РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. П. , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Василева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Росица Василева Гражданско дело №
20205220103146 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Х. Г.
против О. Г. Г., с която е предявен иск за развод с правно основание чл. 49,
ал. 1 вр. ал. 3 от СК, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по
вина на ответницата. Ищецът сочи, че с ответницата са съпрузи от 12.01.1997
г., като от брака имат родени две пълнолетни деца Х. С. Г., роден през 1997 г.
и А. С. Г., роден през 1999 г. Преди брака двамата имали дълго приятелство.
В началото съвместният им живот протичал в любов и разбирателство, но с
течение на времето започнали да се отчуждават. Твърди, че винаги е работил
на няколко работи едновременно, за да задоволява нуждите на семейството
си, но никога не е срещал разбиране от ответницата. Нейното вечно
недоволство стигнало и до сексуалните им отношения. Ответницата
започнала да настройва синовете им срещу ищеца и да злоупотребява с
алкохола, което водело до „дрязги“ между страните. Твърди, че търпял
поведението на ответницата с надеждата, че отношенията им ще се
нормализират и отново ще има разбирателство между двамата, но нещата се
усложнили когато синът им посегнал на баба си, с обвинението, че тя е
виновна за отношенията между родителите му. Така се стигнало до
фактическата раздяла на съпрузите. Ищецът твърди, че всякакви духовни,
физически и икономически връзки между него и ответницата са прекъснати и
бракът им съществува само формално. Моли съдът да постанови решение, с
което бракът между страните да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо
1
разстроен, по вина на ответницата. Ищецът не претендира издръжка от
съпругата си, желае след прекратяване на брака ответницата да носи
предбрачното си име „Д.“, както и семейното им жилище, находящо се в гр.
„П.“, ул. „Б.“ № 16, собственост на родителите на ответницата, да се
предостави за ползване на ответницата. Ангажира доказателства. Формулира
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, в
който не оспорва, че с ищеца са съпрузи от 12.01.1997 г. и че от брака имат
родени две пълнолетни деца Х. С. Г., ЕГН ..... и А. С. Г., ЕГН ..... Сочи, че
семейното им жилище от много години и до раздялата им е било в гр. П. на
ул. „Иван Чунчев“ № 7, ет. 2, а не както твърди ищецът в гр. П. на ул. „Б.“ №
16, но изрично заявява, че няма спор с ищеца по отношение ползването на
семейното жилище и желае то да бъде предоставено за ползване на ищеца,
тъй като тя вече се е устроила да живее в дома на родителите си в гр. П. на ул.
„Б.“ № 16. Не оспорва, че ищецът има своите добри качества, различни от
нейните – бил по-амбициозен, имал визия за тяхното бъдеще, осигурявал в
по-голяма степен материалното благополучие на семейството, но твърди, че
тя също е допринесла за семейния просперитет, тъй като се грижила за
семейството и работела на повече от едно място с цел оказване на
необходимата материална подкрепа на двамата им сина, които са студенти по
медицина. Оспорва обстоятелствата, че преди брака двамата са имали „дълго“
приятелство, че в началото животът им е протичал в любов и разбирателство,
че била винаги „недоволна и неподкрепяща“, че заради нея в семейството са
възниквали „дрязги“, че е настройвала децата им срещу ищеца, както и срещу
свекърва й, като излага подробни съображения. Отрича да злоупотребява с
алкохола. Категорично отрича да е отказвала на съпруга си сексуална
интимност, като възразява срещу твърдението му, че била сексуално
недоволна от него. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,
въпреки многократните й опити за неговото възстановяване и моли да бъде
прекратен. Желае след прекратяване на брака да носи предбрачното си
фамилно име „Д.“.
В срока за отговор на исковата молба ответницата е предявила
насрещен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 от СК за прекратяване
на брака между нея и С. Х. Г. по вина на съпруга й. Счита, че настъпването на
отчуждението, фактическата раздяла между двамата като съпрузи и
дълбокото и непроправимо разстройство на брака е изцяло по вина на съпруга
й С. Х. Г.. Ищцата по насрещния иск изтъква, че за времето на съвместното
им съжителство съпругът й не успял да осъзнае необходимостта от
поддържане на нормални човечни взаимоотношения с нея, с децата им, с
родителите им, с приятелите им, проявявал егоцентризъм, властолюбие,
несъобразяване с никого, несподеляне и необсъждане на семейните въпроси,
незачитане на личното й достойнство, което довело до дълбокото и
непоправимо разстройство на брачните им отношения. Ищцата по насрещния
иск сочи брачни провинения на съпруга си. Ангажира доказателства. Прави
доказателствени искания.
2
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск С. Х. Г. е
депозирал отговор на насрещната искова молба, в който оспорва
основателността й. Отрича твърденията на ищцата, изложени в
обстоятелствената част на насрещната искова молба. Сочи, че е акушер-
гинеколог и ежедневно контактува с десетки жени, но те не са му любовници,
както твърди ищцата. Изтъква, че причината за влошаване на отношенията
между двамата е настройване на синовете им от страна на ищцата срещу него
като баща. Счита за недопустимо и недостойно намесването на порасналите
им деца за решаване на проблемите в личните им отношения.
В съдебно заседание страните се явиха лично и заявиха желание за
прекратяване на брака помежду им с развод по взаимно съгласие. Постигнаха
споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, уреждащо всички последици от
прекратяването на брака, и поискаха от съда да постанови решение за развод
по взаимно съгласие, без да се произнася по въпроса за вината и без да
издирва мотивите за прекратяване на брака, както и да утвърди с решението
по делото постигнатото между съпрузите споразумение относно всички
последици на развода.
С протоколно определение от 21.01.2021 г. съдът на основание чл. 321,
ал. 5 от ГПК премина от производство за развод по исков ред към
производство за развод по взаимно съгласие.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 12.01.1997 г. в гр.
П., за което е съставен Акт за граждански брак № 0018 от 12.01.1997 г. на
Община П..
От брака съпрузите имат родени две деца – Х. С. Г., ЕГН ....., роден на
05.10.1997 г. и А. С. Г., ЕГН ...., роден на 10.10.1999 г., които понастоящем са
пълнолетни. Поради това с постигнатото между страните споразумение
относно последиците от прекратяване на брака не се обсъждат въпросите за
упражняването на родителските права, местоживеене, лични отношения и
издръжката на децата.
Преди брака съпругата О. Г. Г. е носила фамилното име „Д.“.
Семейното жилище на страните се намира на адрес: гр. П., ул. „И. Ч.“ №
7, ет. 2.
Съдът като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е
сериозно и непоколебимо и прецени, че постигнатото споразумение не
противоречи на закона и добрите нрави, намира, че следва да допусне развода
и да утвърди споразумението между страните.
3
По разноските:
Страните не претендират разноски.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК съпругата О. Г. Г. следва да заплати
по сметка на Районен съд-П. съд сумата в размер на 15.00 лв. - допълнителна
държавна такса по допускане на развода.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК съпругът С. Х. Г. следва да заплати по
сметка на Районен съд-П. сумата в размер на 15.00 лв. - допълнителна
държавна такса по допускане на развода.
На основание чл. 330, ал. 5 от ГПК решението, с което се допуска
разводът по взаимно съгласие не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД по взаимно съгласие брака между С. Х. Г.,
ЕГН ********** и О. Г. Г., ЕГН **********, сключен на 12.01.1997 г. в гр. П.,
за което е съставен Акт за граждански брак № 0018 от 12.01.1997 г. на
Община П..
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите С. Х. Г., ЕГН
********** и О. Г. Г., ЕГН **********, споразумение, съгласно което:
Семейното жилище, находящо се на адрес: гр. П., ул. „И. Ч.“ № 7, ет. 2,
се предоставя за ползване на съпруга С. Х. Г., ЕГН **********.
След прекратяване на брака съпругата О. Г. Г. ще носи предбрачното си
фамилно име „Д.“.
Съпрузите не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на
брака.
Разноските остават така, както са направени от страните.
ОСЪЖДА С. Х. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „И. Ч.“ № 7, ет.
2, да заплати по сметка на Районен съд – П. сумата в размер на 15.00 лв. –
допълнителна държавна такса за допускане на развода.
ОСЪЖДА О. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б.“ 16, да
заплати по сметка на Районен съд – П. сумата в размер на 15.00 лв. -
допълнителна държавна такса по допускане на развода.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5