Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
- Кърджали в открито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 164 по описа на КАС за 2021 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, вр. с чл.226 от АПК,
вр. с чл.76, ал.1 от Закона за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/.
Образувано е по жалба от В.Р.К. от *** срещу Решение № РС-502-19-041/ 29.04.2020 г. на
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество /КПКОНПИ/ в частта му, с която по отношение на жалбоподателя е
установен конфликт на интереси. С Решение №7642/24.06.2021 г., постановено по адм.д.№2378/2021 г. по описа на ВАС е отменено Решение №236/25.11.2020
г. по адм.д.№173/2020 г. по описа на АС - Кърджали и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
несъответствие с материалния закон, както и с неговата цел. Излагат се
съображения за нарушения на чл.34, ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.27, ал.1 от Закона за предотвратяване и установяване
на конфликт на интереси /ЗПУКИ
- отм.- 23.01.2018 г./,
тъй като производството пред административния орган било образувано след
изтичане на едногодишния срок от извършване на деянието, както и че
административният орган се произнесъл след изтичане на двумесечния срок,
предвиден в ЗПУКИ /отм./. Счита, че в случая не е налице конфликт на интереси,
поради липсата на частен интерес, респ. облага, като в хода на
административното производството не било установено наличието на пряк или
косвен интерес или евентуална облага, съзнателно търсена или очаквана от
жалбоподателя, при извършване на плащания по фактури. Твърди и нарушения на
изискванията на чл.35 от АПК, за пълно и всестранно изясняване на всички относими факти и обстоятелства. В тази връзка сочи, че при
издаване на решението не е взета предвид структурата на РЗИ-Кърджали и
йерархичната зависимост между служителите, както и движението на процедурата по
закупуване на авточасти. Счита, че в случая не е налице причинно–следствена
връзка между разходването на бюджетни средства и изпратените до механика
оферти, одобрени от прекия му ръководител. Иска се отмяна на решението. В с.з.,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените съображения.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
– Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за
неоснователна. Счита, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.9, ал.1 от
ЗПУКИ /отм./ и на чл.59 от ЗПКОНПИ, както и че не са изтекли сроковете за
налагане на наказанията. Сочи, че в производствата по установяване на конфликт
на интереси не намират приложение нормите на ЗАНН. Депозира писмени бележки.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Производството пред
КПКОНПИ е образувано по сигнал с рег. № ЦУ01/С-502/ 25.06.2019 г., съдържащ твърдения,
че съпругата на В.К. развива дейност, подлежаща на контрол от РЗИ - Кърджали,
както и за суми, изплащани от
директора на РЗИ-Кърджали, за закупуване на авточасти от „***“ ООД и „***“ ООД,
управлявани от съпругата му.
Във
връзка с подадения сигнал, Комисията събрала доказателства за служебното
качество на В.Р.К., като установила, че от 08.03.2016 г. лицето заема
длъжността *** РЗИ-Кърджали. След справки в НБД „Население“ и в Търговския
регистър КПКОНПИ установила, че В.К. е съпруг на Х. В. К., както и че от
05.02.2016 г. К. е управител и съдружник в дружествата: ***“ ООД с ЕИК *** и „***“
ООД с ЕИК ***.
В хода на административното
производство е изискан и Одитен доклад №
ВОК-20/30.07.2019 г. за извършен одитен ангажимент за
консултиране на РЗИ – Кърджали относно: „Анализ и оценка на законосъобразното
разходване на средствата за закупуване на авточасти и автоуслуги, в периода 01.03.2016 г. – 10.07.2019 г., от
който се установява, че РЗИ - Кърджали е извършило разходи за закупуване на
авточасти и извършване на автоуслуги, общо в размер
на *** лв., по отношение различни търговски дружества, в т.ч. и по отношение на
дружествата „***“ ООД и „***“ ООД. В доклада е отразено, че в горния период, на
„***“ ООД са изплатени суми, общо в размер на *** лв., за закупени авточасти, а
от „***“ ООД, са закупени авточасти на обща стойност *** лв. В доклада е посочено
също, че съставяните от фирмите фактури са придружени с предложения за поемане
на финансово задължение от директора на дирекция „АПФСО“ до директора на
РЗИ-Кърджали, съгласно разписания ред в „Общи правила за осъществяване на
предварителен контрол в РЗИ-Кърджали“, като същите са одобрявани от главния
секретар. Въз основа на фактурите е извършван предварителен контрол от
служител, изпълняващ функциите на финансов контрольор. В контролните листове е
изразено мнение за поемане на задължение и за извършване на разход, без
посочена сума на разхода, както и дата, на която е извършен предварителния
контрол. Изложеното в доклада се установява и от приложените по делото фактури,
предложения за поемане на финансово задължение и контролни листове за
извършване на предварителен контрол /л.309-566 от адм.д.
№173/2020г. по описа на КАС/.
Видно от Заповед №
РД-01-156А/ 08.07.2016 г. на директора на РЗИ-Кърджали, Н. К. Г. - *** в
РЗИ-Кърджали, е определен да отговаря за техническата изправност, организацията
и контрола на транспортната дейност в РЗИ - Кърджали, като в тази връзка му е
възложено да закупува резервни части и консумативи, както и да
извършва дейността по ремонтното обслужване на автомобилите, след осъществен
предварителен контрол. По силата на горната заповед, при избор на фирми за
закупуване на резервни части, служителят е следвало да се ръководи от оптимално
съотношение качество-цена и най-ниска цена за един сервизен час за извършване
на техническо обслужване и ремонт.
Към административната
преписка е приложено и писмено обяснение от Н. К. Г. - *** в РЗИ-Кърджали, в което е посочено, че
във връзка с доклад за техническото състояние на автомобилите в РЗИ - Кърджали
и очакваното увеличение на разходите за експлоатацията и поддръжката им, е
изискал и получил оферти за резервни части и консумативи, които предал на
прекия си ръководител. В обяснението си служителят сочи, че в случаите, в които
сумите за закупуване на резервни части са по-малки, прави запитване на място в
няколко фирми, съобщава предложенията на прекия си ръководител и закупува
частите след неговото одобрение. При по-голяма стойност на резервните части,
предава писмени оферти на прекия си ръководител и извършва разхода след
одобрението му.
С Решение от 21.08.2019 г.
на КПКОНПИ, по предложение на Специализирана дирекция „Конфликт на интереси“, срокът
на образуваното производство е удължен до 24.09.2019 г.
С покана изх. № 2978/17.02.2020г.,
връчена на 17.02.2020 г., на основание чл. 72, ал.5 ЗПКОНПИ, К. е поканен за
изслушване пред КПКОНПИ. От приложения протокол № 936 се установява, че на
проведеното на 26.02.2020 г. заседание на КПКОНПИ, жалбоподателят е присъствал и
е бил изслушан.
С Решение № РС-502-19-041/
29.04.2020 г. на КПКОНПИ, в оспорената
му част /указана и в Решение № 7642/24.06.2021 г. по адм.д.
2378/2021 г. по описа на ВАС/, е: 1. Установен конфликт на интереси по
отношение В.Р.К.- *** Регионална здравна инспекция - Кърджали и в това му
качество лице, заемало публична длъжност, по смисъла на чл. 3, т. 18 от ЗПУКИ
(отм.), за това, че с бюджетни платежни нареждания с № ***/*** г., № ***/***
г., № ***/*** г., № ***/*** г., № ***/*** г., № ***/*** г. и № ***/*** г., е разходвал бюджетни средства в интерес на
търговското дружество „***“ ООД с ЕИК ***, в което свързаното с него лице - Х.
В. К. е управител и съдружник, с което е нарушил забраната по чл. 9, ал. 1 от
ЗПУКИ (отм.), като за горното нарушение, на основание чл.35 от ЗПУКИ /отм/, му е наложена глоба, в размер на 5 000 (пет хиляди)
лв.; 2.Установен конфликт на интереси по отношение В.Р.К., *** Регионална
здравна инспекция - Кърджали и лице, заемащо висша публична длъжност, по
смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 23, пр.второ от ЗПКОНПИ, за това, че подписал с
електронен подпис бюджетни платежни нареждания с № ***/*** г., № ***/*** г. и №
***/*** г. и е разходвал бюджетни средства в интерес на търговско дружество „***“
ООД с ЕИК ***, в което свързаното с него лице - Х. В. К. е управител и
съдружник, с което е нарушил забраната по чл. 59, ал. 1, хипотеза втора от ЗПКОНПИ. За горното нарушение, на основание чл.171, ал.1 ЗПКОНПИ, е наложена
глоба в размер на
5 000 (пет хиляди) лв.
Според показанията на св. М.
Г. Ж. – *** в РЗИ – Кърджали, от 2016 г. РЗИ-Кърджали ползва интернет
банкиране, като фактурите, получени от доставчиците се завеждат в системата за
интернет банкиране. Фактурите и платежните нареждания не се представят на
хартиен носител на директора на РЗИ. След завеждането им в системата за
интернет банкиране, на екрана се визуализират данни за датата, часа, банковата
сметка, сумата, булстата или наименованието на
фирмата-доставчик, не и самото платежно нареждане. Въпреки,
че системата предвижда възможност за визуализиране и на платежното нареждане,
до момента не са се възползвали от тази възможност.
По делото е разпитана като
свидетел и П. К. П. - *** в РЗИ-Кърджали, според показанията на която, за
извършването на плащане, директорите на
всяка дирекция в РЗИ-Кърджали, подават предложение за поемане на финансово
задължение, в което посочват какво трябва да се закупи и приблизителната му
стойност. Предложението се преценява от финансовия контрольор и се одобрява от
главния секретар. Конкретно за авточастите твърди, че се закупуват от механика,
който извършва самостоятелна преценка при първоначалния избор на доставчик.
Според показанията на св. Х.
В. К. - управител на „***“ ООД и съпруга на жалбоподателя, съпрузите
са ***. По отношение на фактурите за продажбите, извършени в обекта на
дружеството твърди, че се издават от служителя в магазина, като свидетелката не
знае дружеството да е продавало авточасти на РЗИ-Кърджали.
При
така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Оспореното
решение е връчено на жалбоподателя на 15.05.2020 г., а жалбата е депозирана в
съда на 28.05.2020 г., поради което е в рамките на законоустановения
14-дневен срок за оспорване.
Разгледано
по същество, оспорването е основателно, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 74, ал. 2, ЗПКОНПИ, приложим в случая, решението на КПКОНПИ
съдържа диспозитивна част, в която се установява
наличието или липсата на конфликт на интереси; налага се глоба по чл. 171,
определя се нейният размер и се постановява отнемане по чл. 81, ако има
основания за това, а според чл.74, ал.4 от с.з., за налаганата административнонаказателна отговорност с решението по ал. 2
не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава
наказателно постановление. По аргумент от горните разпоредби, според действащия
ЗПКОНПИ, за разлика от ЗПУКИ /отм./, решението на Комисията за установяване
конфликт на интереси и налагане на глоба, освен индивидуален административен
акт, с който се установява конфликт на интереси, е и такъв за установяване на
административно нарушение и за налагане на глоба. В тази връзка, съдебния
контрол за законосъобразност обхваща както законосъобразността на установения
конфликт на интереси, така и наличието на предпоставките за законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната
отговорност на съответното лице. В тази връзка и като взе предвид разпоредбата
на чл. 168 от АПК, съдът установи, че
оспореното решение е постановено от компетентен орган по чл. 13, ал. 1, т.4, вр. с чл.74 от ЗПКОНПИ; прието е с необходимото мнозинство
по чл. 13, ал. 2 от ЗПКОНПИ и в предвидената от закона писмена форма. Актът
съдържа всички реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ и по чл. 59, ал. 2 от АПК.
В него са посочени както правните основания, така и фактическите констатации,
въз основа на които е постановено.
Не
се установяват и съществени процесуални нарушения при образуването и
провеждането на административното производство. Предвид датата на постъпване на
сигнала - 25.06.2019 г., правилно производството е проведено по реда на действащия
ЗПКОНПИ / Обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г./. Същото е
започнало по писмен сигнал, който не е анонимен, каквото е изискването на чл.71,
ал.1, вр. с
ал.2 ЗПКОНПИ. Образувано е в рамките на преклузивните
срокове по чл. 73 от ЗПКОНПИ - шестмесечен от откриване на нарушенията /открити
с постъпване на сигнала на 25.06.2019 г./ и в тригодишен срок от извършването
им. Тъй като в специалния закон са предвидени разпоредби, касаещи сроковете за
образуване на производството, неприложими са разпоредбите на ЗАНН, в т.ч. и на
чл.34 от с.з. В хода на административното производство са събрани и относимите доказателства за изясняване на фактите и
обстоятелствата по случая, като в съответствие с чл. 72, ал. 5 ЗПКОНПИ, лицето
е изслушано на заседанието на Комисията, проведено на 26.02.2020 г.
По
повод възражението в жалбата за
неспазване на двумесечния срок за произнасяне по чл.
27, ал.1 от ЗПУКИ /отм./, следва да се отбележи, че разглежданият случай не
попада в хипотезата на §5, ал.1 от ПЗР ЗПКОНПИ, респ. производството по
установяване на конфликт на интереси следва процесуалния ред, установен в
действащия ЗПКОНПИ. С разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗПКОНПИ отново е предвиден
двумесечен срок за произнасяне, както и възможност за продължаване на горния срок с 30 дни. Установи се, че процесният административен акт действително е постановен
след изтичане на общо тримесечния срок /след извършеното удължаване с 30 дни/. Посочените
в последната разпоредба срокове обаче, за разлика от тези по чл.73 ЗПКОНПИ, са
инструктивни, а не преклузивни. В тази връзка,
произнасянето на органа след изтичането им не се отразява на валидността на
постановения акт, нито е съществено процесуално нарушение, тъй като само по
себе си, не би довело до различно решение по случая.
По
отношение съответствието на процесното решение с
материалния закон съдът съобрази следното:
Визираните
в процесното решение действия по разходване на
бюджетни средства, по повод на които е установен конфликт на интереси, са
извършени в периода 17.01.2017 г. – 08.03.2019 г., т.е., при действието на Закона
за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси / Обн.,
ДВ, бр. 94 от 31.10.2008 г., в сила от 1.01.2009 г., отменен с ДВ бр. 7 от
19.01.2018 г./, както и на ЗПКОНПИ /Обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., в сила от 23.01.2018 г./.
В тази връзка, по отношение на действията, извършени в периода 17.01.2017 г. –
23.01.2018 г. са приложими материалноправните
разпоредби на ЗПУКИ /отм./, а деянията, осъществени в периода 23.01.2018 г. –
08.03.2019 г., следва да се преценяват съобразно действащия ЗПКОНПИ.
Административният
орган е съобразил горното, като по отношение на действията по разходване на
бюджетни средства с подписаните от жалбоподателя бюджетни платежни нареждания с
№№ ***/*** г., № ***/*** г., № ***/*** г., № ***/*** г., № ***/*** г., № ***/***
г.и № ***/*** г., е преценил наличието на конфликт на интереси съобразно
разпоредбите на ЗПУКИ /отм./, а по отношения на действията по разходване на
бюджетни средства с платежни нареждания № ***/*** г., № ***/*** г. и № ***/***
г., е извършил преценка за съответствието им с ЗПКОНПИ.
Съгласно
чл. 52 от ЗПКОНПИ, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша
публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното
и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Аналогична
е и разпоредбата на чл. 2, ал.1 ЗПУКИ /отм./
Според
чл. 53 от ЗПКОНПИ, респ. чл. 2, ал.2 ЗПУКИ, частен е всеки интерес, който води
до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша
публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето
задължение.
Определение
за "облага" се съдържа в разпоредбите на чл. 54 от ЗПКОНПИ /чл.2,
ал.3 ЗПУКИ /отм./, съгласно които, облага е всеки доход в пари или в имущество,
включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне
или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени,
по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас,
подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа,
длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност,
санкция или друго неблагоприятно събитие.
Непротиворечива
е съдебната практика, че двете понятия – "частен интерес" и
"облага", са в съотношение причина – следствие, като законът не
изисква облагата да е реализирана. Облагата, според чл. 54 от ЗПКОНПИ /чл.2,
ал.3 ЗПУКИ/, може да не е настъпила, но трябва да е възможна, т. е. да е свързана с поведението на лицето, по
отношение на което е установен конфликт на интереси. Според непротиворечивата
съдебна практика, няма и изискване облагата да е незаконна или да е в резултат
на неправомерно упражняване на правомощия или задължения от страна на лицето,
заемащо публична длъжност. За избягване и преодоляване потенциалната възможност
лицето, заемащо публична длъжност да бъде поставено в ситуация, в която
упражняването на правомощията му да бъде повлияно от частен интерес, е въведена
забраната за действие в такива ситуации- лицето, заемащо публична длъжност,
няма право да извършва дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията
си.
Според трайно установената съдебна практика, фактическият
състав на конфликта на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ, както и по чл.2, ал.1
ЗПУКИ, предполага кумулативно наличие на три предпоставки: 1) лице, което заема
висша публична длъжност; 2) частен интерес на това лице или на свързани с него
лица и 3) възможност този частен интерес да повлияе върху безпристрастното и
обективното изпълнение на правомощията или задълженията по служба на лицето,
заемащо публичната длъжност.
По делото не е спорно, че В.К. е лице, заемащо висша публична
длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 23, предложение второ от ЗПКОНПИ /респ.,
публична длъжност по чл.3, т.18 ЗПУКИ /отм./, поради което спрямо него са
приложими забраните, въведени в чл. 59, ал. 1 от ЗПКОНПИ и чл. 9, ал.1 от ЗПУКИ
/отм./, да разходва бюджетни средства в интерес на
търговски дружества, в които то или свързани с него лица са управители.
Безспорно
е също, че Х. К. е управител на „***“ ЕООД и съпруга на жалбоподателя, т.е.,
свързано лице, по смисъла на §1, т.15 от ДР на ЗПКОНПИ /§1, т.1 от ДР на ЗПУКИ/,
както и че в периода 17.01.2017 г. – 08.03.2019 г., К. е подписал платежни
нареждания за изплащане на суми в полза на последното дружество и в тази връзка
е налице частен интерес по смисъла на ЗПКОНПИ и ЗПУКИ, тъй като от обективна
страна е осъществено разходване на парични средства /материална облага/ в полза
на свързано лице. Съдът приема, че разходване
на бюджетни средства по смисъла на чл.59, ал.2 ЗПКОНПИ, е тъкмо нареждането за
плащане, като краен акт от сложен фактически състав, включващ в случая
предложение за поемане на задължение, предварителен контрол, осъществяван от
финансовия контрольор и одобрение от упълномощено лице. По силата на чл. 3 от Устройствен правилник на регионалните здравни инспекции,
РЗИ е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с
бюджет към министъра на здравеопазването, като издръжката на РЗИ се формира от
субсидии от държавния бюджет и от други приходи съгласно чл. 1 от Закона за
здравето. Съгласно чл. 9, т. 3 от горния устройствен
правилник, директорът на РЗИ се разпорежда с бюджетните средства на РЗИ и носи
отговорност за тяхното управление и за законосъобразното им разходване.
Аналогични задължения за директора на РЗИ се съдържат и в т.1.3 от раздел 1 от
длъжностните характеристики за длъжността „***“, връчени на жалбоподателя на
08.03.2016 г. и 01.03.2019 г. По
изложените съображения директорът на РЗИ е овластен
да подписва документите, чрез които се извършва разходване на бюджетните
средства на РЗИ.
Следва
да се отчете обаче, че в настоящата хипотеза не се установява разпореждането с бюджетни средства, с
подписването на което и да е платежно нареждане, е извършено от жалбоподателя
със съзнанието, че конкретните суми по платежните нареждания, се оторизират
именно в полза на търговското дружество, управлявано от свързаното с него лице.
В тази връзка са и обсъдените по-горе
доказателства – показанията на свидетелите Ж. и К., според които фактурите и
съставените въз основа на тях платежни нареждания не се представят на хартиен
носител на директора на РЗИ. След завеждането им в системата за интернет
банкиране, на екрана се визуализират определени данни, като по делото не се установява
тези данни да включват и наименованието на доставчика, по платежните
нареждания, посочени в оспореното решение. Последното обстоятелство, както и
това, че процесът на идентифициране на нуждата от авточасти, избор на
доставчик, предварителния финансов контрол и одобрението на разхода, протича
без участието на жалбоподателя, както и че последният е във фактическа раздяла
от около 10 години със свързаното лице Х. К., водят до извод, че не е
установено по делото, разходването на бюджетни средства, да е повлияно от
наличието на частен интерес, тъй като възможността, определен интерес да
въздейства върху безпристрастното и обективно изпълнение на служебните
задължения, включва и знание за обстоятелството, че разпореждането се извършва
в частен интерес /собствен или на свързано лице/.
По
горните съображения, настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение е незаконосъобразно,
поради допуснато нарушение на материалния закон - основание
за отмяна по чл.146,т.4 от АПК.
При този изход на делото, на основание чл.143, ал.1
и чл.226, ал.3 от АПК, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените разноски,
общо в размер на 680 лв., от които: 80 лв. за внесените д.т. в КАС и ВАС, както
и 600 лв. за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен
договор за правна защита и съдействие №***
от ***г.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № РС-502-19-041/
29.04.2020 г. на КПКОНПИ, в частта му с която е: 1. Установен конфликт
на интереси по отношение В.Р.К., *** Регионална здравна инспекция - Кърджали и
в това му качество лице, заемало публична длъжност, по смисъла на чл. 3, т. 18
от ЗПУКИ (отм.), за това, че с бюджетни платежни нареждания с № ***/*** г., № ***/***
г., № ***/*** г. № ***/*** г., № ***/*** г., № ***/*** г., № ***/*** г., е разходвал бюджетни средства в интерес на
търговско дружество „***“ ООД с ЕИК ***, в което свързаното с него лице - Х. В.
К. е управител и съдружник, с което е нарушил забраната по чл. 9, ал. 1 от
ЗПУКИ (отм.), като за горното нарушение, на основание чл.35 от ЗПУКИ /отм/, му е наложена глоба, в размер на 5 000 (пет хиляди)
лв.; 2. Установен конфликт на интереси по отношение В.Р.К., *** Регионална
здравна инспекция - Кърджали и лице, заемащо висша публична длъжност, по
смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 23, пр.второ от ЗПКОНПИ, за това, че подписал с
електронен подпис бюджетни платежни нареждания с № ***/*** г., № ***/*** г. и №
***/*** г. и е разходвал бюджетни средства в интерес на търговско дружество „***“
ООД с ЕИК ***, в което свързаното с него лице - Х. В. К. е управител и
съдружник, с което е нарушил забраната по чл. 59, ал. 1, хипотеза втора от ЗПКОНПИ, като за горното нарушение, на основание чл.171, ал.1 ЗПКОНПИ, е
наложена глоба в размер на 5 000 (пет хиляди) лв., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, гр.София да заплати на В.Р.К. от ***, ***, ЕГН **********,
разноски по делото в размер
на 680 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от деня на
съобщаването му, пред Върховен административен съд на РБ.
Препис от решението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ: