Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260029           23.02.2023 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На девети декември през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 4805 по описа за 2020 година.

 

Предявени е иск с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът З.С.С. твърди, че е сключил с дружеството ответник договор за потребителски кредит от *** по силата на който получил сумата 700 лв. при лихва 41,17 % и ГПР от 49,88%. Излага довод, че уговорената в договора възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва, което водело до извод за нарушаване на добрите нрави и нищожност на уговорката относно възнаградителната лихва. Тъй като договорът за потребителски кредит бил уреден като възмезден, нищожността на клаузата относно възнаградителната лихва водела до извод за нищожност на целия договор, тъй като не можело да се приеме, че тя се замества по право от повелителни правила или да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната клауза. Освен това се сочи, че съгласно договора било дължимо възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 525,12 лв. От нея ищецът бил заплатил 50 лв. Тази клауза противоречала на изискванията на ЗПК, тъй като не била включена в годишния процент на разходите, а възнаграждението, уговорено в нея, не се дължало за услуги, които са допълнителни по смисъла на ЗПК. Предвид това тя  заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и била недействителна. С оглед изложеното ищецът счита, че заплатената от него сума от 50 лева, представляваща възнаграждение за допълнителни услуги е недължима, поради което ответникът следва да бъде осъден да я върне. В хода на производството ищецът е изменил иска, чрез увеличаването му до 87,52 лв. / лист 67/.

Ответното дружество „Профи Кредит България” не отрича факта на сключване на договора, както и че е получило визираната в исковата молба сума. Излага обаче подробни доводи, свързани с това, че както целият договор, така и клаузата, уреждаща допълнителни услуги, са действителни. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

На *** между ищеца и ответното дружество сключен договор за потребителски кредит №****, по силата на който му била предоставена сумата 700 лв. със срок на погасяване 24 месеца, възнаградителна лихва 41,17 пункта и ГПР от 49,89 пункта. Общо дължимата сума по кредита била 1038,48 лв. Уговорено било ищецът да ползва и пакет допълнителни услуги, за които се дължало възнаграждение от 525,12лв. / лист 28/. Тази сума следвало да бъде разсрочено платена с ежемесечни вноски прибавящи се към останалите погасителни плащания. Така общата сума, която следвало да се заплати във връзка с кредита възлизала на 1563,60 лв. Характерът на допълнителните услуги се изразявал в следното – приоритетно разглеждане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна дата на падеж; улеснена процедура по получаване на допълнителни парични средства /лист 30/.

            Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза размерът на годишния процент на разходите по кредита възлиза на 48,8808%, като в него са включени единствено разходите за договорна лихва. Уговореното в договора възнаграждение за допълнителни услуги оскъпява кредита с 103,9682%. Вещото лице установява, че ищецът е заплатил като възнаграждение за допълнителната услуги общо 175,04 лв. / лист 74/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД този който е получил нещо без основание, с оглед отпаднало или неосъществено основание, следва да го върне.

            Безспорно е, че между ищеца и дружеството ответник е сключен договор за кредит, придружен и със споразумение за заплащане на допълнителни услуги. Установи се, че във връзка с това ищецът е заплатила на ответника общо 175,04 лв.

            Неоснователни са доводите за нищожност на договорната лихва, като противоречаща на добрите нрави, водеща до недействителност на целия договор. тъй като превишава три пъти размера на законната лихва. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК / обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г./ годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Тъй като възнаградителната лихва се включва като елемент в годишния процент на разходите, тя сама по себе си може и да надхвърля трикратния размер на законната лихва, стига заедно с другите редовни плащания да не се превишава ограничението относно общите разходи по кредита, прието с чл.19,  ал.4 ЗПК. В случая годишният процент на разходите по кредита е в рамките на приетото от законодателя ограничение – по-малък от петкратния размер на законната лихва.

Основателни са доводите, че сумата уговорена като възнаграждение по споразумението за допълнителни услуги е била недължимо платена поради недействителност на тази клауза.

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит арг. чл.10а, ал.4 ЗПК. Съдът счита, че посочените в споразумението допълнителни услуги са само възможности за кредитополучателя, с които той разполага и без да заплаща за тях. Така както е уговорено съдържанието на допълнителните услуги, създава привидност, че замополучателят не бил могъл да води преговори и да постига допълнителни уговорки във връзка с кредита, освен ако не заплати такса, която е значителна по размер, без да е сигурен, че услугите са му предоставени или, че въобще ще бъдат предоставени. Същността на таксите е те да покрият разходите по допълнителни услуги, тоест събирането им е обусловено от предоставянето на конкретни услуги, като за всяка цената следва да е ясно определена – съгласно чл.10а, ал.4 ЗПК. В случая клаузата противоречи на изискванията на закона, като цели да създаде условия при които потребителят на кредита да се съгласи на допълнително плащане, което не е включено в годишния процент на разходите, като по този начин се заобикаля ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК относно размера на годишния процент на разходите. Този извод се налага и от обстоятелството, че  съгласно заключението възнаграждението по тази клауза оскъпява кредита със почти 104,%, а самата такса е само с 174,88 лв. по-малка от главницата. Последното налага извод, че клаузата уреждаща таксата за допълнителни услуги е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Това прави клаузата уговаряща възнаграждението за допълнителни услуги нищожна.

С оглед изложеното съдът счита, че предявеният иск за връщане на сумата 87,52 лв. е основателен, тъй като тя се явява платена при начална липса на основание. Искът е основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

            На осн чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 150 лв. от които 50 лв. държавна такса и 100 лв. депозит за вещо лице.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на адв. Е.И. с сумата 300 лв. представляваща адв. хонорар  / лист 16/.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на З.С.С. ЕГН ********** с адрес *** сумата 87,52лв. /осемдесет и седем лева и 52ст./ платена без основание от ищеца по нищожна клауза уговаряща възнаграждение за пакет допълнителни услуги към договор за кредит № №*****/****, ведно със законната лихва върху сумата считано от 05.05.2020г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД да заплати, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, на З.С.С. ЕГН ********** сумата 150лв. /сто и петдесет лева/ деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД да заплати на адв. Е.И. с личен № ***** с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 300 лв. /триста лева / представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.