Р
Е Ш Е Н И Е
№
18.09.2019г., Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на дванадесети септември
две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН
ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря:
Силвия Димова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д.№864
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422
от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба се твърди, че на
17.11.2017г., между „М.к.“АД и ответника М.Л.Б. бил сключен Договор за заем CrediHome №1181-10172878.
Съгласно този договор на ответника бил отпуснат заем в размер на 500 лева, като
тя се задължила да го върне в размер на общо 564,82 лева, представляваща
чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него в размер на 64,82
лева. Заемът трябвало да бъде върнат на 31 равни седмични вноски, в размер на
18,22 лева всяка, като първата от тях била платима на 30.11.2017г. На
17.11.2017г. между страните по договора бил сключен и Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome №1181-10172878,
съгласно който „М.к.“АД се задължил да предостави на заемополучателя пакет от
допълнителни услуги. Пакетната цена на тези услуги била на стойност 108,50
лева, като тя трябвало да се плати на 31 равни седмични вноски, всяка в размер
на 3,50 лева, при първа погасителна вноска платима на 30.11.2017г. На основание
сключения договор за допълнителни услуги на ответника било предоставено
финансиране за застраховка „Защита“ към
ЗК“Уника Живот“АД. От своя страна заемополучателя се задължил да върне на заемодателя
платената застрахователна премия в срок от 31 седмици, на равни погасителни
вноски, дължими на падежите на погасителните вноски по договора за заем, всяка
в размер на 8,25 лева, платими считано от 30.11.2017г., като общата сума за
застрахователната премия била 255,75 лева. Ищецът твърди ,че ответника не
заплатила изцяло дължимия паричен заем , като сумата платена до момента била в
размер на 450 лева, с които била погасена главница- 226,94 лева, договорна
лихва- 46,81 лева, допълнителни услуги- 52,50 лева и застрахователна премия-
123,75 лева. Начислена била лихва за забава по договора за заем, която за
периода от 16.03.2018г.- датата на която е станали изискуема първата неплатена
от длъжника погасителна вноска, до датата на подаване на заявлението в съда
01.03.2019г. била в размер на 16,09 лева. Начислена била и лихва за забава по
договора за допълнителни услуги в размер на 10,40 лева за периода от
16.03.2018г. до 01.03.2019г. Срокът на договора изтекъл на 28.06.2018г. с
последната погасителна вноска.
Същевременно, на 10.07.2018г. било
подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.01.2015г. между „М.к.“АД и „АСВ“ООД /с правоприемник ищеца
„АСВ“ЕАД/, съгласно което вземанията на първото дружество по отношение на
ответника били прехвърлени в полза на второто дружество. „М.к.“АД упълномощило
ищеца да уведоми длъжниците за извършената цесия. С оглед на това, до
ответника, на посочения от нея адрес в Договора, било изпратено уведомление за
извършената цесия. Писмото обаче не било получено от адресата, като в обратната
разписка към него е отбелязано, че получателя се е преместила на друг адрес.
На 01.03.2019г. ищецът депозирал в
РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответника, за дължимите от нея по горепосочения договор суми. В тази
връзка, в съда било образувано ч.гр.д.№414/2019г., по което на 08.03.2019г.
била издадена Заповед №242 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
против длъжника. Последната възразила против задължението да заплати посочените
в нея суми, поради което за заявителя възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Иска съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М.Л.Б. ,че
дължи на „АСВ“ЕАД сумата от 273,06 лева главница – задължение по Договор за
заем CrediHome №1181-10172878 и
Договор за допълнителни услуги към него, сключени с „М.к.“АД на 17.11.2017г., договорна лихва по договор за
заем за периода от 15.03.2018г. до 28.06.2018г. в размер на 18,01 лева, сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги 56 лева за периода от
15.03.2018г. до 28.06.2018г., застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 15.03.2018г. до 28.06.2018г. в размер на 132 лева, лихва за забава по договор за заем за
периода от 16.03.2018г. до 01.03.2019г. в размер на 16,09 лева, лихва за забава
по договор за допълнителни услуги за периода от 16.03.2018г. до 01.03.2019г. в
размер на 10,40 лева, законна лихва върху главницата, считано от 01.03.2019г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №242
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№414/2019г. по описа на
РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените деловодни разноски по
заповедното и настоящото производство. В проведеното на 12.09.2019г. съдебно
заседание по делото, чрез пълномощника си, ищецът иска съдът да постанови
неприсъствено решение, с което да уважи предявения по отношение на ответника
иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ответникът М.Л.Б. не
депозира отговор на исковата молба. Редовно призована не се явява и не изпраща
представител в проведеното по делото съдебно заседание. Не прави искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
При така установеното и
като има предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на съответните вече посочени предпоставки
– ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в
първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на същото в
негово отсъствие, както и при наличие на направеното от ищеца искане съдът да
се произнесе с неприсъствено решение, съдът не мотивира решението си по
същество. Налице са предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК – на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в с.з., както и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства- заверени преписи от
Договор за заем CrediHome №1181-10172878 и Договор
за допълнителни услуги към него от 17.11.2017г., Искане за кредит и Искане за
допълнителни услуги към договора за кредит, ОУ към договор за заем, Приложение
№1 към Договор за допълнителни услуги, Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания,5бр.анекси към рамковия договор, потвърждение за сключена цесия,
пълномощно за уведомяване, уведомително писмо и обратна разписка, както и
материалите съдържащи се в ч.гр.д.№414/2019г. по описа на РС-Димитровград.
Предвид изложеното, съдът счита, че
са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което следва да се
произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи изцяло предявения от ищеца
иск.
С оглед уважаването на исковата
претенция ответникът следва да бъдат осъдена да заплати направените от ищеца
разноски по настоящото дело за държавна такса в размер на 275 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Последният съдът определи
съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, като взе предвид, че ищецът е ЮЛ,
представлявано от юрисконсулт, който взе участие в проведеното по делото едно
съдебно заседание. Наред с това, против ответника са предявени общо 6
установителни иска, всеки от които за сума по малко от 1000 лева, всички на
стойност 505,56 лева. Производството по делото не представлява фактическа и
правна сложност, като ответника не оспори предявените искове и не взе участие в
съдебното производство. С оглед на това, съдът прие, че за така предявените
искове на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 150
лева.
Предвид изхода на делото, ответника
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от него разноски по
заповедното производство, които са в размер на общо 75 лева, така както е посочено
в издадената Заповед №242/08.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№414/2019г. по описа на РС-Димитровград.
Поради изложеното и на основание
чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Л.Б., с ЕГН **********,***, и
настоящ адрес ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК **,
със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Д-р ***4, представлявано от **-
изпълнителни директори, сумата от 273,06 лева/двеста седемдесет и три лева и
шест стотинки/ главница – задължение по Договор за заем CrediHome №1181-10172878
и Договор за допълнителни услуги към него, сключени с „М.к.“АД на 17.11.2017г., договорна лихва по договор за
заем за периода от 15.03.2018г. до 28.06.2018г. в размер на 18,01 лева
/осемнадесет лева и една стотинки/, сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги 56 лева /петдесет и шест лева/ за периода от 15.03.2018г.
до 28.06.2018г., застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 15.03.2018г. до 28.06.2018г. в размер на 132 /сто тридесет и два/
лева, лихва за забава по договор за заем за периода от 16.03.2018г. до
01.03.2019г. в размер на 16,09 лева /шестнадесет лева и девет стотинки/, лихва
за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 16.03.2018г. до
01.03.2019г. в размер на 10,40 лева /десет лева и четиридесет стотинки/,
законна лихва върху главницата, считано от 01.03.2019г. до окончателното
изплащане на вземането за които суми е издадена Заповед №242/08.03.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№414/2019г. по
описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА
М.Л.Б., с ЕГН **********,***, и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“Д-р ***4, представлявано от **- изпълнителни директори,
направените по настоящото дело разноски в размер на 425 лева /четиристотин
двадесет и пет лева/, както и разноските направени по ч.гр.д.№414/2019г. по
описа на РС-Димитровград в размер на 75 лева /седемдесет и пет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: