Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 05.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети
състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА
ТОДОРОВА
при участието на
секретаря Стефка Славчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 178/2019 г. по описа на Районен
съд Елин Пелин, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът П.Г.Г., ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв.В. със съдебен адрес *** е предявил срещу ответника П.
на Р. Б.иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата сума от
5000.00 лева съставляваща обезщетение за
имуществени вреди /пропуснати ползи/, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В
исковата молба се излагат твърдения, че претендираното
обезщетение е във връзка с лишаването на ищеца от възможността да ползва собственото си моторно превозно средство –
мотопед „Ямаха“ МВК СА с номер на рамата VG5SA144000016565 и рег. № С….Р
за периода от 16.12.2016 г. /когато мотопедът е бил предаден с протокол от
лицето, което противозаконно го е отнело от неговото владение – А. Г. М. на
мл.инспектор към РУ Елин Пелин до 30.10.2018 г., когато му е върнато от от служител на РУ
Елин Пелин.
Сочи, че отнетото МПС
приложено като веществено доказателство по ДП № 409/2016 г. по описа на
РУ Елин Пелин, пр.пр. № 1166/2016 г. по описа на РП
Елин Пелин е следвало да му се върне по реда на чл.111, ал.2 от НПК още на
16.12.2016 г., доколкото същото не е било необходимо по никакъв начин за
изясняване на обективната истина по делото, но въпреки това е държано в склада
на РУ Елин Пелин близо две години.
Наказателното производство е водено за престъпление по чл.343в, ал.3 вр. ал.1 за това, че на 16.12.2016 г. А. Г. М.е управлявал мотопед Ямаха в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС. По това производство обаче изобщо
не е било необходимо да бъдат извършвани каквито и да било
процесуално-следствени действия по отношение на мотопеда на ищеца, поради което
двегодишното му задържане е било напълно излишно и това обуславя правния
интерес на претенцията за обезщетение за пропуснати ползи в искания размер.
Срещу лицето Александър
Миладинов било образувано и друго досъдебно производство под № 2728/2016 г. по
описа на 05 РУ СДВР, пр.пр. № 48748/2016 г. по описа
на СРП за това, че в гр.София през 2016
г. е отнел чуждо МПС – описаният по-горе мотопед Ямаха
собственост на ищеца на стойност 1710.00 лева от негово владение, без
съгласието му и с намерение противозаконно да го присвои и ползва, като е
използвал техническо средство за срязване на веригата, с която е бил вързан
мотопеда за парапет – престъпление по чл.346, ал.2, т.3 вр.
чл.195, ал.1 т.4 вр. чл.346, ал.1 от НК
Твърди, че по отношение на процесното МПС не са били налице предпоставки за изземване
и задържане и то за такъв дълъг срок, което е довело до пропуснати ползи, които
подлежат на обезщетение. При тази очевидна липса на необходимост от задържане
на вещественото доказателство, Прокуратурата на Република България е следвало
да прояви инициатива и да му върне мотопеда съгласно правомощията си по чл.111,
ал.2 от НПК, след като същият не е бил необходим за изясняване на
обстоятелствата по делото по смисъла на чл.102 от НПК.
Тъй като никой не е информирал ищеца по
надлежния ред къде се намира моторното
му превозно средство, той подал молба до СРС
по НОХД № 19153/2017 г. по описа
на СРС с вх. № 1058442/14.08.2018 г., с която е поискал да му бъде върнато МПС
– мотопед Ямаха и регистрационната табела. В отговор
на направеното искане било постановено Определение от 19.10.2018 г. на Софийски
районен съд по НОХД № 19153/2017 г., в което се сочи, че мотопедът е приобщен
като веществено доказателство по ДП № 409/2016 г. по описа на РУ Елин Пелин,
пр.пр. № 1166/2016 г. по описа на РП Елин Пелин.
Ищецът подал нова молба до РП
Елин Пелин, с която поискал да му бъде върнато откраднатото МПС – мотопед Ямаха, която била препратена от РП Елин Пелин по
компетентност в РС Елин Пелин, където било образувано НАХД № 216/2017 г. по
описа на РС Елин Пелин, по което мотопеда бил приобщен като веществено
доказателство. Във връзка с получената молба, РС Елин Пелин с определение от
12.10.2018 г. по НАХД № 216/2017 г. по описа на същия съд, постановил мотопедът Ямаха
иззет като веществено доказателство по
ДП № 409/2016 г. по описа на РУ Елин Пелин да бъде върнат. За реалното връщане
на вещта била съставена разписка от 30.10.2018 г. от служител на РУ Елин Пелин
В резултат на продължителното
задържане на мотопеда Ямаха ищецът пропуснал полза,
която е в размер на паричната стойност на наема, който щял да получи през
цитирания период и в каквато насока имал
конкретна договорка съгласно сключен Договор за наем от 01.10.2016 г., като
пропуснатата полза дори е по голяма от претендираната
сума в размер на 5000.00 лева, тъй като
съгласно оферти в Интернет за наем на подобни МПС стойността на наема е
11 евро на ден, а уговореният от ищеца наем е бил за 5 евро на ден.
В срока по чл.131-133
от ГПК ответникът Прокуратура на Република България депозира писмен отговор, в
който сочи, че оспорва заявената претенция, както по основание, така и по
размер и моли съдът да я отхвърли.
Твърди, че за нуждите на наказателното производство могат да бъдат
иззети веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК, върху които има
следи от престъпление или са били предмет на престъпление и могат да послужат
за изясняване на обстоятелствата по делото. Съгласно чл.111, ал.1 от НПК
веществените доказателства се пазят докато завърши наказателното производство.
Според чл.111, ал.1 от НПК в компетентността на Прокуратурата е да върне на правоимащите,
от които са отнети вещите преди да
завърши наказателното производство, но само ако това няма да затрудни
разкриването на обективната истина. В случая по делото не са представени
доказателства, от които да е видно, че ищецът Г. е предприел действия по
смисъла на чл.111, ал.1 и 2 от НПК – да депозира до прокурора изрично искане за
връщането на иззетото веществено доказателство - мотопед Ямаха
преди приключване на досъдебното производство, съответно липсват данни евентуално
с акт на прокурор да му е отказвано връщане на веществено доказателство. Правомощията на прокурора по чл.111, ал.2 от НПК могат да бъдат упражнени само в случай, че е налице изрично искане от
страна на заинтересованото лице, в противен случай прокурора не разполага с
правна въможност по собствена инициатива да се
разпореди за връщането на вещта.
От доказателствата по делото не се установява
ищеца да е правил искане по реда на чл.111, ал.2 от НПК в досъдебното
производство, а е правил две искания за връщане на приобщеното веществено
доказателство – мотопед Ямаха, но във фазата на
съдебното производство, въз основа на които съдът се е произнесъл с
определение. Изпратената молба по пощата с касова бележка по ДП № 409/2016 г.
от 20.09.2018 г. до РП Елин Пелин е депозирана неправилно в прокуратурата, тъй
като към този момент на ищеца е било извество, че
наказателното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт и
компетентен да се произнесе по връщането на вещественото доказателство в тази
фаза на процеса е само съдът, поради което молбата е препратена по
компетентност към РС Елин Пелин. Изложеното обуславя извод, че не са налице
незаконосъобразни действия от страна на прокуратурата, още повече, че в
исковата молба няма твърдения в резултат на какъв незаконосъобразен акт на
Прокуратурата на Република България се
претендират вреди /пропуснати ползи/ - дали се касае за противоправност
на действия или бездействия или наличието на причинна връзка между такъв акт и
претенцията за обезщетяване на вреди.
Оспорва се и твърдението, че ищеца
би реализирал евентуално приход от отдаване под наем на процесния
мотопед, както и основанието и размера
на претенцията предвид ТР № 3/12.12.2012 г. по ТД №
3/2012 г. на ОС ГТК на ВКС, в което се сочи, че тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва
да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и
не може да почива на логическо допускане на закономерно настъпване на
увеличаването. В този смисъл евентуално ищецът би отдал метопеда
под наем, за определена сума, но колко време би продължило наемното
правоотношение и въобще дали би се реализирало такова още повече, че лицето по
посочения договор реално би получило вещта в един хипотетичен бъдещ период.
Пропусната полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
обезщетение и при липса на изрично установена в закона презумпция за
настъпването й, тя не се предполага, а следва да се докаже.
Районен съд Елин Пелин, като обсъди представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори по делото, че ищецът П.Г. е собственик на мотопед марка „Ямаха” МВК СА …..с номер на рамата – VG5SA144000016565 и рег. № С 9697 Р, като това обстоятелство се
установява и от представеното по делото Свидетелство за регистрация на МПС Част
Първа.
Не е спорно между страните по
делото и обстоятелството, че моторното превозно средство мотопед марка „Ямаха” МВК СА…. е било приобщено като веществено
доказателство по ДП № 409/2016 г. по описа на РУ Елин Пелин, пр.пр. № 1166/2016 г. по описа на РП Елин Пелин.
Установява се също, че в края
на 2016 г. били образувани две досъдебни производства във връзка с
противозаконното отнемане моторното превозно средство мотопед марка „Ямаха” МВК СА … от владението на ищеца - досъдебно
производство № 406/2016 г. се водело по описа на РУ-Елин Пелин, пр. пр. № 1166/2016
г. по описа на РП Елин Пелин срещу лицето А. М., за извършено престъпление по
чл.343в, ал.3 вр. ал.1 от НК за това, че на 16.12.2016г. около
14:50 ч. в гр. Е. П., обл. Софийска, по бул. „С.” М. е управлявал процесния
мотопед „Ямаха” в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на Свидетелство за
управление на МПС, наложена му със ЗППАМ № 8293/06.08.2016 г. по чл.171, т.1,
б.Д от ЗДвП на ст. инспектор „ПП” при СДВР, връчена му на 06.08.2016 г. и
влязла в законна сила на 26.08.2016 г. Именно по горепосоченото досъдебно
производство по смисъла на чл.109 от НПК мотопедът бил иззет с Протокол за
доброволно предаване от 16.12.2016 г. от лицето А. М. като предмет на извършено
престъпление и на това основание бил оставен на съхранение при РУ Елин Пелин до
завършване на наказателното производство.
Срещу същото лице А. М. било
образувано и другото досъдебно производство под № 2728/2016г. по описа на 05
РУ-СДВР, пр. пр. № 48748/2016г. по описа на Софийска районна прокуратура за
това, че за времето от 18:00 ч. на 01.11.2016 г. до 20:00 ч. на 03.12.2016 г. в
гр.С., ж.к. Л. Г, бл… в градинката пред вх.Б, същият
противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – описаният по-горе
мотопед „Ямаха”, на стойност 1710.00 лева от
владението на ищеца, без неговото съгласие, с намерение да го ползва и
отнемането е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.4 от НК, като чрез използване
на техническо средство била срязана веригата, с която мотопедът бил вързан за
един парапет – престъпление по чл.346, ал.2, т.3 вр.
с чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.346, ал.1 от НК. По това
досъдебно производство като веществено доказателство била приобщена единствено
регистрационната табела на мотопеда.
Представен е договор за
наем на процесното моторно превозно средство мотопед
„Ямаха”, сключен на 01.10.2016 г. между П.Г. и лицето
М. Д.за срок от две години, с отложено изпълнение от 01.01.2017
г. при наемна месечна цена в размер на 5 евро. Въз основа на така представения
договор за наем ищецът обосновава своята претенция за претърпени вреди
/пропуснати ползи/ за периода 16.12.2016 г. – 30.10.2018 г., през което време
бил лишен от ползване на собствения си мотопед и по този начин пропуснал
получаването на уговорената наемна цена.
Ищецът излага доводи, че по
досъдебното производство, образувано в РУ Елин Пелин, не са били налице
предпоставки за изземване, а още по-малко за задържане на мотопеда като
веществено доказателство за такъв дълъг период от време. В хода на същото
досъдебно производство не били извършени никакви експертни действия по
отношение на мотопеда. Същият не бил своевременно информиран за хода и
приключването на наказателното производство.
По делото не се представиха
доказателства за направено искане в хода на воденото досъдебно производство до
РП Елин Пелин от страна на ищеца, с което същият да инициира връщане на
вещественото доказателство. Няма други нарочни документи в тази насока.
Приложена е молба от 14.08.2018 г., адресирана до Софийски районен съд, НО, 12
състав, както и молба до РП Елин Пелин от 20.09.2018 г. /видно от касов бон/.
Последната е препратена по компетентност към РС Елин Пелин, разгледана в
закрито заседание на 12.10.2018 г., като от същата дата съдът се е произнесъл с
Определение относно връщането на вещественото доказателство.
В хода на делото са събрани
гласни доказателства посредством разпита на свидетелката Г. Х. С., която живее
с ищеца на семейни начала. Според свидетелката С.именно тя спомогнала за
сключването на договора за наем между Г. и нейн
познат, който се нуждаел от подобно моторно превозно средство. Изпълнението по
договора обаче не се осъществило тъй като мотопедът бил откраднат. Свидетелката
С. и ищецът ходили да се оплакват в 05 РУ – СДВР, откъдето ги потърсили около
месец и половина след изчезването на мотопеда и им съобщили, че мотопедът е
намерен в района на гр. Е. П. През лятото на 2018 г. получили съобщение от
съда, че може да си вземат мотопеда от РУ Елин Пелин. Свидетелката твърди, че
посетили РУ Елин Пелин три пъти през месец август, но никой не им оказал
съдействие за връщането му. След това отново ходили до РУ Елин Пелин, открили
мотопеда в двора, но отново им било отказано да го вземат, тъй като нямало
съдебно решение в тази насока. Едва след получаване на съдебното решение си
получили мотопеда от служител на РУ Елин Пелин.
По случая е назначена и
изготвена съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението на която
средният месечен наем за мотопед „Ямаха” МВК СА 14 в
периода от 16.12.2016г. до 30.10.2018г. е в размер на 520.01 лева /петстотин и
двадесет лева и една стотинка/.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За да е налице правен
интерес при искът по чл.49 от ЗЗД за непозволено увреждане, следва да е
извършено деяние, което да бъде противоправно, т.е да
нарушава предписани от нормативните
актове правила за поведение, в резултат на което са причинени вреди.
Причинената вреда трябва да е настъпила реално и да е налице реално претърпяна
имуществена загуба, поради факта на увреждането. От друга страна причинната
връзка между действието или бездействието, противоправното
деяние и вредата трябва да е пряка и непосредствена последица от виновното
поведение, вследствие на което лицето е допуснало да бъдат причинени вреди от
прекия извършител. Съгласно чл.49 от ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. По силата на
посочената разпоредба отговорност носи възложителят на работата, а не прекият
причинител, като отговорността на възложителя е обективна и гаранционна.
Основна предпоставка на отговорността е да са причинени вреди в резултат от
нечие неправомерно поведение, при това според константната съдебната практика
не е необходимо персоналният причинител да бъде известен. В конкретния казус се
спори от страните по делото, налице ли е вина от страна на Прокуратура на
Република България довела до нанасянето на имуществени вреди – пропуснати ползи
за ищеца, вследствие несвоевременно връщане на иззет като веществено
доказателство по досъдебно производство мотопед „Ямаха”
МВК СА …. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява по несъмнен начин ищцът да е претърпял
вреди, които са пряка и непосредствена последица от страна на Прокуратура на
Република България по следните съображения:
В наказателното производство веществените доказателства са
от съществено значение за изясняването на обстоятелствата, свързани с
извършването на престъплението, поради което за тяхната регламентация е
отделена специалната "Глава дванадесета",
озаглавена "Веществени доказателства" в НПК. Разпореждането с тях по
време на досъдебното производство става по
нареждане на прокуратурата, а в съдебната фаза - с разпореждане на съда,
включително и с присъдата по реда на чл.53 от
НК.
Веществените доказателства се пазят до приключване на наказателното
производство, след което се връщат на правоимащите лица.
Правило в този
смисъл се съдържа и в действащия НПК, а именно в чл.111, ал.1 от НПК е предвидено,
че веществените доказателства по делото се пазят, докато завърши наказателното
производство. В чл.111, ал.2 от НПК
предвижда, че предметите, иззети като веществени доказателства с разрешение на
прокурора, могат да бъдат върнати на правоимащите, от
които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това
няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на
административно нарушение.
В случая
от
данните по делото е видно, че ищецът П.Г.
не е правил искане за връщане на вещественото доказателство до приключване на досъдебно
производство № 406/2016 г. по описа на РУ Елин Пелин, пр.пр.
№ 1166/2016 г. по описа на РП Елин Пелин и внасянето му в РС Елин Пелин на
14.06.2017 г. с Постановление за предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание от 12.06.2017 г., ведно със
справка относно наличието на веществени доказателства – 1 бр. мотопед марка „Ямаха”, намиращо се на съхранение в РУ Елин Пелин. След
внасяне на досъдебното производство № 406/2016 г. по описа на РУ Елин Пелин в
РС Елин Пелин, делото е разгледано в РС Елин Пелин и приключило с Решение от
24.10.2017 г., влязло в сила на 09.11.2017 г., с което обвиняемият е признат за
виновен, като му е наложено на основание чл.78а от НК административно наказание
глоба в размер на 1 000.00 лева.
Преценка за наличие на предпоставките по
чл.111, ал.2 от НПК за връщане на вещественото доказателство, а именно – че
това няма да затрудни разкриването на обективната истина, не може да бъде
направена в настоящото производство, а единствено по реда на НПК от
наблюдаващия прокурор. В случая в хода на досъдебното производство, ищецът не е
депозирал до наблюдаващия прокурор нито едно искане за връщане на вещественото
доказателство и в тази връзка в хода на делото не се установява извод на
прокурора дали процесният мотопед следва да бъде
върнат на правоимащото лице – в случая ищецът по
делото още по време на разследването. Изложеното обосновава извод, че по делото
не е налице извод от страна на прокурора, дали връщането на моторното превозно
средство би затруднило разкриването на
обективната истина и в кой момент е следвало да бъде върнато на ищеца.
Изложеното до тук сочи, че невъзможността
ищеца да ползва мотопеда през посочения от него период от време, се дължи именно в бездействието на последния и липса
на каквато и да било инициатива да поиска разрешаване по законоустановения
ред от прокурора връщане на иззетата като веществено доказателство вещ.
Единствената молба за връщане на вещественото доказателство, която ищецът е
отправял е депозирана на 20.09.2018 г.,
за което в настоящото производство представя касова бележка за изпратена
пощенска пратка до РП Елин Пелин. Към този момент обаче, досъдебно производство № 406/2016 г. по описа на РУ
Елин Пелин, пр.пр. № 1166/2016г. по описа на РП Елин
Пелин вече е било приключено и делото е внесено по
компетентност в РС Елин Пелин, поради което наблюдаващият прокурор я е изпратил
до съда по компетентност.
Връщането на веществените
доказателства е регламентирано в чл.111, ал.2 от НПК, който предвижда
възстановяване на фактическото положение преди отнемането на вещта, чрез предаването
й на правоимащото лице. Решението за разпореждане с
веществени доказателства по наказателното производство, ако не са били върнати,
отчуждени или унищожени на някое от основанията по чл.111 от НПК се взема едва
с постановяване на окончателния акт в наказателния процес. В случая
наказателното производство, по което е иззет мотоподът
е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 09.11.2017 г. по НАХД № 216/2017 г.
по описа на РС Елин Пелин, а ищецът претендира заплащане на вреди за периода от
16.12.2016 г. до 30.10.2018 г.. Съгласно утвърдената съдебна практика,
обезщетение за увреждане от невърнати веществени доказателства при прекратяване
на наказателното производство, които подлежат на връщане на правоимащите,
от които са отнети, може да се претендира от момента на влизане в сила на
крайния акт с който е прекратено делото, като именно от този момент следва да се приеме, че задължението е
станало изискуемо. В останалите случай обезщетението се дължи от момента, от
който се дължи връщане на веществените доказателства. В случая обаче ищецът не
проведе пълно и главно доказване на този факт, а именно от кой момент счита, че
е следвало да му бъде върната иззетата като веществено доказателство вещ.
Затова съдът намира, че ищецът не доказа
наличието на причинна връзка между поведението на ответника и твърдяната невъзможност да осъществява
фактическа власт върху моторното превозно средство, от което за него да са произлези претендираните в
настоящото производство вреди – пропуснати ползи в сочения период и размер.
Предвид
изложеното, съдът достига до извод, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан, тъй като в хода на делото по несъмнен начин се установи, че
действията на Прокуратурата по досъдебно производство № 406/2016 г. по описа на
РУ Елин Пелин, пр. пр. № 1166/2016 г. по описа на РП Елин Пелин срещу лицето А.
М. са законосъобразни и в съответствие с разпоредбите на НПК.
С оглед изхода на спора и
съгласно чл.78, ал.3, чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски в размер на 200.00 лева дължимо юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД от ищеца П.Г.Г., ЕГН **********
чрез пълномощника си адв.В.В.,
със съдебен адрес:*** против
Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, а именно: лишаването му от
възможността да ползва мотопед марка „Ямаха” МВК СА ….за
периода от 16.12.2016 г. до 30.10.2018 г., когато същия се е намирал на
съхранение в РУ Елин Пелин, в размер на 5000.00 /пет хиляди/ лева, ведно със
законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на П. на Р. Б., сумата от 200.00 лева (двеста лева) съставляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: