№ 74
гр. Варна , 10.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Вилен Стефан Мичев (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Наказателно
дело за възобновяване № 20213000600097 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор М..
Искателят СТ. ИВ. АП., същият е нередовно призован, доколкото
призовката му на 31.05.2021 г. е върната в цялост с указание, че на три пъти е
посещаван адреса и съпругата, и майка му отказват да я получат. Получено е
писмо от Гл. специалист към Общ. гр. Белослав във връзка с призоваване на
осъденото лице, посочено е в това писмо, че на три пъти е посещават адресът
– на 29 април, на 16 май и на 26 май 2021 г., само съпругата на осъденото
лице и майка му са били намерени на този адрес, но те са отказали да получат
призовката му, тъй като според тях той трябва лично да я получи, а лицето се
намира извън града, в гр. Бургас. Съседите им, а именно Димитър Славов,
живущ на адрес: ул. „Стара планина“ № 3 в гр. Белослав също е потвърдил, че
не е виждал отдавна осъденото лице.
Искателят А. се представлява от адв. Д. Т. Д. от АК – Варна, редовно
упълномощен от преди.
Съдът докладва, че искането за възобновяване изхожда от адв. Д.Д.,
който е надлежно упълномощен от осъденото лице по настоящата процедура
във връзка с искането за възобновяване на ВНОХД № 142/2020 г. по описа на
Варненски окръжен съд. Посочено е, че искането е от С.А., с адреса на който
е бил призован на два пъти в гр. Белослав, ул. „Стара планина“ № 4, чрез адв.
Д.Д..
АДВ. Д. – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
С моят доверител сме постоянно във връзка, същият няма да се яви, тъй
1
като работи в гр. Бургас, работата му е много скъпа и ако прекратят трудовия
му договор той остава без работа. Той знае за днешното съдебно заседание,
разговарял съм конкретно защото той се поинтересува дали все пак ще се
проведе. Пред мен той е изразил съгласие делото да се разгледа в негово
отсъствие, тъй като той не може да отсъства от работа.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, проблемът е, че
призовките е можело да бъдат приети от роднините, но те са отказали и
според мен това означава, че той не е съгласен делото да бъде разгледано в
негово отсъствие. В този смисъл проблемът е възникнал след решаването на
делото от Апелативния съд, както и да го реши, ако той не е съгласен с това
решение и с действията на адв. Д.. В този смисъл считам, че лицето следва да
бъде призован още веднъж, да се приложат доказателства че е уведомен и
знае за какво става дума, и тогава да се разгледа делото.
АДВ. Д. – Предоставям на съда, аз изразих становище и не искам да
споря с прокурорът, това е негово становище, което се различава от моето.
Съставът на СЪДА счита, че към настоящия момент не са налице
процесуални пречки по даване ход на делото. На първо място защото
присъствието на осъденото лице в настоящата процедура по искане за
възобновяване не е задължително. На второ място съдът отчете, че адресът,
който е посочен от осъденото лице е именно този, на който на два пъти е бил
призоваван и фактът, че живущите на този адрес – неговата съпруга и майка
са отказали да получат призовките му означава, че същият е наясно, че ще
бъде призован за разглеждане на делото с оглед на направеното искане от
него.
На следващо място и в двата случая призовките са били оформени по
надлежния ред със съпроводително писмо от длъжностното лице в Общ. гр.
Белослав.
На трето място в днешното съдебно заседание упълномощеният
защитник на осъденото лице изрично заяви, че е във връзка с него и
последният не възразява да се гледа делото в негово отсъствие, наясно е с
датата на насроченото за днес съдебно заседание, но поради служебен
ангажимент не може да присъства и не желае делото да бъде отлагано за
друга дата.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът приема, че по никакъв начин
не биха били нарушени процесуалните права на искателя С.А., още повече, че
в съдебната зала той ще бъде представляван от упълномощения си защитник
– адв. Д.Д..
Водим от гореизложеното съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Д. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам искането така,
както съм го направил, и което е поставено на разглеждане. Аз съм написал
мотивирана въззивна жалба и искането ми е мотивирано, не е формално, така
че не считам за необходимо сега отново да чета всичко това защото аз нищо
ново не мога да кажа и да добавя към аргументите, които съм обсъждал в
пледоарията си пред първата инстанция, във въззивната жалба и в искането.
Претенциите ми са действително за липса на мотиви, което винаги е
съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на съответния
съдебния акт. Този подход, който критикувам на въззивния съд би могъл да
бъде оправдан в известен смисъл, ако жалбоподателят е подал една формална
жалба разчитайки на това, че въззивният съд ще изпълни задълженията си по
чл. 314, ал.1 от НПК и независимо от съдържанието на жалбата той ще
провери изцяло присъдата. Но когато са изложени съвсем конкретни
основания, съвсем конкретни съображения, при това подкрепени с твърдения
за онези части от така наречените мотиви, към които имат отношение
оплакванията считам, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по тях, да
ги обсъди, да ги анализира и да изрази собствено мнение по въпроса, а не да
заяви, че се съобразява или ги подкрепя, или съображенията му са същите,
каквито е изложил в присъдата първоинстанционния съд.
Доколкото едно от оплакванията ми във въззивната жалба, което
коментираме в искането, но по-съкратено е работата на съда с доказателствата
по делото, начинът по който той ги обсъжда, начинът по който подбира части
от свидетелските показания, които цитира и които би следвало да приемем, че
се съобразяват при изграждане на личното си убеждение и в тази връзка ще
дам само един пример и с това ще приключа - работата на съда с добитото
чрез използване на СРС. Цитирани са два разговора и в обв. акт, и в
първоинстанционното решение между подсъдимия и свид. Р. Д., които
заслужават особено внимание с оглед на твърденията и приети от съда,
очевидно и споделени от въззивната инстанция, че това е една
самоинициатива на С.А., че той е използвал сгодния момент за да набави за
себе си, без в това да участва Р. Д., че това е негова инициатива, проведена
самостоятелно и с цел, която няма нищо общо със свид. Р. Д.. Първият
разговор, който е проведен и който на първо място е проверен по инициатива
на Д.. „Какво стана?“ пита той С.А., С.А. му отговаря: „Намерих човека.“ По-
3
късно в разговора, който не е цитиран в материалите по делото, казва: „Е ми
няма, толкоз има.“ С.А. на Р. Д. - „Човекът няма повече.“ Д. го мобилизира да
му вземе повече. Как при този разговор и по силата на каква логика можеш да
направиш извод, че това е самостоятелна инициатива на С.А. и че той има за
цел, независимо от мнението на Р. Д., да се облагодетелства лично. В този
разговор Р. Д. в край на краищата казва: „Вземи му повече на тоз …. .“
„Дадох му три дена срок на човека.“ – казва С.А.. Този разговор е между
поръчал и изпълнител на някаква поръчка. Така аз виждам и смятам, че за да
се приеме, че Р. Д. няма никакво отношение въобще към проблема е
безотговорно, отделно е, че не е логично и че може да бъде и в резултат на
някакъв анализ.
Вторият разговор на 28 септември, в който подсъдимият разказва на
свид. Р. Д., излизайки от РУ, където е извикан и предупреден да спре да
тормози пострадалия и обяснява, че А. Д. е пуснал жалба, че подсъдимият го е
заплашвал, като в разговора има няколко псувни и смях. В този смисъл съдът
намира, че този разговор може да доведе до извод, че действително е било
налице заплашване от страна на подс. А. към свид. А. Д., тъй като в разговора
същият не отрича това, нито изразява несъгласие, а демонстрира единствено
възмущение от това, че ще се занимава с простотии. Този разговор
категорично заявявам, че не е анализиран и най-малкото не е анализиран
обективно защото да се твърди, че от този разговор се установявали
действителните намерения на С.А. е нелогично погледнато отвсякъде. Ако
въобще можем да намерим някаква връзка със случая и с положението на Р.
Д. в този казус, то това е възмущението на С.А. за това, че ще се занимава с
простотии. Какво може да бъде простотията? Простотията може да бъде
решението на Р. Д., че ще може по този начин, разбира се подкрепен от С.А.,
ще може да получи някакво обезщетение за това, което А. Д. му е причинил
когато са се сбили и когато го е порязал и т.н. Това е то простотията, от тази
простотия се възмущава С.А. че трябва да се занимава защото нищо друго
няма да се случи. Да направиш извод, че този разговор е доказателство за
това, че действително се касае за изнудване и то от С.А., и то като
самостоятелна дейност, без съгласието на пострадалия и с цел имотна облага
само за себе си, не считам за логично, не считам за разумно. Ето с това искам
да обоснова оплакването си, че първоинстанционният съд не е боравил с
доказателствата обективно и пълно, защото такова е изискването на закона –
присъдата да бъде постановена след обективно, всестранно и пълно
обсъждане на всички доказателства по делото. Когато съдът каже само с едно
изречение – споделяме вижданията, оценките, анализа, изводите на Районния
съд и поради това няма нужда да ги повтаряме, няма нужда да ги обсъждаме,
аз считам, че това е просто едно заявление, че няма да пишем мотиви, защото
не е необходимо и всичко е толкова ясно, че просто няма нужда да го
повтаряме още веднъж. За това считам, че са налице съществени процесуални
нарушения.
4
Изложил съм и съображения, които също смятам за достатъчно
основателни и обективни, независимо, че съм адвокат на осъдения вече към
този момент и не е необходимо да бъда толкова обективен, но заплахата със
съд и с нищо друго така, по начина, по който съм го изложил в писмените си
бележки и към въззивната жалба и към искането не са изнудване по смисъла
на този текст от НК. Тази част от мотивите не искам да я цитирам защото тези
заплахи представлявали заплахи за живота му, за имота му, за близките му и
т.н. за в бъдеще, няма такова нещо. Единствената заплаха е със съд, чрез
който има надежда, има основание да се предполага, че ще получи по-голямо
обезщетение. Просто това не е изнудване по смисъла на закона. Искането ни е
за оправдателна присъда, тъй като деянието не съставлява престъпление, а
след това, ако все пак решите, че тази заплаха може да бъде приета като
заплаха, по смисъла на този текст, да върнете делото за ново разглеждане с
оглед на това, че е постановено въззивното решение при съществено
нарушение на процесуалните правила.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, считам, че искането е
неоснователно. Не са налице касационните основания, които биха Ви дали
възможност да възобновите производството и да оправдаете подсъдимия или
да върнете делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Само хипотетично ако си представим, че всяко лице, което реши, че има
друго пострадало, от чието име може да отиде претендира обезщетение и
реши, че това е несъставомерно поведение, бихме се върнали поне 30 години
назад. В конкретния случай считам, че не би трябвало да има съмнение
относно съставомерността на деянието, тъй като конфликтът, в който е влязло
осъденото лице на колектор на едно неуточнено, претендирано обезщетение
за някаква причинена телесна повреда си представлява пар екселанс
изнудване по чл.214 от НК. Което и лице да извърши такова деяние би
трябвало да отговаря по този текст.
Считам, че не е налице основанието - липса на мотиви, тъй като
въззивният съд е изложил мотиви. Действително препратил е към изводите на
първоинстанционния съд относно правната квалификация на деянието, но
това не следва да се приеме като липса на мотиви. В този смисъл Ви моля да
оставите жалбата без уважение.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:40
часа.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6