Мотиви  към присъда №112/27.07.2020г. по н.о.х.д. № 66/2020г . по описа на Районен съд –Бургас

          

            Производството по делото е образувано по депозиран обвинителен акт на Районна прокуратура–гр.Бургас против В.К.В., ЕГН **********,***, български гражданин, неосъждана, омъжена, със средно образование, с постоянен адрес:*** за това, че на 22.01.2015г. в гр.Бургас противозаконно присвоила чужди движими вещи - парична сума в размер на 9 060 /девет хиляди и шестдесет лева/, които владеела след изтеглянето им от банкови сметки на Й.К.Д., ЕГН ********** в „Сосиете Женерал Експресбанк“ чрез използване на пълномощно с рег.№ 294 от 16.01.2015г., заверено от пом.нотариус К.О. - престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

            В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура–гр.Бургас в своята пледоария по същество поддържа обвинението срещу подсъдимата. Счита, че в хода на съдебното следствие фактическата обстановка описана в обвинителния акт е безспорно доказана, като подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Прави подробен анализ на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие. Пледира за постановяване на осъдителна присъда. Моли съда, след като признае подсъдимата за виновна да и наложи наказание, индивидуализирано в съответствие с чл.54 от НК, а именно една година „лишаване от свобода”, което да отложи по реда на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от три години, като и възложи и сторените по делото разноски.

          Повереникът на частните обвинители – адв.С., в своята пледоария по същество се присъединява към анализа на доказателствата направен от прокурора. Относно наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, намира, че то следва да е ориентирано над средния размер описан в санкцията на чл.206 ал.1 НК, а именно четири години лишаване от свобода при съответния режим, както и да се възложат сторените по делото разноски.

          Частните обвинители Й.Д. и Р.Д. поддържат казаното от повереника си.

           Защитникът на подсъдимата – адв.Д., счита че фактите по обвинението не са доказани по безспорен начин. Счита, че една осъдителна присъда не може да почива на предположения. Акцентира подробно върху показанията на разпитаните свидетели, като счита, че същите не подкрепят обвинителната теза на прокурора. Счита, че съставът на престъплението по чл.206, ал.1 от НК не е осъществен от обективна и субективна страна, като акцентира на отношенията между подзащитната му и нейния брат.  Моли съда да приеме това деяние за недоказано, както и да признае подсъдимата за невинна и да я оправдае по така повдигнатото обвинение.

              Подсъдимата В. се придържа към становището на своя защитник. Не се признава за виновна. В хода на съдебното следствие е дала подробни обяснения по повдигнатото обвинение. Излага доводи за обтегнати взаимоотношения между нея и частните обвинители. Оспорва фактическата обстановка заложена в обвинителния акт. Твърди, че е невинна. В дадената и последна дума, моли да бъде оправдана, тъй като е изпълнявала морален дълг на своя брат.

   

      След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

       

       Подсъдимата В.К.В. и покойният Й.К.Д. били брат и сестра. Те живеели в различни домакинства.  Д. бил диагностициран с онкологично заболяване в доста напреднала фаза, с множество разсейки в коремната област и черния дроб. Това било установено в началото на месец септември 2014г. След като научил диагнозата си той постъпил в „Комплексен онкологичен център - Бургас“ ЕООД, в „Отделение по онкологична хирургия“ за лечение, тъй като състоянието му започнало да се влошава. За периода от септември 2014г. до 21.01.2015г. той бил на лечение общо четири пъти. При последния му прием по спешност Д. претърпял хирургическа интервенция. Докато бил в болницата за него предимно се грижели сестра му – подс. В. и дъщеря му – св.Р.Д.. Съпругата му, както и двете му деца М.Т. и Г.Д. били дезинтересирани от неговото състояние. Отношенията между подс.В. и св.Д.-Т. били обтегнати. Това се дължало на прекалено близките отношения между подс.В. и нейния брат. Покойният Д. бил доста близък със сестра си и предимно на нея се доверявал за личните си работи. Това е така, тъй като предимно тя полагала грижи за него, а децата му и бившата му съпруга се появявали спорадично. Т. и В. често влизали в спорове и отношенията им били обтегнати. Това се дължало и на обстоятелството, че покойния Д. се доверявал само на сестра си, както и че я натоварвал да върши вместо него определени действия, включително и по придобиването на наследствени имоти. Така покойният Д. решил да прехвърли на сестра си част от имотите си, което допълнително изострило отношенията между подс.В. и съпругата му св.Т.-Д.. На 11.11.2014г. Д. упълномощил сестра си - подс.В. да го представлява пред нотариус относно прехвърлянето на идеалните му части от наследствени имоти - земеделски земи в землището на с.Невестино, общ.Карнобат, обл.Бургаска. Освен това в т.З на същото пълномощно той упълномощил сестра си да дари на себе неговата идеални части от дворно място със жилищна сграда и салма в с.Невестино, общ.Карнобат, обл.Бургас. Въз основа на това пълномощно бил изготвен и нотариален акт за дарение на този имот № 171, том III, рег.№ 2360, дело № 363 от 18.12.2014г.

На 14.01.2015г. св.Р.Д. и подс. В. били заедно в магазин за санитарни помощни средства „Новамед“ в гр.Бургас. В магазина имало бланки на пълномощни, които обикновено се издавали от болните с цел техните близки да могат да теглят получените социални помощи. Св.Р.Д. взела една бланка, като същия ден я показала на баща си в болницата, за да го попита на чие име да бъде издадено пълномощното. Покойният Д. заявил, че желае пълномощното да се издаде на сестра му В.В., тъй като само на нея имал доверие. В текста на пъномощното се включвало и теглене на пари от сметките му. Св.Р.Д. оставила бланката на пълномощното на подсъдимата, като след това В. я попълнила с личните си данни и организирала пристигането на нотариус в болницата за заверката му на 16.01.2015г. За подписването и заверката на пълномощното в болницата се явила помощник-нотариус св.К.О.. Тя изчела бавно и ясно пълномощното. Уведомила изрично Д., че в текста на пълномощното било включено и правомощието за разпореждане с банковите му сметки. Той лично пред нотариуса потвърдил всички описани действия. При това положение св.О. накарала Д. да се подпише два пъти на пълномощното, тъй като към този момент той бил много слаб и ръката му треперела. След като нотариуса се уверила във волята на упълномощителя и той се е подписал, тя извършила нотариалната заверка и удостоверила полагането на подписа пред нея и извън кантората си. Издаденото пълномощно било отразено в нотариалния регистър за вписване на заверката с номер 294 от 2015г., копие от който е приложен в ДП. Съгласно изричния текст на пълномощното В. имала право: „..да внася и тегли без ограничения суми от банковите ми сметки“, както и „да тегли и внася неограничено суми от всички сметки, открити в която и да е банка, независимо от вида на сметката“.

На 21.01.2015г., около 13.50 часа, съгласно даденото й пълномощно В. изтеглила всички пари от трите сметки на брат си в банка „Сосиете Женерал Експресбанк“, като общата сума възлизала на 9060 лева. След изтеглянето на парите подс.В. се върнала в болницата при брат си. В този момент при него бил неговия братовчед – св.К.. В негово присъствие подсъдимата предала изтеглените пари на брат си, но той и заявил, че от тази сума следва да си вземе 3000 лв., които той имал да и връща, а с останалите пари да му организира достойно погребение и помен.  По късно Д. изпаднал в кома, а на 22.01.2015г. починал.

Към този момент във владението на обвиняемата се намирала цялата парична сума, изтеглена предния ден в размер на 9060 лева. Тя задържала сумата от 3000 лв., представляваща заем, който е дала на брат си и който бил погасен още на 21.01.2015г. приживе от Д.. С останалата сумата от 6060 лева В. платила разходите по погребението на брат си, както и поставянето на надгробна плоча. На помена за 40 дни от смъртта на Д. св.Р.Д. поискала от В. парите от банковите сметки на починалия си наследодател, но подсъдимата и заявила, че изпълнява последното поръчение на своя брат и няма да и предава никакви пари, тъй като с тях е заплатила всички разноски по погребението. По късно частните обвинители депозирали жалба до ОД МВР Бургас и е стартирало производството.

 

  

По доказателствата:

 

         Тази фактическа обстановка съдът възприе от събрания доказателствен материал разгледан поотделно и в съвкупност, а именно: от приложените по делото писмени доказателства: акт за смърт, удостоверение за наследници, 3 броя писма от „Сосиете Женерал Експресбанк“ ведно с банкови извлечения и бордера, история на сметка, 2 броя пълномощни, 2 бр. епикризи с приложена към тях медицинска документация, фактури от „Обреден комплекс“ООД, касови ордери, 4 бр. графически експертизи, модемна справка от Службата по вписване, нотариален акт, съдебно-психиатрична експертиза, свидетелските показания на св.Й.Т.-Д., Р.Д., М.Т., Г.Д., Д.К., К.В., С.В., М.Д., К. П., К.О., справка за съдимост, както и от обясненията на подсъдимата дадени в с.з.

При анализа на доказателствата съдебният състав съобрази следното:

В досъдбеното производство са изготвени четири графически експертизи. Съгласно експертиза №208/02.07.2015г. на вещото лице Н. е установено, че при проведено сравнително изследване на представените документи – банкови извлечения и договор от „Сосиете Женерал Експресбанк“ се установило, че подписът в пълномощното след „упълномощител“ се различава по вид и съдържание на транскрипцията в подписите в сравняваните документи за „клиент“ представени от банката. По тази причина вещото лице не може да даде становище дали тези подписи са изпълнени от едно и също лице. Съгласно експертиза № 346/16.11.2015г., ползвала същите сравнителни образци е заключено, че не е възможно да се отговори дали подписите във въпросното пълномощно, обект на експертизата, са изпълнени от покойния Й. Д.

Съгласно експертиза № 215/15.07.2015г., вещото лице Н. установило, че при проведеното изследване подписът в пълномощно с рег. № 294/2015г. за „упълномощител“ и сравнителните образци, оставени от подсъдимата се различава по вид и съдържание на транскрипцията. Вещото лцие дава заключение, че не е възможно подс.В. да е изпълнила подписа в пълномощното.

В хода на досъдебното производство е изготвена и тройна СГЕ № 147/04.05.2017г. на вещите лица К., С. и Н. Задачата на експертизата е била да се установи дали двата подписа положени в пълномощно с нотариално заверен подпис от дата 16.01.2015г. след „упълномощител“ са изпълнени от лицето Й. Д. Бил е извършен оглед на 7 бр. оригинални документи, подписани от покойния Д., служещи за сравнителен материал. Вещите лица са посочили, че двата подписа в това пълномощно са негодни за идентификация. Доразвиват тезата, че е твърде възможно при влошаване на здравословното състояние и ограничаване на движението на крайниците да се измени и почерка на лицето.

По делото е налично и СГЕ № 389/2017г. на вещото лице Н., касаещо изследване на пълномощно с нотариално заверени подписи на дата 11.11.2014г., с което подсъдимата В. е прехвърлила на свое име наследствени недвижими имоти. Тази експертиза не касае предмета на доказване по така повдигнатото обвинение и няма да се обсъжда.

В хода на ДП на 16.05.2019г. е изготвена и съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице д-р З.. Следвало е да бъде установено по наличните писмени доказателства в делото, дали покойният Й. Д. е бил в състояние  към 16.01.2015г. да разбира свойството и значението на подписаното от него пълномощно, докато е бил на лечение в КОЦ Бургас. Следвало е да се установи и дали предписаните на Д. лекарства са имали упойващо действие, както и дали са могли да повлияят на способността на лицето да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи съзнателно. Вещото лице е използвало наличните в досъдебното производство епикризи ведно с приложени към тях медицински документи от престоя на Д. в болницата. След подробен анализ  на писмените материали вещото лице З. приема, че няма достатъчно основания да се предполага, че Й. Д. не е бил в състояние към дата 16.01.2015г. да разбира значението на подписаното от него пълномощно, докато е бил в КОЦ Бургас. В обсъждането на експертизата вещото лице е посочило подробно медикаментите, с които е бил лекуван, като заявява, че предписаните на Д. лекарства не са били с упойващо действие, той е бил в съзнание и е могъл да разбира свойството и значението на своите действия.

Това заключение по СПЕ на д-р З. се потвърждава и от показанията на лекуващия лекар на Д. от онкологията – д-р П. В своите показания дадени в хода на съдебното следствие, както и тези прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.2 НПК тя подробно описва какво е било състоянието на покойния Д.. Посочва, че е приет в изключително тежко състояние, с пожълтена кожа в следствие на повишаване на билирубина в кръвта, поради чернодробни метастази. В началото е бил контактен, като няма спомен дали ръцете му са треперели, както и дали е бил посещаван от нотариус. Св.П. заявява, че при него предимно е идвала сестра му – подс.В. и дъщеря му св.Р.Д., като заявява, че никога не е виждала другите му деца или съпругата му. На поставени въпроси от частния обвинител Р.Д., д-р П. заявява, че състоянието на Д. е било толкова тежко, че е било невъзможно да му се направи последна интервенция – коремна пункция, тъй като било преценено, че няма да има никакъв резултат и по тази причина бил на обезболяващи. Заявява, че пациентът е изпаднал в кома на 22.01.2015г., след което починал.

Казаното от д-р П., както и заключението по СПЕ се потвърждава и от показанията св.О. – пом.нотариус, която на 16.01.2015г. удостоверила заверката на подписа на починалия Й. Д.. Заявява, че въпросният ден тя е била дежурна и постъпило искане за заверка на подпис извън кантората на нотариуса, а именно в КОЦ Бургас. Свидетелката О. заявява, че преди да пристъпи към полагането на подписите се е уверила в самоличността на лицето и неговата дееспособност. Посочва, че не е необходимо да иска предварително становище от лекар, тъй като тя е органа, който следва да прецени дали волята на упълномощителя е валидна. Твърди, че след като се запознала с бланката на пълномощното подробно го изчела на лицето, като изрично наблегнала, че в него са включени права за теглене на суми от банкови сметки. След като той потвърдил, че е съгласен с тези действия той положил подпис. След полагането на подписа, св.О. преценила, че подписа не е достатъчно пълен и помолила Д. да се подпише втори път. Заявява, че ако е имала съмнение в дееспособността и волята му, би отказала нотариалната заверка, но случаят не бил такъв. Тези показание съдът кредитира с доверие, тъй като са последователни и незаинтересовани и съвпадат с изложеното от д-р П..

Изцяло противоположни са показанията на пострадалите – св.Й.Д., Р.Д., М.Т. и Г.Д. от една страна с тези на св.С.В. /дъщеря на подсъдимата/, К.В. /съпруг на подсъдимата/ и обясненията на подс.В.В. от друга страна. Така частните обвинители в своите показания в действително признават добрите отношения между своя наследодател и подс.В.. Заявяват, че основно скандалите в семейството са ставали заради близките отношения на Д. и сестра му. Оспорват обстоятелството, че покойния Д. е взимал заем от 3000 лв. за ремонт на апартамента си. Посочват, че непосредствено след смъртта му при направена справка в банката установили, че сестра му В. изтеглила сумата в общ размер от 9060 лева. Посочват, че след смъртта му, като негови наследници е следвало В. да им върне тази сума. Заявяват, че парите са търсени в апартамента на баща им, но не са ги намерили. Твърдят, че грижи за него е полагала предимно дъщеря му Р.Д.. Признават, че в действителност всички разходи по погребението на Д. били заплатени от подс.В., вкл. помена и поставянето на надгробна плоча.

В противовес на тези показания на пострадалите са показанията св.С.В. и К.В.. Тази група свидетели заявяват, че подс.В. изцяло е била поела грижите за своя брат, тъй като семейството му се дезинтересирало от него. Посочват, че съпругата му - св.Й.Д. го изгонила от апартамента му и отказала да се грижи за него и това наложило той да влезе в болницата, тъй като останал на улицата. Твърдят, че също са посещавали покойния Й. Д., докато е бил в КОЦ. В своите показания посочват, че освен подс.В. той е бил посещаван и от дъщеря си Р.Д., която обаче само се интересувала от имущественото му състояние и постоянно искала пари от леля си. Заявяват, че В. в действителност е дала паричен заем на покойния Д. в размер на 3000 лв., с който той е следвало да извърши ремонт в апартамента си.

Съдът кредитира с особено доверие показанията на св.М.Д. и св.Д.К. – братовчеди на покойния Д., с които той е поддържал връзка и е доверявал факти и обстоятелства от семейния си живот. Така св.М.Д.,*** и е израснала заедно с подс.В. и покойния Д.. Посочва, че те като брат и сестра са били в отлични отношения и са си помагали един на друг. Заявява, че нейно присъствие подс.В. предала на брат си сумата от 3000 лева, които той бил поискал. Твърди, че не е знаела за здравословното му състояние, както и, че не го е посещавала в болницата.

Особено подробни и логични са показанията на св.Д.К.. Заявява, че покойния Й. Д. му е бил най-доверения приятел и всичко са си споделяли. Твърди, че заедно са правили изследвания, от които се е разбрало, че е тежко болен. Сестра му В. много му помагала, тъй като семейството му не се интересувало от него. Споделил му през октомври 2014г., че мисли да прави ремонт и му трябват 3000 лв. Св.К. предложил да му даде парите, но Д. заявил, че ще поиска от сестра си В.. Посочва, че състоянието му се влошило през януари 2015г. и тъй, като семейството му отказало да се грижи за него постъпил в КОЦ. Твърди, че в болницата, Д. искал да му направи пълномощно, с което да се погрижи за делата му, както и да го погребе, но св.К. отказал и му заявил, че сестра му следва да се погрижи за него. Посочва, че на 21.01.2015г., отишъл на посещение на Д. в отделението, но състоянието му било влошено. В този момент при него дошла сестра му – подс.В., която току-що била изтеглила сумата от 9060 лв. от банката. Св.К. заявява, че подс.В. извадила парите, които били запечатани в плик, но покойният Д. и заявил, че от тази сума следва да задържи 3000 лв., които той имал да и връща, а с останалата сума следва да му осигури едно достойно погребение. Посочва, че волята на братовчед му била такава, тъй като децата му не се интересували от него. Показанията на този свидетел са последователни, незаинтересовани и съдът ги кредитира с доверие.

Обясненията на подсъдимата са както средство за защита, така и доказателствено средство, чиято истинност и достоверност следва да бъдат проверени. За съда възниква задължението да прецени внимателно и задълбочено това доказателствено средство, успоредно с показанията на останалите свидетели, с другите доказателства и със собствената логичност и вътрешна убедителност. Следва да се посочи, че обясненията на В. касаещи паричния заем между нея и брат и, съвпадат с показанията на св.М.Д. и св.Д.К.. Обясненията и, касаещи договорката с покойния и брат да му извърши достойно погребение с оставените и пари също се подкрепя от показанията на св.К.. Следва да се посочи, че св.М.Д. и св.Д.К. са незаинтересовани от изхода на делото, поради което съдът ги кредитира с доверие. Обясненията на подсъдимата  относно състоянието на Д. по време на престоя в КОЦ съвпадат и с показанията на св.П. и св.О., също незаинтересовани свидетели. Единствено различия в обясненията на В. и показанията на пострадалите се съдържат досежно семейни взаимоотношения между сем.В. и сем.Д. и причините довели до това, но тези отношения се явяват ирелевантни на така повдигнатото обвинение и не следва да се обсъждат.

 

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

           При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на събраните гласни и писмени доказателства в хода на съдебното следствие, съдебният състав прие, че така повдигнатото обвинение спрямо подсъдимата В.В. за извършено престъпление по чл.206 ал.1 от НК се явява недоказано.

            Съгласно чл.206, ал.1 НК който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода от една до шест години. Тук следва да се отбележи, че в правната доктрина, както и в съдебната практика съществува спор относно това, дали парите, като движими вещи могат да бъдат предмет на престъплението обсебване. Настоящият състав приема, че паричните средства могат да бъдат предмет на престъплението обсебване. Аргумент в този смисъл е, че парите не са изрично посочени и в разпоредбата на чл. 194 от НК, нито в тази на чл. 198 от НК, но не се поставя под съмнение, че могат да бъдат предмет на престъпленията “кражба” и “грабеж” тъкмо като движими вещи. Ето защо, настоящият съд, се придържа към становището, изразено в редица решения на ВКС в най- новата му практика от последните години, които подкрепят именно това разбиране - че парите като движими вещи могат да се обсебват, така както могат да бъдат предмет на престъпленията кражба и грабеж. В този смисъл са Решение № 384 от 29.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 320/ 2009 г. III н. о. НК, Решение № 534 от 14.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 599/ 2009 г., II н. о. НК, Решение № 419 от 27.11.2000 г. на ВКС по н. д. № 384/ 2000 г. III н. о., Решение № 88 от 10.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3161/2011 г. I н.о. НК, както и редица други.

 

   "Обсебване" е налице, когато определено физическо лице, получи на някакво правно основание чуждо имущество да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес. Физическото лице може да бъде и "длъжностно", по смисъла на чл. 93 НК, но връзката му с чуждото имущество трябва да е вън от кръга на служебните му правомощия. "Да владее или пази" означава, че парите, в конкретния случай, са предоставени на дееца на някакво правно основание - било по силата на договор, устно разпореждане или фактическо предаване. Що се отнася до собствеността на парите, за да е налице престъпно обсебване, същественото е деецът да не е техен собственик или поне да не е единствен такъв (виж Решения № 372 от 1.10.2008 г. по нд. № 364/08 г. и № 546 от 13.01.2010 г. по нд № 595/09 г., и двете по описа на ВКС, I-во н. о.). Присвояването на чуждите пари, предполага недвусмислено манифестиране на промяна на отношението към тях като към свои, което се обективира не само когато деецът не отчете получени суми, защото ги е разходвал, но и когато откаже да ги върне.

      От обективна страна за наличието на осъществен състав по чл.206, ал.1 от НК законът изисква да се установи кумулативно наличието на следните предпоставки: от една страна у дадено лице трябва да се намира чужда движима вещ. Тази вещ следва да се пази или владее от това лице, като то следва да съзнава, че няма правото да се разпорежда с вещта без съзнанието на собственика й. Същевременно вещта следва да се намира у лицето на някакво правно основание, т.е. владението върху тази вещ следва да е било законосъобразно придобито. На следващо място следва това лице да промени отношението си към вещта и да започне да извършва действия с нея, които би могъл да извършва само собственика, т.е. следва да започне да владее вещта като своя и да не признава, че вещта е чужда собственост или да се разпореди с нея в своя или чужда полза. Възможно е също така да се оспорва собствеността и чрез бездействие, като например да не се връща вещта на собственика при изрично искане за това.

      От субективна страна деянието следва да е извършено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл, като тя следва да е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, факта че присвоява чужди вещи и започва да ги владее като свои.

              В конкретния случай, за да се приеме че подсъдимата В. е извършила това престъпление с предмет сумата в общ размер от 9060 лева, следва от доказателствата по делото да се установява, че на посочения в обвинителния акт дата тя е извършила разпоредителни действия с тези пари или пък е отказала да ги върне на собственика. Тезата на прокурора, заложена в обвинителния акт не почива на събраните доказателства, тъй като не са разгледани подробно възникналите граждански правоотношения.

                Съдът приема, че покойният Й. Д. е извършил напълно годно упълномощаване, като е възложил на подс.В. да тегли неограничена сума пари от банковите му сметки, за което свидетелства нотариуса извършил заверката – св.О.. Налице е мандатно отношение по смисъла на чл.36 и сл. от ЗЗД. Обемът на представителната власт на пълномощника се определя от упълномощителя и тя е ясна видно съдържанието на пълномощното, а именно волята му е била В. да тегли неограничена сума от неговите сметки. Мандатното отношение се характеризира и с отчетна сделка. В случая, след изтеглянето на парите от банката, подс.В. ги е предала на брат си в присъствието на св.К.. Покойният Д. от своя страна заявил на подс.В., че погасява свой заем към нея от 3000 лв., като и заявил да си задържи тази сума. С останалите пари по негово изрично поръчение, В. е следвало да заплати разноските по погребението му, което тя и сторила след смъртта му видно от приложените фактури и касови бележки.  Безспорно е налице договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД, тъй като Д. възложил на В. извършването на определени правни действия. Следва да се отбележи, че този договор е неформален и е допустимо същият да бъде доказан със свидетелски показания. Особеното на този договор за поръчка е поемането на задължение от страна на В. да изпълни определени действия след смъртта на доверителя, т.е. налице е договор за поръчка под условие /modus/, напълно допустим в гражданското право и в практиката на гражданските съдилища. В случая изпълнението на договора следва да се извърши след настъпване на бъдещо събитие – в случая смъртта на Й. Д. При това положение следва да се приеме, че посочената сума е преминала у подс.В. по силата на годно правно основание – сключен устен договор за поръчка, по силата на който тя е следвало да извърши определени действия от името и за сметка на своя доверител след смъртта му. При това положение съдът приема, че с инкриминираната сума покойният Й. Д. се е разпореди приживе и тази сума е излязла от неговия патримониум и същата не се намира в масата от наследството му. След като упълномощителя по упълномощителната сделка е предоставили права на подсъдимата да го представлява, вкл. и с плащане и получаване на суми от банки, следва да се приеме, че инкриминираната сума е преминала в нейно държане по силата на оставеното от Д. пълномощно. С част от тази сума – 3000 лева е погасен заем на Д. към В., а съгласно устно сключения договор за поръчка, тя е следвало с останалата сума да му организира достойно погребение. Първата предпоставка от обективната страна на състава на това престъпление е инкриминираната сума да се държи на правно основание, което в случая се доказа. Не се доказа обаче наличието на втората предпоставка от обективната страна на състава на престъплението, а именно промяна в намерението на подсъдимата. Напротив в хода на съдебното следствие се доказа по един безспорен начин, че подсъдимата е изпълнила точно поръчението на своя доверител, а именно да го погребе по достоен начин. В кориците на делото са налични фактури и платежни ордери, от които е видно, че тя е заплатила всички разноски по погребението вкл. в траурната агенция, за ковчега, помена, поставянето на плоча и др. разходи. Съдът приема това задължение на подсъдимата и като един морален ангажимент, предвид обстоятелството, че семейството на Д. са били дезинтересирани от неговото състояние и той е имал пълно доверие на сестра си, както и че тя ще го погребе достойно.

           Не е осъществен съставът на престъплението и от субективна страна, доколкото не е доказано, че с действията си подсъдимата е променила отношението си към процесната сума и е започнала да я владее като собственик. При това положение няма как В.В. да е присвоила чужди движими вещи – пари на наследниците на Й. Д. така както се твърди в обвинителния акт. Напротив установи се, че парите са дадени на В. приживе от Й. В. с определени уговорки съгласно сключен устен договор за поръчка и в изпълнение на морален дълг. Установи се, че тя е изпълнявала мандатните си отношения, като е оперирала и задържала парични средства съобразно правата, които са дадени директно на нея видно от приложеното по делото пълномощно за осъществяване на представителство. Действията, които е извършвала подсъдимата след смъртта на доверителя си са в кръга на действията, посочени в договора за поръчка и реално са обективирани, което не се отрича и от наследниците на Д.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че деянието за което е обвинена подс.В. е обективно и субективно несъставомерно, поради което съдът я призна за невиновна и оправда по така повдигнатото обвинение на основание чл.304 от НПК. Такова произнасяне по същество държи сметка за правото на защита, неразривно свързано с необходимостта съдът да признае подсъдимия за виновен само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на чл.6 от КЗПЧОС и чл.14 б. „d” от МПГПП. От това следва, че когато има съмнение дали подсъдимият е извършил престъплението и след изчерпване на всички процесуални средства за доказване на обвинението, съдът следва да признае подсъдимия за невиновен. Съдебният състав прие, че настоящата хипотеза е именно такава, поради което постанови оправдателна присъда.

        С оглед изхода на делото и на основание чл. 190 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата. В този смисъл съдът постанови присъдата си.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

За изготвянето на мотивите да се съобщи писмено на страните!                                                                                                

                                   

 РАЙОНЕН СЪДИЯ : / А. Бобоков/

 

Вярно с оригинала: Д.М.