№ 108758
гр. София, 31.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110124522 по описа за 2024 година
Повод за произнасяне е молба № 226534/10.7.2024г. на заявителя.
На 14.5.2024г. СРС издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на
длъжника на 23.5.2024г., срещу която, на 28.5.2024г. е подадено възражение, по бланка. С
разпореждане от 29.5.2024г. съдът даде указания на заявителя за предявяване на иск. В срока
за изпълнението им, е постъпила посочената молба, в която заявителят сочи, че
потвърждава, че сумата по заповедта му е била възстановена, няма интерес от установителен
иск, но претендира издаване на изпълнителен лист за сторените разноски. С определение №
28342/11.7.2024г. СРС обезсили заповедта, освен в частта за разноските и изпрати препис от
молбата на длъжника.
Длъжникът, в становището си по молбата, счита, че не е станал повод за завеждане на
делото – сочи, че сумата, предмет на заповедта, не му е била превеждана, а същата е
възстановена служебно от ЧСИ.
Видно от съобщението, приложено към заявлението, изпратено до заявителя на
30.3.2024г., заявителят е поканен да заплати на длъжника от ЧСИ сумата от 1007,80 лева
главница, 11,20 лева лихви, 371,60 лева разноски по и.д., както и такса по т.26 ТТРЗЧСИ от
136,22 лева и разноски от 150 лева. Посочено е общо задължение от 1676,82 лева.
Основанието за задължението е посочено като „ч.гр.д№ 9080/2023г. на СРС, 125- ми
състав/.“
Към заявлението е представено копие на платежно нареждане, с което, в полза на
длъжника по банков път, е платена сумата 1022,58 лева, на дата 1.3.2024г., като основание е
посочено „глав.лих.разн.грд 20231110123308“.
Видно от представено към заявлението извлечение от банкова сметка, по същото
изпълнително дело, в полза на ЧСИ е преведена сумата 1680,29 лева на 8.4.2024г.
Заявителят, в молба № 226534/10.7.2024г. е посочил, че главницата му е върната, като
е представил извлечение от сметката си, видно от което, сумата от 1680,29 лева е
1
възстановена от ЧСИ на 24.4.2024г.
Заявлението е подадено чрез електронна поща на съда на 18.4.2024г., на 25.4.2024г. е
образувано дело, а заповедта е издадена на 14.5.2024г.
Видно от представеното към молба № 235672/18.7.2024г. от длъжника доказателство,
на 23.4.2024г. взискателят по изпълнителното дело е уведомил ЧСИ, че делото следва да се
прекрати, на основание чл.433,ал.1,т.1 ГПК – посочено е платено преди образуването му,
като се сочи, че с преводите от 1.3.2024г., задължението по изпълнителен лист е погасено.
СРС, служебно, от системата ЕИСС, установи, че по гр.д.№ 23308/2023г.- исково
производство е издаден на 10.5.2024г. изпълнителен лист за разноски от 50,15 лева – в
заповедно и 400,62 лева в исковото производство, които очевидно не са предмет на
образуваното през 3.2024г. изпълнително дело.
По гр.д.№ 9080/2023г., на 24.1.2024г. по разпореждане на СРС от 22.1.2024г. е издаден
изпълнителен лист за: 1171,79 лева главница, 208,98 лева обезщетение за забава, 28,82 лева –
главница за дялово разпределение, както и законните лихви върху двете главници.
Единствено в заповедта за изпълнение е посочена банкова сметка на настоящия
длъжник, не и в решението. Видно от представеното платежно нареждане, заявителят Р., на
1.3.2024г. е заплатил сумата 1022,58 лева, но по различна от посочената в заповедта сметка.
Към датата на плащането – 1.3.2024г., заявителят Р. е имал задължение към
„Топлофикация София“ ЕАД, по съдебното решение, както следва: сумата 1171,79 лв.
дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2022 г.
за имот с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 984, вх. 3, ет. 4, ап. 197, аб. № 291393, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 21.02.2023 г. до окончателното й погасяване, 208,98 лв. обезщетение
за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 06.02.2023 г., 28,82 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 21.02.2023 г. окончателното й
погасяване, сумата от 50,15 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от
400,62 лв.– разноски в исковото производство.
Общата сума е над сумата 1022,58 лева, платена на 1.3.2024г.
Към 24.1.2024г., на която дата СРС по заповедното производство е издал
изпълнителен лист, решението е било влязло в сила. Изпълнителният лист се издава
служебно, без нуждата от нова молба от заявителя по заповедното производство, защото
искане за изпълнителен лист се съдържа в заявлението по чл.410 ГПК.
С оглед изложеното дотук се налага извод, че длъжникът не е станал повод за
завеждане на делото, и молбата за издаване на изпълнителен лист на заявителя следва да се
отхвърли. Длъжникът, извършил към 1.3.2024г. – преди молбата за образуване на
изпълнително дело, частично плащане, и то не по банковата сметка, посочена в заповедта, е
поел риска да плати втори път, което е сторено с принудително събраната сума. С
2
възстановяване на принудително събраната сума от страна на ЧСИ, по молба на взискателя,
и реалното поемане на разноските за образуване на изпълнително производство от страна на
взискателя / на заявителя е възстановена цялата принудително събрана сума, която включва
и разноски по изпълнението/, отговорността за неоснователно образувано изпълнително
дело е поета от него. Ето защо, молбата следва да се остави без уважение.
Поради изложеното, съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба № 226534/10.7.2024г. за издаване на изпълнителен
лист за разноските.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок, от
заявителя. Препис да се връчи на длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3