Р E Ш Е Н И Е
№ 29.12.2020 г. гр.Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
30 ноември 2020 година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
като разгледа докладваното от съдия ИЛКОВА
гр. дело № 5733 по описа на съда за 2019 година
Предявен
е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД..
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ"
ЕООД-Стара Загора,
чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че в ищцовото дружество е открита партида с № 61878 на адрес в гр.
Стара Загора, ул. „Свети Княз Борис" № 120, ет. 5, ап. 19, на името на М.К.С..
С ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и
потребителя възникват договорни отношения, по силата на които ЕООД „ВиК” се
задължава да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота
на абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетената от
инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое
задължение абонатите са уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При
закъснения се начисляват лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи на МРРБ.
Твърди, че М.К.С. има неизплатени в срок задължения
към дружеството ищец в размер на 303,50лв., произтичащи от предоставени ВиК,
услуги за периода 14.02.2018г. до 20.05.2019г., за което са издадени квитанции,
както и лихви за забавено плащане в размер на 19,92 лв. за период от
01.04.2018г. до 09.07.2019г.
Твърди също, че за този период е извършвано
ежемесечно отчитане и начисляване на потребени количества вода в имота на
ответника, находящ се в***9, като отчетените показания се записват в електронна
карнета, а отчетеното количество вода се фактурира до края на месеца в който е
отчетено. Срокът за заплащането на сумата по квитанцията е 30 дни от датата на
издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за
предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал 2 от действащите ОУ и
чл. 31, ал. 2- стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от
Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В случая по
партидата на ответницата са издадени 11 бр. квитанции, сумите, по които не са
заплатени.
Срещу М.К.С. *** от страна на ищцовото дружество
ЕООД „Водоснабдяване и канализация" - гр. Стара Загора е подадено заявление
по реда на чл. 410 от ГПК.
Във връзка с него е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 1903/16.07.2019г по ч.гр.д. № 3659/2019г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, с която на длъжника е разпоредено да заплати на
ищеца, както следва: 303,50 лева за главница, 19,92 лева-лихва върху тази сума
за периода от 01.04.2018г. до 09.07.2018г., законната лихва от 12.07.2019г. до
окончателното заплащане на сумата, 25 лева за разноски по делото, включващи
държавна такса.
Предвид обстоятелството, че издадената заповед е
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал 5 от ГПК, Районен съд - Стара Загора е
дал на заявителя, ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара Загора,
указания да предяви иск относно вземането си по реда на чл. 414 вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК.
Предвид изложеното по - горе счита, че за ЕООД
„Водоснабдяване и канализация - гр Стара Загора е налице правен интерес от
воденето на настоящото дело.
Ищецът моли, след като съдът се убеди в твърдяното
по - горе да признае за установено по отношение на ответника М.К.С., ЕГН **********,
гр. Стара Загора, ул. „Свети Княз Борис" № 120, ет. 5, ап. 19, че му дължи
сумата 303,50 лв., произтичащи от предоставени ВиК, услуги за периода
14.02.2018г. до 20.05.2019г., за което са издадени квитанции за дължимите суми,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 12.07.2019г. до
окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер
на 19,92 лв. за период от 01.04.2018г. до 09.07.2019г. Претендира за
направените по ч.гр.д. 3659/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора,
разноски, както и тези в настоящото производство.
На ответника М.К.С. е назначен особен
представител, който в законоопределения срок е депозирал писмен отговор на
исковата молба. Оспорва исковете по основание и размер. Счита, че липсват данни
колко са измервателните уреди и как са отчитани показанията, обитаем ли е имота
и ако е от колко души се обитава. От приложените към исковата молба 11 броя квитанции
и фактура от 28.05.2019 г. не ставало ясно на каква база е определено служебно
начисленото потребление във фактура от 28.05.2019 г. - на база обитатели, на
база предишни периоди, още повече, че липсват посочени показатели на водомер за
период от 15.01.2019 г. до 20.05.2019 г.
Ищцовото дружество не е изпълнило задължението си да
издава ежемесечни квитанции/фактури за дължимите суми, които да предяви на
потребителя, за да знае той какви количества вода е изразходвал, на каква
стойност са задълженията му и в какъв срок следва да се платят. Не било
посочено дали потребителят се е отказал от фактура на хартиен носител. Заявява,
че потребителите разполагат с 30-дневен срок от датата на получаване на
фактурата за плащане на задълженията за предоставените ВиК услуги. От тук и
задължението му при неизпълнение в срок, да заплати обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа, който в случая не е посочен. Предвид това оспорва като
неоснователна и претенцията за заплащане на лихва за забава.
В съдебно заседание ищцовото дружество се
представлява от пълномощника си, който поддържа предявения иск. Уточнява, че до
м. януари 2019г. отчитането на водомера е ставало реално, на база на
действително изразходено количество вода, като след това, вследствие на
установена повреда на водомера, отчитането е ставало служебно.
Ответницата в съдебно заседание се представлява от назначеният й особен
представител, който пледира за отхвърляне на иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
На 12.07.2019 г. ищцовото дружество е подало
заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника,
за сумата от 303.50 лв. - главница, дължима за доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода по партида № 61878,
за имот, находящ се в гр. Стара Загора,ул. Свети Княз Борис № 120, ап.19, за
периода 14.02.2018г. – 20.05.2019г., за сумата 19.92 лв.- лихва за забава за периода 01.04.2018 г. – 20.05.2019г.,
за законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2019г. до окончателното
изплащане на сумата. Въз основа на заявлението е образувано частно гр. дело № 3659/2019г.,
по описа на СтРС, и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 1903/16.07.2019 г., с която е разпоредено длъжникът – ответницата
по настоящото дело, да плати на заявителя – ищецът по настоящото дело,
претендираните суми. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, като съдът е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да
предяви установителен иск за вземането си. В указания преклузивен срок, заявителят
предявява настоящия иск за установяване на вземането си. Предвид така
установените обстоятелства, предявеният иск се явява процесуално допустим.
Правното твърдение на ищеца е, че между
страните е възникнало правоотношение по договор за доставка на вода и отвеждане
на отпадъчна такава. Ищецът представя лихвен лист, 11 бр. квитанции, и
фактура № **********/28.05.2019г., от които се установява, че на името на
ответницата М.С., по партида № 61878 за
водоснабден имот, находящ се в гр. Стара Загора,ел. Св.Княз Борис 120, ап.19, има
начислена сума за изразходена вода, на обща стойност от 303.50 лв. Начисленото
във фактурата количество вода, е служебно. В представеното извлечение от
електронно досие на абонатен номер 192574, се установява, че по партидата на
процесния имот, открита на името на ответницата, има трима обитатели, като след
м. януари 2019г. е вписана повреда на водомера. Отразени са разходеното
количество вода, датата на отчитане и начин на отчитане.
На 16.05.2019г. на
ответницата е връчена покана от ищцовото дружество, с която е предоставен
едномесечен срок от датата на връчването, да се отремонтира/смени повредения
водомер.В противен случай, количеството изразходвана вода ще се определя по
реда на чл. 39, ал.5 и 6 от Наредба № 4 за условията и реда на присъединяване
на потребителите и за използване на водоснабдителните и канализационни системи
– 5 куб.м. на член от семейство.
Със Заповед № 3 –
613/25.10.2017г. на управителя на „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора, считано от
01.11.2017г. отчитането на месечното потребление на абонатите е с използване на
електронен карнет.
Ищецът представя
също справка от Служба по вписванията – Стара Загора, от която е видно, че
собственик на имота е ответницата.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение,
неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и добросъвестно.
Вещото лице, след направена проверка в счетоводството на ищцовото дружество, е
констатирало, че за откритата на името на наследодателя на ответницата партида
061878 за имот в гр. Стара Загора, ул. Св. Княз Борис 120, ап.19, има незаплатени
задължения на потребителя към дружеството за ползвани ВиК услуги за периода 14.02.2018г. – 20.05.2019г., на обща стойност
303.50 лв. Разходените количества вода са отчитани като действително ползвани
до м. януари 2019г., като след това, при отчет на инкасатор е установено, че
водомерът е повреден. Последващите отчитания са на осн. чл. 39, ал.5, т.1 и
ал.6 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи.Вещото лице посочва, че обезщетението
за забавено изпълнение на паричното задължение за периода 01.04.2018г. – 09.07.2019г.
възлиза на 19.92 лв.
Като
взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни
изводи:
В производството
по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането
му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая правното твърдение
на ищеца е, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
доставка на вода и отвеждане на отпадъчна такава.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в исковия процес, ищецът следва да установи твърдените в исковата молба
факти, от които произтича претендираното вземане и съответно да ангажира
доказателства за неговия размер. Ищецът следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността си като страна по договора. В
тежест на ответника е да установи възникването на правопогасяващи и
правоизключващи факти.
Процесният недвижим имот е водоснабден и се
намира в район, за който водоснабдителен оператор е дружеството ищец. Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на водоснабдителни
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са
„юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги”. Тъй като по делото не е представен договор между страните за
уреждане на отношенията им по повод предоставяната от ищеца услуга, то следва в
отношенията между тях да се прилагат общите условия за предоставяне на ВиК
услуги по доставка на вода, пречистване и отвеждане на канални води, важащи за
всички клиенти на ВиК. Визираните общи условия регламентират правата и
задълженията на страните по договорите за предоставяне на ВиК услуги и
съответстват на дадената на тези отношения нормативна регламентация с Наредба №
4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и съгласно публично оповестени
общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на
ВиК системата или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от оператора -
„ВиК” ЕООД гр.Стара Загора са общоизвестни, публикувани в местен вестник
и на сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати на
дружеството съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Според
чл.3, ал.1 от Наредбата,
потребители на услугите на ВиК са: 1.собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2.собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. Т.е. потребител, по смисъла на
наредбата, е носител на вещно право върху имота.
В
конкретния случай, партидата по процесния имот е записана на името на ответницата,
което обстоятелство не се оспорва.
Съгласно разпоредбата
на чл.32 на Наредба
№4 за условията
и реда за присъединяване на
потребителите и за
ползване на
водоснабдителните и канализационните системи,
ВиК услугите се заплащат
въз основа на
измереното количество
изразходвана вода, отчетено
чрез монтираните водомери,
а отчетните данни
се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно
с датата на отчитане
и подписа на
потребителя или негов представител. Съгласно чл. 32, ал. 4 от
Наредбата, отчетените данни по ал. 2 и ал. 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път.
В конкретния случай, се установява, че за
процесната партида до м. януари 2019г. отчитането е ставало реално, съобразно
действително разходваното количество вода, а след това, количеството е
начислявано служебно по 5 куб., месечно. В тази насока са и наведените от ищеца
доводи в открито съдебно заседание.
По делото се установява, че след
м. януари 2019г. процесният водомер е бил неизправен. Видно от извлечение от
електронното досие на абоната, до тогава е отчитано реално изразходваното
количество, като след това липсват данни за измерено количество. Правилото да се начислява вода по 5 куб. м. за
обитател, е разписано в чл. 39,
ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и възпроизведено в чл. 25,
ал. 8 от Общите условия на ищцовото дружество, и се допуска по изключение и то
само в случаите, когато няма монтиран водомер или когато същият е повреден и то
при спазване на процедурата по чл. 26, ал. 2 от Общите условия. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Общите условия при повреда на
индивидуален водомер ВиК операторът начислява количеството изразходена вода
според средномесечния разход за съответния период. Нормата на чл. 39,
ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, според която служебно начисляване на вода по
твърдо дефинирани показатели /в частност по 5 куб. м за всеки обитател при
нетоплофицирано жилище/ от ВиК-оператора е допустимо само по изключение за
потребители, които нямат монтирани индивидуални водомери. Следователно горната
крайна мярка се прилага само и единствено при липса на монтиран водомер, но не
и при неизправен такъв. Според разпоредбата на чл. 39, ал. 8 от горната Наредба
при повреден водомер на водопроводното отклонение служебно се начислява
количество изразходвана вода, определено обаче въз основа на средния месечен
разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. Тази
разпоредба касае само повредени водомери на водопроводно отклонение /общи
водомери в сградите с имоти на повече от един потребител/, но не и повредени
индивидуални водомери /монтирани в жилищата на отделните потребители/. В
Наредбата липсва регламентация при хипотеза на неизправен индивидуален водомер.
Очевидно е обаче, че нормативният акт позволява крайната мярка /служебно
месечно начисляване по твърдо определени показатели-в частност по 5 куб. м вода
на всеки обитател/ само при пълна липса на монтиран водомер. Нормативният акт
позволява служебно начисляване на вода само при повреден общ водомер, но не в
горните размери, а при по-облекчен режим - въз основа на средномесечния разход
за същия период на предходната година, т. е. при отчитане на средното обичайно
количество ползвана вода от потребителя. ВиК-операторът би могъл в краен случай
да начислява служебно вода при повреден индивидуален водомер само въз основа на
средномесечното потребление на абоната за същия период на предходната година, а
не по правилото по 5 куб. м вода на обитател. В подкрепа на горните изводи по
тълкуването на Наредба № 4 следва да се цитират и променените клаузите на сега
действащите ОУ на "ВиК" ЕООД-гр. Стара Загора, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-09/11.08.2014 г., а именно тези на чл. 25, ал. 8 и чл. 26, ал. 2
от ОУ, които са в унисон с нормативната уредба в отрасъла. Така според чл. 25,
ал. 8 от сега действащите ОУ само при липса на индивидуален водомер /не и при
неизправен такъв/ месечното количество вода се определя чрез служебно
начисляване на определени куб. м, а според чл. 26, ал. 2 при повреждане на
индивидуален водомер се начислява служебно количество вода според
средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на
задължителното предписание за отстраняване на повредата, регламентирано вече
изрично с чл. 20, ал. 1 от ОУ от 2014 г., като само след неизпълнение на
предписанието, връчено по надлежния ред на потребителя, се прилага служебното
начисляване по правилото на чл. 25, ал. 8 от ОУ, т. е. по изключение. Тези
клаузи, съобразени с разпоредбите на Наредба № 4/2004 г., водят
до извода, че повреденият водомер се приравнява на липсващ само по изключение
свързано с даване на предписание на потребителя от доставчика на ВиК услуги и
неговото неизпълнение.
Видно от представената по делото
писмена покана адресирана до ответницата, ищцовото дружество е дало предписание
на потребителя за отстраняване на повредата на водомера, в определен срок,
надлежно връчено от инкасатор на абоната. Липсват данни предписанията да са
изпълнение. Поради това, съдът приема, че в случая правилно е начислено
служебно количеството вода за периода след м. януари 2019г.
От събраните доказателства по
категоричен начин се установява правилно отчитане на реално потребено
количество вода за процесната партида. Липсват данни същото да е платено от
потребителя, поради което ответницата дължи плащане на сумата от 303.50 лв.
В чл.
33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните
услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на
което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К
оператора. Видно от заключението на съдебно икономическата експертиза, дължимото
обезщетение за периода 01.04.2018г. – 09.07.2019г. възлиза на 19.92 лв.
С оглед на изложеното, претенцията на
ищцовото дружество се явява доказана по основание и размер, поради което
установителният иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде изцяло уважен в
претендирания размер. Следва да се признае за установено, че ответницата дължи
на ищцовото дружество сумата от сумата от 303.50 лв. - главница, дължима за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода по партида № 61878, за имот, находящ се в гр.
Стара Загора,ул. Свети Княз Борис № 120, ап.19, за периода 14.02.2018г. –
20.05.2019г., сумата 19.92 лв.- лихва за
забава за периода 01.04.2018 г. – 09.07.2019г., законната лихва върху
главницата, считано от 12.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 1903/16.07.2019 г. по ч.гр. дело № 3659/2019г., по описа на СтРС.
На
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца направените в
заповедното производство разноски – 25 лв. за държавна такса, както и тези по
настоящото дело – 885 лв., съобразно приложения списък на разноски.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на М.К.С., ЕГН **********,***. Княз Борис № 120, ет.4, ап.16, че дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Румен
Райков, сумата от 303.50 лв. - главница, дължима за доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода по партида №
61878, за имот, находящ се в гр. Стара Загора,ул. Свети Княз Борис № 120, ап.19,
за периода 14.02.2018г. – 20.05.2019г., сумата 19.92 лв.- лихва за забава за периода 01.04.2018 г. – 09.07.2019г.,
законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 1903/16.07.2019 г. по ч.гр. дело №
3659/2019г., по описа на СтРС.
ОСЪЖДА М.К.С., с п.а., да заплати на
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Румен
Райков, сумата 25 лв., представляваща
направени по ч.гр.д. № 3659/2019г., по описа на СтРС, разноски, както и сумата
от 885 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Старозагорски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: