Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 28 .07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, VI - ти състав в открито съдебно заседание на 14 юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА като разгледа
докладваното от съдията ДИМИТРОВА
адм. дело № 303 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 144, ал. 1 от с.к. и чл. 4, ал. 1,
изр. 2 от Закона за местните данъци
такси (ЗМДТ).
Постъпила е жалба от С.Б.Д. *** против Акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 33 – 1 от 11.02.2020 г., издаден от С.И., на длъжност
Главен специалист МДТ към Община Две могили, в частта, в която е потвърден с Решение
№ 1 от 08.04.2020 г. на Началник на Отдел „Местни данъци и такси“ при Община
Две могили, за установени задължения за Данък върху недвижими имоти (ДНИ) за
периода 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в размер на 40.26 лв. и лихва в размер на
5.47 лв. и за Такса за битови отпадъци (ТБО) за периода 2017 г., 2018 г. и 2019
г. в размер на 104.64 лв. и лихва за периода 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г.
и 2019г. в размер на 14.20 лв. или всичко в размер на задължение за довнасяне -
144.90 лв. и лихва за просрочие към 11.02.2020 г. в размер на 19.67 лв. или
всичко в общ размер на 164.57 лева.
Жалбоподателката счита, че са налице съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие на материалноправните
разпоредби, като сочи твърдения за неприложимост на нормата на чл. 107 ал. 3 от ДОПК. На следващо място счита, че неправилно, в противоречие на материалния
закон, в оспорения акт, потвърден с решението на началника на отдел МДТ при
Община Две могили, е начислена лихва за внесените ТБО за периода 2015 г. и 2016
г. в размер на 0.01 лв. за всяка от двете години. Твърди, че административният
акт е нищожен и поради липса на компетентност.
Прави се искане да се обяви нищожността на Акт за установяване на публични
вземания № 33-1 от 11.02.2020 г., в частта му, която е потвърдена с Решение № 1
от 08.04.2020 г. на Началник отдел МДТ при Община Две могили. В съотношение на
евентуалност ако съдът прецени, че същият е унищожаем, да го отмени изцяло и да
се присъдят направените разноски.
Ответникът по жалбата – Началник отдел МДТ при Община Две могили в
качеството си на ръководител на звеното за местни приходи, чрез процесуален
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като
оспореният акт не страда от наведените в жалбата пороци, водещи до неговата незаконосъобразност.
Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по делото,
становищата на страните, въз основа на съвкупната им преценка и с оглед нормата
на чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено следното:
По фактите
С Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 33 – 1 от
11.02.2020 г., издаден от С.И., на длъжност Главен специалист МДТ към Община
Две могили, са установени в тежест на жалбоподателката задължения за ДНИ за периода
2017 г., 2018 г. и 2019 г. в размер на 40.26 лв. и лихва в размер на 5.47 лв. и
за ТБО за периода 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в размер на 104.64 лв. и лихва за
периода 2013 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018г. и 2019 г. в размер на 14.21
лв. или всичко в размер на задължение за довнасяне общо 144.90 лв. и лихва за
просрочие към 11.02.2020 г. в размер на 19.68 лв. или всичко в общ размер на
164.58 лева.
Актът е издаден
на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ и въз
основа на база данни в информационния масив на Отдел МДТ при Община Две могили
по данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ на задълженото лице.
Актът е бил оспорен
в цялост от Д. по административен ред, като
началникът на отдел МДТ е отменил АУЗД в частта, в която е установена лихва от
0,01 лв. за ТБО за 2013 г., като погасена по давност и е потвърдил АУЗД в
останалата му част.
По правото
Жалбата против
АУЗД е подадена в срок, изхожда от процесуално
легитимирано лице – адресат на
акта, за който е проведено задължителното оспорване по
административен ред, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган.
Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК, органът
по приходите установява размера на дължимия данък, когато задължението не е платено
в срок и не е извършена ревизия.
По силата на чл. 4, ал. 3, вр. ал. 1
от ЗМДТ в производствата по установяване на местните данъци служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите.
Оспореният АУЗД е издаден от С.И., на
длъжност Главен специалист МДТ в Община Две могили като служител на общинската
администрация, имащ права и задължения на орган по приходите, определен като
такъв с нарочна заповед на кмета на общината по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ – Заповед
№ 973 от 15.11.2019 г. на Кмета на Община Две могили (л. 16 от преписката).
Административният акт е в
предписаната от закона писмена форма като съдържа фактически и правни основания
за издаването му, които позволяват извършването на проверка за
законосъобразност от страна на съда. В случая от фактическа страна органът по
приходите се е позовал на наличните данни от информационната система на Отдел
МДТ при Община Две могили по подадена от жалбоподателката данъчна декларация за
процесния имот. От правна страна актът е мотивиран с нормата на чл. 107, ал. 3
от ДОПК, както и по същество с разпоредби от ЗМДТ, регламентиращи определянето
на ДНИ и ТБО.
При постановяването му не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно е приложен и
материалният закон.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателката, че не е налице никоя от хипотезите на чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
Съгласно чл. 107, ал.1 от ДОПК, когато органът по приходите установява
размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от
задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден
в съответния закон. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, задълженото лице има
право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено
задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида и основанието, общия и
неплатения размер. Размерът на задължението по ал.1 се съобщава на задълженото
лице;по искане на същото органът по приходите издава акт за установяване на
задължението в 30 - дневен срок. Според предвиждането на чл. 107, ал.3 от ДОПК акт може да се издаде и служебно в няколко
хипотези - при установяване на несъответствие между декларираните данни и
данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по
чл. 103; както и когато не е подадена декларация, или задължението не е платено
в срок и не е извършвана ревизия. Оспореният понастоящем АУЗ е издаден в
хипотезата именно на чл. 107, ал.3 от ДОПК - служебно, по инициатива на компетентния
орган, поради неплащане на задълженията в срок, и въз основа на данни от
подадена декларация , когато размерът му се установява по данни от декларация. Именно
такъв е процесният случай.
По делото процесуалният представител
на ответника представя справка за хронологията на задължения и плащания по партиди
към дата 13.07.2020 г., от която е видно, че на 03.04.2017 г. жалбоподателката
е внесла дължимите ДНИ и ТБО по декларация за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016
г., вкл. (л. 18 от делото). Т.е безспорно е, че и задълженията за ТБО за 2015г
и 2016г. не са били заплатени в срок, поради което и са начислени лихви.
В о.с.з. на 14.07.2020 г. чрез
процесуален представител, ответникът изрично заявява, че счита задълженията за
ТБО за 2015 г. и 2016 г. са погасени и не претендира лихва от общо 0,02 лв. и че
неправилно е начислена, съответно недължима лихвата от 0.01 лв. за всяка от
двете години (л. л. 21 и 22 от делото).
От
жалбоподателката не са ангажирани доказателства за извършено плащане на
задълженията за ДНИ и ТБО за периода 2017 г.,
2018 г. и
2019 г., поради което е налице предвиденото в закона
основание за служебно издаване на АУЗД.
В обобщение на
всичко изложено до тук настоящият съдебен състав счита, че подадената жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските
С оглед изхода на спора и направеното от ответника
искане за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК такива следва да му се присъдят в размер на 100
лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С.Б.Д. ***
против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 33 – 1 от
11.02.2020 г., издаден от С.И., на длъжност Главен специалист МДТ към Община
Две могили, в частта, в която е потвърден с Решение № 1 от 08.04.2020 г. на
Началник на Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Две могили.
ОСЪЖДА С.Б.Д., ЕГН ********** ***
да заплати на Община Две могили сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: