Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/……01.2021 г., гр.
София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на четвърти ноември през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 11254 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 130118 от 01.06.2019 г., постановено по гр.д. № 38848/2018 г. на СРС, 74
състав, са отхвърлени
като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че К.Р.Д.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 716.81 лева за доставена до имот - ап.17, находящ
се в гр.София, ул. „********ет.З, и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението по чл.410 от ГПК - 05.06.2017 г. до окончателното заплащане; сумата
от 135.81 лева за изтекла мораторна лихва за забава върху главницата за ТЕ за
периода от 15.09.2014 г. до 19.05.2017 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по чл.401 от ГПК по ч.гр.д. № 36767/2017 г. на СРС, Второ ГО, 74
състав. Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач - MX „Е.“ ООД на страна на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е обжалвано от
ищеца „Т.С.“ ЕАД с искане за отмяната му като неправилно поради противоречие с
материалния закон. Оплакванията в тази насока се изразяват в
неправилност на извода, че ответницата не е потребител на процесния
топлоснабден имот, доколкото събраните по делото доказателсктдва установявали
че тя, като законен наследник на починалия в хода на производсснтвото Р.Д.поема
както неговите права, така и задължения. Излагат се и оплаквания за нарушение
на процесуалния закон, тъй като съдът с решението е възложил в тежест на ищеца
да установи приемане на наследството от ответницата, без да е указал преди това
на ищеца да докаже този факт. Моли решението да се отмени и исковете да се
уважа. Претендира рзаноски.
За въззиваемата страна – ответник
К.Р.Д. е подаден писмен отговор от особения й
представител адв.Р., с който жалбата се оспорва.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
При извършената
служебна проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно, но е недопустимо.
След подаване на
исковата молба, сочения в нея отвтеник Р.Д.Д., е починал на 25.10.2018 г., за
което първоинстанционният съд е узнал при справка служебно по реда на чл.47,
ал.3 от ГПК, след залепване уведомление на адреса на ответника по чл.47, ал.1
от ГПК. След което първоинстанционният съдия сам-служебно, е предприел действия
по установяване наследници и техните адреси на починалия ответник, без да даде
на ищеца указанията по чл.230, ал.2 от ГПК, като няма изрично определение за
спиране на делото. С разпореждане от 08.12.2018 г. на ищеца са дадени указания
в 1-седмичен срок да посочи дали ще насочи исковете си срещу наследниците на
починалия ответник, и с писмена молба от 21.12.2018 г. ищецът е посочил, че
искът следва да се счита предявен срещу К.Р.Д./сочена като единствен законен
наследник-дъщеря/ с адрес в Германия. Първоинстанционният съд е предприел
действия на основание чл.47, ал.6 от ГПК за определяне на особен представител
на ответницата К.Д., като с разпореждане от 01.02.2019 г. е назначил адв.И.Р.
за особен представител на ответницата и вече с негово участие е процедирал нататък съгласно чл.131 и сл. от ГПК.
Първоинстанционният
съд в случая е процедирал в нарушение на чл.230 от ГПК. При смърт на страна по
дело в гражданския процес, производството по същото се спира по силата на
закона, а не по акта на съда за това спиране по чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, и
задължение на ищеца съгл. чл. 230, ал. 2, предл 1-во ГПК е да посочи
наследниците и адресите им, като смисълът на това задължение е да се даде
възможност на съда да ги призове в качеството им на процесуални
правоприемници./ в този смисъл определение № 454 от 25.10.2019 г. по ч. гр. д.
№ 3559/2019 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС/ и да се гарантира участието им в
процеса-лично или чрез пълномокник, евентуално особено представителство по
чл.47, ал.6 ГПК или чл.48 от ГПК. Така
делото се счита спряно на 25.10.2018 г. със смъртта на началния ответникР.Д., въпреки
липсата на изрично определение на СРС за спирането на делото. За да е налице
законосъобразно възобновяване на производството, следва в случая да се изпълни
процедурата по чл.230, ал.2 от ГПК, като съда даде на ищеца указанията по този
текст и според неговото поведение в указания 6-месечен срок, да се процедира
по-нататък, и в случай че ищецът пренебрегне това задължението в определения от
закона срок, законът предвижда правоприемниците на починалия ответник да бъдат
освободени от правните последици на висящия процес. При това положение, в
нарушение на чл. 230, ал. 2, изр. второ ГПК, първоинстанционният съд по своя
инициатива е предприел действия за установяване на наследниците на починалия
ответник и адресите им за конституиране и призоваване, като е заместил ищеца за
тези процесуални действия. Възможността на съда да извършва служебни справки за
гражданското състояние на лицата и техните наследници не го освобождава от
задължението да даде указания на ищеца по чл.230, ал.2 от ГПК, нито освобождава
ищеца от задължението да посочи наследниците и техните адреси, тъй като законът
свързва по-нататъшното движение на делото само с поведението на ищеца, но не и
с действията на съда. / ср. в този смисъл и решение № 75 от 10.05.2018 г. по
гр. д. № 1388/2017 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС/. Ето защо в случая не са били
налице предпоставките на чл.230, ал.1 и ал.3 от ГПК за възобновяване на делото
с изпращане на препис от исковата молба на назначения особен представител на
ответницата К.Д. и извършване на следващи процесуални действия, вкл. и
постановяване на решение по същество на спора, тъй като пречката за движението
на делото не може да се счита отстранена. Освен това, видно от служебната
справка, наследникът К.Д. няма адрес в РБългария, а има такъв в Германия /без
посочване къде/, при което не са били налице и основанията по чл.47, ал.6 от ГПК същата да се счита редовно уведомена за делото, доколкото приложим в случая
е реда по чл.230, ал.2, изр.първо от ГПК- ищецът да посочи адрес за призоваване
на наследника или за призоваване на същия по реда на чл.48 от ГПК, за което
обаче съдът следва да даде указания на ищеца, а това не есторено по делото от
първоинстанционния съд. По делото няма данни на ищеца са давани указания по
смисъла на чл.230, ал.2 от ГПК.
След като
производството по делото следва да се счита спряно, и не е налице основание за
неговото възобновяване преди приключване на устните прения пред СРС, тъй като
съдът не е изпълнил задължението си по чл.230, ал.2 от ГПК, нито ищецът е
изпълнил същите, то е била налице законова пречка да се постанови решение по
същество на спора, което прави така постановеното решение недопустимо и
подлежащо на обезсилване. Аргумент за това следва и от решението по т.1 от ТР 1/
09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС, мотивите по което, макар
дадени по повод друго основание за спиране на делото- това по чл.229, ал.1, т.4
от ГПК, са приложими и в случай на смърт на страна с процеса. При смърт на
страната в хода на процеса, тя се замества от своя правоприемник или
правоприемници - чл. 227 ГПК. За да се обезпечи фактическата възможност на
наследника да вземе участие във висящия процес, делото се спира от деня на
смъртта на страната на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, т.е. предвидената
възможност за спиране е в интерес на страните, които ще встъпят по делото.както
се сочи в мотивите по т. на посоченото ТР № 1/2019 г. : „Процесуалните
предпоставки като условия за допустимост на иска, обуславят допустимостта на
процеса, а с това и правото и задължението на съда да разгледа и реши по
същество правния спор между страните. Предпоставките се разграничават на
абсолютни и относителни, според това, дали за тях съдът следи служебно (както е
при абсолютните - подведомственост, процесуална правоспособност, дееспособност
и др.), или се вземат предвид само по отвод на страната (при относителните -
чл. 19, чл. 105, чл. 117, ал. 2 ГПК и др.). В съвкупността си всички те трябва
да са налице през цялото време на развитие на исковия процес и към момента на
постановяване на решението, за да бъде то валиден и допустим съдебен акт.
Отпадането на процесуална предпоставка, респ. възникването на процесуална
пречка в хода на делото, препятства развитието на процеса и винаги осуетява
допустимостта на решението като процесуално действие на съда, защото прави
ненадлежно упражняването на правото на иск. Това има за последица липса на
право и задължение за правораздавателния орган да извършва процесуални
действия, насочени към разглеждане и решаване на спора по същество.“.
Когато страната е
починала (юридическото лице е престанало да съществува) в течение на
производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната
съдебна инстанция, и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и
обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството, независимо
от причините за това, такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като
постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за
неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова
процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на
връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори
процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, - вече с участието
на процесуалните й правоприемници (в този смисъл напр. решение № 86 от 03.04.2015 г. по гр. д. №
5563/2014 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС ). Смяната на главна страна в процеса /на ответника/ може
да стане само при условията на чл. 227 ГПК или на чл. 228, ал. 1 или, ал. 3 ГПК, за наличието на които съдът следи служебно, тъй като са относими към
допустимостта на производството.
Извършените в случая процесуални действия от първоинстанционния съд не
отговарят на изискванията на чл.230, ал.2 от ГПК, не е обезпечено надлежното
заместване на починалия ответник от неговите правоприемници, последните не са и
надлежно уведомени за делото с оглед данните, че дъщерята няма адрес в страната
и ищецът не е посочил адрес в чужбина на същата з апризоваване. Ето защо след
обезсилване на решението делото следва да се върне на първоинстанцеионния съд
за ново разглеждане от друг състав, като започне от действията по чл.230, ал.2
от ГПК. Въззивният съд не може да извърши сам действията по чл.230, ал.2 от ГПК, тъй като смъртта на ответника е настъпила пред първоинстанционния съд,
пред който съд следва да се конституира правоприемника на починалия и да се
гарантира участието му в процеса, респ. съдът да процедира съобразно
процесуалното поведение на ищеца при изпълнение на задълженията му по чл.230,
ал.2 от ГПК.
При този изход на служебната преценка по чл.269, изр.първо от ГПК,
въззивният съд не следва да обсъжда правилността на решението.
По разноските: Съгласно изхода на
спора, въззивният съд намира, че не може да се произнася по исканията за
разноски, тъй като настоящето въззивно решение не е такова по същество на спора
и не може да се приложи отговорността на страните по чл.78 от ГПК на
разноските. По аргумент от чл.294, ал.2 от ГПК, при новото разглеждане на
делото пред СРС ще следва съдът да се произнесе и по разноските по настоящето
въззивно производство.
Въззивното решение
няма да подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.първо
от ГПК с оглед цената на иска под 5000лв.
Воден от изложеното,
СГС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №
130118 от 01.06.2019 г., постановено по гр.д. № 38848/2018 г. на СРС, 74
състав.
ВРЪЩА делото на
Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на предявените искове,
съобразно мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.