Определение по дело №494/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260061
Дата: 4 декември 2020 г. (в сила от 19 януари 2021 г.)
Съдия: Анна Георгиева Георгиева
Дело: 20205320200494
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ....................

Гр. К., 04.12.2020 г.

 

 

          Карловският районен съд, първи наказателен състав, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

 

          Като разгледа докладваното от съдията частно наказателно дело № 494 по описа на КРС за 2020 г. по описа на КрлРС, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.

          Образувано е по жалбата на К.Б.К., ЕГН ********** ***, П.обл. чрез упълномощения му процесуален представител адв. А.А.- САК срещу постановление от 01.07.2020 г. на Р.п.К. за прекратяване на наказателното производство по прокурорска преписка № ***/****г. на РП- К., досъдебно производство № ***/****г. по описа на РУ на МВР- К., водено за престъпление по чл.201 от НК.

В жалбата се навежадат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление. Счита се, че изводът на прокурора за липса на извършено престъпление от общ характер е незаконосъобразен, направен при липса на достатъчно доказателства и неизвършване на всички необходими процесуално- следствени действия. Твърди се, че липсват доказателства изтеглената от съдружника и управител Х. сума от 33 000 лв., макар и осчетоводена да е използвана за дейността на търговското дружество. Твърди се, че не е изяснена автентичността и достоверността на датата на договор, сключен между „К. и Х.“ ООД и „И. Т.“ ООД  

          След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от следното:

  Досъдебното производство е образувано на 30.04.2018 г. за престъпление по чл.201 от НК за това, че на периода януари 2016 г. до март 2018 г. в гр. К., П.обл., в качеството на длъжностно лице е присвоил чужди пари, поверени му да ги пази или управлява.

          В хода на досъдебното производство не е повдигнато обвинение.

          С постановление от 01.07.2020 г. прокурор от РП- К. прекратил наказателното производство като счел, че липсват събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер. За да направи този извод прокурорът, след като обсъдил събраните по делото доказателства, приел за установена следната фактическа обстановка:

През 1999 г. св. С. Х. и св. К.К. регистрирали фирма „К. ***. Основната дейност на фирмата била изкупуване и търговия с билки за фармацевтичната и чаената индустрия. Според дружествения договор фирмата се управлявала заедно и поотделно, като и двамата били управители.

През месец януари 2016 г. св.С.Х.заявил на св. К.К., че не желае повече да бъдат съдружници и иска да разделят бизнеса си. По този повод възникнал конфликт между двамата, тъй като никой не бил съгласен да продаде дела си на другия, поради което и фирмата продължила да функционира по същия начин.

През април 2016 г. на общо събрание на дружеството било взето решение същото да се управлява от двамата съдружници заедно, поради обстоятелството, че до този момент и двамата имали правомощия поотделно да се разпореждат със дейността по сключване на сделки и разпореждането с парични средства. Въпреки това, в нарушение на взетото решение и двамата съдружници продължили да извършват разпоредителни действия и поотделно. Това обстоятелство било потвърдено от предоставената справка от страна на „Р.“АД, от която се установило, че и двамата съдружници извършвали тегления на парични средства от сметката на фирмата поотделно.

На 12.01.2016 г. св.С.Х.открил разплащателна сметка на дружеството в „И.“АД. Това било негово бизнес решение.От тази сметка св. Х. изтеглил сума в размер на 2000 /две хиляди/лева в брой на 29.01.2016 г., които били предназначени за оперативна дейност на фирмата, които били осчетоводени. Фирмата имала разходи, които се разплащали както в брой, така и по банков път. От въпросната сметка били платени 3751,94 лв. /три хиляди седемстотин  петдесет и един лева  и деветдесет и четири стотинки/ на НАП- П. за начислено ДДС за месец януари.

През годините като съдружници св. Х. и св. К. правили парични вноски /вноска от съдружник/ за подпомагане на бюджета на фирмата за определен момент и с цел избягване теглене на средства от кредита за оборотни средства от сметката на „Р.“АД за други цели. Тези вноски били правени с лични средства на съдружниците, които били от доходи от дивиденти от предишни периоди. След преминаване на съответния сезон и получаване приходи от клиенти, същите суми били връщани на съдружниците. По този начин били избягвани лихви и евентуални последствия от непогасяване на кредита.

На 26.02.2016 г. св. Х. изтеглил сумата от 33 000 лв./тридесет и три хиляди лева/, която сума представлявала възстановяване на средства на съдружник. Тази сума била внесена по- рано от него, т.е. това били негови лични средства, които по този начин той си възстановявал по горепосочения механизъм. През годините многократно постъпвали по този начин средства и на св. К.. От предоставено извлечение от банковата сметка на дружеството било установено, че на 31.03.2016 г. св. К. изтеглил сумата от 32 775,06 лева /тридесет и две хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и шест стотинки/ като заем. От тези му действия прокурорът направил извод, че същият знаел за новооткритата сметка в  „И.“АД.

На 15.04.2016 г. по настояване на св. К.К., св.С.Х.закрил въпросната сметка на дружеството в „И.“ АД. Останалите  в сметката 31,41 лева /тридесет и един лева и четиридесет и една стотинки/ били изтеглени в брой и били внесени в касата на дружеството.

На 14.04.2016 г. на извънредно общо събрание било взето решение дивидентите в размер на 75 000 лева /седемдесет и пет хиляди лева/ да бъдат разделени. По причина, че във сметката на фирмата нямало достатъчно средства, св. Х. внесъл с банков превод на 18.04.2016 г. сумата от 51 410 лева /петдесет и една хиляди четиристотин и десет лева/, които били негови лични средства като вноска от съдружник. В края на месец септември същата година, след като във фирмата постъпили средства от клиенти, същата сума била върната отново по банков път.

През месец май 2017 г. св. Х. получил писмена рекламация от собственика и управител на фирма „Б.П.“ за това, че не им било предадено точно количество билка „глог“ и по този начин фирма „Б.П.“ заплатила по- голяма  сума.

По тази причина св. Х. взел решение да свика общо събрание. За целта изготвил обикновена покана и нотариална покана до св. К. за провеждане на общо събрание. Помолил св. Й. и св. П. да бъдат свидетели при връчването на поканата. На 01.06.2017 г. сутринта св. Х., Св. Й и св. П.в базата на фирмата връчили поканата на св. К.. Св. К.К. отказал да подпише поканата и двамата свидетели с подписа си удостоверили връчването. На същия ден св. Х. ангажирал помощник- нотариус при нотариус С.Р.отново да връчи покана, този път нотариална на св. К., но св. К. не бил намерен.

От 2004 г. фирма „К. и Х.“ ООД имало договорни отношения с фирма „Т.Ч.И.“ за доставка на семе бял трън. За тази цел „К. и Х.“ ООД сключило договор със земеделски производители и земеделски фирми от България за производство на това семе, тъй като отглеждането изисквало големи земеделски площи. Поради тази причина бил сключен договор с фирма „И.Т.“ООДс.Ведраре, тъй като те били най- голямата земеделска фирма в района и обработвали десетки хиляди декари и разполагали с необходимата техника за отглеждане на тази култура.

Договорът бил сключен на 20.02.2015 г. в гр. К., в офиса на фирма „К. и Х.“ ООД. Договорът  бил с предмет производство от страна на „И. Т.“ ООД на 170 тона семена бял трън, като „К. и Х.“ ООД бил възложител и по договор следвало да осигури семена за посев и съответно да изкупи готовата продукция.

През 2015 г. договорът с „Т. Ч. И.“ пропаднал, за което св. Х. незабавно уведомил „И.Т.“ООД за това, че нямало възможност за изкупуване на продукцията. “И. Т.“ ООД завело арбитражно дело, което било спечелено от тях. 

На 15.06.2017 г. „К. и Х.“ ООД се трансформирало в „Х.**“ ЕООД с едноличен собственик св.С.Х.и управител И. Т..

Св. Х. имал и дялово участие в размер на 28 процента в „Н. г.“ ООД, с което дружество „К. и Х.“ ООД  имали търговски отношения, но същият нямал представителна власт в горепосочената фирма. 

В хода на разследването била изготвена съдебносчетоводна  експертиза, от заключението на която се установило, че всички тегления и плащания от сметките на „К. и Х.“ ООД от св.С.Х.и от св. К.К. били осчетоводявани. Средствата били ползвани за закупуване на стоки и материали за фирмата и за разпределяне на дивиденти между двамата.

При така установената фактическа обстановка прокурорът направил извод, че не са налице доказателства за извършено престъпление по чл.201 от НК  или  друго посегателство от общ  характер  по  смисъла на Наказателния  кодекс на Република България.

Предмет на проверка в производството по чл.243 ал.4 от НПК е законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление за прекратяване на РП- К.. Съдът намира, че обжалваното постановление е постановено при съобразяване с гласните и писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, както и с изискванията на закона, като извода на прокурора за прекратяване на наказателното производство, поради липса на доказателства, установяващи извършено престъпление по чл.201 от НК и изобщо престъпление от общ характер се явява правилен.

Изпълнителното деяние при присвояването по чл.201 от НК се изразява във външно проявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее или управлява за сметка на определена организация, предприятие, дружество, изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ (парична сума), в свой личен интерес или в интерес на другиго. Т.е. за да е осъществен фактическия състав на престъплението по чл.201 от НК трябва да е обективирано някакво противозаконно действие, чрез което вещта (парите) да бъде отклонена от патримониума на дружеството, от името на което се владее имуществото. Противозаконното юридическо или фактическо разпореждане винаги предполага ощетяване на патримониума на дружеството, което обективно трябва да е налице, а не да бъде предполагаемо.

В конкретния случай става ясно от събраните по делото доказателства, че управлението на „К. и Х.“ ООД е извършвано до месец април 2016 г. заедно и поотделно от двамата съдружници, а след това е следвало да се вземат решения, свързани с дейността на дружеството само заедно от двамата съдружници до изключване на К. като съдружник с решение на общото събрание на дружеството и освобождаването му като управител от 09.06.2017 г., обжалвано от последния по надлежния ред. При това положение безспорно всеки един от двамата управители на процесното дружество има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.“б“ от НК, т.е. би могъл да бъде субект на длъжностно присвояване, доколкото това може да бъде само длъжностно лице, на което имущество е връчено в това му качество или му е поверено да го пази или управлява, като едновременно с присвояването то нарушава и свое служебно задължение.

Установените от доказателствата по делото факти обаче не доказват извършване на такова противозаконно действие, изразяващо се в отклонение на пари от патримониума на дружеството от страна на управителя Х.. Твърди се с процесната жалба, че изтеглената от св. Х. сума от 33 000 лв. от сметка на дружеството в „И.“, макар и осчетоводена, не е доказано да е използвана за обслужване интересите на дружеството. Възражението е неоснователно. По делото е била назначена и изготвена съдебно- счетоводна експертиза, чието заключение не установява противозаконни действия от страна на някой от управителите на дружеството във връзка с разпореждането с парични средства от сметки на дружеството. Запознавайки се с материалите по делото- удостоверения, дневници за продажби, банкови извлечения по сметки, договор за откриване на сметка, вещото лице установило, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. теглените от страна на съдружника Х. суми от сметки в „Р. б.“ са били осчетоводени и са послужили да се направят посочените покупки в Дневниците за покупки, като е било необходимо да има и постъпления в касата. Без да са използвани в стокооборота теглените в брой суми от Х. не би могло да се постигнат резултатите през 2016 г., посочени и в Дневниците за покупките, както резултатите, посочени в ГФО за 2016 г. на дружеството. От сметката на дружеството в „Р. б.“ към сметката на дружеството в „И.“ постъпили общо 41 700 лв. на дати 12.01.2016 г. и 30.03.2016 г. с посочено основание и за двете действия „прехвърляне на средства от „К. и Х.“ ООД. Вещото лице установява в заключението си, че по новооткритата сметка на името на дружеството в „И.“ са постъпили още общо 29 856 лв., представляващи преводи от „К.“ ООД във връзка с доставка на билки. Така постъпилите суми по сметката в „И.“ са били използвани както следва: на 29.01.2016 г. била изтеглена от Х. сумата от 2000 лв. в брой; на 05.02.2016 г. била преведена в полза на ТД на НАП сумата от 3751,94 лв. с основание „ДДС м. 01.2016 г.“; на 26.02.2016 г. бил нареден превод в полза на Х. по посочена банкова сметка ***. с посочено основание „възстановяване средства съдружник“; на 31.03.2016 г. бил нареден превод в полза на К.К. по посочена сметка в размер на 32 775,06 лв. с посочено основание „заем“; на 15.04.2016 г. при закриване на сметката била изтеглена сумата от 31,41 лв. в брой от Х..

Съпоставяйки установените от експертизата обстоятелства с показанията на св. К. съдът намира, че се явяват оборени твърденията му за липсата на знание от негова страна относно наличието на сметка на дружеството в „И.“ при положение, че в полза на същия е била наредена на 31.03.2016 г. от посочената сметка в „И.“ сумата от 32 775,06 лв. с основание „заем“.

На следващо място, изследвайки движенията по сметките в „Р.б.“съдебно- счетоводната експертиза е посочила, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. теглените от страна на съдружника Х. суми от сметки в „Р.б.“са били осчетоводени и са послужили да се направят посочените покупки в Дневниците за покупки, като е било необходимо да има и постъпления в касата. Без да са използвани в стокооборота теглените в брой суми от Х. не би могло да се постигнат резултатите през 2016 г., посочени и в Дневниците за покупките, както резултатите, посочени в ГФО за 2016 г. на дружеството. При това положение съдът намира за недоказано Х. като управител на дружеството да е действал противозаконно, така че да е отклонявал пари от патримониума на дружеството за инкриминирания период в чужда полза. Не се установява също така с действията си през инкриминирания период Х. да е застрашил законните интереси на дружеството.

В процесната жалба се прави възражение също така, че органите на досъдебното производство не са събрали нито едно доказателство за реалната дата на подписване на договора между „К. и Х.“ ООД и „И.Т.“ООД, за който се твърди да е сключен с цел легитимиране на последното дружество като кредитор на процесното. Твърди се в жалбата, че липсват материали от арбитражното дело. Съдът намира възраженията за неоснователни. По делото е налично копие от цитирания договор, изискано от Окръжен съд- П. /л.126, т.ІІ/, както и е налично копие от арбитражно решение от 03.08.2017 г. по арб. дело №1/2017 г. на Арбитражен съд ad hoc- С.. Събраните по делото писмени доказателства не установяват различна дата на подписване на договора между двете дружества от посочената в него, а именно 20.02.2015 г. Че това е датата на подписване на установяват с показанията си св. Х. и св. Т.- управител на „И.Т.“ООД. Доказателства, оборващи или поне навяващи съмнение относно посочения факт липсват по делото, извън съмненията, неподкрепени с някакви данни, изложени в показанията на жалбоподателя. Твърди се в жалбата липса на относими към предмета на делото доказателства, тъй като не била извършена проверка на счетоводните записвания във връзка с договора. Съгласно решението на арбитражния съд, „Х.**“ ЕООД като универсален правоприемник на „К. и Х.“ ООД е осъдено да заплати на „И.Т.“ООД неустойка, поради невъзможност за изпълнение на договора от страна на ответника, който заявил, че не е в състояние да изкупи договорената продукция от 170 тона семена от бял трън. Видно от същото решение „И.Т.“ООД е трябвало да получи от възложителя семената за посев, което арбитражът е приел, че не е станало. Неизпълнението на договора е преценено като последица от виновно поведение на възложителя. Т.е., в случая е прието, че е налице отказ от изпълнение на договора, което обстоятелство не би могло да се осчетоводи. От показанията на св. Х. става ясно, че причината за отказа от изпълнение на горепосочения договор била пропадане на преговорите за продажба на семената от бял трън с чешка компания.

Във връзка с гореизложените мотиви съдът намира, че изводът на прокурора за липсата на събрани по делото доказателства за извършено престъпление по чл.201 от НК или друго посегателство от общ характер по смисъла на Наказателния  кодекс на Република България за правилен и законосъобразен. Наличните по делото доказателства са достатъчни по обем, за да обосноват горния извод.

Мотивиран от гореизложеното, съдът намира постановление на РП- К. за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл.243 ал.6 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 01.07.2020 г. на Р.п.К. за прекратяване на наказателното производство по прокурорска преписка № ***/****г. на РП- К., досъдебно производство № ***/****г. по описа на РУ на МВР- К., водено за престъпление по чл.201 от НК.

Преписи  от определението да се изпратят на жалбоподателя и на РП- К..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред П.ски окръжен съд в 7-модневен срок от съобщаването по реда на глава двадесет и втора от НПК.  

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

К.Ш.