№ 189
гр. Костинброд, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20231850101027 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени искове с правна
квалификация чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал. 1, т.1 и ал.3 ГПК от страна на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу В. Д. В., с които е поискано да се
признае за установено, че ответникът дължи сума в общ размер на 5384.18
лв., от които
- главница в размер на 2222.33 лв.;
- договорно възнаграждение в размер на 866.07 лв., дължимо от
05.05.2022 г. до 04.05.2023 г.;
- възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 518.52 лв.;
- възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1250.92
лв.;
- лихва за забава в размер на 443.14 лв., дължима от 06.06.21 г. до
04.05.2023 г., и законна лихва в размер на 83.20 лв., дължима от 04.05.2023 г. -
датата на предсрочна изискуемост до 27.06.2023 г., представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
40003978650, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението-
27.06.23 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. №674/2023 г.
1
Ищецът твърди, че на 27.04.2021 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № 40003978650 между него като „кредитор“ и В. Д. В.
като „длъжник“, по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответника
сумата от 2600 лева.
Срокът на кредита е бил за 24 месеца, като размера на дължимите
вноски е 160,50 лева. С договора е определен ГПР в размер на 48, 26 %, ГЛП в
размер на 41 %, както и лихвен процент на ден в размер на 0,11 %.
При тези параметри на договора общото задължение по кредита е
било определено в размер на 3851,78 лева.
Сочи се, че са били поискани от ответника допълнителни услуги, в
резултат на което му е била закупена и начислена услуга „Фаст“, в размер на
650 лева, услуга „Флекси“, в размер на 1560 лева, както и вноска за закупени
допълнителни услуги в размер на 92, 08 лева.
Твърди се, че общото задължение по кредита и по пакета
допълнителни услуги е в размер на 6061,78 лева, като общия размер на
вноската е бил в размер на 252,58 лева. Сочи се, че ищецът в срок
задълженията си по договора, като на 28.04.21 г. превежда парична сума в
размер на 2600 лв. по посочена от длъжника В. Д. В. банкова сметка.
Твърди се, че на 09.09.2021 г. В. Д. В. е подал заявление за промяна на
погасителен план към ДПК №40003978650, като е пожелал да бъде отложена
една погасителна вноска, поради което на 13.09.21 г. между „Профи Кредит
България“ ЕООД и В. Д. В. е сключен Анекс № 1 към ДПК №40003978650, с
който страните се договарят да бъде отложена погасителна вноска № 4, като
същата е трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план.
Твърди се, че като неразделна част от сключения Анекс е нов
коригиран погасителен план, като броя на погасителните вноски е променен
от 24 на 25 броя.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор от ответника и същият
не е взел участие в проведеното съдебно заседание.
От представеното по делото искане за отпускане на потребителски
кредит /л.19 от д./ се установява, че ответника е подал до ищцовото
дружество такова за отпускане на потребителски кредит в размер на 3000
лева, с размер на месечна вноска 290,62 лв., със срок на кредита - 24 месеца и
2
дата на погасяване - 5-ти ден от месеца. По делото е представен и Стандартен
европейски формуляр за представяне на информация за потребителските
кредити, подписан от ответника на 27.04.21 г., в който са описани основните
характеристики на предоставения кредит.
Установено е от представения по делото договор за потребителски
кредит, че на 27.04.21 г. страните са сключили договор, по силата на който на
ответника е предоставена сума в размер на 2600 лв. Видно от договора е, че
страните са уговорили срок на кредита 24 месеца, размер на вноската по
кредита – 160,50 лв., ГПР – 48,26 % и годишен лихвен процент 41, 00 %.
Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 3851,78
лв. Посочено е, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги
ответника дължи възнаграждение в размер на 2210 лв., платимо на вноски от
по 92,80 лв. месечно, или общият размер на задължението по кредита и
пакета допълнителни услуги възлиза на 6061,78 лв., а общият размер на
месечната вноска – на 252,58 лв.
Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложените към
процесния договор общи условия, както и че му е предоставена и информация
във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи
възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства
на възможностите му и финансовото му състояние, както и разяснения на
преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги.
С анекси към договора са били променени падежите на дължимите
вноски по искане на ответника, като са отсрочили плащането на част от
вноските по кредит, поради което за всеки анекс е бил подписан нов
погасителен план с крайна падежна дата. По делото са приложени и Общи
условия на ищцовото дружество към договор за потребителски кредит.
По делото е представено и уведомително писмо от 10.05.23 г. от
ищцовото дружество до ответника, с което последния се уведомява, че
кредита е обявен за предсрочно изискуем, а задължението по него е в размер
на 4857,84 лв., както и лихва за забава – 452,39 лв, така и тарифа в размер на
500 лева. Няма данни писмото да е връчено на адресата – настоящия
ответник.
При така изяснената фактическа обстановка и при преценка на
събраните доказателствата, съотносимо с разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК
3
съдът приема от правна страна следното:
Установено е по делото, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредитора предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Както се посочи по-горе уведомителното писмо до длъжника, с което
на същия се съобщава, че договора за кредит поради неизпълнение от негова
страна следва да се счита за едностранно прекратен, респ. предсрочно
изискуем по отношение на вноските, за които не е настъпил падеж, не е
достигнало до него. Този извод се налага, тъй като ищеца не представя
доказателства в насока на получаването му. При това положение приложение
следва да намери т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК
на ВКС, при което за тях иска би следвало да се отхвърли.
В тази връзка обаче, решаващият съд намира, че в конкретния случай
следва да се съобрази с ТР № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС, според което е
допустимо предявения иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване
дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране
на силата на присъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение. В настоящия случай, както се изложи, задължението на
длъжника за главница по договора за кредит възлиза на 2222,33 лв., като към
датата на постановяване на решението всички вноски са падежирали,
съгласно погасителния план. При това положение общо непогасеното
задължение за главница възлиза на 2222,23 лв.
По отношение останалите елементи на претендираното вземане извън
4
главницата по кредита- допълнителен пакет услуги- включващ услуги „Фаст и
Флекси“, съдът приема, че като сключен при наличие на неравноправни
клаузи, той е нищожен в тези части, респективно не поражда валидни
правоотношения между страните, при следните съображения:
Отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява
предоставяне на финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона
за защита на потребителите и същият има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо
лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност.
Като потребител ответникът разполага със защита срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съда следи
служебно, по който въпрос също е налице категорично установена съдебна
практика, която задължава както първоинстанционния, така и въззивния съд
да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския
договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни. Съгласно практиката на
Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13 на Съвета от 5. IV. 1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана в българското законодателство с § 13а т. 9 от ДР на ЗЗП,
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер
на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/Е. и
по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между
потребителя и продавача или доставчика.
В ЗЗП и по-конкретно в чл. 143 от същия закон е дадено определение
на понятието „неравноправна клауза“ в договор с потребител, а именно -
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки
от посочената разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
5
алинея 2-ра от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителя не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в
Директива 93/13 Според чл. 3 от Директивата, неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност
да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза
или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва
приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако
общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато
продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е
договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи
този факт.
В случая е видно, а и не се спори от ищеца, че процесния договор за
потребителски кредит е сключен при Общи условия, т. е. при предварително
определени от страна на ищеца договорни клаузи. Доколкото самият договор
е бланков, съдът намира, че същият не е бил предмет на предварително
договаряне между страните, от което следва извод, че ответника не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му. В случая е бил подписан
стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително
изготвено от ищцовото дружество. Видно още от договора е, че кредитора се
е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема, ГПР и годишното му оскъпяване. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 48,26 %. Следва да се посочи още, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в закона и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен
от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе
посочено и по-горе в случая остават неизвестни. Не става ясно какво се
включва в общите разходи за потребителя /настоящи или бъдещи/, доколкото
6
в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по
споразумение за допълнителни услуги.
Следва да се има предвид още, че към датата на сключване на
договора за потребителски кредит основният лихвен процент е 0, 01 %, от
което следва, че размерът на законната лихва е бил 10, 01 %, т. е. уговорения
в договора за кредит годишен лихвен процент надвишава повече от четири
път законната лихва. В настоящият случай договорената между страните
лихва в размер на 41, 00 % годишно надхвърля с над 4 пъти законната, което
представлява нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния
размер на законната лихва.
С оглед предходното съдът приема, че липсата на индивидуално
договоряне на параметрите в Раздел VI от договора за потребителски кредит,
както и неконретизирано формиран ГПР от 48,26 %, съответно уговорен ГЛП
в размер на 41, 00 %, правят въпросните договорни клаузи неравноправни и
на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП същите са нищожни.
В Раздел VI от договора е уговорено и заплащането на
възнаграждение за услуги- „Фаст и Флекси“ в общ размер 2210 лв.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят – ответник
за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно
и не отговаря на изискванията на закона.
На първо място, предоставените за тази цена услуги не са
изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона. Следва да се има
предвид, че в чл. 10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че „видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. „ В настоящия
случай в договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и
действието, за което се събират съответните такси. Доколкото в самия
договор, не е предвидена клауза, която да приобщава последното към
процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е
изпълнено изискването на горепосочената правна норма - за посочване на
всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и
размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за
потребителски кредит. В противоречие на императивното правило на чл. 10а,
7
ал. 4 ЗПК в процесния договор, за различните видове допълнителни услуги е
определено и възнаграждението за тяхното плащане.
Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т. е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“
на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще
бъде използвана по време на действието на сключения между страните
договор. Следва да се има предвид, че принципът на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителя да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
С оглед предходното, настоящият състав намира, че са налице неравноправни
клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителя се е
задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на
допълнителни услуги- „Фаст и Флекси“ в общ размер от 2210 лв.
Предвид гореизложените съображения и установената нищожност на
клаузите на договора за кредит настоящият състав намира, че претендираните
вземания за договорно възнаграждение/лихва/ и за възнаграждение по
допълнителни услуги са неоснователни поради нищожността на клаузите,
свързани неравноправния им характер при сключване на договора.
Ето защо установителният иск за главница и претендираните законни
лихви следва да се уважи, като се отхвърли за останалите претендирани
вземания.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебни
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Съдът намира, че за исковото производство следва да бъде
определено юриск.възнаграждение в размер на 100 лева/доколкото по делото
е проведено едно заседание и в него не е взел участие представител на
ищеца/. Присъдените разноските съобразно уважената част от исковата молба
следва да бъдат в размер на общо 169,59 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и в общ размер на
146,86 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство /арг. т. 12 от ТР № 4/2014 г. по т. д. № 4/2014 г. на
ОСГТК на ВКС. /
8
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, но същия не е представил
доказателства, че е сторил такива разноски, а и не е направил искане за
присъждане на такива, поради което и не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал. 1, т.1 и ал.3 ГПК от „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК****, с адрес гр. С., че В. Д. В., ЕГН**********, с постоянен
адрес гр. С. и настоящ адрес гр. Г. дължи на ищеца:
- сумата от 2222.33 лв. – главница по договор за потребителски
кредит № 40003978650, ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението- 27.06.23 г. до изплащане на вземането;
- лихва за забава в размер на 443.14 лв., дължима от 06.06.21 г. до
04.05.2023 г.;
- законна лихва в размер на 83.20 лв., дължима от 04.05.2023 г. - до
27.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 674/23г. по описа на КРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове по реда на
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал. 1, т.1 и ал.3 ГПК от „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК****, с адрес гр. С., че В. Д. В., ЕГН**********, с постоянен
адрес гр. С. и настоящ адрес гр. Г. дължи на ищеца:
- договорно възнаграждение в размер на 866.07 лв., дължимо от
05.05.2022 г. до 04.05.2023 г.;
- възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 518.52 лв.;
- възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1250.92
лв.;
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН**********, с постоянен адрес гр. С. и
настоящ адрес гр. Г. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК****, с адрес гр. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 169,59 лв. –
разноски за исковото производство и сумата 146,86 лв. – разноски за
9
заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от датата от връчването му.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
10