Р Е Ш
Е Н И
Е № ……
Гр. София, 24.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІІІ - „В” състав, в публично съдебно заседание на трети
февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия : ДЕСИСЛАВА
ЧЕРНЕВА
при секретаря Цветелина
Пецева, като разгледа
докладваното от мл.съдия Чернева в. гр. дело № 806 по описа на съда за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20229819 от 20.10.2020 г., постановено по
гр. дело № 72243/2017 г. по описа на СРС, ГО, 143 с-в, са отхвърлени обективно
съединените искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), предявени от И.К.К. против Кооперация „П."
както следва: за сумата от 650, 00 лв., като частично предявена от иск за
изпълнение на парично задължение в размер на 31 500 лв., който иск се формира
като 1 % от сумата присъдена по дело № 142/2010 г. на Арбитражен съд при БТПП в
полза на ответника Кооперация „П.", заедно с изтекла лихва за забава в
размер на 500 лв., частично в размер на 40 лева за периода от падежа до датата
на исковата молба, както и лихва за забава върху главницата до датата на окончателното
изпълнение на задължението за плащане на дължимата сума; за сумата от 5380, 86
лв., представляваща парично задължение, формирано като 1% от сумата присъдена
по дело № 613/2009 г. по описа на Арбитражен съд при БТПП в полза на ответника
Кооперация „П.", ведно със законната лихва за забава върху тази сума - в
размер на 1638,13 лв., дължима за периода от 11.10.2014 година до датата на
предявяване на иска - 9.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска 10.10.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата; за сумата от 50, 00 лв., като частичен иск от иск за
изпълнение на парично задължение в размер на 1 500 лв., частично предявен в
размер на 50 лв., който иск се формира като 1 % от сумата присъдена по дело №
1911 /2009 г. на VI-6 СГС в полза на ответника Кооперация „П.", заедно
с изтекла лихва за забава в размер на 150 лв., частично в размер на 20 лв. за
периода от падежа до датата на исковата молба, както и лихва за забава върху
главницата до датата на окончателното изпълнение на задължението за плащане на
дължимата сума; за сумата от 50, 00 лв., като частичен иск от иск за изпълнение
на парично задължение в размер на 500 лв., частично предявен в размер на 50
лв., който иск се формира като 1 % от сумата присъдена по дело с № 346/2010 г.
на Арбитражен съд при БТПП в полза на ответника Кооперация „П.", заедно с
изтекла лихва за забава в размер на 50 лв., частично в размер на 20 лв. за
периода от падежа до датата на исковата молба, както и лихва за забава върху
главницата до датата на окончателното изпълнение на задължението за плащане на
дължимата сума. Наред с това ищецът е осъден да заплати на Кооперация „П."
направените по делото разноски.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна
жалба от И.К.К., чрез процесуален представител адв. К.. Въззивникът сочи, че
решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Развива съображения, че Споразумение от 27.12.2011 г. е
изявление за намерение да бъде заплатено възнаграждение в знак на благодарност
за усилията и свършената от И.К. работа от страна на Кооперация „П."/Кооперацията/,
а не същинската част от неформалния договор за изработка между страните.
Предметът на същия е напълно ясен и безспорно установен по делото. Адвокатите
на Кооперацията от името на Кооперацията са търсили помощта на И.К. и той е
отговарял адекватно и отговорно на всяко тяхно искане. Налице е приемане на
извършеното от И.К. и Кооперацията е постигнала успешен резултат, предвид
спечелените дела. Съдът не е отчел, че приемането на работата от страна на
Кооперацията е станало чрез адвокатите. На следващо място се сочи, че на
изпратената от ищеца нотариална покана Кооперацията не е отговорила.
Кооперацията е поканена да даде информация по споразумението до какъв етап са
стигнали делата, има ли приключени и да заплати ако е получила своите пари,
след като приспадне разходите, както е договорено. Твърди се, че аргументът на
съда за липса на данни за размера на договореното възнаграждение не отговаря на
събраните по делото доказателства. Моли решението на СРС да бъде отменено, а
исковете изцяло уважени. Претендира присъждането на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна - Кооперация „П.", чрез
процесуален представител счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Претендира присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Решението е правилно, като на основание чл. 272 от ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Предявени са били за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
произтичащи от неизпълнение на сключено споразумение, по силата на което И.К. е
приел да извърши в полза на Кооперацията работа, свързана с оказването на
съдействие по водени от и срещу Кооперацията искови производства, а последната
е следвало да заплати на ищеца за свършената работа - „бонус за
съдействие", по посочени в Приложение № 1 към споразумението дела - гр.
дело № 1911/2009 г. на СГС, ВАД № 613/2009 г„ ВАД № 142/2010 г. и ВАД 346/2010
г„ последните по описа на Арбитражен съд при БТТП, с оглед изхода им.
За да се
реализира фактическият състав на договорната отговорността по чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД следва да са налице валидендоговор между страните, пораждащ за
всяка от тях твърдените права и задължения и виновно неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответника.
Правилна е констатацията на първоинстанционния съд, че
спорният по делото факт е истинността на Споразумение от 27.12.2011 г и Приложение
№1 към него (Споразумението), въз основа на което въззивникът е претендирал от
Кооперация „П." заплащане на възнаграждение в замяна на оказване на
съдействие по водени от и срещу кооперацията искови производства. Съдът е
направил правилен извод на база на събраните по делото доказателства, че
Споразумението е нищожно поради липса на съгласие. Установено е от
доказателствата по делото и не се спори между страните, че ищецът И.К. е
работил по трудово правоотношение при ответната кооперация. Същото трудово
правоотношение е било прекратено със заповед на Председателя на УС на
Кооперацията на 29.11.2011 г. Към датата на сключване на така представеното
Споразумение председател на Управителния съвет на ответната кооперация е била Е.Н.К.-Ц..
Правилно съдът е кредитирал заключенията по графическите експертизи по делото -
първоначална и комплексна, според които подписите върху Споразумението и
Приложение №1 към него не са положени от председателя на Кооперация „П." -
Е.К.Ц.и не е налице твърдения от ищеца автоподпог. Едва с въззивната жалба К.
въвежда твърдението, че Споразумението нямало характер на облигационна връзка и
не съставлявало възлагане на работа, а само констатирало свършената от К.
работа до този момент и определяло цената и начина на формиране на
благодарността на Кооперацията за извършената работа. За въведеното от К.
обстоятелство за съществуването на друго съглашение между страните по делото за
възлагане на работата, което предхождало процесното Споразумение е настъпил
преклузивният срок съгласно чл. 266, ал. 1 от ГПК. СРС е обсъдил обективно и
изчерпателно събраните по делото доказателства касаещи електронната
кореспонденция между И.К. и адвокатите на Кооперация „П.", от която не се
установява постигнато между Кооперацията и въззивника съгласие за извършване на
определен вид работа и/или дейност, срок за нейното извършване, включително
цена на договорено възнаграждение, нито доказва твърдението на въззивника за
изпълнение на огромен обем работа по посочените в Приложение № 1 дела. СРС е
обсъдил наведения от въззивника довод за „трайно установена практика"
неизвестни трети лица да подписват Е.К.и правилно е заключил, че такава не е
налице.
По отношение на твърденията на въззивника, че съдът не
отчел правилно факта, че мажоритарен собственик на Кооперацията (Р.Р.) е водил
разговори с И.К., следва да се направи извод, че с оглед приложимия правен
режим за кооперациите, не е представено доказателство за надлежното овластяване
на Р. да договаря и приема работа от името и за сметка на Кооперацията. Съдът
правилно е
приел, че анализираното електронно писмо от 31.08.2011
г., на което е била копирана и Е.К., има характер на вид преддоговорна информация
относно възлагането на работа и плащането на възнаграждение. Конкретните
условия обаче не се установяват от съдържанието на писмото, както и не се
установява съдържанието на прикачения към него файл. Поради което съдът е
направил единствения възможен извод, че писмото от 31.08.2011 г. не може да се
възприеме като съдържание на постигнато между Кооперацията и К. съгласие за
извършване на определен вид работа, срок и цена. Също така не се доказа от К. Р.Р.
да е бил надлежен представител на Кооперацията. Дори и двамата да са постигнали
някакво съглашение, то същото няма и не може да има обвързваща сила за третото
неучастващо лице - Кооперацията, дори и свършената работа да е в полза на
Кооперацията.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че
сключеното Споразумение без представителна власт, е било потвърдено от
Кооперацията по силата на чл. 301 от ТЗ, тъй като според въззивника
Кооперацията била уведомена за Споразумението, но не възразила и приела
изпълнението на К.. Видно от представените електронни съобщения за периода
април - юли 2012 г. - кореспонденция между К. и адвокатите на Кооперацията „П.",
не може да се направи извод, че към този период са налице доказателства, въз
основа на които да се приеме, че Кооперацията е била информирана за наличието
на Споразумението и за евентуалното негово съдържание. Следователно,
разменената електронна кореспонденция в този период не може да се счита за
приемане на работата и съответно потвърждаване на Споразумението.
Ищецът при предявен иск за реално изпълнение дължи да
докаже чрез допустими от закона доказателствени средства спорното материално
право, в частност - наличието на валидно облигационно правоотношение и неговото
неизпълнение от страна на длъжника. Не се установява по делото нито постигнато
съгласие между въззивника и Кооперацията, относно твърдяното от К. оказване на
съдействие по водени от и срещу Кооперацията искови производства, нито приемане
на изработеното. Правилно СРС е приел искът за изпълнение за неоснователен,
поради липсата на доказателства за постигнато съгласие, с което да са уговорени
предмет, срок за изпълнение на възложена работа, целен резултат, период на
извършване на възложените дейности и размер на възнаграждението за тях.
За уважаването на акцесорния иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да се установи наличието на парично
задължение и забава на длъжника, което в настоящия казус не се установява.
Затова атакуваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
От
съвкупната преценка на ангажираните пред първата инстанция доказателства
въззивният съд намира, че твърденията в жалбата са неоснователни, поради което
следва да бъдат оставени без уважение.
Поради
съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде
изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора разноски за настоящото
производство се дължат в полза на въззиваемата страна. Тя претендира такива в
размер на 1920 лв. за адвокатско възнаграждение. Въззивникът е релевирал възражение
по чл. 78, ал. от 5 ГПК за прекомерност на претендираното от въззиваемата
страна адвокатско възнаграждение. В случая договор между страната и
упълномощения адвокат с определено възнаграждение съгласно чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата не е представен, съдържащ уговорка за възмездност на
адвокатската услуга, за размера на възнаграждението и за начина на неговото
заплащане. От представените документи за банков превод на исканата сума за
адвокатско възнаграждение не може да се направи извод, че тя е заплатена именно
във връзка с въззивното производство. Ето защо и претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани.
Предвид
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20229819
от 20.10.2020 г., постановено по гр.дело № 72243/2017 г. по описа на СРС, ГО,
143-ти състав.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.