РЕШЕНИЕ
№ 916
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300501225 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на община *****, чрез пълномощника
адв.Р.И. от АК ****, срещу решение №260168/21.12.2021г. по гр.д. №
744/2020г. по описа на РС Карлово, в частта в която е признато за установено
на осн. чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Община *****, БУЛСТАТ: *****,
със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, представлявана от
кмета Д. Ф. Д., че Т. Д. Н., ЕГН: **********, от гр. *****, обл. ***** е
собственик по силата на давностно владение, продължило повече от десет
години, на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68080.457.110, находящ се в гр.*****, общ. *****, обл. ****, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
8/11.03.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот:
няма данни за изменение, с адрес на ПИ: гр.*****, п.к. *****, местност *****,
площ: 1317 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: лозе, категория на земята: 9, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 110, съседи: 68080.457.291, 68080.462.291,
1
68080.462.293.
Срещу решението е постъпила и насрещна въззивна жалба от Т. Д. Н. в
частта, в която е признато на основание чл.193 ал.1 във вр. с чл.193 ал.2 във
вр. с чл. 194 ал.3 ГПК, че оспореният от ответната Община *****,
БУЛСТАТ: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****,
представлявана от кмета Д. Ф. Д. Продавателен договор от 04.12.1942 г.,
представен от ищеца Т. Д. Н., ЕГН: **********, от гр. *****, обл. *****, е
неистински, като на основание чл.194 ал.2, пр.2-ро ГПК го изключва от
доказателствата по делото.
Жалбоподателят община ***** сочи, че неправилно районният съд е
отчел факта, че до отпадането на ЗСГ през 1990г. е имало забрана за
придобиване на имота по давност. Сочи се, че по делото е неясно как
давностно владение на 900 кв.м. се е трансформирало в давностно владение
на 1317 кв.м., от кога и при какви обстоятелства. Сочи се, че решението не е
съобразено с чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ, където се сочи, че правата върху
земеделски земи се възстановяват независимо от това дали са били включени
в ТКЗС, ДСЗ или други стопанства. Сочи се нарушение на чл.10, ал.13 от
ЗСПЗЗ. Сочи се нарушение на § 1, ал.1 от Заключителните разпоредби към
Закона за допълнение на ЗС, в който е установен мораториум за придобиване
на земеделски земи. Сочи се, че имотът попада в терените, които съдържат
земи възстановяващи се по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е реализирано
производството по този член. Сочи се, че не е доказано владението върху
имота в продължение на 10 години. Иска се отмяна на решението и
отхвърлянето на уваженият установителен иск за собственост и уважаване на
отхвърления иск за собственост по чл.108 от ЗС от община ***** срещу Т.Н..
В срок е постъпил отговор на тази въззивна жалба от Т.Н., с който
решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото
потвърждаване.
Жалбоподателят Т. Д. Н. сочи, че съдът служебно е бил длъжен да
назначи графологична експертиза за проверка автентичността на подписите
на трите лица, подписали този договор и е следвало да бъде извършена
проверка дали лицата Г. Ш., Е. З. и Н.П. Б. са били живи към датата на
документа – 04.12.1942 г., като в резултат на това процесуално нарушение в
тази част решението е останало необосновано, а изводите са неправилни.
2
Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на направеното
оспорване на документа. Претендират се разноски за въззивното
производство.
По тази въззивна жалба е получен писмен отговор от Община *****, в
който се сочи, че решението е правилно в тази част. Иска се неговото
потвърждаване. Претендират се разноските по делото.
Въззивните жалби са допустими, като подадени в законния срок от
легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя община *****, че
неправилно районният съд е отчел факта, че до отпадането на ЗСГ през
1990г. е имало забрана за придобиване на имота по давност. РС Карлово е
отчел че до отмяната на глава втора от ЗСГ през 1990г. придобивна давност
не е могло да тече и не е приемал, че такава давност през този период е текла
за процесния имот. Така че тук съдът не е нарушавал нормите на закона.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя община *****, че по
делото е неясно как давностно владение на 900 кв.м. се е трансформирало в
давностно владение на 1317 кв.м., от кога и при какви обстоятелства.
Наистина кога точно имотът се е увеличил с още 417 кв. метра по делото не е
ясно, но предвид на факта, че този имот се е владял само и единствено от
ищеца и неговите праводатели, то този въпрос не може да промени крайния
правен извод на съда за изтекла придобивна давност. Това е така и защото
при последващото кадастрално регулиране на имота през 2009 година,
същият е опреден с такава площ от община *****, като при наличните
граници на същия никой не претендира за тази площ от съседните имоти. И
доколкото недвижимия имот се определя преди всичко от неговите граници,
то съдът приема, че е налице пълна идентичност между владения от ищеца
имот и имота отразен по кадастралния план на община *****.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя община *****, че
решението не е съобразено с чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ, където се сочи, че правата
върху земеделски земи се възстановяват независимо от това дали са били
включени в ТКЗС, ДСЗ или други стопанства. Сочи се нарушение на чл.10,
3
ал.13 от ЗСПЗЗ. Правните изводи на РС Карлово са напълно съобразени с
практиката на ВКС. В тази насока са посочените в обжалваното решение -
решение №427/21.07.2009г. по гр.дело №3255/2008г. на ВКС и решение
№798/16.11.2010г. по гр.дело №3303/2008г. на V г.о. на ВКС. Поради което
въззивният съд приема правния извод, че ако имотът не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на
собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. С изготвянето на кадастралния план
за имота и с посочването в него, че собственик е общината правото на
собственост не може да се прехвърли от неговия действителен собственик на
общината с този административен акт.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя община *****, че е
налице нарушение на §1, ал.1 от Заключителните разпоредби към Закона за
допълнение на ЗС, в който е установен мораториум за придобиване на
земеделски земи. Сочи се, че имотът попада в терените, които съдържат земи
възстановяващи се по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е реализирано производството
по този член. В казуса възстановяване на процесното лозе по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ не може да се осъществи, защото този недвижим имот не е
предоставян за ползване на ищеца с някой от актовете визирани в горната
правна норма. В казуса общината не е била предходен собственик на този
недвижим имот. По делото е категорично доказано владението върху имота в
продължение на 10 години от ищеца. В тази насока са показанията на
свидетелите Л. и Ц. /л.94 от делото/. Показания в обратната насока, че имота
не е бил владян от ищеца и неговите праводатели по делото не са събрани.
Единствените показания, който биха могли да внесат съмнение във факта на
владението на имота са тези на св.Д. /л.95/, който твърди че имота е нямал
ограда пред пътя. Това обаче се обяснява с факта, че ограда е имало, но е била
умишлено съборена от неизвестно лице през 2009г. За който факт е имало
водено наказателно производство срещу неизвестен извършител, което е било
прекратено от прокуратурата същата година /л.67/. Жалбата срещу това
действие е подадена от ищеца Т.Н., като никой не е подлагал на съмнение
собствеността на същия на оградата и коловете, на която същата се е държала.
Тоест по делото е доказано, че ищецът е владял имота в неговите посочени
граници, като го е бил надлежно оградил и по този начин е отблъсквал
опитите на трети лица да го ползват. Като е демонстрирал това свое владение
и пред държавните органи в лицето на полиция и прокуратура.
4
Неоснователна е насрещната жалба на Т. Д. Н. в частта, в която е
признато на основание чл.193, ал.1 във вр. с чл.193, ал.2 във вр. с чл. 194,
ал.3 ГПК, че оспореният от ответната Община *****, Продавателен договор
от 04.12.1942г. е неистински и е изключен от доказателствата по делото. По
настоящото дело не са събрани никакви нови доказателства, които да
поставят под съмнение изводите на първата инстанция относно липсата на
доказателства за истинността на договора. Като първата инстанция е
разпределила правилно доказателствената тежест по това оспорване и съдът
не е бил длъжен служебно да събира доказателства в това производство. При
това решението на РС Карлово е правилно и следва да се потвърди от
въззивния съд.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на Т. Д. Н.
следва да се присъдят разноски на основание 78 ал.1 от ГПК при следните
предели. Доказани са такива направени в производството пред ОС Пловдив за
адвокатски хонорар 650 лв. /л.19 от в.гр.д. № 826/22г./ и 25 лева за държавна
такса /л.4 от настоящото дело/ Тези разноски следва да се възложат в тежест
на насрещната страна Община *****.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260168/21.12.2021г. по гр.д. № 744/2020г.
по описа на РС Карлово.
ОСЪЖДА Община *****, БУЛСТАТ: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, ул. „***** да заплати на Т. Д. Н., ЕГН: **********, от
гр. *****, обл. ***** сумата от 675 лева за разноски по делото, направени
пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6