№ 873
гр. Стара Загора, 25.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500416 по описа за 2022 година
Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248,
ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна частна жалба на „П.К.Б." ЕООД, ЕИК №
****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“******, представлявано
от законните си представители С.Н.Н. и Ц.Г.С., чрез юрк. К.М., против
определение № 883/ 13.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 205/2022 г. по описа
на Районен съд – К., с което е отказано изменение на постановеното решение
в частта за разноските.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и се претендира
неговата отмяна.
В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден от насрещната
страна – П. Б. П., чрез адв.Д.М., с който частната жалба се оспорва като
неоснователна и се претендира оставянето й без уважение.
След запознаване със становищата на страните и материалите по
делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Гр.д.№ 205/2022 г. по описа на Районен съд – К. е било образувано по
искова молба на П. Б. П. срещу „П.К.Б." ЕООД, с която са били предявени
кумулативно обективно съединени установителни искове за прогласяване
нищожността на две клаузи от договор за потребителски кредит.
В производството по делото ищецът е бил представляван от
пълномощник – адвокат Д.М., като съгласно представеният договор за правна
помощ процесуалното представителство е било безплатно поради близки
отношения между адвоката и клиента.
С постановеното решение първоинстанционният съд е уважил двата
иска и е обявил двете договорни клаузи за нищожни и е осъдил „П.К.Б."
ЕООД да заплати на адвокат Д.М. възнаграждение в размер на 600 лв. за
1
осъщественото процесуално представителство на ищеца.
В законоустановения срок „П.К.Б." ЕООД е подало молба за изменение
на решението в частта за разноските с искане за намаляване като прекомерно
на присъденото в полза на пълномощника на насрещната страна адвокатско
възнаграждение до размера на 300 лв.
С обжалваното определение съдът е оставил искането без уважение,
като е приел, че подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение
следва да се определи като се вземе предвид, че са предявени два иска и за
всеки от тях се дължи адвокатско възнаграждение, чийто минимален размер
съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/НМРАВ/ е 300 лв.
При така установените правно-релевантни факти съдът направи
следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за
съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правно-
легитимирани лица, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в
законоустановения срок за обжалване.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за
неоснователна по следните съображения:
Разноските за правна защита са разходи за производството и включват
възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК, а съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението.
В конкретния случай с по делото са предявени два кумулативно
обективно съединени иска, за всеки един от които се дължи адвокатско
възнаграждение в съответствие с чл.2, ал.5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в минималния предвиден в чл.7,
ал.2 т.1 от същата наредба размер от 300 лв.
Предвид изхода на делото – уважаване и на двата иска, подлежащите на
присъждане разноски за адвокатско възнаграждение на ищцовата страна е в
общ размер от 600 лв. и представлява сбора от минималните адвокатски
възнаграждения за всеки един от уважените искове.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че адвокатското
възнаграждение следва да се определи за един иск, т.к. един иск е бил
предявен с исковата молба.
Касае се за нищожност на две отделни договорни клаузи, които не са
обусловени или свързани помежду си, доколкото уреждат независещи едни
от други права и задължения на страните по договора за потребителски
кредит.
Неоснователно е и оплакването в частната жалба, че адвокатското
възнаграждение следва да се определи на база общия материален интерес по
делото, т.к. съгласно посочената по-горе в мотивите разпоредба на чл.2, ал.5
от НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
2
предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Неоснователно е и оплакването за прекомерност на възнаграждението
по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, т.к. в посочената законова хипотеза съдът
може да намали поради прекомерност на фактическата и правна сложност на
делото адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минималния му
размер по НМРАВ, а както вече бе посочено в случая той е 600 лв.
С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че
обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът
по частната жалба има право на разноски.
Разноски в случая няма да бъдат присъдени в полза на П. Б. П., т.к. не е
направено искане в тази насока.
По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и
чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 883/13.05.2022 г., постановено по
гр.д.№ 205/2022 г. по описа на Районен съд – К..
Определението на основание чл.274, ал.4 от ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3