Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
г.о., 8-ми състав, в открито заседание на четиринадесети март, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 4402 по описа на състава за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.
1 от КЗ и чл. 86, във вр. с чл. 409 от КЗ.
Ищецът Х.С.А. (малолетен, представляван от представителя
си по закон Р.В.А.) поддържа твърдение, че поради осъществен деликт от водач на
МПС със застрахована от ответното дружество гражданска отговорност – той
претърпял значителни неимуществени вреди. Вредите произтичали от телесни
увреждания, настъпили като последица от ПТП, което било реализирано на
22.09.2016г. на пътен участък от бул. „Европа“ в гр. София. При описаните в
исковата молба време място и обстановка, в качеството на пешеходец, пресичащ
пътното платно, ищецът бил ударен от преминаващия лек автомобил „Фолксваген
голф“ с рег. № *******Споменатите обстоятелства, които са относими към
механизма на настъпване на произшествието, били установени в хода на ДП №
11441/2016г. по описа на СДВР съответно на пр. преписка № 40250/2016г. по описа
на СРП. На 08.12.2016г. ищецът, чрез процесуален представител, поискал писмено
от застрахователя на гражданската отговорност на водача изплащане на
застрахователно обезщетение, но до изтичане на тримесечен срок от поискването
не получил търсеното обезщетение, поради което свързва с това събитие изпадането
на ответника в забава спрямо ищеца, считано от 08.03.2017г. и възникване на
задължение на застрахователя за заплащане на мораторна лихва. При изложените
фактически твърдения и след допуснатото увеличение на първоначалния размер на
иска с Определение от 14.03.2019г, ищецът претендира за осъждане на ответника,
да му заплати по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания поради причинени телесни увреждания, в размер на сумата от 65 000
лева, заедно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от деня на изпадането на ответника в забава – от
8.03.2017г. до деня на окончателното плащане. С оглед изхода на делото, ищецът
претендира да получи от ответника и сумата на направените съдебни разноски. Процесуалният
представител на ищеца моли да му бъде присъдено и възнаграждение за процесуално
представителство по чл. 38 от ЗАдв.
Исковата претенция е оспорена от ответника З. „Л.и.” АД,
по съображения, които са подробно изложени в подадения отговор на исковата
молба. Ответникът не оспорва твърдението, че бил предоставил застрахователно
покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за
посочения от ищеца причинител на вредите. Поддържа обаче възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, твърдейки че причина
за настъпването на инцидента е поведението на ищеца – той пресякъл пътното
платно неправилно, на необозначено място и в нарушение на правилата за движение
по пътищата - допуснато било нарушение на задълженията по чл.113 от ЗДвП.
Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение, доколкото оспорва
твърденията за характера и обема на вредите и навежда доводи за прекомерност на
претендирания размер на обезщетението. По изложените съображения, ответника
моли за отхвърлени на исковете или евентуално- при установяване на основание те
да бъдат уважени – за определяне на по- малък от претендирания от ищеца размер
на обезщетението. С оглед очаквания благоприятен за него изход от процеса,
ответникът претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
К-835/22.09.2016г., установява констатациите на разследващите органи за настъпване
на процесното пътно произшествие, при което е пострадал ищеца, за участниците в
него и механизма на неговото настъпване. В протокола се съдържат данни за това,
че на 22.09.2016г. на пътен участък от бул. „Европа“ в гр. София е настъпило
пътно- транспортно произшествие, при което лекият автомобил „Фолксваген голф“ с
рег. № *******, управляван от водача В.Г.Р. е ударил пресичащия пътното платно Х.С.А..
В дадените пред съда показания, свидетелят Г. Р. заявява,
че управлявал
лекия автомобил „Фолксваген Голф 4“ по бул. „Сливница“ в София, със скорост не
по- висока от 50 км./ч. Видимостта била много добра, пътната настилка- суха, светлините на автомобила били
включени. Свидетелят бил сам в автомобила и се приближил до място, в близост до
което има бензиностанция. Движението на пътния участник не било натоварено. В
момента, в който свидетелят видял детето, то вече тичало, пресичайки по
диагонал по пътното платно на 4-5 метра пред автомобила, от дясно на ляво по
посоката на движение. Пътят имал две пътни ленти, а управлявания от свидетеля
автомобил се движел в лявата, поради подготовка за завой наляво. Преди
настъпване на инцидента, водачът гледал напред по пътя, по който управлявал автомобила,
не поглеждал встрани, освен с периферно зрение. Свидетелят п предполага, че
може да не е забелязал детето по-рано, поради скритата видимост от колонката на
неговия автомобил или на друг автомобил.
Детето притичало пред автомобила и спряло на средата на пътното платно,
тъй като в пътната лента за насрещно движение в този момент се намирал и друг
автомобил - аз предполагам, че детето е спряло там, защото ако не беше спряло
на това място, то най вероятно другият автомобил, идващ от насрещната посока -
щеше да го удари. В случая детето спря на средата и го ударих аз. В момента,
който тичаше по пътя, преди удара, детето не било придружавано от възрастен. Не
е имало друг с него. Управляваният от свидетеля автомобил достигнал точно до
мястото, където се било спряло детето и даже си мисля, че преди удара - то
подскочило във въздуха на място, сигурно инстинктивно, за да се предпази и
тялото му се приплъзнало по капака и паднало на земята, а при падането на
земята – детето си ударило главата. Директен удар в главата на детето не е
имало. В момента, в който възприел
пресичащото дете, свидетелят веднага задействал спирачната система и
автомобилът спрял веднага и на място, защото скоростта не била висока.
Натиснатата спирачка задействала незабавно. След като настъпил ударът,
свидетеля взел детето, пренесъл го до една кола, която се намирала на насрещния
тротоар - в дясната страна на платното и
го оставил да седне там, а после се върнал, преместил колата от очертанията на
пътното платно и създавала голяма опасност за движението. После веднага се
обадил на тел. 112. След около една минута, при детето вече имаше няколко души
- майка му, баба му и други лица, поне 5-6 души. В този момент, детето било
зашеметено, но в съзнание. Свидетелят
обяснил на събралите се хора ситуацията, при която е настъпило ПТП-то и те се
успокоили, а след 2-3 минути удареното дете се
изправило на крака, макар все още да не били дошли нито линейка, нито полиция.
Приложените в преписката по ДП № 11441/2016г. по описа на СДВР по описа на
РУП на МВР Разлог книжа - Протокол за
оглед на местопроизшествие, скица, фотоалбум съдържат данни, които са
установени непосредствено от разследващите органи и са обект на анализ от
допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.
Заключението на изслушаната съдебна
авто- техническа експертиза, което е изготвено въз основа на данните за огледа
на процесното местопроизшествие, от вещо лице Х.И. (технология и безопасност в
автомобилния транспорт), анализира механизма на настъпване на произшествието и
предлага следните отговори на подлежащите на установяване факти:
- След
анализ на данните от протокола за оглед и останалите данни от досъдебното
производство, експертизата приема, че механизма на настъпването на
процесното ПТП се осъществява, когато На 22.09.2016г. около 16,50 часа,
лек автомобил „Фолксваген Голф" с рег. №
*******, управляван от В.Г.Р. *** с посока на движение от ул. „Старата
църква" към ул. „Филиповско шосе".
Движението е при сухо време и дневна светлина,
с неуточнена скорост на движение, която обаче
категорично не е била по-висока от 40 км/ч. Платното за движение в тази
посока се състои от две ленти, автомобилът се е движил в лявата лента за
движение. В същото време, пешеходецът Х.С.А. се е намирал от тротоара, от
дясната страна отчитано по посока на движение на автомобила. Пешеходецът
предприема пресичане на пътното платно в района на №
60 на бул. „Сливница", навлизайки по диагонал първо
в дясната, а след това и в лявата пътна
лента т.е. лентата, в която се движи лек автомобил
„Фолксваген Голф". Настъпва удар между автомобила и тялото на пешеходеца на около 1,20 до 1,70 метра в ляво от
маркировка M3, разделяща двете ленти за движение, в платното за движение
на лекия автомобил. В следствие на удара пешеходецът се повдига върху
предната централна част на предния капак на автомобила, след което,
претъркулвайки се, пада на асфалта. В резултат на удара, настъпват описаните в протокола за оглед на
местопроизшествие деформации по лекия автомобил. Пострадал е само пешеходецът.
- От
техническа гледна точка причина за
възникване на ПТП е навлизането на пешеходеца на платното за движение на
леки автомобили без да се убеди, че няма други участници в движението по
платното за движение. Причина за възникване на процесното ПТП е и
движението на лек автомобил „Фолксваген Голф" с несъобразена с
конкретните пътни условия и останалите участници в движението скорост.
- В
случай, че пешеходецът се е движил с бавен ход, водачът на лек автомобил
„Фолксваген Голф" е имал възможност да спре при установеното
разстояние, за да предотврати сблъсък, ако се бе движил със скорост и 81
км/ч; В случай, че пешеходецът се движил със спокоен ход, водачът на лек
автомобил „Фолксваген Голф" е имал възможност да спре при
установеното разстояние, за да предотврати сблъсък, ако се бе движил със
скорост а 63 км/ч; В случай, че пешеходецът се е движил с бърз ход,
водачът на лекия автомобил е имал обективна възможностда спре при
установеното разстояние, за да предотврати сблъсък, ако се бе движил със
скорост и 51 км/ч; В случай, че пешеходецът се движи със спокойно бягане,
водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф" е имал възможност да спре
при установеното разстояние, за да предотврати сблъсък, ако се бе движил
със скорост и 35 км/ч; В случай, че пешеходецът се е движил с бързо
бягане, водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф" е имал обективна
възможност да спре при установеното разстояние, за да предотврати сблъсък,
ако се бе движил със скорост приблизително 22 км/ч. Водачът на лек
автомобил „Фолксваген Голф" е имал техническа възможност да избегне
удара чрез спиране, ако бе управлявал автомобила със съответната
максимална скорост спрямо хода на пешеходеца. При опит на водача да
избегне настъпването на ПТП чрез
максимално бърза маневра „заобикаляне" на пешеходеца отдясно,
не може да се предположи категорично, че заобикалянето на пешеходеца от
дясната му страна е безопасна маневра от страна на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф". При маневра „заобикаляне" на пешеходеца
отляво, водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф" би навлазъл в лентата за движение на
насрещнодвижещи се пътни превозни средства. Извършването на маневра
„заобикаляне отляво" в този случай не е безопасна нито за водача и пешеходеца, нито за потенциалните други
участници в движението.
Като доказателства по делото са приети приложените към делото медицински
документи, които съдържат данни за обективното състояние на ищеца
непосредствено след настъпването на процесното ПТП, както и по време на
лечението й, поради което няма да бъдат обсъждани подробно от съда, но са обект
на анализ от допуснатата съдебно–медицинска експертиза.
Заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, която е
изготвена от вещи лица д-р П.П. (неврорихургия) анализира данните за
здравословното състояние на ищеца след настъпване на произшествието и предлага
следните отговори на подлежащите на установяване факти:
Обективните
данни от приложената медицинска документация установява, че в следствие на
претърпяното пътно – транспортно произшествие от 22.09.2016 г. ищецът Х.С.А. е
получил мозъчно сътресение и контузия на лява тилна област на главата.
Мозъчното сътресение е протекло с краткотрайна количествена
промяна в съзнанието /зашеметяване,
объркване/, но категорично без медицински данни за настъпване
на безсъзнателно състояние /кома/. Мозъчното сътресение е реализирало медико-биологичния признак - разстройство
на здравето временно неопасно за живота. Контузията на лява тилна област на
главата е довела на ищеца болки. Претърпените телесни увреждания от ищеца са с
доказан произход. При черепно-мозъчна травма най- интензивна
е общо-мозъчната симптоматика в първите 3-4 дни, по време на болничното
лечение.През този период, ищецът е имал
главоболие, позиви за повръщане. След
проведеното лечение с вливания на водно- солеви разтвори, постелен режим и
обезболяващи медикаменти - оплакванията
са намаляли и отзвучали напълно. Възстановителният
период при конкретната най- лека черепно-мозъчна травма /сътресение на мозъка/ е в рамките на 3 до 5
седмици. То е функционално-динамично нарушение на мозъчните функции, но трябва да се има предвид, че при него не се наблюдават
патологични промени в мозъчната тъкан и не се очакват усложнения. В делото няма
приложена медицинска документация за последващи травмата прегледи с настъпили
усложнения. Експертизата
заключава,
че лечението при ищеца за черепно-мозъчната травма е приключило успешно.
В
дадените пред съда показания, свидетелят С.М.А.
заявява, че е баща на ищеца. В деня на инцидента, от
съседите той разбрал, че синът му е пострадал при ПТП и
е бил приет в УМБАЛСМ „Пирогов“. Когато отишъл в болницата,
свидетелят възприел, че синът му е на носилка и бил „шокиран“. Той предстоял в
болница една седмица, и после като го изписали за него поела грижи майка
му. След 2-3 седмици, през които не
ходел на училище Х.А. се пооправил, но продължил да се оплаква от болки в
главата.
Приет като доказателство препис от Претенция с вх. №
12035/08.12.2016г. /приложен на стр. 9 от делото/ установява факта, че преди
предявяването на иска, ищецът е отправил писмена претенция към ответника за
изплащане на застрахователно обезщетение.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият състав на
съда достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ;
Съдът е сезиран с иск, който се основава на твърдението, че при наличие на
предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ, ответникът - в качество на застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е
длъжен да покрие имуществената (деликтна) отговорност на прекия причинител на
вредите – водач на участвалия в процеса, като заплати на пострадалия пешеходец
(ищеца) застрахователно обезщетение, което е съответно на причинените вреди.
Предпоставките за основателност на иска са: първо- наличието на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане/ деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинно - следствена връзка помежду им/,
както и второ- наличие на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска
отговорност” на собственика/ водача на МПС, с което е било причинено
увреждането.
Съдържанието на приетия като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-835/22.09.2016г.,
както и заключението на изслушаната съдебна авто- техническа експертиза,
основана на обективни данни от огледа на местопроизшествието, извършен в
рамките на ДП № 11441/2016г. по описа на СДВР мотивират категоричния извод, че именно
поведението на водача на лекият автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ******* е обективната
причина за настъпване на пътния инцидент.
Поведението на водача преди момента на настъпването на ПТП е било
осъществено в нарушение на чл.116 от ЗДвП, във вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
регламентиращ задължението на водачите да изберат такава скорост на движение, че да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Поведението на внезапно
пресичащото пътното платно малолетно дете е предвидимо неблагоприятно събитие,
което водачът е могъл да предвиди и след това да избере такава скорост на
движение, която да му позволи да спре преди настъпването на удара и да
предотврати настъпването на ПТП. Аналитичните изводи на приетата съдебна авто-
техническа експертиза мотивират извод, че скоростта на автомобила е била под
пределно допустимата /разрешена за конкретния пътен участък/ скорост, но
обективно е била несъобразена с възможното поведение на пострадалото дете преди
инцидента. Без
всяко съмнение, при дневна светлина, прав пътен участък и при наличието на
видимост, за водача на автомобила е била налице обективна
възможност своевременно да забележи пешеходеца и да предвиди принципно
възможността за пресичане за да реагира адекватно -да намали скоростта до колкото
е необходимо, за да има възможност и да спре ефективно при всякаква
необходимост. Управлявайки автомобила с несъобразена с пътните условия скорост,
водачът сам е създал предпоставките за настъпване на пътния инцидент. Твърденията
на водача Р., че не е видял детето край пътя, а е възприел само факта на
внезапното пресичане на пътното платно, визират
факти от субективен характер, които не могат да изменят извода на
незаконосъоразното поведение на водача.
Доводите на ответната
страна за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия са напълно основателни, понеже пострадалия
пешеходец очевидно е пресичал на
нерегламентирано за тази цел място, без да се съобрази нито с разстоянията до
приближаващите автомобили нито със скоростта им на движение. При това,
пешеходецът е предприел внезапно пресичане и е удължил ненужно престоя си върху
пътното платно. Грубите нарушения на
чл.113, ал.1, т.1 и 2 от ЗДвП и на чл.
114, т.1 от ЗДвП, които са извършени от пострадалия преди настъпването на инцидента,
са способствали в значителна степен да се осъществи механизма на този пътен
инцидент. Посредством заключението на съдебната авто- техническа експертиза, може
да бъда обоснован категоричен извод, че освен водача
на автомобила- пешеходецът също е могъл да избегне настъпването на инцидента,
понеже е могъл да възприеме опасността преди да навлезе на пътното платно в
опит да го пресече. Приносът на пострадалия пешеходец за настъпването на
вредоносния разултат е в конкретния случай твърде значителен. Поради това, на
основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД - размерът на платимото застрахователно
обезщетение следва да бъде редуциран с ½ част.
Като кредитира заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, за
да определи размера на застрахователното обезщетение, съдът възприе извода, че понесеното
от ищеца телесно увреждане е в най-
леката форма на черепно- мозъчна травма. Лечението е завършило напълно успешно,
без неблагоприятни последици за здравето на пострадалия. Лечебно- възстановителният период е преминал
за една - две седмици.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
а в конкретния случай, за да прецени справедливия размер на обезщетението - съдът
съобрази преди всичко характера на преживените от увреденото лице негативни
емоции, болки и страдания. Като се има предвид, че пострадалия е дете - съдът
отчита и негативните емоционални последици, които травмата е оставила, предвид неговата
ранна детска възраст.
С оглед адекватно прилагане на принципа на
справедливостта, като отчете комплексно изложените по- горе обстоятелства и съобрази
социално - икономическите условия в страната, определящи критерия за жизнен
стандарт, към момента на настъпване на процесното ПТП през 2016г. съдът приема,
че компенсирането в пълен обем на всички удоказани вредни последици (неимуществени
вреди) от причинените травми е справедливо оценимо на сумата от 16 000 лева. За да достигне до този извод, съдът
съобрази, че понятието за справедливост има не само разгледаните по- горе субективни,
но и обективни икономически измерения, съобразени със средния жизнен стандарт в
страната. Показателен за този стандарт е на първо място размерът на минималната
работна заплата за страната, към момента на настъпването на вредите, размерът
на средната работна заплата за страната за същия период, по официални данни на
НОИ (които са общодостъпни на www.noi.bg), както и лимитите на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” за съответния период. На основание чл. 51,
ал.2 от ЗЗД, така определения размер на обезщетението следва да бъде редуциран
с ½ част - до краен размер на 8 000 лева, която ищецът е
легитимиран да получи от ответника.
Понеже, при това ответникът не оспорва съществуването на застрахователно
правоотношение между него и водача на лекия автомобил „Фолксваген голф“ с рег.
№ *******, което се установи с приет като доказателство препис от
застрахователна полиза и справка в ИЦ на ГФ - съдът намира за установени
предпоставките, които определят надлежната пасивна материална легитимация на
страните в процеса и счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на сумата от 8000 лева. За горницата – над вече посочения справедлив
размер на обезщетение от 8 000 лева и до размер на сумата от 65 000 лева,
искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията с
правно основание чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ.
Претенциите на ищеца за осъждане на ответника да заплати законната лихва върху
присъдената сума на застрахователното обезщетение се основават на разпоредбата
на чл. 429, ал.3 от КЗ, предвиждаща, че лихвите
за забава се плащат от застрахователя, считано от по- ранната от двете възможни дати - датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1,
т. 2 КЗ или
датата на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице.
При това обаче, специалната разпоредба на чл. 380, ал.1 от КЗ предвижда
изрично задължение за претендиращия да посочи номер на банкова сметка, ***ието.
Според ал. 3 на цитираната вече разпоредба на чл. 380 от КЗ, непредставянето или
ненадлежното представяне на данни
за банковата сметка от страна на ищеца - има последиците на забава на кредитора, по
отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихвата, която би следвало да плати по
чл. 409 КЗ.
В конкретния случай, при предявяване на искането по реда на чл. 380 от КЗ, ищецът не е посочил номер на своя банкова сметка, ***ричното
упълномощаване на адвокат да получи дължимата сума.
Понеже задължението за представяне на банкова сметка ***вяването на иска, и
поради необходимостта от спазване на разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК –
съдът намира, че ищецът не е надлежно материално легитимиран да получи плащане
на законна лихва преди датата на предявяването на иска т.е. преди 07.04.2017г..
По изложените съображения, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца законната лихва върху присъдената сума на застрахователно
обезщетение в размер от 8 000 лева, само за периода от предявяването на
иска на 07.04.2017г. до деня на окончателното плащане. За периода от 08.03.2017г.
до 07.04.2017г. – претенцията за присъждане на законната лихва следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
По претенците на
страните за присъждане на разноски;
С оглед изхода на спора при условията на чл. 78, ал.1 от ГПК съдът намира,
че ищеца има право да получи направените от го разноски, съразмерно с уважената
част от иска. Но доколкото ищецът е бил напълно освободен от задължението да
внася съдебна такса и разноски -на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - ответникъкт следва да бъде осъден да заплати
по сметката на съда сумата от 650 лева за съдебни разноски, включително и за
държавна такса, от заплащането на която ищецът е бил освободен.
Ответното дружество също има право да получи
претендираните съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В случая, размерът на разноските, които е
направил ответника, възлиза общо на 420 лева, тъй като включва разноски за
събиране на доказателства и възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Х.С.А. с ЕГН **********, действащ чрез
законния си представител Р.В.А. и съдебен адресат - адв. В.Ж.,***, на основание чл. 432, ал.1 КЗ – сумата от 8 000 лева (осем хиляди
лева), представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на водача на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № *******,
за причинени неимуществени вреди, в
следствие на причинените телесни увреди при ПТП от 22.09.2017г., както и на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ – да заплати законната лихва върху присъдената сума на застрахователно
обезщетение, за периода считано от предявяването на иска на 07.04.2017г., до деня
окончателното плащане, като при това отхвърля претенцията за присъждане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в
частта за горницата - над присъдената сума от 8 000 лева и до пълния
претендиран размер на обезщетението от 65 000 лева, както и претенцията за
присъждане на законна лихва върху присъдената сума на застрахователно
обезщетение, за периода от 08.03.2017г. до 07.04.2017г.
Задължението
може да бъде платено чрез заплащане на сумите по банкова сметка ***: ***, открита при „О.Б.“ АД на името на Р.В.А.-
представител по закон на ищеца.
ОСЪЖДА Х.С.А. да
заплати на З. „Л.и.” АД на основание чл. 78, ал.3, във вр. ал.8 от ГПК - сумата
от 420 лева (четиристотин и двадесет лева), представляваща съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** Д, да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата
от 650 лева (шестстотин и петдесет лева) за държавна такса и съдебни разноски, от заплащането на която ищеца
е бил освободен.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски Апелативен съд, с жалба, която следва да бъде подадена в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: