Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.06.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
девети април година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Х. - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5016 по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са иск с правно основание
чл.33, ал.2 ЗС, иск по чл.108 ЗС, като по реда на чл. 212 ГПК е приет за
съвместно разглеждане отрицателен
установителен иск с пр. основание чл.124, ал.1 ГПК, при условията на субективно
и обективно съединяване.
По изложените в исковата молба
обстоятелства ищцата Х.К.Х. ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. И.М. е
предявила срещу М.Н.Н. и „Ф.И.“ ЕООД,
иск с правна квалификация чл.33,
ал.2 ЗС за изкупуване на ½ идеална
част от АПAPTАМЕНТ № 84, находящ
се в гр. София, Столична община, район „*****, състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 88,09 кв. м, съставляващ САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68134.610.637.4.16, който самостоятелен обект се намира в сграда
№ 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.610.637, ниво 1, стар
идентификатор: няма, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.610.637.4.17, под обекта: 68134.610.637.4.12, над обекта:
68134.610.637.4.20, при съседи на жилището по документ за собственост: коридор,
мазе № 17, общо помещение и двор, заедно с помещение № 16, при съседи: коридор,
мазе № 17, общо помещение и двор и заедно с 1,995 % идеални части от общите
части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, предмет на договор за прехвърляне на
недвижим имот вместо изпълнение на паричен дълг (покупко-продажба) от
27.09.2017г., сключен между М.Н. и „Ф.И.“ ЕООД, ЕИК *******, с нотариален
акт № 100, том IV, рег.№ 3318, дело № 647 от 2017 г. на Й.Л.- нотариус с рег.№
263 на НК, от страна на ищцата за сумата от 30 000 лева и при договорените с
нотариалния акт условия, като Х.Х. замести приобретателя „Ф.И.“ ЕООД, както и иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за
осъждане на ответникът „Ф.И.“ ЕООД,
ЕИК *******, да предаване на ищцата владението на целия гореописан недвижим
имот. Претендира се присъждане на разноските по делото.
В исковата молба
се твърди, че ответникът М.Н. е бивш съпруг на ищцата Х.Х.. Сочи се, че
граждански брак, сключен между ищцата и ответника на 17.03.1979 г., е прекратен с решение за развод от 19 декември
1985г. постановено по гр. д. № 2842/1985г. на Софийски районен съд, БК, II
състав, влязло в сила на 04.02.1986г. Твърди
се, че по време на брака, ищцата и първият ответник придобили, в режим на
съпружеска имуществена общност, недвижим имот, находящ се в град София, в блок
№ 217-218-219- 219а, ж.к. "Суха река-запад", представляващ АПАРТАМЕНТ
№ 84 на V етаж, вх. Б, състоящ се от три стаи и кухня на 88,09 кв. м. на
стойност 20 369 лева, мазе № 16-198 лева и право на строеж - 1834 лева,
определен в обезщетение на М.Н.- тричленно семейство въз основа на влязла в
сила заповед № РД-40-200 от 26.01.1982г. по чл. 98 от ЗТСУ (отм.) и заповед №
РД-41-351 от 24.04.1985 г., издадена на основание чл. 100 от ЗТСУ (отм.) от
председателя на ИК на СНС, влязла в сила на 21.05.1985г. Твърди, че след
развода, имотът останал в обикновена съсобственост на бившите съпрузи.
Сочи се, че с
нотариален акт за собственост на недвижим имот - констативен № 8, том I, per. №
2933, дело № 8, съставен на 5.02.2014 г.
от Ал. Ч.- Нотариус № 310 на НК, ищцата Х.Х.
е призната за собственик на ½ идеална част от АПАРТАМЕНТ № 84, находящ
се в гр. София, ж.к. „*******- нов, стар 217 - 219а, ет. 5, състоящ се от три
стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 88,09 кв. м, заедно с
принадлежащото му избено помещение № 16 и заедно с 1,995 % идеални части от
общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху терена на
комплекса, при съседи: стълбище, апартамент № 85, двор, калкан, двор и при
съседи на избеното помещение: коридор, мазе № 17, общо помещение и двор.
Навеждат се
твърдения, че на 22.08.2017г. ответникът М.Н. ипотекирал в полза на „Ф.И.“
ЕООД, собствената си ½ идеална част от процесния недвижим имот, съгласно
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 11, том IV, рег.№ 9818,
дело № 478/22.08.2017г. на Ст. Тютюнджиев - нотариус с per. № 065 на НК, вписан
в СВ -гр. София. Посочва се, че в
нотариалния акт е отбелязано наличието на две възбрани, наложени от ЧСИ Анг. П.
и ЧСИ О.М.върху ½ ид.ч. от имота за обезпечение на вземанията на И. П.и А.Н..
Твърди се, че на
27.09.2017г. бил сключен договор за
прехвърляне на част от имот за погасяване на дълг, оформен в Нотариален акт №
100, том IV, рег.№ 3318, дело № 647 от 2017г. на Й.Л.- нотариус с рег. № 263 на
НК, вписан в СВ, с който първият ответник М.Н. прехвърлил на втория "Ф.И."
ЕООД собствената си ½ идеална част от процесния недвижим имот - АПАРТАМЕНТ
№ 84, находящ се в гр. София, ж.к. „*******- нов, стар 217 - 219а, ет. 5,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 88,09
кв.м, заедно с принадлежащото му избено помещение № 16 и заедно с 1,995 %
идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж,
вместо изпълнение на задължения на М.Н.Н.
към "Ф.И." ЕООД, в общ размер
на 14 000лв. по договор за заем от 23.05.2017г.
Твърди се, че на 21.02.2018г. управителя на ответното дружество И. П.посетил
дома на ищцата и в присъствието на двама свидетели, заявил, че е съсобственик
на апартамента в ж.к. "Суха река" и иска да купи дела на ищцата, като
предложил 30 000 лв. за нейната идеална част. Сочи, че до този момент нито
ищцата, нито някой от нейните близки знаел, че М.Н. е прехвърлил дела си от
имота на трето лице. След извършена на 22.02.2018г. справка в Агенция по
вписванията, ищцата и дъщеря и установили, че ответникът М.Н. е прехвърлил
своята ½ ид.ч. на дружеството ответник.
Твърди, че на
23.02.2018г. дъщерята на ищцата отишла в ж.к."Сухата река", за да
влезе в апартамента им, но установила,
че ключалките са сменени, а на външната врата има стикер на СОТ. След справка с
охранителната фирма установява, че И. П.е сключил договор за охрана на
апартамента. Дъщерята на ищцата, в телефонен разговор с И. П.поискала от него
да предостави на майка й достъп до апартамента. Вместо това, И. П.отново
настоявал да изкупи дела на ищцата от апартамента на цена равна на данъчната
оценка на нейната ½ идеална част, т.е. за 30 000 лева. Ищцата Х.Х.
отказала да продаде на втория ответник нейната част от имота за 30 000 лева,
като предложила да закупи неговата ½
идеална част за същата сума. И. П.заявил, че цената на неговия дял 30
000 евро. С оглед различната цена предлагана и търсена от управителя на ответно
дружество, ищцата предпочела да упражни правото си, като съсобственик да
изкупи, при същите условия идеалната част от имота, която бившия и съпруг М.Н. е прехвърлил на "Ф.И." ЕООД.
Ответниците М.Н.
и „Ф.И.“ ЕООД, чрез адв. Н.Г. в срока по чл. 131 ГПК са депозирали общ отговор
на исковата молба, в който оспорват предявените искове, като неоснователни.
Оспорват правото на собственост на ищцата върху процесния имот. Поддържат, че
сделката, спрямо която се упражнява право на изкупуване не е покупко-продажба,
а ненаименован договор, за погасяване на задължения, допустим и регулиран от
закона – чл.65, ал.2 ЗЗД (datio in solutum). Твърди, че липсва съсобственост между ищцата и ответника,
спрямо процесното жилище. Твърди, че за ищцата не е възникнало право на
изкупуване. Оспорен е и предявения ревандикационен иск, с довода, че ищцата не
е собственик на претендираното от нея право.
В срока за
отговор и по реда на чл. 212 от ГПК,
ответниците по първоначалния иск М.Н. и „Ф.И.“ ЕООД са предявили инцидентен
установителен иск срещу Х.Х. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, да бъде
признато за установено, че Х.К.Х. не е собственик на ½ идеална част от
процесния имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 84, находящ се в град София,
СО-район Подуяне, ж.к. „*******, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 88, 09 кв.м, съставляващ самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор 68134.610.637.4.16, който самостоятелен обект се намира
в сграда № 4, разположена в поземлен имот, с идентификатор 68134.610.637, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на
обекта: 1; стар идентификатор: няма; при съседи на обекта: на същия етаж:
68134.610.637.4.17; под обекта: 68134.610.637.4.12; над обекта:
68134.610.637.4.20, и при съседи на жилището по документ за собственост -
стълбище, ап.85, двор, калкан, двор, заедно с принадлежащото към апартамента
избено помещение№ 16, при съседи: коридор, мазе 17, общо помещение, двор, ведно
с 1, 995 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, като на осн. чл.537, ал.2 ГПК е поискано да са постанови заличаване на
констативен нотариален акт №9 8, том I, рег.№ 2933, д.8/2014 г. на нотариус
рег.№ 310 на НК, с район на действие СРС, вписан в СВп-София.
Поддържа се в
исковата молба по ИУИ, че макар процесният имот да е придобит по време на брака
между Х.Х. и М.Н., по отношение на имота никога
не се е пораждала съпружеска имуществена общност, тъй като е налице пълна трансформация на лични средства на М.Н. и
никакви общи семейни средства не са влагани при придобиването му, т.е. липсва
какъвто и да е съвместен принос. Твърди, че процесният имот е придобит като
обезщетение, след реализирана отчуждителна процедура спрямо личен недвижим имот на ответника, по
териториално-устройствения закон, действал тогава - ЗТСУ, въз основа на
представената по делото заповед № РД-41- 351/24.04.1985 г., по чл.98 ЗТСУ,
влязла в сила на 21.09.1985 г. Сочи се, че макар това придобиване да е станало
през време на брака, то е станало изцяло срещу личен имот на съпруга М.Н.,
придобит чрез дарение. Процесният имот се придобива като обезщетение срещу
отчужден друг имот, който е изцяло негова лична собственост, като е налице
пълна трансформация на лично имущество.
В указания
едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната
страна по инцидентния установителен иск – Х.Х., в който излага становище за
недопустимост на исковата претенция, поради липса на правен интерес. В
условията на евентуалност е наведено възражение за неоснователност. Оспорва
твърденията в инцидентния установителен иск, че по отношение на процесния имот
никога не се е пораждала съпружеска имуществена общност (СИО). Оспорва
твърдението, че липсва какъвто и да е съвместен принос в придобиването на
процесния имот, както и твърдението, че имотът е придобит изцяло с лични
средства на М.Н.. Оспорва твърдението, че бракът между ищцата и първия ответник
е прекратен на 19.12.1985г. Сочи, че
решението по брачното дело, е влязло в
сила на 04.02.1986г., а в частта за ползването на семейното жилище (процесното
жилище) е влязло в сила на 06.03.1986г. Оспорва твърдението, че заповедта по
чл. 100 от ЗТСУ/отм./ е влязла в законна сила на 21.09.1985г., като твърди, че
същата е влязла в законна сила на 21 май 1985г.
Признава, че към момента на придобиване на процесния имот - 21 май
1985г. е налице частична трансформация на лично имущество на съпруга М.Н..
Срещу отчуждения личен имот, в обезщетение на М.Н. – 3 чл. семейство, е
предоставен процесният имот. Видно от оценителния протокол на комисията по чл.
265 от ППЗТСУ(отм.), паричното обезщетение за отчуждения имот възлиза на 7
633,50 лева, като счита, че това е размера на частичната трансформация в
новопридобитото имущество в режим на СИО. Следователно, делът на М. Н. от
процесния имот е 7633,50 лева плюс 6367,75 лева върху 20369 лева, а делът на
Хр. Х. е 6367,75 лева върху 20369 лева. В проценти това прави 68,73% от
собствеността за мъжа и 31,26% от собствеността за жената. По изложените
съображения моли инцидентния установителен иск да бъде отхвърлен.
С определението
с обявения проект за доклад и
насрочване, на основание чл. 212 ГПК е приет за съвместно разглеждане предявения от „Ф.И.“ ЕООД и М.Н. срещу Х.Х.
инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, да бъде
признато за установено, че Х.Х. не е собственик на ½ идеална част от
процесния имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 84, находящ се в град София,
СО-район Подуяне, ж.к. „*******, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 88, 09 кв.м, съставляващ самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор 68134.610.637.4.16.
В открито
съдебно заседание ищцата, чрез адв.Ив. М. поддържа предявените искове. Представя списък на разноски и писмена
защита.
В открито
съдебно заседание ответниците, чрез адв.Н. Г. поддържат предявения като
инцидент отрицателен
установителен иск срещу ищцата, като оспорват иска с пр.основание чл.33, ал.2
ЗС и ревандикационния иск. Представя
списък на разноски и писмена защита.
Съдът,
след като взе предвид доводите и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал.
3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищцата Х.К.
и ответникът М.Н. са бивши съпрузи, които сключили граждански брак на
17.03.1979 г., като това се установява и от Удостоверение за граждански брак
№000423/17.03.1979г. на ГНС София. /л.8
от делото/
Безспорно е, че на 25.07.1975г. /преди
сключване на брака/, с нотариален акт за дарение № 134, том LXXIX,
н. д .№ 15257 / 1975
г. на нотариуса при СРС, ответникът М.Н. е придобил чрез дарение от своите баба
и дядо – М.Н. П.и Б.В.П., недвижим имот – втори етаж от двуетажна жилищна
сграда /къща/, находяща се в гр.София,
ул."******, заедно с ¼ идеална част от мястото, върху което е построена сградата цялото с площ по скица от 365 кв.м. /л.65 от делото/
От приетата Заповед № РД-40-200
от 26.01.1982г. на Председателя на ИК на
СГНС, издадена на основание чл.98 ЗТСУ
(отм.), се установява, че на 26.01.1982 г. (по
време на брака), недвижимия имот на ответника М.Н.,***, (съсобствен
с други лица)
е отчужден за териториално - устройствени мероприятия, по реда на ЗТСУ. /л.93 от делото/ В Заповед за отчуждаване на недвижим имот № РД-40-200 / 1982г. е определен и начина, по който трябва да се
получи обезщетение от ответника М.Н., а именно с жилище тристайно
за нуждите на 3 чл.семейство, в новострояща се жилищна сграда в ж.к. „Суха река", блок 218. В цитираната заповед не е посочена стойността
на отчуждената от този ответник част от имота.
Представен е
оценителен протокол на отчуждени имоти на комисия по чл.265 от ППЗТСУ /л.90-л.91/, върху който липсва дата, като в случая не се спори, че обезщетение е с друг имот, а не с плащане на парична сума, и приложима е
хипотезата на чл.98, ал.1, т.2,
предл.първо от ЗТСУ (отм.), предвиждаща имотно обезщетяване.
Не се спори,
че със заповед № РД-41-351 от 24.04.1985г. на Председателя на ИК на СГНС, е
определен и конкретният имот, който ще служи като обезщетение срещу отчуждената
на ответника собственост - процесният имот - Апартамент
№ 84, находящ се в гр. София, ж.к. „*******- нов, стар 217 - 219а, ет. 5,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 88,09
кв.м, заедно с принадлежащото му избено помещение № 16 и заедно с 1,995 %
идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж,,
като е посочена и неговата стойност - 20 369 лв.
(чл.100 ЗТСУ). /л.9 от делото/ Върху заповедта, с
която е определен начин на обезщетяване
е отразено, че е влязло в сила на 21.05.1985г.
Не се спори,
че бракът между ответника М.Н.
и ищцата Х.Х., е прекратен на 04.03.1986
г., видно от приетия препис от решение по гр.д.№ 2842 /1985г. на СРС, БК, втори
с-в. /л.10 от делото/ С решението за прекратяване на брака
семейното жилище, в гр. София, ж.к. „****** е разпределено за ползване на М.Н.
и Х.Х., като на мъжа е
предоставено ползване на стая и преходен хол, а на жената ползване на една стая
в жилището.
Приет е нотариален
акт за собственост на недвижим имот - констативен № 8, том I, per. № 2933, нот. дело
№ 8, съставен на 5.02.2014 г. от Ал. Ч.-
Нотариус № 310 на НК, обективиращ извод на нотариуса, че ищцата Х.Х. е собственик на
½ идеална част от АПАРТАМЕНТ № 84, находящ се в гр. София, ж.к. „*******-
нов, стар 217 - 219а, ет. 5, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ 88,09 кв. м.,
заедно с принадлежащото му избено помещение № 16, като не е
посочено конкретно придобивно основание, но изброени представени в нотариалното
производство документи - нотариален акт
за дарение № 134, том LXXIX, н. д .№ 15257 / 1975 г. на нотариуса при СРС,
решение по гр.д.№ 2842 /1985г. на СРС, БК, заповед № РД-41-351
от 24.04.1985г. /л.11 от делото/
Видно от нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 11, том IV, рег.№ 9818, дело №
478/22.08.2017г. на Ст. Тютюнджиев - нотариус с per. № 065 на НК, вписан в СВ
-гр. София, в който за обезпечение на
задължение от 14 000лв. по договор за заем ответник М.Н. учредил на
втория "Ф.И." ЕООД договорна ипотека върху ½ идеална част от
АПАРТАМЕНТ № 84, находящ се в гр. София, ж.к. „*******- нов, стар 217 - 219а,
ет. 5, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
88,09 кв. м. /л.12-л. 13 от
делото/
Приет е Нотариален акт за прехвърляне на имот вместо
изпълнение на паричен дълг № 100, том IV, рег.№ 3318, дело № 647 от 2017г. на нотариус
Й.Л.с рег. № 263 на НК, вписан в СВ, с който първият ответник М.Н. прехвърлил
на втория "Ф.И." ЕООД собствената си ½ идеална част от
процесния недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 84, находящ се в гр. София, ж.к. „*******-
нов, стар 217 - 219а, ет. 5, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ 88,09 кв.м, заедно с принадлежащото му избено
помещение № 16 и заедно с 1,995 % идеални части от общите части на сградата и
идеални части от правото на строеж, вместо изпълнение на задължения на М.Н.Н. към "Ф.И." ЕООД, в общ размер на 14 000лв. по договор за
заем от 23.05.2017г. /л.14-л.15
от делото/
За установяване на времето на
узнаване от страна на ищцата на извършената разпоредителна сделка от процесния
имот е допуснат един свидетел на ищцовата страна.
Свидетелката Л.М.Н./39 г., дъщеря на ищцата и първия ответник/ сочи
в показанията си в о.з. на 09.04.2019г.,
че познава И. Панайотов, като на 9 февруари дошъл в дома им, в кв.„Люлин“, за да потърси майка , но тя
отсъствала и си тръгнал. Свид. Н.сочи,
че П.дошъл отново на 21.2.2018 г. На
въпроса по какъв повод я търси майка и П.тогава отговорил, че е собственик на
½ от апартамента, който се намира в „Сухата река“, т.е. изкупил е делът
на М.Н.. Разговора бил проведен в присъствие на К.В.и Р.Х., които гостували при
свидетелката.Св. Л.Н.пояснява, че с майка и били изненадани, защото не знаели за този вид
сделка, която се е осъществила и никой ги е попитал, нито е искал съгласие и по какъвто й начин да ни е
предупредил. П.тогава, поискал да купи от Х. другата ½ от
апартамента, на цена от 30 хил. лева, но
цената била занижена и не се стигнало до сделка. Свидетелката сочи, че когато
те предложили да изкупят дела му, И. П.поискал 30 000 евро. От показанията
на свидетелката се установява, че когато отишла до апартамента не могла да
влезне, защо И. П.бил сменил бравата, сложил СОТ, а по-късно отказал да им
предостави ключове.
Показанията на свидетелката Л.М.Н., съдът
преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид възможната заинтересованост от изхода на спора, но ги кредитира относно
Така установеното от фактическа
страна, сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените с исковата молба обективно и субективно
съединени искови претенции са с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС и чл. 108
ЗС. Претенциите са процесуално
допустими. За този извод съдът е мотивиран от следното:
Процесуалната легитимация е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и на процеса.
Спазването на преклузивния срок, визиран в чл. 33, ал.2, изречение последно от
ЗС е също процесуална предпоставка за допустимостта на иска и на процеса. За
допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на
висящия исков процес.
В настоящия казус е налице процесуалната
легитимация на страните. Искът е предявен от надлежни страни против надлежни
страни. При иск с правно основание чл. 33, ал.2 от ЗС легитимиран да предяви
иска е съсобственик, а легитимирани ответници са страните по сделката, по която
продавач е другия съсобственик. Легитимацията на ответниците е съвместна, касае
се за задължително необходимо другарство. Процесуалната легитимация на страните
се определя от твърденията на ищцовата страна, изложени в исковата молба, а не от
материално-правната легитимация на страните. Наличието на последната е факт,
подлежащ на доказване и свързан с основателността на исковата претенция, а не с
процесуалната й допустимост. В настоящият
случай, обаче правото на изкупуване се
отнася не до осъществена от съсобственик продажба , а до прехвърляне на имотите
вместо изпълнение на паричен дълг по смисъла на чл. 65, ал. 2 ЗЗД. Решаващият съдебен
състав споделя възприетото в теорията /Василев, Л., "Българско вещно
право". С.: Университетско издателство "Св. Климент Охридски",
1995, стр. 2ЗЗ; Марков, М., "Даване вместо изпълнение". С.: Сиби,
2012 г., стр. 139/ и съдебната практика, обективирана в решение № 514/2006 на
ВКС по гр. дело № 2276/2004 г. на IV г.о., разбиране, че разпоредбата на чл.
33, ал. 2 ЗС намира приложение и при прехвърляне на идеална част от съсобствен
имот срещу погасяване на паричен дълг на прехвърлителя, доколкото института на
даване вместо изпълнение /datio in solutum/ може да бъде приравнен по последици
до договора за покупко-продажба. Налице е възмездно разпореждане със собствен
имот, като вместо получаване на продажната цена, длъжникът по едно облигационно
правоотношение прихваща паричния си дълг спрямо кредитора, т. е. настъпват не
само последиците от изпълнението на паричното задължение, а така също и
вещно-транслативните последици от прехвърляне правото на собственост, което
оправдава приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС. Положителен отговор на въпроса дали
разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС може да се приложи и към договори за даване
вместо изпълнение е даден и в Решение №111 от 30.10.2018г. по гр.д.№ 3807 от
2017 г. на ВКС на РБ, ГК, I г.о. В
цитираната практика, е прието, че разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС намира
приложение при договори
за даване вместо изпълнение , ако са спазени другите две посочени по-горе
условия: Ако сделката предвижда прехвърляне на идеална част от съсобствен
недвижим имот срещу пари или друга родово определена вещ, която може да бъде
оценена в пари, ако за съсобственика- прехвърлител по тази сделка е без правно
значение кой ще е преобретателят на притежаваната от него идеална част от
съсобствения недвижим имот /другият съсобственик или трето лице/ и ако от
самата сделка може да се определи цената, срещу която се прехвърля идеалната
част от съсобствения недвижим имот.
Предявеният иск с правно основание чл.108
от ЗС, предвид поддържаните твърдения, че ищцата е съсобственик на имот, върху който ответното
дружество е установило владение, без основание, също е допустим, предявен при
наличие на правен интерес.
Предявения от ответниците като
инцидентен по реда на чл.212 ГПК отрицателно установителен иск, за
установяване, че ищцата не е собственик на ½ ид.част от процесния имот,
решаващия състав намира за допустим и обусловен от пр.интерес.
Според
указанията по т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на
ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице
и в хипотезата, при която ищецът би могъл да придобие процесния имот, при
отричане правата на ответника върху него. В
случаят, М.Н. – ищец по ИУИ, се
домогва да осъществи защита на свое самостоятелно право върху целия процесен
имот, а именно правото на лична собственост, а втория „Ф.И.“ ЕООД, чрез
търсената защита се домогва да осъществи едно правно –допустимо очакване – да
придобие права, ако отрече правата на ответницата по отрицателно установителен иск.
По
същество:
С оглед
обуславящия му характер, на първо място следва да бъде разгледан приетия по
реда на чл.212 ГПК за съвместно разглеждане
отрицателно установителен иск с
пр. основание чл.124, ал.1 ГПК. Бившия съпруг М.Н. – ищец по ОУИ поддържа,
че спрямо процесния апартамент никога не
е възниквала съпружеска имуществена общност, доколкото е придобит при пълна трансформация на лично имущество –
отчужден личен имот, за който е получил в
обезщетение жилище по реда на чл.98 от ЗТСУ /отм./, като в придобиването
не са влагани никакви общи средства.
Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на
диспозитивното начало в гражданския процес, той е в състояние сам да определи
обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане
със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т. е. предявявайки
отрицателен установителен иск. /Решение от 10.02.2017 г. по гр. дело №
6320/2015 г. ВКС, ІІ Г.О, Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. №
3593/13 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК,
както и Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о. и
Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на II г. о./.
В случая по делото се установи,
че брака между ищцата и първия ответник е сключен на 17.03.1979г. при
действието на СК от 1968 г. (отм.) . С разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от СК
от 1968 г. (отм.) е въведен институтът на съпружеската имуществена общност. Тя
обхваща вещите и правата върху вещи, придобити по време на брака. Прието е, че
те принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.
Кодексът не изключва от общността онези вещи или права върху вещи, придобити по
време на брака изцяло или отчасти с лично имущество на единия от съпрузите.
Така наречената "пълна трансформация" обаче е приета за допустима с
т. 3 на ППВС № 5/1972 г. От общността
са изключени онези вещи и права върху вещи, които са придобити със средства,
получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, които той е
притежавал преди брака, или е получил след сключването му по наследство или по
дарение. Действително, с ППВС №5/1972г. е разгледана една изключителна хипотеза
на трансформация на вещи във вещи, при която се изключва съпружеската
имуществена общност. Нормата на чл.20 СК-1985 г.-отм., запазва режима, установен
в чл.13, ал.2 от отменения СК-1968 г., относно личната собственост на
съпрузите. Разпоредбата на чл.21, ал.1 СК-1985 г.-отм., обаче е нова като
редакция (тя няма аналог в отменения СК-1968 г.), но възпроизвежда правило,
установено по тълкувателен път от съдебната практика при прилагането на стария
кодекс -т.III от ППВС № 5/31.10.1972 г. по гр.д.4/1972 г. Това
правило, най-общо, изяснява, че ако лични имущества на единия съпруг бъдат
трансформирани изцяло в течение на брака в други имущества, новопридобитото
имущество остава лична собственост на придобилия го съпруг. Придобитото в тези
случаи не е резултат от дейността на съпрузите през време на брака. Единият от
тях няма никакво участие в придобиването. По-нататък, в точка 3 на цитираното ППВС № 5/1972 г., имащо задължителна
за съдилищата сила (ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.1/2009 г. на ОСГТК на ВКС),
разглеждайки различни хипотези, са дадени разяснения, че когато срещу индивидуален имот на единия съпруг е отчужден
по реда на ЗПИНМ /ЗТСУ/, бъде отстъпен друг имот и стойността на двата имота е
равна или тази на отчуждения имот е по-голям, ще е налице пълна трансформация,
поради което съпругът собственик на отстъпения имот, запазва ИНДИВИДУАЛНОТО СИ
право на собственост върху придобития имот, макар това да е станало по време на брака. Пояснено е още, че когато срещу отстъпеното в
тези случаи жилище следва да се доплати известна разлика в цената и това стане
през време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността на
отстъпеното жилище се включва в съпружеската имуществена общност, макар същото
да е придобито срещу индивидуален имот на единия съпруг. Така се установяват
трите кумулативни предпоставки, изискуеми от закона, при реализирането на които
е налице отклонение от установеното правило, посочено по-горе, и макар да е
налице трансформация на лична собственост, новопридобитото имущество става СИО.
В случая имотът, който е отчужден от ответника, е придобит преди брака
му с ищцата и безвъзмездно - чрез дарение през 1975г. Предвид на това и с оглед
разпоредбата на чл.13, ал.2 СК - 1968 г.-отм., се налага извода имотът, който е
отчужден от ответника М.Н., срещу което той е получил като обезщетение
процесния имот, е лична негова собственост.
По делото не се
твърди, нито доказа страните –бивши съпрузи да са извършвали доплащане, нито каквато и да е
друга престация, с която да се изравняват стойностите на отчуждения и
предоставения в обезщетение имоти. Към този момент не е била известна все още
стойността на отчужденото му имущество.
Съгласно нормативната уредба действала към момента на издаването на заповедта за определяне
на обезщетение №РД-41-351 от 24.04.1985г., с която се
определя конкретния имот, който се предоставя на ответника М.Н., като
обезщетение срещу отчуждената му собственост (по чл.100 ЗТСУ-отм.),
собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по
силата на самата заповед (чл.103, ал.1 ЗТСУ-отм., редакция съгл. изм. ДВ
бр.45/1984 г.). Самата заповед по чл.100, ал.1 ЗТСУ-отм.,
с
която се определя конкретния обект, който ще служи като обезщетение, произвежда вещно-транслативен
ефект по отношение на придобиване на
правото на собственост върху него.
Не се спори, че към момента на издаване на Заповед №РД-41-351 от
24.04.1985г., ответникът М.Н. е бил в
брак с ищцата Х.. Недвижимия имот, който е отчужден от ответника, е придобит
преди брака му с ищцата и безвъзмездно - чрез дарение. Предвид на това и
съобразявайки разпоредбата на чл.13, ал.2 СК - 1968 г.-отм., се налага извода, че имотът, който е
отчужден от ответника М.Н., срещу което той е получил като обезщетение
процесното жилище, то той е запазил индивидуалното си право на собственост
върху придобития по този начин имот, макар
това да е станало по време на брака.
Бракът между М.Н. и Х.Х. е прекратен с в.с. решение за развод от
6.03.1986г., при действието на СК от 1985 г. (отм.). Съгласно § 4 от ПР на СК
1985 г. (отм.), правилата на този кодекс относно имуществените отношения между
съпрузите се прилагат и за наличните имущества, придобити преди влизането му в
сила от съпрузите при заварени бракове. Оттук следва, че за процесния
апартамент се прилагат правилата на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от СК от 1985 г. (отм.),
уреждащи както пълната, така и частичната трансформация.
Съвместният принос е в основата на съпружеската имуществена общност. Ако
такъв е налице, има общност, ако липсва - общност не възниква. Законът определя
двете възможни форми на приноса – с пряко материално съдействие за придобиване
на имуществото и с косвено – и установява законно предположение за
съществуването му. В случая, не се установи съвместен принос при придобиването
на процесния апартамент. Напротив, установи се, че процесният имот е придобит
чрез пълна трансформация на лични средства (личен имот) на единия съпруг -
ответника М.Н. , макар това да е станало през време на брака му - с ищцата.
Гореизложеното обосновава основателност на предявения инцидентен
отрицателно установителен иск .
Относно
конститутивния иск с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС:
Претенцията
е неоснователна. Твърдяното потестативно право никога не е възниквало. До този
извод съдът стига мотивиран от следното:
С
разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗС законодателят е регламентирал изисквания,
които трябва да бъдат изпълнени, когато съсобственик продава своята част от
съсобствен недвижим имот на трето лице. По изложените в пункт „допустимост“
обстоятелства, решаващия състав приема, че разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС
намира приложение и при прехвърляне на идеална част от съсобствен имот срещу
погасяване на паричен дълг на прехвърлителя.
Ищцата
твърди, че е придобила право на собственост върху процесния недвижим имот след
превръщане на имот съпружеска
имуществена общност придобит по време на брака в обикновена дялова
съсобственост, при равни квоти.
Настоящият
състав намира, предвид изложеното по
горе относно преюдициалния ОУИ, че не се установи спорния жилищен имот да е бил
в режим на съпружеската имуществена общност.Не е възниква СИО върху същия,
предвид доказаната пълна
трансформация.
По
изложените съображения съдът прави извод, че ищцата не притежава право на
собственост върху процесния недвижим имот.
Обстоятелството,
че ищцата не притежава право на собственост върху процесния недвижим имот е
достатъчно за да се направи извод, че не е налице един от изискуемите се
елементи от фактическия състав, визиран в чл. 33, ал.1 от ЗС, за да възникване
за ищците потестативно право на изкупуване. С оглед на което съдът не обсъди
установените обстоятелства чрез другите събрани в производство доказателства.
Тези факти щяха да имат своето правно значение, ако ищците бяха доказали
първата кумулативно изискуема се предпоставка за уважаване на иска по чл. 33,
ал.2 от ЗС.
По
изложените съображения твърдяното потестативно право никога не е възниквало, а исковата
претенция по чл.33, ал.2 ЗС е неоснователна и недоказана и следва да бъдат
отхвърлена.
Предявената
искова претенция с правно основание чл. 108 от ЗС
също
се явява недоказана и неоснователна. До този извод съдът стига мотивиран от
следното:
За
да бъде уважен предявен ревандикационен иск по делото трябва да са установени
/доказани/ трите кумулативно изискуеми се предпоставки: ищците да са
собственици на вещта, предмет на иска; ответникът да владее или държи вещта,
предмет на иска; ответникът да владее или държи вещта, предмет на иска, без
правно основание.
Достатъчно
е да не се установи наличието на една от трите предпоставки, посочени по-горе,
за да се отхвърли предявен ревандикационен иск.
В
настоящия казус не е налице първата кумулативно изискуема се предпоставка –
ищцата не притежава право на собственост върху процесния имот. Съображения защо
съдът приема, че ищците не притежават права на собственост върху процесния имот
се изложиха при обсъждане основателността на исковата претенция с правно
основание чл. 33, ал.2 от ЗС.
Настоящият
състав намира, че не е необходимо да обсъжда дали са налице другите две
кумулативно изискуеми се предпоставки.
Фактът,
че ищцата не притежава право на собственост върху процесния имот, е достатъчен
за да се направи извод за неоснователност на исковите претенции. Поради което
съдът не обсъди установените обстоятелства чрез другите събрани в производството
доказателства. Тези факти щяха да имат своето правно значение, ако ищцата бе
доказала първата кумулативно изискуема се предпоставка за уважаване на
ревандикационния иск.
По
изложените съображения предявената на основание чл. 108 от ЗС искова претенция
също следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Като
последица от изхода по петиторния иск, по
реда на чл.537, ал.2 от ГПК, следва да бъде отменен констативния нотариален
акт, с който ответницата по ОУИ се легитимира, като собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК, основателни се явяват и следва да бъдат уважено искането на
ответното дружество да му бъдат присъдени направените по делото разноски в
размер на 2 711 лв., от които 2400лв. -
за платено от адвокатско възнаграждение,
282 лв. д.т. и 29 лв. такса вписване, които
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
33, ал.2 от ЗС, предявен от Х.К.Х.
ЕГН **********, чрез пълномощника адв.И.М. -САК против М.Н.Н. ЕГН **********
и „Ф.И.“ ЕООД с ЕИК *******, за изкупуване на ½ идеална част от АПAPTАМЕНТ № 84, находящ
се в гр. София, Столична община, район „*****, състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 88,09 кв. м, съставляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.610.637.4.16, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.610.637, ниво 1, стар идентификатор: няма, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.610.637.4.17, под обекта:
68134.610.637.4.12, над обекта: 68134.610.637.4.20, при съседи на жилището по
документ за собственост: коридор, мазе № 17, общо помещение и двор, заедно с
помещение № 16, при съседи: коридор, мазе № 17, общо помещение и двор и заедно
с 1,995 % идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото
на строеж върху мястото, предмет на договор за прехвърляне на недвижим имот
вместо изпълнение на паричен дълг (покупко-продажба) от 27.09.2017г., сключен
между М.Н. и „Ф.И.“ ЕООД, ЕИК *******, с нотариален акт № 100, том IV, рег.№
3318, дело № 647 от 2017 г. на Й.Л.- нотариус с рег.№ 263 на НК, от страна на ищцата
за сумата от 30 000 лева, като Х.Х. замести приобретателя „Ф.И.“ ЕООД, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.108 ЗС, за
осъждане на Ф.И.“ ЕООД с ЕИК *******, ДА ПРЕДАДЕ на Х.К.Х. ЕГН **********, владението
на целия АПAPTАМЕНТ № 84, находящ се в гр. София, Столична община, район „*****,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88,09
кв. м, съставляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.610.637.4.16, който самостоятелен обект се намира в сграда № 4,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.610.637, ниво 1, стар
идентификатор: няма, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.610.637.4.17, под обекта: 68134.610.637.4.12, над обекта:
68134.610.637.4.20, при съседи на жилището по документ за собственост: коридор,
мазе № 17, общо помещение и двор, заедно с помещение № 16, при съседи: коридор,
мазе № 17, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с пр.основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен
от М.Н.Н. ЕГН ********** и „Ф.И.“ ЕООД с
ЕИК *******, срещу Х.К.Х. ЕГН **********, по реда на чл.212 ГПК, че Х.К.Х. не е собственик на
½ идеална част от процесния имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 84, находящ
се в град София, СО-район Подуяне, ж.к. „*******, състоящ се от три стаи, кухня
и сервизни помещения, със застроена площ от 88, 09 кв.м, съставляващ
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.610.637.4.16, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот, с
идентификатор 68134.610.637, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1; стар идентификатор: няма; при съседи на
обекта: на същия етаж: 68134.610.637.4.17; под обекта: 68134.610.637.4.12; над
обекта: 68134.610.637.4.20, и при съседи на жилището по документ за собственост
- стълбище, ап.85, двор, калкан, двор, заедно с принадлежащото към апартамента
избено помещение№ 16, при съседи: коридор, мазе 17, общо помещение, двор, ведно
с 1, 995 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен
нотариален акт №98, том I, рег.№ 2933, нот.д.№ 8/2014 г. на нотариус А. Ч.с
рег.№ 310 на НК, с район на действие СРС.
ОСЪЖДА Х.К.Х.
ЕГН
**********, да заплати на „Ф.И.“ ЕООД с ЕИК *******, сумата от 2 711 лева разноски по делото
пред СГС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: