№ 144229
гр. София, 16.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20221110157161 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 224528 от 21.10.2022г., с пощ.кл. от 17.10.2021 г.,
подадено от *** срещу Р. Г. Т.. По делото е издадена заповед за изпълнение от 29.10.2022г.
В срок длъжникът е подал възражение, с което оспорва заповедта с довод, че е
заплатил паричното вземане на 08.11.2022г. със сумата 144,80 лв., като на 09.11.2022г. е
заплатил и сумата от 2834,51 лв., покриваща паричните задължения по договор за кредит SO
№ 3096/16.06.2022г. Оспорва претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., чийто размер намира за неоправдано висок, а отделно твърди, че
заявителят образува поредица от дела срещу длъжника, по които иска издаване на заповед за
изпълнение за отделни вноски по кредита, скоро след настъпване на падежа им и по всяко
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в минимален размер. Намира, че не е
дал повод за делото, поради което не дължи разноски за производството.
Заявителят е представил становище в срока по чл. 414а, ал. 4 ГПК, с което признава
плащането на вземанията по заповедта, но тъй като същото е извършено след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, намира, че разноски за производството му
се следват.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените доказателства, приема
следното: *** е заявил парично вземане за сумата 62,50 лв. за неплатена месечна вноска за
главница и 57,30 лв. – договорна лихва, с падеж 10.10.2022г., или общо 119,80 лв.
Установява се от представените писмени доказателства и не е спорно между
страните, че в срока за подаване на възражение срещу заповедта длъжникът е заплатил
вземанията, предмет на заповедта, като в същия срок е погасил и целия дълг по договора.
Неоснователни са оплакванията на длъжника, че не е дал повод за завеждане на
1
делото, доколкото същият е изпаднал в забава за плащане на претендираната по делото
вноска по кредита от деня, следващ датата на настъпване на падежа й на 10.10.2022г., т.е. от
11.10.2022г., поради което към датата на подаване на заявлението – 17.10.2022г. е бил в
забава и е станал причина за иницииране на производството, с оглед на което дължи и
заплащане на разноските на заявителя, направени за същото. Доколкото в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК длъжникът е представил доказателства за плащане на вземанията по заповедта,
включително разноските за държавна такса, следва да се остави без уважение искането на
заявителя, обективирано в заявлението, за издаване на изпълнителен лист за сумата от 62,50
лв. за неплатена месечна вноска за главница и 57,30 лв. – договорна лихва, с падеж
10.10.2022г., както и за разноските за държавна такса в размер на 25 лв. Изпълнителен лист
следва да се издаде за доказаните по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение на заявителя в размер на 400 лв., за което е издадена заповед за изпълнение
и които не са платени от длъжника. Действително на съда е служебно известно, че срещу
същия длъжник от същия заявител са инициирани още две заповедни производства за
заплащане на предходните две вноски по кредита, но това е направено след настъпване на
падежа на всяка от тях и преди падежиране на настоящата, като въпреки това длъжникът е
продължил да не заплаща и последващите вноски, една от които е процесната. Не
съществува законово ограничение за кредитора да претендира свои изискуеми вземания,
независимо колко кратко време от настъпване на падежа им е минало, още повече, че в
случая длъжникът е продължил да не плаща вноски по кредита и след образуване на
първото производство, което предхожда настоящото. С оглед изложеното не е налице и
твърдяната от длъжника злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Съдът намира, че
доколкото размерът на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение съответства
на минимума, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. ал. 7 от Наредба № 1/2004г., не се
касае за необосновано висок размер на претендираните разноски. В случая не намират
приложение изложените в решение на СЕС от 23.11.2017г. по присъединени дела C-427/16 и
C-428/16 година съображения, при които е допустимо определяне на разноските под
минимума, определен по Наредбата 1/2004г., като се вземат предвид особеностите на
конкретното дело и продължилата забава за плащане на вноски по процесния кредит,
падежирали след иницииране на първото от поредицата производства.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист за заявителя *** срещу длъжника Р. Г. Т. за
посочените в заповедта за изпълнение от 29.10.2022г. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заявителя ***, обективирано в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника Р.
2
Г. Т. за следните вземания по издадената заповед за изпълнение от 29.10.2022г.: за сумата от
62,50 лв. за неплатена месечна вноска за главница по договор за кредит № SO 3096 от
16.06.2022г. с падеж на 10.10.2022г., ведно със законната лихва от 21.10.2022г. до изплащане
на вземането, сумата от 57,30 лв. – договорна лихва за периода от 10.10.2022г. до
10.10.2022г., както и за разноските за държавна такса в размер на 25 лв.
Разпореждането, в частта за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва от
длъжника в двуседмичен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение от
съдебния изпълнител, а в останалата част – в същия срок от заявителя с частна жалба пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3