№ 157
гр. Варна, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. С.
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Диана К. С. Въззивно гражданско дело №
20213100502788 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 289458/03.06.2021г. от Д. ИВ. СТ., ЕГН ********** и
Д. АТ. СТ., ЕГН **********, двамата с адрес: *** срещу решение
№261669/19.05.2021г., постановено по гр.дело № 20193110120879/2019г. на
Варненския районен съд, в частта, с която е обявен за недействителен по
отношение на Адвокатско дружество „Златев и партньори“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 277, договор за покупко-продажба от 19.12.2014г., обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 166, том III, peг. №
7446, дело № 371 от 2014 г. на нотариус П.М. с peг. № 478 на НК, сключен
между продавача „МА-БС Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Баба Тонка“ № 14, вх. Б, ет. 7, ап. 74, и
купувача Д. АТ. СТ., ЕГН **********, по време на брака й с Д. ИВ. СТ., ЕГН
**********, и двамата с адрес: ***, с предмет поземлен имот с
идентификатор № 00182.20.38 по Кадастралната карта и кадастралните
1
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-96/15.01.2018г. на Изпълнителния
директор на АГКК, номер по предходен план: 020038, с площ от 4,655 дка,
находящ се в местност „Юрук Дере“ в землището на гр. Аксаково, общ.
Аксаково, обл. Варна, при съседи: 00182.20.90, 00182.20.63 и 00182.20.37, на
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се становището, че
искът с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД е лишен от правен интерес.
Имотът, който е предмет на атакувания договор не е в патримониума на
ответниците С.и, тъй като същите са се разпоредили с него преди завеждане
на настоящата искова молба. Предвид изложеното предявеният иск не би
могъл да постигне желания правен ефект от неговото уважаване.
На следващо място се поддържа, че не са установени предпоставките на
чл.135 от ЗЗД да бъде обявен договора за недействителен. Договорът няма
увреждащ характер, което възражение не е обсъдено от първоинстанционния
съд. Ищецът е разполагал с значителна сума /105814.00 евро/, която е
следвало да върне на дружеството/трети ответник, с която сума е можел да
удовлетвори вземанията си по влезлите в сила решения. Набляга се, че към
момента на възникване на вземанията на адвокатското дружество, „МА-БС
Инвест“ ЕООД е разполагало с достатъчно имущество да покрие
задълженията си.
Въззивниците молят съда да отмени първоинстанционното решение и
да постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск изцяло.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата Адвокатско дружество „Златев и партньори“, в който се
застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност,
и законосъобразност на атакуваното решение. Посочено, че предявеният иск с
правно основание чл.135 от ЗЗД е допустим. Липсват доказателства за
прехвърлянето на имота преди вписване на исковата молба. Изложени са
аргументи за допустимост и позоваване на т.3 от ТР №2/09.07.2019г. на ВКС
по т. дело №2/2017г.
По същество се обосновава, че първоинстанционният съд правилно е
приел, че е налице увреждащо действие, изразяващо се в сключване на
договора за покупко – продажба. С тази сделка длъжникът се е лишил от свое
2
имущество, което затруднява удовлетворяването на кредитора. За
ирелевантно се счита твърдението, че „МА-БС Инвест“ ЕООД разполага и с
друго имущество. За този ответник в хода на съдебното дирене е установено,
че има 56968.43лв. публични задължения, освен това е признал отменителния
иск.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение в посочената част.
Съдът е сезиран и въззивна жалба вх. №290324/10.06.2021г. от
Адвокатско дружество „Златев и партньори“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 277 срещу
решение №261669/19.05.2021г., постановено по гр.дело №
20193110120879/2021г. на Варненския районен съд, в частта, с която е
отхвърлен предявения срещу Д. ИВ. СТ., ЕГН **********, Д. АТ. СТ., ЕГН
**********, двамата с адрес: ***, и „МА-БС Инвест“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Баба Тонка“ № 14, вх. Б,
ет. 7, ап. 74, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между
продавача „МА-БС Инвест“ ЕООД и купувача Д. АТ. СТ., по време на брака й
с Д. ИВ. СТ., договор за покупко-продажба от 19.12.2014г., обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 166, том III, peг. №
7446, дело № 371 от 2014 г. на нотариус П.М. с peг. № 478 на НК, с предмет
поземлен имот с идентификатор № 00182.20.38 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-96/15.01.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, номер по предходен план: 020038, с площ
от 4,655 дка, находящ се в местност „Юрук Дере“ в землището на гр.
Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна, при съседи: 00182.20.90, 00182.20.63 и
00182.20.37, поради накърняване на добрите нрави.
В жалбата са въведени оплаквания за незаконосъобразност на
решението в тази му част. За доказано се счита наличието на
нееквивалентност на насрещните престации, тъй като пазарната стойност на
процесния имот е 2692.00лв., която е с около пет пъти по – висока от
уговорената в атакувания договор в размер на 500.00лв. Неправилно
районният съд е приел, че тази разлика е оправдана чрез сравнение на
продажната цена с данъчната оценка на имота. Излага се, че при
3
постановяване на обжалвания акт не е съобразено, че няма решение на
общото събрание на дружеството за продажба, което я прави нищожна, за
което основание съдът следи служебно. Отделно от това договорът е сключен
при съществуването на големи публични задължения на дружеството с цел
тяхното избягване. В обжалваното решение не е съобразено и признанието на
този иск направено от ответника „МА-БС Инвест“ ЕООД.
По изложените съображения е формулирано искане за отмяна на
решението в тази му част и уважаване на иска за нищожност.
В постъпилия отговор от Д. И Д. С.и се застъпва становище, че
решението по иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД не страда от
пороци и е съобразено със закона. Поддържа се възражението за липса на
правен интерес у ищеца за предявяване на иск за нищожност. Такъв интерес
има само контрагент по сделката, който твърди нееквивалентност на
престациите. Оспорва се пазарната цена към момента на сделката да
надвишава значително цената на сделката. Трайна е практиката на ВКС, че за
релевиране на основание за нищожност поради нееквивалентност на
престациите е важно на практика да липсва престация или тя да е
пренебрежимо малка. Следва да бъде съобразена и целта, която е преследвана
от страните и дали тя е свързана с удовлетворяването на значим и допустим
от закона интерес. В случая формираната цена е два пъти по – висока от
данъчната оценка. С оглед близките отношения между управителя на
дружеството и продавача, това е допустимо. Цитирана е съдебна практика.
По отношение на нововъведеното фактическо твърдение за нищожност
поради липса на решение на общото събрание на съдружниците се
аргументира, че същото не е било заявено с исковата молба и е недопустимо
за разглеждане.
По изложените доводи се моли въззивният съд да потвърди атакуваното
решение в тази му част.
По делото е постъпила и частна жалба вх. №299416/04.10.2021г. от Д.
ИВ. СТ. и Д. АТ. СТ. срещу определение №265773/23.09.2021г., с което е
оставена без уважение молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за
изменение в частта на разноските на постановеното решение
№261669/19.05.2021г. по гр. дело №20879/2019г. по описа на ВРС чрез
намаляване на присъдените разноски на ищеца до 696.94лв. и присъждане в
4
полза на ответниците на разноски в размер на 841.00лв.
В частната жалба са развити оплаквания, че производството е
образувано по два обективно съединени иска в условията на евентуалност.
Главният иск е отхвърлен, поради което на ответниците се следват разноски
предвид този резултат и доколкото защитата обхваща и двата иска.
Отговор на частната жалба не е постъпвал от насрещната страна.
В съдебно заседание въззивниците редовно призовани поддържат
подадените въззивни жалби, както и отговори. Молят за присъждане на
разноски съобразно изхода от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадените въззивни жалби са депозирани от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от Адвокатско дружество „Златев и
партньори срещу Д. ИВ. СТ.а, Д. АТ. СТ., и „МА-БС Инвест“ ЕООД, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД да бъде прогласен за
нищожен сключения между продавача „МА-БС Инвест“ ЕООД и купувача Д.
АТ. СТ., по време на брака й с Д. ИВ. СТ., договор за покупко-продажба от
19.12.2014г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 166, том III, peг. № 7446, дело № 371 от 2014 г. на
нотариус П.М. с peг. № 478 на НК, с предмет поземлен имот с идентификатор
№ 00182.20.38 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-96/15.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
номер по предходен план: 020038, с площ от 4,655 дка, находящ се в местност
„Юрук Дере“ в землището на гр. Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна, при
съседи: 00182.20.90, 00182.20.63 и 00182.20.37, поради накърняване на
добрите нрави и в условие на евентуалност иск с правно основание чл.135,
ал.1 от ЗЗД да бъде прогласен договора за относително недействителен.
В исковата молба са изложени твърдения, че е сключен между
продавача „МА-БС Инвест“ ЕООД и купувача Д. АТ. СТ., по време на брака й
с Д. ИВ. СТ., договор за покупко-продажба от 19.12.2014г., обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 166, том III, peг. №
7446, дело № 371 от 2014г., с предмет поземлен имот с идентификатор №
00182.20.38, с площ от 4,655 дка, находящ се в местност „Юрук Дере“ в
5
землището на гр. Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна. Сочи се, че
посоченият договор е нищожен поради накърняване на добрите нрави –
нееквивалентност на престациите. Продажната цена на имота, съгласно
договора е 500.00лв., при данъчна оценка 179.20лв. Тази продажна цена обаче
е драстично по – ниска от пазарната стойност на имота. За ищеца е налице
правен интерес да иска обявяване на посочената сделка за нищожна, тъй като
се явява кредитор на третия ответник/дружество.
В условие на евентуалност се излага, че договорът е относително
недействителен, тъй като е сключен с цел да се увреди кредитора/ищеца. Към
момента на сделката ответникът Д.С. е бил управител на „МА-БС Инвест“
ЕООД и в същото време в брак с ответницата Д.С.. Твърди се, че на Д.С. й е
било известно, че дружеството е длъжник не само на ищеца, но и на НАП,
поради което договорът е увреждащ кредиторите.
По изложените съображения е формулиран петитум да бъде прогласен
договора за нищожен, в евентуалност за относително недействителен.
По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК от ответниците Д.С. и Д.С., в който оспорват предявените искове.
Твърди се, че липсва правен интерес у ищеца да води иск за нищожност на
договора за продажба, като същият не е страна по него. По съществено се
излага, че договорът не страда от порок – нееквивалентност на престациите. В
случая продажната цена е два пъти по – висока от данъчната оценка на имота,
като с оглед близките отношения между продавача и купувача е допустимо
значително намаляване на продажната цена. Това по същество го прави
неоснователен.
За неоснователност за изложени и доводи по отношение на иска по
чл.135, ал.1 от ЗЗД. Ответниците признават обстоятелството, че вземанията
на адвокатското дружество са съдебно установени. Но процесната сделка не е
увреждаща кредиторите. Към момента на възникване на вземането длъжникът
е имал достатъчно имущество за да покрива задълженията си. Освен това
ищецът не е възстановил на дружеството/ответник сумата от 104814.00 евро,
която е била преведена въз основа на сключено споразумение от 11.05.2012г.
по клиенската сметка на АД „Златев и Статев“. С тези суми ищецът е могъл
да се удовлетвори.
По изложените съображения молят съдът да прекрати производството,
6
евентуално да отхвърли предявените искове.
По делото е постъпил отговор от ответника „МА-БС Инвест“ ЕООД, в
който признава предявените искове като основателни.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Съдът намира, че не е налице основание за прекратяване на
производството предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
поради липса на правен интерес, с оглед качеството на ищеца на трето лице за
сделките.
При преценка правния интерес за допустимостта на исковете, съдът
следва да коментира конкретните и непосредствени цели на ищеца, посочени
в исковата молба. Налице е правен интерес за предявяване на иска по чл.26 от
ЗЗД за трети спрямо атакувания договор лица, само когато се засягат техни
права и признати от закона интереси /определение по ч.т.д.№244/2015г. на
ВКС; решение по г.д.№4406/2014г. на ВКС и др./. Прието е, че за
допустимостта на иска е достатъчен и евентуален интерес, както и
възможност правния субект да има дори някаква косвена полза от уважаване
на подобен иск, което да обоснове интерес, респ. допустимост на
производството / определение № 390 от 13.05.2011 г. по ч. т. д. № 138/2010 г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение по т.д.№1069/2011г. на ВКС, Решение № 11 от
9.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 634/2008 г., I т. о./.
В конкретния случай ищецът твърди, че има качеството на кредитор по
отношение на ответника „МА – БС“ ЕООД и с предявения иск за нищожност
се атакува разпоредителната сделка на длъжника, за да може кредиторът да
насочи принудително изпълнение върху това имущество.
Неоснователни са и оплакванията, че искът по чл.135 от ЗЗД е лишен от
правен интерес, доколкото имотът предмет на договора не е в патримониума
на ответниците.
Защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна
сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с
имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за
недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с
имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат.
7
Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на
предпоставките на чл.213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно
производство. Тълкувателно решение № 2/2017 гр.София 09.07.2019 год. по
тълкувателно дело №2/2017г. на ВКС. Следователно дори и да са налице
доказателства за последващо прехвърляне на процесния имот, това не отрича
интереса от атакуването на първия/твърдян като увреждащ/ договор.
Предвид изложеното, съдът намира, че с оглед изложените в исковата
молба твърдения за ищеца е налице интерес от предявените искове, поради
което същите следва да бъдат разгледани по същество.
Въззивните жалби разгледани по същество се явяват
неоснователни, при прието за установено следното от фактическа и
правна страна:
По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД да бъде
прогласен за нищожен процесния договор за покупко – продажба поради
противоречие с добрите нрави.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Нарушение на добрите нрави е налице и при
нееквивалетност за престации, която следва да е значителна. В
действителност в чл.9 от ЗЗД е предвидена свобода на договаряне, но тази
свобода е ограничена от принципа, че уговорките на страните не трябва да
противоречат на моралните и прави принципи.
Също така при преценка дали един двустранен възмезден договор
накърнява добрите нрави следва да се изхожда от действителната воля на
страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им
връзка и целта на договора. Преценката дали нееквивалентността е
значителна следва да се извършва при съобразяване на преследваната от
страните цел, удовлетворяване на значим допустим от закона интерес.
От доказателствата по делото се установява, че с договор за продажба
от 19.12.2014г. „МА – МС Инвест“ ЕООД, представлявано от Д.С. прехвърля
8
на Д.С. поземлен имот с идентификатор № 00182.20.38, с площ от 4,655 дка,
находящ се в местност „Юрук Дере“ в землището на гр. Аксаково, общ.
Аксаково, обл. Варна при продажна цена 500.00лв.
Атакуваният договор са двустранен и възмезден, като всяко едно от
прехвърлените права има парична равностойност, която следва да бъде
съобразена към момента на сключване на сделките.
За да направи преценка дали е налице значителна нееквивалентност на
стойностите на насрещните престации, изразени в пари съдът извърши
сравнителен анализ на процентното им съотношение.
Данъчната оценка на недвижимия имот с идентификатор № 00182.20.38
е 178.20лв., а уговорената продажна цена се равнява на 500.00лв., което
налага извода, че последната превишава данъчната оценка 2.7 пъти.
При извършване на сравнение на база пазарните цени съдът намира, че
следва да кредитира заключение по повторната съдебно оценителната
експертиза на вещото лице Николай Ангелов, досежно стойността на имота.
Коментираното заключение е базирано на приходен и сравнителен
метод. Вещото лице е направило оглед на място, извършило е и анализ за
състоянието на имота към датата на продажбата чрез изследване на сателитни
снимки. Заключението е изготвено при използване на информация от НСИ, от
където са взети средни пазарни цени на реално извършени сделки към 2014г.
Информацията предоставена от НСИ следва да бъде възприета като
достоверна информация, която е годна основа, на която вещото лице да
извърши изчисленията си. По това заключение пазарната стойност на имота е
2692.00лв.
При така зададените стойности, които съдът ще ползва при изчисление
на съотношението, то е както следва: пазарната цена от 2692.00лв., превишава
продажната по договор /500.00лв./ 5.4 пъти.
При така извършените съпоставки настоящата инстанция прави извода,
че не е налице съществено и значително разминаване на равностойността на
насрещните престации при сравнение продажна цена със средна пазарна
стойност. Превишението на пазарна цена към продажна не е с такова цифрово
изражение, което да обоснове, че получената продажна цена е почти нулева,
което да води до неоснователното обогатяване на другата страна по сделката.
Очевидно продажната цена от 500.00лв. е определена между страните с оглед
9
близките отношения между управителя на дружеството и ответницата С. и
категорично е съобразена с данъчната оценка. Следователно не е нарушен
принципа за справедливост, което е в противоречие с добрите нрави.
Неоснователни са доводите на въззивника/адвокатско дружество, че
съдът е следвало служебно да установи нищожност поради липса на решение
на общото събрание на дружеството/ответник за разпореждане с недвижимия
имот. На първо място за наличието на такъв порок съдът не следи служебно.
На второ място в исковата молба няма наведени такива твърдения, поради
което те не могат да бъдат разгледани за първи път чрез излагането им едва
във въззивната жалба. И на последно място следва да се посочи, че липсата на
решение на общото събрание не води до нищожност на атакуваната сделка
/Тълкувателно решение №3/2013г. на ВКС/.
Несъстоятелни са и оплакванията, че при произнасяне по иска за
нищожност съдът не е взел в предвид признанието на същия направено от
„МА – МС Инвест“ ЕООД. Категорично всички ответници по дело са
необходими другари. Но признанието за определени факти и на иска следва
да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото, предвид изричното
оспорване на другите двама ответници на общите факти по аргумент от
чл.217 от ГПК.
Горните изводи обуславят крайният такъв, че предявеният иск за
нищожност е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като
първоинстанционният акт постановил същият резултат следва да бъде
потвърден.
Предвид сбъдване на вътрешно процесуалното условие съдът
пристъпва към разглеждане на евентуално съединения иск по чл.135 от
ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също
да е знаело за увреждането.
От събраните по делото доказателства настоящият състав приема, че
ищецът се легитимира като кредитор по силата на влезли в сила решения и
заповед за изпълнение, надлежно индивидуализирани в
първоинстанционното решение. Тези вземания са възникнали и са били
известни на длъжника „МА – БС“ ЕООД чрез неговия управител Д.С.,
ответник по настоящото дело към момента на изповядване на сделката.
Управителят С. е знаел, че с продажбата ще увреди ищеца, тъй като
ответното дружество ще се лиши от имот, от продажната цена, на който може
да се удовлетвори вземането на кредитора.
10
Последният елемент на фактическия състав на чл.135 от ЗЗД в
хипотезата, когато увреждащата сделка е възмездна е установяването от
страна на кредитора, че за увреждането е знаело и третото лице, с което
длъжникът е договарял, т. е. че третото лице е знаело фактите и
обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане. Съдът намира, че
знанието за съществуването вземането е било налице и у купувача по
сделката - ответницата С., която е и съпруга на Д.С.. Този факт не се оспорва
от ответниците и няма оплаквания във въззивната им жалба досежно този
елемент от фактическия състав на отменителния иск.
Следователно следва да се заключи, че ответниците са сключили
договора за продажба, като са знаели, че по този начин ще увредят кредитора,
поради което и сделката следва да бъде обявена за относително
недействителна.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на въззивниците
С.и, че ищецът може да се удовлетвори по друг начин, а именно чрез
прихващане на вземанията с налични по неговата сметка средства,
принадлежащи на дружеството/ответник. Съгласно чл. 133 ЗЗД цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество
да се удовлетвори - с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника
или с друго налично такова, поради което всяко действие на длъжника,
намаляващо имуществото му е увреждащо кредитора. В този смисъл е без
значение дали длъжникът притежава друго имущество, с което да се
удовлетвори кредитора - ищец, тъй като оспорената сделка страда само от
относителна недействителност, която лесно може да бъде обезсмислена
(преодоляна), като длъжникът изплати задълженията си към кредитора.
Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Светла Цачева, Решение № 320 от 5.11.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1379/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио
Първанов, Решение № 261 от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5981/2014 г., IV
г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева.
Предвид изложеното съдът намира, че е установен фактическия състав
на чл.135, ал.1 от ЗЗД, поради което договорът следва да бъде обявен за
относително недействителен, като първоинстанционното решение в частта, с
която се уважава предявения иск следва да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК:
В случая са предявени два иска при условията на обективно
съединяване. Налице е задължителна съдебна практика досежно разноските
при такъв вид съединяване, обективирана в определение № 284 от
96.04.2012г. по ч. гр. д. № 238/2012г. на IV г. о. на ВКС, определение
№477/04.11.2016г. по ч.гр. дело №1218/2016г. по описа на ВКС, I т.о.
Съгласно същата правните последици от отхвърлянето и прекратяването на
производството по главния иск, когато има предявен евентуален са идентични
- съдът се счита сезиран с евентуално съединения иск. Отговорността за
разноски по делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск.
С първоинстанционното решение в съответствие с посочената практика
са присъдени разноските на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед
изхода от уважения евентуален иск. В този случай разноски на ответниците
не се следват.
Изложеното предпоставя потвърждаване на атакуваното определение.
По разноските:
На въззивника Адвокатско дружество „Златев и Партньори“ се следват
разноски в размер на 1025.00лв., от които 25.00лв., държавна такса и
1000.00лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. За
неоснователно съдът намира възражението на въззивниците Д. И Д. С.и за
11
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Минималното
съгласно чл.7, ал.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 600.00лв. Уговореното не надхвърля
драстично минималното такова, като е съобразено с фактическата и правна
сложност на делото. По същото са постъпили две въззивни жалби и една
частна, както и отговори по тях, процесуалния представител е взел и участие
в откритото съдебно заседание. Проведена е защита по два иска с различен
предмет на доказване.
На въззивниците Д. И Д. С.и им следват разноски в размер на 625.00лв.,
от които 25.00лв. държавна такса по въззивната жалба и 600.00лв., адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261669/19.05.2021г., постановено по
гр.дело № 20193110120879/2019г. на Варненския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение №265773/23.09.2021г., постановено по
гр.дело № 20193110120879/2019г. на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА Д. ИВ. СТ., ЕГН **********, Д. АТ. СТ., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** и „МА-БС Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Баба Тонка“ № 14, вх. Б, ет. 7, ап. 74
ДА ЗАПЛАТЯТ НА Адвокатско дружество „Златев и партньори“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 277 сумата от 1025.00лв./хиляда двадесет и пет лева/,
представляваща съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Адвокатско дружество „Златев и партньори“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 277 ДА ЗАПЛАТИ НА Д. ИВ. СТ., ЕГН ********** и Д. АТ.
СТ., ЕГН **********, двамата с адрес: *** сумата от 625.00лв./шестстотин
12
двадесет и пет лева/ за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13