по делото намира, че  разноските по делото  за които се иска да останат в полза на Държавата, предвид оправдаването на подсъдимия за извършено престъпление от общ характер по чл.129 от НК, правилно са възложени от първоинстанционния съд в тежест на подсъдимия Ц..

С постановената присъда РС Варна е признал подсъдимия   Ц. за виновен в извършване на престъпление, като обаче не е му е наложил наказание предвид приложението на института на реторсията.

В конкретния случай направените по делото разноски, които подсъдимия е осъден да заплати включват разноски направени пред РДВР Варна , пред РС Варна, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Направените разноски пред РДВР Варна са свързани с обвинението в неговата цялост и няма такива, които да не са съотносими към обвинението по чл.130 ал.1 по което подсъдимият е признат за виновен.

Неналагането на наказание от съда постановил присъдата не означава, че подсъдимия не е признат за виновен и че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.189 ал.4 от НПК.

Напротив в чл.189 от НПК законодателят изрично е посочил лицето на което се възлагат  разноските по делото, а именно, подсъдимия който е бил признат  за виновен – какъвто е и настоящия случай.

           С постановената присъда, съдът е признал подсъдимия  Ц. за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като го е освободил от наказание, прилагайки института на реторсията.

        Всички сторени по делото разноски, касаят деянието, за което подсъдимият е признат за виновен. 

         За да бъде освободен  подсъдимия от заплащането на определени разноски, то те следва да са свързани единствено с отпадналите обвинения, по които лицето е било признато изцяло за невиновно.   

          Това обаче  не е относимо към настоящия казус, тъй като не се касае за отпаднали обвинения и оправдаване на подсъдимия по тях, а за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо, като в случая наказуемостта е отпаднала единствено предвид нормата на чл.130, ал.3 от НК, но деянието е запазило своя престъпен си характер.

       Предвид горното, настоящият въззивен състав намира атакуваната Присъда в частта за разноските по делото за правилна и законосъобразна, а жалбата за неоснователна.

В останалата част присъдата е влязла в законна сила.

 

 

 

Предвид на гореизложеното и на основание  чл. 338 вр.чл.334 т.6, от НПК, съдът

 

                                     Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №114/17.04.2018 г.  по НОХД №3637/2016г. на РС Варна - 27 състав в частта й за разноските по делото.

          

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                     

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.             2.