Р
Е Ш Е Н И Е
№…579………/03.05.2022г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ХІХ-ти състав, в съдебно заседание
на седми април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.НЕЛИ СТОЯНОВА
при секретаря В. С. и в присъствието на прокурора Дарин Христов, като
разгледа докладваното от съдия Н.Стоянова
КАНД № 260 по описа за 2022
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административно – процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба подадена от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) представлявана от
Председателя д-р И. И. против решение № 939/08.12.2021
г., постановено по АНД № 3467/2021г.
по описа на Районен съд Бургас, с което е
отменено Наказателно постановление № НП - 26 от 16.03.2021г. на
Председателя на КЕВР. С НП, на
Г.Й.Т., в качеството му на изпълнителен директор на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, за нарушение на чл.14, ал.4 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, на
основание чл.36, ал.2 от същия закон, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лв.
Касаторът изцяло
оспорва решението, като твърди че същото е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Счита, че неправилно съдът е приел, че акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен след изтичане на
предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН срок, тъй като
тримесечният срок посочен в разпоредбата започва да тече
от 27.07.2020 година – датата на съставяне и връчване на констативния протокол
за извършена проверка, с който е установено нарушението. Иска отмяна на решението и потвърждаване на
наказателното постановление.
В съдебно заседание, касаторът редовно и своевременно призован, се представлява от ст.
юрисконсулт М., която поддържа касационната жалба и пледира
за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът по касация – Г.Й.Т.,
редовно призован, представя писмен отговор по касационната
жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител адв.
Ц. оспорва жалбата. Прави се
искане решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за основателност на касационната
жалба и отмяна на първоинстанционното съдебно решение, като неправилно и
незаконосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, имаща правен интерес
от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в
пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав
намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
С издаденото НП е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Г.Й.Т., като изпълнителен директор на "ВиК"ЕАД Бургас за
това, че е бил длъжен да осигури прилагането на цени, утвърдени за ВиК
оператора с решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР, но е допуснал дружеството
да предостави услуга "доставяне на вода на друг ВиК оператор" на
"Водоснабдяване и канализация-Сливен"ООД /"ВиК-Сливен"ООД/
по цени, по-високи от утвърдените от регулаторния орган за услугата
„доставяне на вода на друг ВиК оператор“, с което административнонаказващият орган е
приел, че е нарушена нормата на чл.14, ал.4 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги. За посоченото нарушение е
приложена в минимален размер санкцията по чл.32, ал.2 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги.
За да отмени оспореното НП съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като е било образувано в нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като АУАН е съставен след изтичане на 3-месечния
срок от откриване на нарушителя. За да достигне до този извод, съдът е приел,
че считано от 16.06.2020г. контролните органи са разполагали с абсолютно всички
данни, които да им позволят да изградят извод относно съставомерните признаци
на нарушението и неговия автор, т.е на тази дата нарушителят е бил установен по
смисъла на ЗАНН и от тази дата е започнал да тече 3-месечният срок за
ангажиране на неговата отговорност, и този срок е
изтекъл на 16.09.2020
г., преди съставяне на АУАН на 01.10.2020 г.
При
извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението
на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му, съдът пълно и
всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно
допуснатото в административнонаказателното производство съществено процесуално
нарушение, а от там и неправомерното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицето се споделят и от настоящия съдебен състав.
Възраженията на
касатора, изложени в касационната жалба и в съдебно заседание, са
неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 1,
изр. 2, пр. 1 ЗАНН, срокът за
съставяне на АУАН е 3-месечен и започва да тече от откриване на нарушителя. В Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г. е
дефиниран изразът „откриване на нарушителя“ - „откриване има, когато
компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи
нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който
необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната
администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност
овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото
на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав“.
В случая, както
правилно е констатирал районният съд, всички обстоятелства от значение за
ангажиране на отговорността на нарушителя са станали известни на контролния
орган от деня, в който в КЕВР е постъпило писмото на „ВиК” ЕАД Бургас с изх.№
К-1380-3/15.06.2020 г., вх. № В17-14-10/16.06.2020г. на КЕВР. Допълнителни
доказателства относно релевантни факти и обстоятелства не са били представени
от дружеството пред КЕВР след 16.06.2020 г., както и след тази дата – 16.06.2020 г., административно-наказващият орган не е
извършвал процесуални действия и не е събирал други доказателства.
Следователно, срокът за съставяне на акта за установяване на административно
нарушение започва да тече на 16.06.2020 г., както правилно е приел районният
съд, и изтича на 16.09.2020 г. (присъствен ден).
От събраните по
делото доказателства по несъмнен начин се установява, че считано от 16.06.2020 г.
контролните органи са разполагали с всички необходими данни относно това, че е
ВИК Бургас е фактурирал услугата "доставяне на вода на друг
ВиК-оператор" на потребител „ВиК - Сливен“ ООД, за периода
30.11.2019
г. - 30.12.2019
г., по цена 0.350
лв./куб. м. без ДДС, а не по цена 0. 035 лв./куб. м., съгласно решение № Ц-20
от 28.12.2018 г. на КЕВР. Това, от своя страна, означава, че още на 16.06.2020 г.
контролните органи са разполагали с абсолютно всички данни, които да им
позволят да изградят извод относно съставомерните признаци на нарушението и
неговия автор – т.е. на 16.06.2020 г. нарушителят е бил открит по смисъла на
ЗАНН, доколкото точно от тази дата и на база на постъпилите в КЕВР документи е
било обективно възможно съответното длъжностно лице да изгради своята
субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя и
деянието. Затова правилно районния съд е приел, че тримесечния срок по чл. 34,
ал. 1, изр. 2, предл. първо от ЗАНН, започва да тече на 16.06.2020 г. и
последният ден, в който законосъобразно е можело да се състави АУАН, е
16.09.2020 г., а в случая АУАН е съставен на 01.10.2020 г. Неспазването на този
срок представлява съществено процесуално нарушение на
административно-производствените правила, което опорочава издаденото наказателно
постановление в степен, обуславяща неговата отмяна.
Твърденията на касатора,
че срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, започва да тече от датата на съставянето
на констативния протокол е в противоречие и с разума на закона, тъй като по
този начин би му се предоставила възможност неоправдано дълго да бездейства
преди да състави протокола, въпреки че е разполагал с необходимите данни.
Установяване на нарушението и нарушителя не е обусловено от нищо друго, освен
от наличие на добра воля и организация и от
бездействието си през периода от 16.06.2020
година до 27.07.2020 година, наказващият орган не може да черпи права, както
основателно е приел РС с обжалваното решение.
Затова правилно районния съд е приел, че
тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. първо от ЗАНН, започва да
тече на 16.06.2020 г. и последният ден, в който законосъобразно е можело да се
състави АУАН, е 16.09.2020 г., а в случая АУАН е съставен на 01.10.2020 г.
Неспазването на този срок представлява съществено процесуално нарушение на
административно-производствените правила, което опорочава издаденото
наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна.
Поради
неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решението следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
горното и на основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в
от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 939 от
08.12.2021г. постановено по АНД № 3467/2021г. на Районен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.